Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Радомир, 26.11.2020
г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Радомирският районен съд, гражданска колегия, четвърти състав, в публично заседание на втори ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря Марияна Маркова, като разгледа докладваното от районния
съдия гр. д. № 107 по
описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Предявен е иск с правна
квалификация чл. 439 ГПК, вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК.
Ищцовото дружество „М.о.в.“ ЕАД е
предявило срещу ответника – Пернишкия районен съд, иск, с който моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено, че вземането на ответника
по влязло в сила на 12.11.2014 г. решение № …/15.10.2014 г. по гр. д. № …/2014
г. на ПРС в размер на 71,07 лева – държавна такса в полза на бюджета на
съдебната власт, 5,00 лева – държавна такса за издаване на изпълнителен лист в
полза на бюджета на съдебната власт, 20,00 лева – разноски по изпълнителното
дело и 10,00 лева – такса по чл. 53 от Тарифа за ДТ по ГПК, е погасено поради изтичане
на предвидения в закона 5-годишен давностен срок, както и да му бъдат присъдени
направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът
е подал отговор на исковата молба, с който е изразил становище, че искът е
допустим, но неоснователен, тъй като в полза на ищцовото дружество не е изтекъл
предвиденият 5-годишен давностен срок. Твърди се, че същият е бил прекъсван и
от 01.01.2015 г. започнал да тече нов давностен срок, като към датата на
предприемане на действия за принудително събиране на вземането – 25.11.2019 г.,
давностният срок не е изтекъл.
В съдебно заседание ищецът,
редовно призован, не изпраща представител.
Ответникът, редовно призован, не изпраща
представител в съдебно заседание.
С писмена молба оспорва
предявения иск и моли съда да постанови решение, с което същият да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното от фактическа страна:
По делото е представен изпълнителен лист от 18.11.2019 г., издаден по гр.
д. № ../2014 г. по описа на РС – Перник, по силата на който ищцовото дружество
– „М.о.в.“ ЕАД, е осъдено да заплати на ПРС сумата от 71,07 лева – държавна
такса в полза на бюджета на съдебната власт и 5,00 лева – такса за издаване на
изпълнителен лист в полза на бюджета на съдебната власт.
По делото е представена и покана за доброволно изпълнение, получена от „М.о.в.“
ЕАД на 29.11.2019 г., по силата на която дружеството е поканено да заплати на
взискателя – Пернишкия районен съд, дължимите суми по издадения на 18.11.2019
г. изпълнителен лист, в т. ч. сумата от
20,00 лева – разноски по
изпълнителното дело и 10,00 лева – такса по чл. 53 от Тарифа за ДТ по ГПК.
Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Съгласно чл. 439 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, като
в този случай искът може да се основава само на факти, които са настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. В исковата молба ищецът се позовава на издаден на 18.11.2019 г. изпълнителен
лист и на висящо изпълнително дело, с твърдение, че вземанията, предмет на
изпълнителния лист, са погасени по давност, който факт е настъпил след приключване на
производството, по което е издаден изпълнителният титул. Длъжникът в изпълнителното производство има
интерес да установи, че не дължи сумите по изпълнителния лист, тъй като с
положително решение по предявения установителен иск ще постигне прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК. В случая е налице правен интерес от
предявяването на процесния отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК.
При разглеждане на иска по същество съдът намери следното:
Безспорни между страните са обстоятелствата, че срещу ищеца в полза на Пернишкия районен съд е издаден изпълнителен лист
от 18.11.2019 г. по гр. д. № …/2014 г. по описа на РС – Перник за незаплатена суми,
представляващи държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт в размер на
71,07 лева и 5,00 лева – държавна такса за издаване на изпълнителен лист в
полза на бюджета на съдебната власт.
