№ 1087
гр. Бургас, 19.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело
№ 20222120106126 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод исковата молба на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“
ЕАД против В. В. С. и е за установяване на дължимост на суми, за които е издадена заповед
за изпълнение по ч. гр. дело № ***/2022 г. по описа на БРС.
С разпореждане № 11452/03.10.2022 г. съдът е оставил производството без движение,
като е указал на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението да уточни
претенциите си. На 24.01.2023 г. по делото постъпва уточняваща молба от ищеца, с която
обаче указанията на съда не са изпълнени в цялост. На 09.02.2023 г. дружеството входира
молба в съда, с която са изпълнени указанията на съда, поради което препис от исковата
молба, ведно с приложенията, е изпратен на ответника, който в законоустановения срок не
депозира отговор на исковата молба.
В съдебно заседание представител на ищеца не се явява. Преди първото по делото
съдебно заседание процесуалният му представител депозира становище, с което моли да
бъдат уважени исковете и да бъдат присъдени на страната сторените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът С., редовно призован, се явява, като оспорва размера
на задължението и твърди, че сумата, която дължи е по-малка. В случай, че съдът приеме, че
сумата се дължи в претендирания размер, моли да разсрочи задължението му, като
представя доказателства за обосноваване на това искане.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
„ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД е с предишно наименование „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“
АД. Между С. и оператора са сключени няколко договора за предоставяне на услуги, а
именно:
Договор за мобилни услуги № ***/12.07.2018 г., ведно с Приложение към него (за
краткост Договор 1), по силата на който на С. е предоставен мобилен телефонен номер *** с
уговорена стандартна месечна абонаментна такса в размер на 20,99 лева. Срокът на Договор
1 е 24 месеца, като влиза в сила на 12.07.2018 г. и изтича на 12.07.2020 г.
1
Договор за мобилни услуги № ***/09.01.2020 г. ведно с Приложение към него (за
краткост Договор 2), по силата на който на С. е предоставен мобилен телефонен номер *** с
уговорена стандартна месечна абонаментна такса в размер на 27,99 лева. Срокът на Договор
2 е 24 месеца, който изтича на 09.01.2022 г. Към Договор 2 е сключен Договор за лизинг от
09.01.2020 г. (за краткост Лизинг), по силата на който операторът се задължава при
условията на договора и Общите условия да предостави на лизингополучателя С. за
временно и възмездно ползване следното устройство: марка „Хуавей“, модел „Пе30 Лайт
Дуал Миднайт Блек“ с телефонен номер ***, а лизингополучателят се задължава да заплати
обща лизингова цена в размер на 574,77 лева с ДДС по начин, посочен в договора. Лизингът
се сключва за срок от 23 месеца и влиза в сила от датата на подписването му.
Лизингополучателят се задължава да заплати цената на 23 месечни лизингови вноски, всяка
една в размер на 24,99 лева с ДДС. Месечните лизингови вноски се фактурират от
лизингодателя и заплащат от лизингополучателя съгласно сроковете, условията и начина за
плащане на задълженията на лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни
услуги съгласно сключения между страните договор за предоставяне на такива услуги.
Според чл.4 от Лизинга лизингополучателят декларира, че е получил лизинговата вещ в
състояние, годно за употреба.
Между ответника и оператора е сключен договор за лизинг за базови аксесоари №
*** от 09.01.2020 г. (за краткост Лизинг за аксесоари), ведно с Общи условия към него, по
силата на който на С. е предоставен пакет от аксесоари, състоящ се от Basic accessories team
group USB 3.0 flash memory 16GB, Basic accessories 4smart slim case blue Huawei P30 lite,
Basic accessories Ultron realpower pb 2600 alu и Basic accessories integral 16GB microSD class
10 80 MB/s, като общата цена на пакета е 49,42 лв. Лизингът се сключва за срок от 23 месеца
и влиза в сила от датата на подписването му. Съгласно чл. 3, ал. 1 лизингополучателят се
задължава да заплати цената от 49,42 лв., както следва първоначална лизингова вноска в
размер на 0 лева, платима към датата на сключване на договора и 23 броя месечни
лизингови вноски, всяка една в размер на 2,06 лв. Месечните лизингови вноски се
фактурират от лизингодателя и заплащат от лизингополучателя съгласно сроковете,
условията и начина за плащане на задълженията на лизингополучателя в качеството му на
абонат на мобилни услуги съгласно сключения между страните договор за предоставяне на
такива услуги. Според чл.4 от договора за лизинг лизингополучателят декларира, че е
получил лизинговите вещи в състояние, годно за употреба.
