РЕШЕНИЕ
№ 66
гр. П., 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно
търговско дело № 20215001000896 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Обжалвано е решение № 260201 от 13.05.2021г., постановено по т.д. №
1125 по описа за 2019г. на ОС П., с което „Д**-О.З.“АД, ЕИК *** със
седалище и адрес на управление гр.С., бул.В., №* е осъдено да заплати на Д. Г.
Н. ЕГН ********** и В. Л. Н. ЕГН **********, двамата с адрес *** сумата по
80 000 лв. на всеки от тях, ведно със законна лихва от 20.12.2018 г. до
окончателното плащане, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, вследствие смъртта на П. В. Н., ЕГН **********, настъпила при
пътнотранспортно произшествие на *** г. в гр.С., на кръстовище между
улиците „И.В.“ и „М.р.“, причинено виновно от водача на автомобил Т.Х. с рег.
№ ***, за който автомобил е сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите с „Д**-О.З.“АД и в тежест на
застрахователя са възложени за заплащане направени от ищците разноски,
както и дължима за производството държавна такса.
Решението в посочената осъдителна част е обжалвано от „Д**-О.З.“АД,
1
ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.С., бул.В., №* с твърдения за
неправилност и необоснованост на изводите за виновно и противоправно
поведение на застрахованото при него лице, евентуално за неправилност на
преценката за определения процент на съпричиняване на вредоносния
резултат. Искането, отправено до въззивният съд е решението в частта, с която
предявените искове са уважени да бъде отменено и да бъде поставено друго, с
което исковете бъдат уважени до размера, съобразно действително
установения принос на пострадалото лице, а именно 90 %. Претендира
разноски.
В срока за отговор на въззивната жалба на ответника е постъпил такъв, с
който ищците в първоинстанционното производство оспорват жалбата и
настоява решението в неговата осъдителна част да бъде потвърдено.
Апелативният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в
жалбата и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.269, чл.271 от
ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Първоинстанционното производство е образувано по субективно
активно съединени искове на Д. Г. Н. ЕГН **********, В. Л. Н. ЕГН
********** и Л. В. Н., *** против „Д**-О.З.“АД, ЕИК *** с правно
основание чл. 432 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди
за първите двама в размер на по 100 000 лв., частични претенции от 200 000
лв. и в размер на 26 000 лв. частично от 120 000 лв. за Л. В. Н., ведно със
законната лихва, считано от 04.12.2018г. до окончателното им заплащане.
Твърденията, на които се основават предявените искове се свеждат до
следното: на *** г. на кръстовището между ул. „И.В.“ и ул. „М.р.“ в гр. С.,
водачът Х.Б.М при управление на лек автомобил марка „Т.“, модел „Х.“ с д.к.
№ *** е нарушила правилата за движение по пътищата, като при предприетата
от нея маневра завой на ляво е отнела предимството на водача на мотоциклет
„С.“, модел „Г**“ 1000 П. В. Н., при което е настъпила смъртта на последния.
Твърдят, че смъртта на П. била внезапна, а болката от загубата му
непреодолима за родителите му - Д. Г. Н. и В. Л. Н. и неговия брат Л.. Ищците
сочат, че живеели в едно домакинство, в хармония, взаимно разбирателство и
подкрепа, като двамата братя били неразделни и подкрепящи се, а живота на
родителите им се променил драстично след загубата на единия им син –
2
светът им опустял, зейналата празнина била незаличима, а болката и мъката
им били непреодолими и преобърнали целия им живот. Твърдят, че след
станалото загубили надежда и не живеят пълноценно, затворили се и
изпаднали в депресия, както и че имат проблеми със съня. Първите двама от
ищците сочат, че загубата на сина им е причина за възникналата остра
стресова реакция и душевно разстройство. Въз основа на изложеното и като
твърдят, че гражданската отговорност на виновния водач е застрахована при
ответника, както и че по предявената от тях застрахователна претенция е
постановен отказ от последния за заплащане на застрахователно обезщетение,
настояват да бъде постановено решение, с което ответното дружество да бъде
осъдено да им заплати сумата от по 100 000 лв., частично от 200 000лв. за
всеки от първите двама от тях и сумата от 26 000 лв., частично от 120 000 лв.
