РЕШЕНИЕ
№ 789
гр. Бургас, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Веселка Г. Узунова
Даниела Д. Михова
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20252100500182 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.435 и сл ГПК. Постъпила е жалба
от Х. Н. В. – трето лице на изпълнителното производство лице, против действията на
Частен съдебен изпълнител Делян Николов, с район на действие района на БОС,
извършени по изп.д.№538/24г. по описа.
Производството по изп.д.№538/24г. е образувано по молба на НФ
„Металургия“ към КТ „Подкрепа“, срещу длъжника ЕТ „Чочи-21 – Лилия Стоянова“.
Представен е изпълнителен лист, издаден на 31.10.24г. по в.гр.д.№42/24г. на Окръжен
съд София, с който длъжникът е осъден да предаде на взискателя нает имот,
представляващ бунгала от 4 до 24 (къща Виолета), 54 и бунгало – склад, находящи се в
южната част на Станция Поморие, с прилежащия терен и цялото оборудване,
съобразно приложена скица.
Жалбата на третото лице Х. Н. В., против действията на Частен съдебен
изпълнител (ЧСИ) Делян Николов е срещу насочване на принудителното изпълнение
за предаване на недвижими имот, описан по-горе, за който жалбоподателят твърди, че
е негова собственост. На първо място жалбоподателят излага съображения, че
предаваемите бунгала съставляват движими вещи – преместваеми обекти по см. на §5,
т.80 ТРЗУТ. На второ място твърди, че тези обекти са негова собственост – придобити
на основание договор за дарение от 39.12.2013г., по който договор получил владението
в деня на договора. Претендира отмяна действията на ЧСИ.
Взискателят НФ„Металургия“ към КТ „Подкрепа“ представя писмено
възражение по жалбата, с което оспорва представените от жалбоподателя писмени
доказателства и представя други писмени доказателства.
1
Частният съдебен изпълнител Делян Николов представя мотиви във връзка с
обжалваното действие, на осн. чл.436, ал.3, изр.ІІ ГПК. В тях излага съображения че
характерът на вещите, предмет на принудителното изпълнение е определен от съда,
разгледал иска и ЧСИ не е компетентен да се произнася по материалноправни въпроси.
Намира, че договорът за дарение, от който жалбоподателят черпи права е нищожен
поради липса на форма. Заявява, че въпреки това е предоставил на жалбоподателя
възможност в тридневен срок от 16.01.2025г. да поиска от районния съд спиране на
изпълнението.
Бургаският окръжен съд по така постъпилата жалба намира, че същата
следва да бъда квалифицирана като такава по чл.435, ал.5 ГПК. Изпълнителното
производство е образувано по реда на дял ІІІ – Изпълнение на непарични притезания
– глава 47 – Принудително отнемане на вещи - чл.522 и сл. ГПК – въвод във владение.
Съобразно нормата на чл.435, ал.5 ГПК, действията на съдебния изпълнител може да
обжалва това трето лице, което се намира във владение на имота преди предявяване на
иска, решението по който се изпълнява.
В настоящия случай жалбоподателят Х. В. твърди, че е собственик на
имотите, за предаване владението на които е образувано изпълнителното дело, т.к. е
получил владението към датата на сключване на договор за дарение на 30.12.2013г.
Съобразно постановеното в т.1 от Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС
по т. д. № 3/2015 г., ОСГТК, правното положение на третото лице, което е придобило
владението върху имота преди завеждането на делото, по което е постановено
изпълняемото решение, е различно от това на трето лице, придобило права в хода на
делото или такова, придобило преди завеждане на делото права (различни от
собственост), противопоставими на тези на взискателя. Тези лица следва да търсят
защита по реда на чл.523, ал.2 и чл.524 ГПК – пред районния съд, в каквато насока са
били указанията на ЧСИ Николов, пристъпвайки към въвод във владение на 06.01.25г.
и които Бургаският окръжен съд не споделя.