Според чл.26 от Общи условия на оператора за взаимоотношения с потребителите на
електронни съобщителни услуги (за краткост ОУ), налични на официалната му интернет
страница, при използване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните
услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на
потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки потребител, страна по
договора, бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издадена фактура.
Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за
заплащане на дължимите суми. Лизингодателят може да развали договора за лизинг при
неизпълнение на договора за предоставяне на мобилни/фиксирани услуги, по който
лизингодателят и лизингополучателят са страни, включително в хипотезата на неговото
прекратяване от лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни или фиксирани
услуги, предоставяни от лизингодателя.
За задълженията на ответника операторът издава следните фактури:
Фактура № **********/20.03.2020г. за отчетен период 20.02.2020 г. – 19.03.2020 г., за
сумата от 157,29 лева, изразяващи се в разговори, данни, съобщения и други таксувани
услуги, месечни и еднократни такси, допълнителни услуги, лизингови вноски и задължения
от предходен период, с падеж на плащане 04.04.2020 г.
Фактура № **********/20.04.2020г. за отчетен период 20.03.2020 г. – 19.04.2020 г., за
сумата от 158,57 лева, изразяващи се в разговори, данни, съобщения и други таксувани
услуги, месечни и еднократни такси, допълнителни услуги, лизингови вноски и задължения
от предходен период, с падеж на плащане 04.05.2020 г.
2
Фактура № **********/20.05.2020г. за отчетен период 20.04.2020 г. – 19.05.2020 г., за
сумата от 236,69 лева, изразяващи се в разговори, данни, съобщения и други таксувани
услуги, месечни и еднократни такси, допълнителни услуги, лизингови вноски и задължения
от предходен период, с падеж на плащане 04.06.2020 г.
Фактура № **********/20.06.2020г. за отчетен период 20.05.2020 г. – 19.06.2020 г., за
сумата от 265,43 лева, изразяващи се в разговори, данни, съобщения и други таксувани
услуги, месечни и еднократни такси, допълнителни услуги, лизингови вноски и задължения
от предходен период, с падеж на плащане 05.07.2020 г.
Фактура № **********/20.07.2020г. за отчетен период 20.06.2020 г. – 19.07.2020 г., за
сумата от 1004,16 лева, изразяващи се в неустойки за предсрочно прекратяване на договори
за услуги, лизингови вноски и задължения за предходен период, с падеж на плащане
04.08.2020 г.
Сумите по фактурите не са платени. В двата договора за мобилни услуги се съдържа
клауза, според която в случай на прекратяването им преди изтичане на срока по вина или
инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по договора или други
документи, свързани с него, в това число приложимите общи условия, С. дължи за всяка
СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване: (а) неустойка в размер на всички
стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок,
като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти. В допълнение към неустойката С. дължи и
възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове,
съответстваща на оставащия срок на договора; и (б) в случаите, в които е предоставено
устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в договора или по предходно
подписан документ, чийто срок не е изтекъл, С. дължи и такава част от разликата между
стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно ценова листа,
действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от нея при предоставянето
му (в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг), каквато съответства
на оставащия срок на договора.
Тъй като според оператора договорите са прекратени, то размерът на неустойката по
Договор 1 за номер *** е 18,96 лева, начислена еднократно и дължима поради предсрочно
прекратяване на договора, представляваща сбор от три стандартни месечни абонаментни
такси за номера без вкл. ДДС. Размерът на неустойката по Договор 2 за номер *** е 93,11
лева, начислена еднократно и дължима поради предсрочно прекратяване на договора,
представляваща сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС,
ведно с добавена разлика в размер на 158,72 лв. между стандартната цена на „Хуавей Пе30
лайт дуал миднайт блек“ без отстъпка, съгласно последна актуалната ценова листа към
09.01.2020 г. и дължимата обща преференциална цена по Договор за лизинг от 09.01.2020 г.,
съответстваща на оставащия срок от договора за мобилни услуги.