за Л. В. Н., ведно със законната лихва, считано от 04.12.2018г. до
окончателното изплащане.
Ответникът – „Д**-О.З.“АД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „В." № ** в срока по чл. 367, ал.1 ГПК е подал отговор
на исковата молба, с който признава, че гражданската отговорност на сочения
като причинител на процесното ПТП е застрахована при него, но оспорва
вината на същото лице. Оспорва и размера на претендираното от ищците
обезщетение за неимуществени вреди, като твърди, че същото е несъответно
на действително претърпяните вреди. Навежда възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат, като твърди, че загиналия П. Н. значително е
допринесъл за настъпилия негативен резултат, тъй като е управлявал
мотоциклета с изключително висока скорост, подценил е ситуацията и поради
безотговорно свое отношение не е успял да реагира адекватно и да заобиколи
спрелия автомобил, при наличие на обективна възможност за това; управлявал
е мотоциклета без предпазна каска и след употреба на алкохол и наркотични
и/или упойващи вещества. Оспорва и претенцията за законна лихва с
аргументи за акцесорния й характер, евентуално, че отговаря за заплащането
й, считано от 05.01.2019г., когато е уведомен за настъпилото събитие.
В срока по чл.372, ал.1 ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с
която ищците настояват като безспорно между страните да бъде прието
обстоятелството, че гражданската отговорност на водача на л.а. марка Т.,
модел Х. е била застрахована при ответника. Оспорва възраженията по
механизма на ПТП и твърденията за липса на вина от страна на водача Х.М.,
3
както и възраженията за съпричиняване на вредоносния резултат. Настоява
законната лихва да бъде присъдена, считано от 04.12.2018г..
В срока за подаване на допълнителен отговор е постъпил такъв от
ответника, с който се подържа заявените вече възражения.
По делото е конституирано трето лице помагач на страната на ответника
„ЗД Е.“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С., бул. Х.К. **,
представлявано от юрисконсулт С. М., който оспорва исковете. Предявен е
обратен иск, който е уважен, но в тази част решението не е обжалвано.
Решението като необжалвано е влязло в законна сила и в частта, с която е
отхвърлен предявения от Л. В. Н., *** против „Д**-О.З.“АД, ЕИК *** иск за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.
Спорните между страните във въззивното производство факти и
обстоятелства са очертани от посоченото във въззивната жалба и се свеждат
до неправилна преценка на първостепенния съд досежно вината на Х.Б.М за
настъпилото ПТП, както и определения процент съпричиняване на
настъпилия негативен резултат.
С влязла в законна сила присъда № 57 от 10.07.2023г., постановена по
НОХД № 569/2022г. по описа на ОС П. подсъдимата Х.Б.М ЕГН ********** е
призната за виновна в това, че на ***г. в гр. С., обл. П. при управление на
МПС – товарен автомобил марка „Т.“, модел „Х.“ с рег. № ***, собственост на
„Х.Т.“ ЕООД, движейки се по бул. „И.В.“ в посока от запад на изток при
извършване на маневра „завой на ляво“ и навлизането в кръстовището с ул.
„М.р.“ е нарушила правилото за движение, а именно чл.37, ал.1 ЗДвП,
вследствие на което по непредпазливост е причинила смъртта на П. В. Н. ЕГН
**********, за което и е наложено съответното наказание.
При зачитане задължителната сила на присъдата, съгласно чл. 300 ГПК,
следва да се приемат за установени фактите досежно противоправността на
деянието, извършено от Х.Б.М, вследствие което е настъпила смъртта на П. В.
Н. ЕГН ********** - син на ищците, както и вината й за настъпването му. В
този смисъл и възраженията на жалбоподателя за липса на виновно поведение
на застрахования при него водач са неоснователни.
Не е спорно между страните обстоятелство, че гражданската отговорност
на водача на товарен автомобил марка „Т.“, модел „Х.“ с рег. № *** е била
4
застрахована при ответника към момента на настъпване на ПТП-то.
Не се спори и, че първите двама ищци са родители за починалия при
станалото на 22.09.2019г. ПТП П. В. Н. ЕГН **********, а Л. В. Н. е негов
брат.