Третото лице, което твърди че е било във владение на имота преди
предявяване на иска, решението по който се изпълнява (какъвто е настоящия
жалбоподател) има правен интерес от защита по реда на чл.435, ал.5 ГПК. Същото
следва да докаже установеното преди завеждане на делото владение върху имота, като
е без значение дали третото лице има други права върху него и дали те са
противопоставими на взискателя.
В тази връзка жалбоподателят представи договор за дарение, с
удостоверяване подписите на страните на 30.12.2013г. от кмета на с.Столетово.
Взискателят е оспори истинността на извършеното нотариално удостоверяване, с
твърдение за неавтентичност – че същото не е подписано от лицето, посочено в него.
В тази връзка бе назначена съдебно – графологическа експертиза. Поради
непредставяне на оригинала на договора, който да бъде изследван от експертизата,
съдът отмени назначаването й и на осн. чл.183, ал.1 ГПК изключи представения
препис от договора от доказателствата по делото.
За установяване на твърденията си, ищецът ангажира показанията на
свидетелите Н. С. Л. и Д. А. Д..
Свидетелят Л. заявяви, че е работил 30 години в „Арубис“, бившето МДК –
Пирдоп („Пирдопмед“) и четири години и осем месеца в Обогатителна фабрика -
Мирково. От 2001 г. е бил заместник председател, а след това - председател на
Синдикална организация „Подкрепа“ при КТ „Подкрепа при „Арубис“. След
приватизиране на държавното дружество на синдикалната организация „подкрепа“
били прехвърлени бунгала в гр. Поморие, местност „Косата“, находящи се на север,
успоредно на плажната ивица, посока Слънчев бряг; на запад – „Поморийска луга“.
Бунгалата били изградени на железобетонен фундамент с греди и ламперия отвън.
Според свидетеля, след приватизацията двата синдиката сключили договор за дарение
и предприятието дарило по 50% на всеки от синдикатите – на секция „Подкрепа“ и на
секция КНСБ, които не се изразявали в конкретно посочени бунгала. Според
свидетеля Л., през първите пет години синдикат „Подкрепа“ управлявал станцията.
Бунгалата били „грохнали“ и това наложило през 1999-2000г. да се вземе безлихвен
2
заем от работодателя - около 18000 долара. Заемът бил изтеглен от фирма „Сезони“ -
„фирмата на нашата председателка“, която в последствие се отказала да го връща.
След връщане на заема от синдиката, през 2007, 2008г., двете синдикални организации
разпределили ползването на бунгалата с договор, по номера. Според свидетеля, т.к.
синдикалната организация е „предприятие с нестопанска цел“ и няма право да развива
такива търговски дейности, „се споразумели“ с фирма, която ги пази, стопанисва и тя
да върне заема. Изградената столова останала при другата организация. Според
свидетеля, след това – около 2012 – 2013г., синдикалната организация решила да дари
бунгалата на фирмата, която върнала заема, за да ги стопанисва и да ги управлява - ЕТ
„Чочи-21 – Лилия Стоянова“. Свидетелят обяснява, че е сключен договор е дарение,
защото организацията няма право да развива търговска дейност, съгласно устава на
конфедерацията и на федерацията; поради това че няма право да извърши продажба, е
сключен договор за дарение. При сключването му свидетелят представлявал
синдикалната организация; според него „такава сделка може да се разреши от
изпълнителния съвет. Трябва да има протокол от заседание, на което е взето такова
решение. Има такъв протокол.“ Свидетелят заявява, че след дарението не знае кой
владее бунгалата; след пенсионирането си почти всяка година ходи на почивка там и
през „последните няколко години“ плаща за почивката „на едно момче Х.“ …
господинът, който е до адв. Цонев“, за когото предполага, че е собственик, т.к. от
думите на останалите почиващи разбира, че прави ремонти, поддържа, стопанисва.
Свидетелят заявява, че не знае какви са взаимоотношенията между ЕТ „Чочи“ и Х. В..