По делото не са представени доказателства за нито един от сключените договори за
мобилни услуги, лизинг и лизинг на аксесоари да са прекратени с писмено изявление на
дружеството, достигнало до абоната.
На 22.07.2022 г. дружеството подава заявление за издаване на заповед за изпълнение,
по което е образувано ч. гр. дело № ***/2022 г. по описа на БРС. На 25.07.2022 г. по това
дело е издадена заповед за изпълнение № ***, с която е разпоредено на длъжника да заплати
на дружеството сумата от общо 1 004,16 лева, от които: 264,47 лева неплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги; 486,90 лева незаплатени лизингови
вноски; 270,79 лева неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент,
дължими по посочените договори; законната лихва, начислена върху горните главници, за
периода от 21.07.2022 г. до окончателното им изплащане. Тъй като заповедта е връчена на
длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, операторът предявява установителни искове,
по които е образувано настоящото производство.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
3
по делото писмени доказателства.
При тези факти съдът приема от правна страна следното:
Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване установителни
искове с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.79 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД.
По отношение на вземане за абонаментни такси:
Следва изрично да се посочи, че дружеството претендира заплащане на абонаментни
такси, а не на допълнителни услуги, поради което по делото не подлежи на изследване
въпросът дали такива допълнителни услуги са ползвани от ответника. Таксите се дължат и
без абонатът да ползва допълнителни услуги.
Ето защо следва да се приеме, че ответникът дължи на оператора сумата от 264,47
лева, сбор от дължими такси за потребление на услуги по договор за мобилни услуги от
12.07.2018 г. и договор за мобилни услуги от 09.01.2020 г., от които 57,81 лева за периода от
20.02.2020 г. до 19.06.2020 г. по първия договор и 188,66 лева за периода от 20.02.2020 г. до
19.06.2020 г. по втория договор, ведно със законната лихва върху главницата от 22.07.2022 г.
до пълното изплащане на задължението. Законната лихва следва да се присъди именно от
22.07.2022 г., защото тогава е подадено заявлението в съда.
По исковете за присъждане на лизингови вноски:
Дружеството претендира стойността на всички неплатени лизингови вноски по всеки
един от договорите за лизинг (видно от исковата молба), дължими до края на всеки един от
договорите, т.е. приема, че те са „обявени за предсрочно изискуеми“. По делото няма
доказателства договорите за лизинг да са обявени за предсрочно изискуеми с изявление на
кредитора, което да е достигнало до ответника. Нещо повече, няма доказателства и за
предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги, което е условие за обявяване на
договорите за лизинг за предсрочно изискуеми. Въпреки това към настоящия момент срокът
на договорите за лизинг е настъпил.
След като предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост
на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде
уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на присъдено
нещо, въпреки че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (Тълкувателно решение № 8 от
2.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 8/2017 г., ОСГТК), то няма пречка да бъде уважен
установителен иск за лизингови вноски, ако падежът им е настъпил към датата на
формиране на силата на присъдено нещо, независимо че предсрочната изискуемост не е
обявена на длъжника преди подаване на исковата молба. Ето защо ответникът дължи
лизинговите вноски, чийто падеж е настъпил, и тъй като няма доказателства абонатът да е
упражнил правото си да придобие собствеността върху лизинговите вещи или да ги е върнал
след изтичане на срока на лизинговия договор, той дължи и допълнителна вноска съгласно
чл.1, ал.3 от договорите за лизинг.
В диспозитива на решението обаче следва да се посочи само дължимата от ответника
сума по всеки един договор за лизинг без период. В този смисъл, по договор за лизинг от
09.01.2020 г., сключен във връзка с договорен абонамент за номер ***, дължимите
лизингови вноски са в размер на 449,82 лева, а по Договор за лизинг за базови аксесоари от
09.01.2020 г. дължимите лизингови вноски са в размер на 37,08 лева. Законната лихва
следва да се присъди от 22.07.2022 г.