Не се спори по делото, че ищецът е получил на 29.11.2019 г. покана за
доброволно изпълнение, с която е уведомен, че пред ДСИ при РС – Перник е висящо
изп. дело № 20191720400989/2019 г., образувано въз основа на молба, подадена от
РС – Перник срещу „М.о.в.“ ЕАД, за дължими суми по изпълнителен лист от
18.11.2019 г. по гр. д. № ../2014 г. по описа на РС – Перник, а именно: 71,07 лева – държавна такса в
полза на бюджета на съдебната власт, 5,00 лева – държавна такса за издаване на
изпълнителен лист в полза на бюджета на съдебната власт, 20,00 лева – разноски
по изпълнителното дело и 10,00 лева – такса по чл. 53 от Тарифа за ДТ по ГПК.
Спорно е между страните дали процесното вземане е погасено по давност.
Давността, с която се погасяват публичните вземания, каквото безспорно е
вземането на РС - Перник по процесния изпълнителен лист (чл. 162 ДОПК), е
уредена в разпоредбата на чл. 171 ДОПК, като предвиденият 5-годишен давностен
срок в алинея първа и предвиденият 10-годишен давностен срок в алинея втора на
визираната законова разпоредба са проявления на общия институт на погасителната
давност за публични вземания.
Съгласно чл. 171, ал. 1 ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането
на 5-годишен давностен срок, считано от 01 януари на годината, следваща
годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в
закон е предвиден по-кратък срок.
От представения изпълнителен лист, издаден на 18.11.2019 г. по гр. д. № ../2014
г. по описа на РС – Перник, е видно, че решение № ./15.10.2014 г. е влязло в
сила на 12.11.2014 г. и задълженията по него е следвало да бъдат заплатени през
2014 г. и съгласно правилото на чл. 171, ал. 1 ДОПК давността е започнала да
тече от 01.01.2015 г. Следователно, в случай, че давностният срок не е бил
спиран или прекъсван, то вземанията по издадения изпълнителен лист ще бъдат
погасени с изтичането на 5-годишния давностен срок, т. е., считано от
02.01.2020 г.
Съгласно чл. 172, ал. 2 ДОПК давността се прекъсва с издаването на акта за
установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по
принудително изпълнение. Действията по принудителното изпълнение са уредени в
раздел ІV на ДОПК – чл. 220 и следващите и включват: образуване на изпълнително
дело, изпращане на съобщение за доброволно изпълнение, налагането на запор и
вписването на възбрана.
Видно от материалите по делото, изп. дело № 20191720400989/2019 г. по описа
на ДСИ при РС - Перник е образувано през 2019 г., с което 5-годишният давностен
срок е бил прекъснат на основание чл. 172, ал. 2 ДОПК преди да изтече, след
което е започнал да тече нов давностен срок – чл. 172, ал. 3 ДОПК, който не е
изтекъл към настоящия момент.
Формираните дотук изводи мотивират съда да приеме, че искът с правно
основание чл. 439 ГПК, вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК е неоснователен, поради което същият следва да
бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на делото, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски, но доколкото
липсват доказателства за направени такива, съдът не дължи произнасяне в
настоящия съдебен акт.
Ръководен от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „М.о.в.“
ЕАД, с ЕИК: ……, със седалище и адрес на управление:***, пл. „Св. И. Р.“ № 1 иск
с правно основание чл. 439 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за
установено, че ищецът не дължи на Районен съд - Перник, с адрес: гр. П., ул. „Т.“
№ .., следните суми: 71,07 лева (седемдесет и един лева и седем стотинки) –
държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт, 5,00 лева (пет лева) –
държавна такса за издаване на изпълнителен лист в полза на бюджета на съдебната
власт, 20,00 лева (двадесет лева) – разноски по изпълнителното дело и 10,00
лева (десет лева) – такса по чл. 53 от Тарифа за ДТ по ГПК, за които вземания е
издаден изпълнителен лист от 18.11.2019 г. по гр. д. № ../2014 г. по описа на
Районен съд – Перник, и за принудителното събиране на които суми е образувано
изпълнително дело № ……/2019 г. по описа на Държавен съдебен изпълнител при
Районен съд - Перник.
Решението може да бъде обжалвано
пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала,
Секретар:/И.С./