Свидетелят Д. заявява, че от 1997 г. до 2022 г. е бил председател на
Конфедерация на независимите синдикати (КНСБ) в „Арубис България“, където се
пенсионирал. През време на приватизационния процес се започнало разпродаване на
всички съпътстващи дейности - хижи, почивни станции, клубове и други; на
синдикалната организация била „подарена“ станцията на морето в Поморие,
местността „Косата“ на север, след военния санаториум, в която имало бунгала,
монолитно хванати на бетонна основа с панели със стъклена вата, боядисани, с
ламперия вътре, представляващи антре и от двете страни - две стаи с баня и тоалетна.
Били 25 двадесет и пет бунгала. Според свидетеля Д., през 2005-2006 г. „с г-н Л. по
тяхно желание си я разделихме базата и останалите отидоха при тях“ – също около 20
и няколко. Организацията получила бунгалата в северната част, ведно с
административна сграда и столова. Според свидетеля, делбата е извършена с договор
за делба, нотариално заверен. След това бил сключен договор „с една фирма да
развива дейността,“, на която било възложено да инвестира 15000 лева на година за
дейности по ремонт и поддръжка на станцията. Управител на фирмата бил Л. Б.. Тази
дейност била извършвана до 2017 година, а след това свидетелят, чрез своя фирма
поел да експлоатира и да управлява станцията до пролетта на 2022 г. Според
свидетеля Д., „при южните бунгала“ се сменили няколко фирми, които развивали
дейността, но не знае с какви договори е ставало това. Първата фирма – за две-три
години била „на тяхната бивша председателка“, а след това - „Чочи“. Според
свидетеля Д., през пролетта на 2014 г., когато сменяли покриви, се появил „Х. –
господинът, който е до адв. Цонев“ и започнал да прави ремонти там и казал, „че той е
новият чорбаджия“. Оттогава той посрещал и изпращал почиващи. Според свидетеля,
представители на НФ „Металургия“ посещават базата, но на почивка и не са заявявали
права върху тази станция. Според свидетеля, собственик на базата е Х. В., защото
„всички казват, че е той“.
Във връзка с показанията на двамата свидетели, е представен и договор за
разделяне ползването на недвижим имот, с дата 12.05.2004г., с нотариално
удостоверяване подписите на лицата и с приложена скица.
Взискателят НФ „Металургия“ към КТ „Подкрепа“ представя:
Договор за възмездно стопанисване и управление, сключен на 06.01.2012г., с
който синдикална секция „Подкрепа“ във фирма „Арубис България“ възлага на ЕТ
„Чочи - 21“ – Лилия Стоянова“ да стопанисва и управлява бунгала от 4 до 24 (къща
Виолета), 54 и бунгало – склад, находящи се в южната част на Станция Поморие, с
прилежащия терен и цялото оборудване за срок от 5 години, считано от 05.12.2011г.
3
Едноличният търговец е представляван от управител Нели Цветкова. Договорът е с
нотариално удостоверяване на подписите, а синдиката – от св.Л.. На 03.01.2017г. е
подписан анекс към договора за срок от една година – до 31.12.2017г., с нотариално
удостоверяване на подписите на лицата, като ЕТ е представляван отново от Нели
Цветкова, а синдиката – от св.Л.. Видно от представено удостоверение изх.№К-2792-
1/31.08.23г. на ВиК – ЕАД, титуляр на партидата към датата на удостоверението за
имот, съгласно договор за стопанисване и управление от 06.01.2912г. е ЕТ „Чочи - 21“
– Лилия Стоянова“.
Представен е Договор за възмездно стопанисване и управление, сключен на
14.01.2019г., с който синдикална секция „Подкрепа“ във фирма „Арубис България“
възлага на ЕТ „Чочи - 21“ – Лилия Стоянова“, представлявана от управител Нели
Цветкова, да стопанисва и управлява бунгала от 4 до 24 (къща Виолета), 54 и бунгало
– склад, находящи се в южната част на Станция Поморие, с прилежащия терен и
цялото оборудване за срок от 4 години, считано от 01.01.2019г. Договорът е прекратен
с анекс от 27.04.21г.
Представен е Договор за наем сключен на 18.03.21г., с който синдикална
секция „Подкрепа“ във фирма „Арубис България“ предоставя на ЕТ „Чочи - 21“ –
Лилия Стоянова“, представлявана от Нели Цветкова, под наем бунгала от 4 до 24
(къща Виолета), 54 и бунгало – склад, находящи се в южната част на Станция
Поморие, с прилежащия терен и цялото оборудване за срок от 5 години, считано от
01.01.21г. до 01.01.31г.