По исковете за присъждане на неустойка:
Дружеството твърди, че неустойката се дължи не поради прекратяване на договорите,
а поради неизпълнение на задължения на потребителя за заплащане на изискуемите
абонаментни такси и използвани мобилни услуги. Въпреки това, ищецът се позовава на
същите клаузи от договорите, които са с идентично съдържание и уреждат неустойките при
прекратяване на договорите, което налага тълкуването им. Смисълът на клаузите е, че
неустойката се дължи „в случай на прекратяване на договора“ на едно от няколко
4
основания, които изцяло зависят от поведението или от волята на потребителя – по вина или
инициатива на потребителя; при нарушения на задълженията на потребителя по договора
или други документи, свързани с него.
След като се касае за двустранен договор и длъжникът не изпълнява задължението си
поради причини, за които той отговаря, се касае за възможност за „разваляне на договора“ от
страна на оператора по смисъла на чл.87 от ЗЗД, а не за прекратяването му. В постоянната
си практика ВКС е изразявал становище, че развалянето по чл. 87 ЗЗД следва да се
различава от възможностите за едностранно прекратяване на договора, които не изискват
виновно неизпълнение на задължение на длъжника – в този смисъл Определение № 600 от
6.08.2012 г. на ВКС по т. д. № 993/2011 г., II т. о. Ето защо терминът „прекратяване“,
употребен в договорите, е неправилен и той е относим единствено към възможността за
прекратяване на облигационната връзка по „инициатива на потребителя“, каквато по делото
не се доказа да е настъпила.
Нарушението на задълженията на потребителя по договора е основание за
развалянето му, а не самостоятелно основание за дължимост на неустойката. Този извод се
потвърждава и от обстоятелството, че потребителят дължи неустойка „за всяка СИМ карта,
по отношение на която е налице прекратяване“. Именно защото договорът е развален преди
изтичане на срока му, операторът се лишава от абонаментните такси, които би получил, ако
срокът бе спазен. Това е и причината размерът на неустойката да се обвързва с „всички
стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения
срок“.
Предвид изложеното неустойката по всеки от договорите за услуги не се дължи за
неизпълнение на парично задължение, а е последица от разваляне на договорните
отношения между страните поради причини, които стоят изцяло у потребителя. Същото се
отнася и до случаите, в които е предоставено мобилно устройство. Потребителят ще дължи
само при разваляне на договора „такава част от разликата между стандартната цена на
устройството (в брой, без абонамент), съгласно ценова листа, действаща към момента на
сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето му (в брой или съответно
обща лизингова цена по договора за лизинг), каквато съответства на оставащия срок на
договора“.
В хода на производството не бе проведено доказване кога и от кого са развалени
договорните правоотношения, по какъв начин страната, която упражнява правото си да
развали договорите, е уведомила другата страна.
Следва да се отбележи, че надлежното упражняване на потестативното право на
разваляне е елемент от правопораждащия фактически състав на вземането за неустойка, тъй
като същата е уговорена именно за този етап от развитието на облигационното
правоотношение. Доколкото не е уговорено друго, следва да се приеме, че надлежното
упражняване на правото на разваляне се подчинява на общите правила на чл. 87, ал. 1 и ал.2
от ЗЗД и писмените договори подлежат на разваляне с изявление в същата форма. В случая,
по делото не се твърди и не се установява операторът да е отправял до абоната писмено
предизвестие, с което да му предостави подходящ срок за изпълнение, или такова, с което
разваля договора, без да даде срок за изпълнение.
Предвид изложеното кредиторът не се е възползвал от правото си да развали
договорите, поради което в неговата правна сфера не е възникнало вземане за неустойка,
респективно вземане за разликата между цената на предоставено устройство и реалната му
цена без абонамент. Ето защо тези искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
С оглед изхода от делото право на разноски имат и двете страни, но С. не е поискал
присъждането им и няма доказателства да е направил такива, поради което и не следва да му
се присъждат суми за разноски.
Предвид уважената част от претенциите, ответникът дължи на ищеца за заповедното
производство разноски в размер на 149,84 лева (част от заплатените държавна такса и
5
адвокатско възнаграждение).
