Гр. София, 08.03.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV „Д“ въззивен състав, в публичното заседание на осми декември
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка
Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира
Кордоловска
Мл. съдия : Мария Малоселска
при секретаря Ели Гигова, като разгледа
докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 1335 по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 - 273 от ГПК.
С решение № 294830 от 05.12.2019 г., СРС, 61 състав,
по гр. д. № 46724/2019 г., са отхвърлени
обективно съединените искове с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ, предявени от А.С.М., е ЕГН ********** срещу „Дирекция за н.с.к."
(ДНСК) за признаване за незаконно и отмяната на уволнението, извършено на
основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ със заповед № РД-15- 1327/
04.07.2019г. на Началника на ДНСК, за възстановяване на заеманата до
уволнението длъжност „Главен специалист“, отдел „Човешки ресурси и деловодно
обслужване“ и заплащане на сумата 8 913, 60 лв., представляваща обезщетение за
оставане без работа вследствие на уволнението за периода от 05.07.2019 г. -
05.01.2020 г.
Решението се оспорва изцяло от
ищцата А.С.М., чрез
представителя й, с доводи, че е необосновано, неправилно и незаконосъобразно.
Твърди се, че изводите на СРС не кореспондират със събраните доказателства.
Съдът неправилно е приел, че трудовите функции, изпълнявани от ищцата, са
престанали да съществуват като сбор от права и задължения, като се излагат
доводи, че функциите на ищцата са продължили да съществуват и в случая е налице
трансформация. Настъпила е промяна в наименованието на длъжностите, по същество
са се запазили трудовите им функции, съгласно представените по делото функционални
характеристики. Длъжността „главен специалист“, заемана до сега по трудово
правоотношение, е продължила да се изпълнява по служебно правоотношение, като
са се запазили основните й характеристики, независимо, че са добавени нови
функции и за загубени част от старите. Поддържа се, че в такъв случай може да
става въпрос за уволнение по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ, но не и за такова по чл.
328, ал. 1, т. 2 КТ. Структурата и функциите на отдел Човешки ресурси са изцяло
запазени. Твърди се още, че две щатни бройки от длъжността „главен специалист“
са се трансформирали в 2 щатни бройки за „главен експерт“, докато е съкратена 1
щатна бройка за длъжността „старши специалист“. Дори да се приеме, че на
мястото на старата длъжност е предвидено създаване на нова длъжност, не са
засегнати съществените й трудови характеристики. При идентичност на трудовите
функции на старата и новосъздадената длъжност не се обосновава хипотеза на
прекратяване на договора поради съкращаване в щата. СРС не е изложил мотиви
относно довода за липсата на подбор, като не е мотивирал необходимостта или не
от извършване на такъв. Единствено е направен извод, че подбор не е извършен. СРС не е съобразил факта, че длъжността на
ищцата не е била единствена и при съкращаването й е следвало да се извърши
подбор, съгласно изискванията на чл. 329 КТ. Поддържа се, че ищцата е имала по
голям стаж, опит и качества от останалите служители в звеното, а резултатите от
текущите й атестации показват, че се е справяла с трудовите си задължения по -
добре от по - голямата част от останалите заети в отдела. Съдът не е взел
отношение и по въпроса, че не става ясна датата, на която новото длъжностно
разписание е утвърдено от началника на ДНСК. Ако към момента на издаване на
заповедта такова не е било утвърдено, не е била налице реално основание за
прекратяване на договора на ищцата, което прави уволнението незаконно. Моли да
се отмени изцяло
атакуваното решение и исковите претенции да бъдат уважени. Претендира разноски
за въззивното производство, съгласно списък.
Въззиваемата
страна - ответникът „Дирекция за н.с.к." (ДНСК), чрез процесуалния си представител,
в отговор в срока по чл. 263 ГПК оспорва жалбата. Поддържа, че решението е
законосъобразно и обосновано, постановено при съвкупна преценка на събраните
доказателства. Правилно СРС е приел, че е налице съкращаване на щата за
длъжността на ищцата и че трудовата й функция, като сбор от права и задължения,
е престанала да съществува. При преценката на въпроса кои длъжности да бъдат
премахнати, административният орган действа в условията на оперативна
самостоятелност, която не подлежи на съдебен контрол. Въз основа на новия
Устройствен правилник на ДНСК със заповед от 31.05.2019 г. началникът на ДНСК е
закрил дирекция „Финансово, административно - правно и техническо обслужване“ с
33 щатни бройки. Закрити са три отдела, включително – този в който е работила
ищцата – отдел „Човешки ресурси и деловодно обслужване“ с 10 щатни бройки.