Във връзка с така представените договори, ЕТ „Чочи - 21“ – Лилия
Стоянова“, че същите са сключени без представителна власт и изразява на осн. чл.301
ТЗ противопоставяне.
Представен е договор за възмездно стопанисване и управление на недвижим
имот, с дата 01.12.2006г., с който синдикална секция „Подкрепа“ към „Кумерио Мед“ –
АД – Пирдоп възлага на „Глобус 2000 Големанов“ – ООД стопанисването и
управлението на бунгала от 4 до 24 (къща Виолета), 54А и 54Б, находящи се в южната
част на Станция Поморие, с прилежащия терен и цялото оборудване за срок от 5
години от датата на подписването. Приложени са и констативен протокол и фактури за
извършени от управляващия ремонтни дейности и платен наем.
Видно от извършената съдебно – икономическа експертиза, по посочената
сметка на НФ „Металургия“ към КТ „Подкрепа“, не са постъпвали суми, заплатени от
ЕТ „Чочи - 21“ – Лилия Стоянова“, съставляващи наем и не са издавани фактури с
такова основание. Регистрирани са два превода – на 20.07.22г. – 5500 лева, вноска на
каса с основание вноска наем от посочения търгове; и от 15.08.22г. – 1500 лева –
доплащане на наем за 2021г. от търговеца, който превод е извършен между посочени
сметки.
Бургаският окръжен съд, като взе пред вид събраните по изпълнителното и
настоящото дела доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона,
намира, че жалбата е неоснователна; действията на съдебния изпълнител са правилни
и законосъобразни.
Както вече бе казано, жалбоподателя, който е трето на изпълнителното
производство лице твърди че е бил във владение на имота преди предявяване на иска,
решението по който се изпълнява. Поради това следва да докаже установеното преди
завеждане на делото владение върху имота. Тук за целите на настоящото изложение
следва само да се маркира разликата между владение и държане. Владелецът
упражнява фактическа власт – corpus, (държи) имота с намерение да придобие правото
на собственост (animus), което намерение следва да е ясно и недвусмислено
манифестирано пред досегашния собственик и пред всички останали субекти.
Държателят упражнява фактическа власт (държи) имота за собственика, като ясно и
недвусмислено признава пред него правото му на собственост.
В настоящия случай от представените и обсъдени по-горе писмени
доказателства се установява, че страните в изпълнителното производство –
взискателят НФ„Металургия“ към КТ „Подкрепа“, чрез Синдикалната секция в
4
„Арубис България“ – АД и длъжника ЕТ „Чочи-21 – Лилия Стоянова“, са били в
облигационни отношения по повод сключени последователно договори за възмездно
стопанисване и управление и договор за наем на бунгала от 4 до 24 (къща Виолета),
54А и 54Б, находящи се в южната част на Станция Поморие, с прилежащия терен и
цялото оборудване. По силата на тези договори длъжникът е имал качеството на
държател на така описания имот. В това си качество е бил осъден да го върне на
взискателя и за изпълнение на това решение е образувано изпълнителното
производство.
Твърденията на жалбоподателя Х. В., че е във владение на имота към
горепосочения релевантен момент не се подкрепят от доказателствата по делото. На
първо място представения от него договор за дарение, на който той основава правата
си с жалбата, е изключен от доказателствата по делото. Поради това съдът не следва
да коментира правното му значение и последици или липсата на такива.
На второ място, показанията на свидетелите Л. и Д. не установяват
осъществявано от жалбоподателя владение върху имота. Свидетелят Л. твърди, че
2012 – 2013г., синдикалната организация дарила бунгалата на ЕТ „Чочи-21 – Лилия
Стоянова“, но от представените договор от 06.01.2012г. и анекс от 03.01.2017г. в които
самият свидетел е участвал и подписал е видно, че те не са за дарение, а за съвместна
дейност. Последващите договори от 14.01.2019г. и 18.03.21г. (последният с краен срок
01.01.2031г.) също са за предоставяне под наем на имота на едноличния търговец,
поради което изводът който може да се направи е, че търговецът е държател на имота.