От събраните пред първата инстанция гласни доказателства се
установява, че семейството на ищците и починалия П. Н. е било задружно и
сплотено, обичали се и нямали пререкания, а новината за настъпилата смърт
на П. била понесена много тежко от неговите родители, като шокът не бил
преодолян и понастоящем. Тези установени факти се подкрепят и от данните
по приетата от съда и без възражения от страните съдебно – психиатрична
експертиза, която е констатирала налична у ищците остра стресова реакция, с
последващо разстройство на адаптацията в резултат на настъпилата загуба.
Изложеното налага да се приеме, че определеното от решаващия
първоинстанцинен съд обезщетение в размер на 200 000 лв. за всеки от
родителите е съобразено както с установените вреди, така и с критерия за
справедливост по чл. 52 ЗЗД. Всъщност, това не и спорно, като пред въззивния
съд е оспорен извода на съда касаещ определения размер на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия.
За отговор на този спорен въпрос, а именно налице ли е и в какъв
процент съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат от значение са
приетите първоначална и тройна автотехнически експертизи и събраните
гласни доказателства. Категорично е становището на експертите, че
техническата причина за настъпилото ПТП е, както поведението на водача на
товарен автомобил «Т.Х.», който е навлязъл в лентата на движение на
мотоциклетиста, така и поведението на водача на мотоциклет «С. **“, който е
управлявал същия с превишена скорост - 120.78 км./ч на задно колело. При
тези данни приносът на загиналия мотоциклетист е установен – същия се е
движил неправомерно или със скорост, над предвидената в чл.21, ал.1 ЗДвП
скорост от 50 км./ч. и на задна гума. От данните съдържащи се в приетата
разширена автотехническа експертиза се установява, че ако водачът на
товарния автомобил М. не беше навлязла в северната лента на платното, по
която се е движил мотоциклетиста до удар не би се стигнало. Експертите са
категорични и че ударът би бил предотвратим в случай, че мотоциклетиста се
движи със скорост под 100 км./ч. или ако последния заобиколи спрелия пред
5
него товарен автомобил и премине през коридора от около 4.30 м., който му е
бил осигурен. Последната хипотеза, според вещите лица, е възможна само ако
П. Н. не бе задействал задната спирачка, при което и предвид движението на
една гума е загубил контрол над управлявания от него мотоциклет. Данни за
това, че преди настъпване на удара Н. е загубил контрол върху управлявания
от него мотоциклет се съдържат и в показанията на св. М.. При тези факти
съдът приема, че приноса на пострадалия за настъпилия негативен резултат е
60%, в който смисъл е и приетото от решаващия първоинстанционен съд.
Неоснователни, като опровергани изцяло от влязлата в сила присъда са
възраженията на жалбоподателя за това, че водачът на товарния автомобил М.
не е извършила нарушение на чл. 37 ЗДвП. Именно това е деянието, чиято
противоправност е санкционирана, като е признато виновното поведение на
М. за причинената смърт на П. Н. с постановената присъда, която е
задължителна за настоящия съд, съгласно чл. 300 ГПК.
Невярно, като опровергано от тройната автотехническа експертиза е
твърдението на жалбоподателя, че навлизането на М. в насрещната лента за
движение, в изпълнение на предприетата от нея маневра няма пряко
отношение към механизма на станалото ПТП. Напротив, именно това
поведение на водача на товарния автомобил е посочено от експертите като
една от причините за настъпилото ПТП, наред с поведението на
мотоциклетиста. Затова и като отчете, че поведението на пострадалия е
обществено укоримо, доколкото се е движил на една гума в населено място със
скорост, надвишаваща два пъти максимално предвидената за това – чл. 21,
ал.1 ЗДвП, счете, че неговия принос е по-голям от този на деликвента или 60
%.
Неоснователно е искането на жалбоподателя процента на съпричиняване
на вредата да бъде определен на 90 %, тъй като не се установи поведения на
пострадалия, което да обоснове този процент, нито се доказаха, при условията
на пълно и главно доказване, наведените от ответника възражения за това, че
същия е управлявал мотоциклета без предпазна каска и при употреба на
алкохол и/или други упойващи средства. Тук ще се посочи, че установеното от
вещите лица е наличие на каска на платното, но дали същата е била на главата
или на ръката на пострадалия еднозначен отговор не може да се даде.