Поддържа се, че в откритата нова дирекция „Административно, информационно и
финансово – стопанско обслужване“ вече има два, а не три отдела. Длъжностите в
закрития отдел, в който е работила ищцата, са били със спомагателни функции, а
в новооткритите отдели функциите на служителите са аналитични и/или контролни и
за тях вече се е изисквало висше образование. Излагат се съображения, че
премахването на отделни длъжности и създаването на нови в администрацията е
въпрос на целесъобразност и преценка на органа по назначаването, който не
подлежи на съдебен контрол. Неоснователно е твърдението, че към момента на
уволнението не е било утвърдено новото длъжностно разписание от началника на
ДНСК, тъй като по делото са представени длъжностното разписание действащо до
31.05.2019 г. и новото, в сила от 01.06.2019 г. Поддържа се, че е налице
действително съкращаване на щата за длъжността на ищцата. Моли да се потвърди
оспорения акт. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение
за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на ищцата.
Въззивният съд, като взе предвид представените по делото доказателства и
твърденията на страните, намира следното :
Районният съд
е сезиран и се е
произнесъл по обективно,
кумулативно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ.
По реда на проверката, уредена в чл. 269 ГПК, въззивният съд следи служебно
за допустимостта на решението и за валидността му - в
оспорената част, а по отношение на неговата законосъобразност е ограничен от
доводите по
въззивната жалба. Съдът следи и без довод за спазване на императивните
материалноправни норми. Обжалваното
решение е валидно и процесуално допустимо, като при постановяването му не са
допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.
Съдът констатира, че едва в становището във връзка с отговора
на въззивната жалба пред настоящата инстанция ищцата се позовава на злоупотреба
с право по смисъла на чл. 8 КТ, като намира това възражение за несвоевременно
заявено и преклудирано. Поради това съдът не обсъжда доводите на ищцата
изложени за първи път във въззивното производство.
По иска с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
Между страните не е спорно и се установява от приетите
пред СРС доказателства, че по трудов договор № 590 от
23.06.1999 г. ищцата е заемала при ответника длъжността „главен
специалист", отдел „Човешки ресурси и деловодно обслужване". От
доказателствата се установява, освен това, че със заповед № РД-15-1327/04.07.2019
г. на Началника на ДНСК трудово правоотношение между страните е прекратено на
основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ - поради съкращаване на щата.
Заповедта е връчена на ищцата на 05.07.2019 г., срещу подпис.
Основният спорен въпрос по делото, пренесен и във въззивното производство е
дали е било реално съкращаване на щата за заеманата от ищцата длъжност. Ищцата
е изложила доводи за трансформация на длъжността и запазване на трудовите й
функции. По тези въпроси и в допълнение към изложеното от СРС настоящият състав
намира следното :
Понятието „съкращаване в щата“ като основание за едностранно прекратяване
на трудовия договор по инициатива на работодателя с предизвестие на основание
чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ се свързва с намаляване на отделни бройки щатни
длъжности или с общо намаляване на работните места по щата, поради
преустановяване на съответстващите им трудови функции.
В правилно приложение на процесуалния закон СРС е
приел, че изцяло в доказателствена тежест на работодателя е да установи, че
законосъобразно е упражнил правото си на уволнение на това основание, че има
реално съкращаване на заеманата от ищцата длъжност, че уволнението е извършено
по законоустановения ред и при спазване на императивните изисквания на закона.
В тежест на работодателя е да установи и законосъобразността при извършване на
подбор, по смисъла на чл. 329 КТ, но само в случаите, в които осъществяването
на подбор е задължително.
В практиката на съдилищата се приема последователно, че основанието по чл. 328, ал. 1, т. 2, втора хипотеза КТ - „съкращаване
на щата“ възниква тогава, когато премахването на трудовата
функция е реално. Съгласно многобройната практика на ВКС, обективирана в решение № 275/04.06.2012 г. по гр.