Доказателство в тази насока е и представеният от взискателя касов бон, с дата
11.08.23г., издаден от едноличния търговец за нощувки в почивна станция „Лилия“ в
гр.Поморие, местност „Косата“. Твърденията за липса на представителна власт и
изявленията за противопоставяне на договорите на осн. чл.301 ТЗ са направени години
след сключването им, поради което не може да се приеме, че произвеждат твърдяното
действие. Освен това, ако същите не са направени в производството по иска,
решението по който се изпълнява, или са направени, но не са уважени от съда, са
преклудирани, поради което не могат да се правят в настоящото производство.
На трето място, доказателства, че жалбоподателят валидно е получил от
твърдяния от него праводател ЕТ „Чочи-21 – Лилия Стоянова“ владение върху
процесния имот и е установил свое владение, не са ангажирани. Въз основа на
горепосочените договори следва да се направи категоричен извод, че не
жалбоподателя, а ЕТ „Чочи-21 – Лилия Стоянова“ е бил държател (не владелец) на
имота и то поне до 2021г., когато е сключен договорът за наем (и към 11.08.23г. –
датата на издадения касов бон). Дори от свидетелските показания да се приеме, че
жалбоподателят е упражнявал фактическа власт върху имота, от тях и от останалите
доказателства не се установява по категоричен начин в качеството на какъв я е
упражнявал и кога я е установил. Може да се предположи, че същият е имал
неформални облигационни правоотношения с ЕТ „Чочи-21 – Лилия Стоянова“, но не
се установява той да е манифестирал пред собственика на имота – взискателя НФ
„Металургия“ към КТ „Подкрепа“ намерението си да свои, за да се приеме, че е имал
качеството на владелец.
Аргументите на ЕТ „Чочи-21 – Лилия Стоянова“, касаещи липсата на
идентичност на взискателя и лицето, посочено в изпълнителния лист, поради различия
н БУЛСТАТ номера са ирелевантни.
Аргументите на жалбоподателя относно характеристиките на имота –
движими вещи или недвижим имот също нямат отношение в настоящото дело, в което
не се разглеждат материални права.
Ето защо Бургаският окръжен съд намира, че жалбоподателят не установи
да е имал качеството на владелец върху имота, предмет на принудително изпълнение
преди завеждане на иска, решението по който се изпълнява по изп.д.№538/24г. по
описа на ЧСИ Делян Николов. Жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение.
Поради неоснователност на жалбата, следва да бъде отменено
5
постановеното от БОС по реда на чл.438 ГПК спиране на изпълнението по делото.
Взискателят не представя доказателства за направени разноски, поради
което такива не следва да му се присъждат.
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба от Х. Н. В. – трето лице на
изпълнителното производство лице, против действията на Частен съдебен изпълнител
Делян Николов, с район на действие района на БОС, извършени по изп.д.№538/24г. по
описа, съставляващи насочване на принудителното изпълнение за предаване на
недвижим имот - бунгала №4 – 24 (къща Виолета) и бунгало – склад, находящи се в
южната част на Станция Поморие, гр.Поморие, заедно с прилежащия терен, съгласно
скица №1, приложение към договор за наем от 18.03.2021г. и цялото оборудване,
намиращо се в тях.
ОТМЕНЯ Определение №300/31.01.2025г., постановено по ВГД №182/25г. в
частта, с което на осн. чл.438 ГПК, са спрени действията по изпълнението по изп.д.
№538/24г. по описа на ЧСИ Делян Николов, съставляващи насочване на
принудителното изпълнение за предаване на недвижим имот - бунгала №4 – 24 (къща
Виолета) и бунгало – склад, находящи се в южната част на Станция Поморие,
гр.Поморие, заедно с прилежащия терен, съгласно скица №1, приложение към договор
за наем от 18.03.2021г. и цялото оборудване, намиращо се в тях.
Настоящото решение е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6