Ищецът претендира като разноски в исковото производство следните суми: 275 лева,
внесена държавна такса, и адвокатско възнаграждение, което е в размер на 180,17 лева, а не
в размер на 480 лева, както посочва дружеството в списък за разноски по чл.80 от ГПК. В
този смисъл, именно сумата от 180,17 лева, изплатено адвокатско възнаграждение, следва да
се отчита при изчисляване на дължимите на страната разноски. С оглед уважената част от
исковете дружеството има право на разноски в размер на 332,43 лева.
По искането на ответника за разсрочване на дължите суми:
Според Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК съдът, разгледал и уважил иска по чл. 422 ГПК, е компетентен да се произнесе по
искане за отсрочване или разсрочване на съдебно установеното вземане. Ответникът е
заявил надлежно искане за разсрочване на задължението. Видно от представените
доказателства той не е трудово ангажиран и има три непълнолетни деца, към които има
алиментни задължения. Видно от експертно решение на ТЕЛК към „УМБАЛ-БУРГАС“ АД
ответникът страда и от „стенокардия“. Ето защо искането за разсрочване следва да бъде
уважено, като общата дължима сума, включително разноските, се разсрочи за срок от
дванадесет месеца.
Мотивиран от горното и на основание чл.422, ал.1 от ГПК Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по делото, че В. В. С., ЕГН – **********, с адрес с.
***, дължи на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК – *********, следните суми: 57,81 лева
(петдесет и седем лева и осемдесет и една стотинки), представляваща сбор от дължими
месечни абонаментни такси за потребени услуги за периода от 20.02.2020 г. до 19.06.2020 г.
по Договор за мобилни услуги № ***/12.07.2018 г.; 188,66 лева (сто осемдесет и осем лева и
шестдесет и шест стотинки), представляваща сбор от дължими месечни абонаментни такси
за потребени услуги за периода от 20.02.2020 г. до 19.06.2020 г. по Договор за мобилни
услуги № ***/09.01.2020 г.; 449,82 лева (четиристотин четиридесет и девет лева и осемдесет
и две стотинки), представляваща дължими лизингови вноски по Договор за лизинг от
09.01.2020 г.; 37,08 лева (тридесет и седем лева и осем стотинки), представляваща дължими
лизингови вноски по договор за лизинг за базови аксесоари от 09.01.2020 г.; законната лихва
върху всяка от главниците от 22.07.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело №
***/2022 г. по описа на БРС.
ОТХВЪРЛЯ исковете на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК – *********, против В.
В. С., ЕГН – **********, с адрес с. ***, за приемане за установено, че ответникът дължи на
дружеството сумата от 270,79 лева (двеста и седемдесет лева и седемдесет и девет
стотинки), включваща 18,96 лева неустойка поради предсрочно прекратяване на Договор за
мобилни услуги № ***/12.07.2018 г., 93,11 лева неустойка поради предсрочно прекратяване
на Договор за мобилни услуги № ***/09.01.2020 г., 158,72 лева неустойка за предоставено за
ползване устройство „Хуавей Пе30 лайт дуал миднайт блек“ с отстъпка от стандартната
цена, ведно със законната лихва върху сумата от 270,79 лева от датата на подаване на
заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело № ***/2022 г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА В. В. С., ЕГН – **********, с адрес с. ***, да заплати на „ЙЕТТЕЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК – *********, следните суми: 149,84 лева (сто четиридесет и девет
лева и осемдесет и четири стотинки), представляваща направени разноски за заповедното
производство по ч. гр. дело № ***/2022 г. по описа на БРС; 332,43 лева (триста тридесет и
два лева и четиридесет и три стотинки), представляваща направени разноски в настоящото
производство, и двете суми съобразно уважената част от исковете.
6
РАЗСРОЧВА на основание чл. 241, ал. 1 ГПК изпълнението на решението за
заплащане на всички горепосочени суми, включително разноските, както следва: общата
дължима сума от 1215,64 лева да се заплати на 12 вноски, първите 11 от които в размер на
101,30 лева и последна дванадесета вноска в размер на 101,34 лева, платими ежемесечно до
25-то число, като първата вноска е платима в месеца, следващ месеца, в който решението е
влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7