д. № 1369/2010 г., ІV ГО, решение № 61/15.02.2012 г. по гр. д. № 1037/2011 г.,
ІV ГО, решение № 19/18.02.2014 г. по гр. д. № 4322/2013 г., ІV ГО, решение №
189/24.07.2013 г. по гр. д.. № 919/2012 г., ІV ГО, решение № 34/16.02.2015 г.
по гр. д. № 5826/2014 г., ІV ГО и др., реално съкращаване на щата може да бъде извършено при съкращаване на щатна
бройка за определена длъжност при едновременно разкриване на нови или
увеличаване на щатните места за съществуващи други длъжности с различни трудови
функции, т. е. при запазване или дори при увеличаване общия брой на работниците. Реално е и съкращаването
на щата когато се премахва щатна бройка за определена длъжност, без да отпаднат
трудовите й функции - когато част от тях се запазват и преминават към друга
длъжност или трудовите функции изцяло се разпределят между други длъжности.
Съкращаване на щата е налице и когато трудовите функции за една или няколко длъжности
бъдат обединени в едно при премахване на щатни бройки.
В
практиката се приема освен това, че основанието за
прекратяване на трудовия договор поради съкращаване на щата по
смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ е налице и в случаите на т. нар. „трансформиране“ на
длъжности, когато при закриване на определена длъжност и създаване
на нова, в трудовите функции на новата длъжност освен част от трудовите
функции на закритата длъжност, са включени и съществено
нови по своята характеристика трудови функции.
Когато се преценява
реалността на съкращаването, идентичността на трудовите функции
се преценя с оглед естеството на възложената работа. Едни и същи
трудови задължения по длъжностна характеристика могат да съдържат същностни
различия в зависимост от съответната длъжност, от йерархичното й място в
структурата на работодателя, от предмета на дейност и организацията
на предприятието.
Обсъждайки представените пред него доказателства СРС е достигнал до
обоснован извод, че по делото се установява да е осъществено реално съкращаване
на щата за заеманата от ищцата длъжност „главен
специалист", отдел „Човешки ресурси и деловодно обслужване" при работодателя.
В
случая се установява, че със заповед № РД- 13160 от 31.05.2019 г. на Началника
на ДНСК, е закрит целият отдел „Човешки ресурси и деловодно обслужване",
който се състои от общо 10 щатни бройки, в това число 2 щатни бройки за
длъжността на ищцата „главен специалист“,
предвидена за заемане по трудово правоотношение.
Със
същата заповед е открита нова дирекция „Административно обслужване и човешки
ресурси" с щат 9 бройки, от които за длъжността „главен експерт"- 2
щатни бройки. Този факти се подкрепя и от представеното ново длъжностно
разписание, в сила от 01.06.2019 г., според което новата дирекция
„Административно обслужване и човешки ресурси" е с щат 9 бройки, от които
за длъжността „главен експерт“ - 2 щатни бройки. Тази длъжността е предвидена
за заемане по служебно правоотношение. Според представената длъжностна характеристика,
за нея се предвиждат нови изисквания за заемането й.
При
съпоставка на задълженията по двете характеристики може да се приеме, че двете
длъжности имат съществени различия в задълженията, дейността и изискванията за
заемането им, като образование, професионално направление и минимален професионален
опит. За длъжността „главен специалист", изпълнявана от ищцата, са
характерни експертни и спомагателни функции, свързани с поддържане на личните
трудови досиета на работниците, докато новоразкритата длъжност „главен
експерт" се характеризира и с аналитични функции, свързани, освен с
поддържане на трудовите досиета и с разработване на вътрешнонормативна база,
касаеща управление на човешките ресурси и административното обслужване,
изследване удовлетвореността от административното обслужване, изготвяне анализи
и отчети относно прилагане на нормативни актове, касаещи административното
обслужване и човешките ресурси, и изготвяне на предложения по конкретно
поставени проблеми, изготвяне на проекти на запитвания, изготвяне на план за
обучение, подготовка и участие в конкурс. Поради това въззивният
съд намира за неоснователно възражението на ищцата, че не става въпрос за
реално съкращаване на длъжността а само
за нейното трансформирани и преименуване.