При съвпадане на изводите на настоящия съдебен състав и тези,
6
формирани в оспорения съдебен акт, последния, като съобразен с
материалния и процесуален закон следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция разноски се дължат на
въззиваемите, които се изразяват в претендирано адвокатско възнаграждение,
определено по реда на чл. 38, ал.1, т.2 ЗА на адв. Р.П., осъществила безплатно
процесуално представителство пред въззивната инстанция. Съгласно
приложения списък по чл.80 от ГПК адв. Р. П. е посочила като дължимо й се
адвокатско възнаграждение за подаването на отговор на въззивната жалба и
процесуално представителство по въззивното дело за всеки от въззиваемите в
размер на по 7050 лв.. Предпоставките за присъждане на адвокатско
възнаграждение на адвокат, осъществил безплатна правна помощ са посочени
в чл. 38, ал.2 вр. ал.1 ЗА и те са ясни – да е оказана безплатна адвокатска
помощ на някое от основанията по чл. 38, ал.1, т.1-т.3 ЗА и насрещната страна
да е отговорна за разноски. Размерът на дължимото се на адвоката
възнаграждение съдът определя при съобразяване на чл. 38, ал.2 ЗА – за
справедлив и обоснован размер на същото. Съгласно задължителните
указания, дадени с решение на СЕС от 25.01.2023г. по дело С-438/22,
приетата от Висшия адвокатски съвет, като съсловна организация, Наредба №
1 от 09.01.2004г. относно минималните размери на адвокатските
възнаграждения не е задължителна за съда. При това положение и за
определяне размера на дължимото се възнаграждение следва да се съобрази
разпоредбата на чл. 36, ал.2, изр.2 вр. ал.1 ЗА за справедлив и обоснован
размер на това възнаграждение, като се отчете високата образователна
квалификация на лицето, придобило юридическа правоспособност и вписано в
съответния регистър на адвокатската колегия, поетия ангажимент, а също и
конкретната фактическа и правна сложност на спора и конкретно извършената
от адв. П. работа по изготвяне на книжа и осъществено от нея процесуално
представителство. Посоченото до тук и при отчитане на обстоятелството, че
въззивния контрол е пренесен само за част от спора, а именно вината на
застрахования при жалбоподателя причинител на ПТП и процента на
съпричиняване на вредоносния резултат, налага да се приеме, че на адв. П.
следва да бъде определено адвокатско възнаграждение за осъществената от
нея безплатна процесуална защита по отношение на двамата въззиваеми в
размер на сумата от 3000 лв., който размер е съответен на извършеното от нея
и е справедлив и обоснован.
7
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260201 от 13.05.2021г., постановено по
т.д. № 1125 по описа за 2019г. на ОС П., в частта, с която „Д**-О.З.“АД, ЕИК
*** със седалище и адрес на управление гр.С., бул.В., №* е осъдено да заплати
на Д. Г. Н. ЕГН ********** и В. Л. Н. ЕГН **********, двамата с адрес ***
сумата по 80 000 лв. на всеки от тях, ведно със законна лихва от 20.12.2018 г.
до окончателното плащане, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, вследствие смъртта на П. В. Н., ЕГН **********, настъпила при
пътнотранспортно произшествие на *** г. в гр.С., на кръстовище между
улиците „И.В.“ и „М.р.“, причинено виновно от водача на автомобил Т.Х. с рег.
№ ***, за който автомобил е сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите с „Д**-О.З.“АД.
В останалата част решението е влязло в законна сила.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ответника ЗД „Е. АД.
ОСЪЖДА „Д**-О.З.“АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление
гр.С., бул.В., №* да заплати на адв. Р.Д. П. ЕГН **********, АК П. с адрес гр.
П., ул. М.Г. * сума в размер на 3000 лв., представляваща определено по реда
на чл. 38, ал.1, т.2 ЗА адвокатско възнаграждение за осъщественото от нея
безплатно процесуално представителство по отношение на Д. Г. Н. ЕГН
********** и В. Л. Н. ЕГН ********** пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280,
ал.1 ГПК пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8
9