Според решение № 184 от 22.06.2016
г. по гр. д. № 868/2016 г., г. к., ІV г. о. на ВКС, „длъжността може да бъде
определена за заемане от държавен служител тогава, когато са запазени основните
трудови функции, тези, които са определящи за нея, като работодателят
може да премахне част от присъщите й трудови функции, както и едновременно с
това да й придаде някои нови функции, както и да прехвърли част от функциите на
длъжността, предвидена за заемане от държавен служител, върху друга длъжност в
неговото предприятие“. ВКС е приел, че когато се премахва
длъжността като съвкупност от трудови задължения и се създава нова с други
трудови функции, която се заема по служебно правоотношение, трудовото
правоотношение следва да се прекрати при условията на чл. 328, ал. 1, т. 2,
предл. второ КТ.
В заключение, въззивният състав споделя крайните изводи на СРС, че е налице
реално премахване на щатната бройка за заеманата от ищцата длъжност.
По въпроса относно извършването
на подбор при процесното съкращаване на щата, настоящата инстанция също споделя
изводите, до които е достигнал първоинстанционния съд.
В допълнение към тях и във
връзка с доводите в жалбата следва да се посочи, че съгласно
решение № 306/09.10.2013 г. по гр. д. № 1851/2013 г., ІV ГО и решение №
249/17.06.2015 г. по гр. д. № 294/2015 г., ІV ГО и др.,
извършването на подбор по чл. 329, ал. 1 КТ при съкращаване на щата задължава
работодателя да съпостави квалификацията и уменията за изпълнение на работата
на всички работници, изпълняващи идентични трудови функции в
рамките на обособената структура, в която се извършва съкращаването на щата. В същото време в
практиката се приема непротиворечиво, че работодателят
няма задължение да извършва подбор когато премахва всички щатни бройки за една длъжност.
Задължение за подбор възниква само в хипотезите, в който при
съкращаване на щата или намаляване обема на работа се премахват част от
бройките за една длъжност или работникът/служителят изпълнява идентични или
сходни длъжностни задължения с лица, които заемат други длъжности. В този случай работодателят следва да сравни квалификацията и нивото
на справяне с работата между всички, изпълняващи идентични трудови функции,
като извършването на подбор обуславя законното упражняване на правото му да
прекрати едностранно трудовото правоотношение. (решение № 246/2011 г.
по г. д. № 1152/2010 г. ІІІ г. о.
ВКС решение № 118 от 03.06.2013
г. по гр. д. № 987/2012 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС и др.).
Обратно - в хипотезата,
в която се съкращават всички щатни бройки щатни, подборът не е задължителен за работодателя и не
обосновава законността на прекратяването на договора.
Както
се посочи, в процесния случай са съкратени всички щатни бройки бройки за заеманата от ищцата длъжност, като е закрит целият
отдел „Човешки ресурси и деловодно обслужване“, който се състои от общо 10
щатни бройки, в това число две щатни бройки за длъжността на ищцата „главен
специалист“, поради което работодателят не
е имал нормативно изискуемо задължение да извърши подбор по реда на чл. 329, ал. 1 КТ. В
производството няма спор по въпроса, че
работодателят не е упражнил правото си на подбор, но това не води до
незаконност на уволнението, в какъвто смисъл са поддържаните от ищцата
възражения.
Предвид изложеното, настоящият въззивен състав намира
за изцяло съобразен с материалния и процесуален закон извода на СРС, че искът
по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е неоснователен и следва да се отхвърли.
По исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 КТ, вр. с чл.
225, ал. 1 КТ :
Уважаването на исковете е обусловено
от признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна. От изложеното до момента
и доколкото уволнението няма да бъде признато за незаконно, исковете за
възстановяване на служителката на предишната длъжност и заплащане на
обезщетение за времето на оставане без работа са неоснователни.
Доколкото решаващите
изводи на настоящият състав съвпадат изцяло с тези на СРС, решението е
постановено при правилно приложение на закона и следва да се потвърди.
По разноските пред СГС :
С
оглед изхода от спора, право на разноски за въззивното производство, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, има ответника. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр.
с ЗПП и Наредбата за заплащане на правната помощ, като съобрази характера на
спора, съдът определя на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение за
въззивното производство в размер на 50 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло решение № 294830 от 05.12.2019 г., СРС, 61 състав,
по гр. д. № 46724/2019 г.
ОСЪЖДА А.С.М.,
е ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. Б. П., да заплати на „Дирекция за н.с.к.",
с адрес : гр. София,бул. „*****, на
основание чл.78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК 50 лв. - разноски за юрисконсулт през
СГС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от съобщението до страните, че е
изготвено, при
условията на 280, ал. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.