Решение по дело №15576/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 263914
Дата: 14 юни 2021 г. (в сила от 14 юни 2021 г.)
Съдия: Таня Калоянова Орешарова
Дело: 20191100515576
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 28 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

гр. София, 14.06.2021 г.

                                         В    И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГК, IV – Г въззивен състав, в закрито заседание на  четиринадесети юни  две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА

                                                      ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА МЛАДЕНОВА

 

 

като разгледа докладваното от съдия Орешарова ч. гр. д. № 15576 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

С определение №1365 от 26.05.2021 г. по ч. гр. д. № 672/2021 г. Софийския апелативен съд, ТО, 3-ти състав е отменил определение №6915 от 15.05.2020 г. по ч. гр. д. № 15576/2019 г. по описа на Софийски градски съд, ГК, IV – Г въззивен състав, в частта, в която е оставена без разглеждане жалба с вх. № 13567 от 04.11.2019 г. на длъжниците Л.П.П. и М.Г.К.-длъжници по изп.дело №20168400707 по описа на ЧСИ с рег.№840 срещу отказа на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение и е върнал делото на СГС за произнасяне по съществото на жалбата в тази част. Потвърдил е определение №6915 от 15.05.2020г. по ч.гр.д.№ 15576/2019 г. по описа на Софийски градски съд, ГК, IV – Г въззивен състав, в частта, в която е оставена без разглеждане жалба с вх. № 13567 от 04.11.2019г. на К.К. М. и К. К. М. против отказа на ЧСИ да прекрати производството по изп.дело, както и в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на Л.П.П., М.Г.К.-П., К.К. М. и К. К. М. срещу отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 485 ГПК. В мотивите на отменителното определение е посочено, че в петитума на заявление-молба вх.№11574/18.09.2019год. длъжниците са поискали прекратяване на изпълнителното производство по подробно изложени в нея съображения и върху тази молба е обективирано разпореждане от 18.09.2019год., с което изрично е оставено без уважение искането на длъжниците за прекратяване на изпълнителното производство, поради което се дължи произнасяне по жалбата на длъжниците по същество.

В жалбата на длъжниците Л.П.П. и М.Г.К. се излага, че съдебният изпълнител е бил сезиран с нарочно искане за прекратяване на изпълнителното производство с молба вх. № 11574/18.09.2019 г., която била оставена без уважение от органа по принудителното изпълнение с постановен от него отказ. Жалбоподателите излагат подробни съображения в насока отсъствието на основание за провеждане на принудително изпълнение, поради което считат, че изпълнителното производство следва да бъде прекратено. Молят за отмяна на постановения отказ за прекратяване на изпълнителното дело.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило писмено възражение от взискателя – К.Н.Б., в което жалбата се оспорва като недопустима, евентуално като неоснователна.

В срока и на основание чл. 436, ал. 3, изр. второ ГПК съдебният изпълнител е изложил мотиви, в които след подробно изложение на хода на изпълнителното дело оспорва жалбата като неоснователна. Излага подробни съображения в насока отсъствие на изтъкнатите от длъжниците предпоставки за прекратяване на изпълнителното производство, като счита, че обжалвания отказ за правилен, съответно счита, че жалбата следва да бъде оставена без уважение.

Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на страните, мотивите на частния съдебен изпълнител и прецени данните по делото, намира за установено следното:

Видно от приложена молба вх. № 9008/16.08.2016 г. от взискателя – К.Н.Б.– и въз основа на изпълнителен лист от 10.06.2016 г., издаден от Софийски апелативен съд, ГО, 1-ви състав, въз основа на решението по гр. д. № 1626/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд, ГО, 1-ви състав, с което М.Г.К.-П. и Л.П.П. са осъдени да заплатят на К.Н.Б.сумата от 100 000 евро, получена за изпълнение на договор за поръчка от 01.10.2007г., ведно със законната лихва върху нея от 25.09.2012 г. до окончателното ѝ изплащане, сумата от 10 000 евро – лихва за забава върху присъдената главница за периода от 04.10.2011г. до 24.09.2012г. и сумата от 20 000 евро – обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, претърпени за периода от 02.10.2007г. до 19.09.2011г. в резултат на неизпълнение на задължение по договор за поръчка от 10.07.2017г. за пазене на предоставената сума с грижата на добър стопанин, ведно със законната лихва от 25.09.2012 г. до окончателното ѝ изплащане, на 16.08.2016 г. е образувано изп. д. № 20168400400400707 по описа на ЧСИ М.Ц., с рег. № 840 на КЧСИ. Наред с искането за образуване на изпълнително дело в молбата се съдържа искане за насочване на принудителното изпълнение върху недвижим имот на длъжниците, ипотекиран в полза на взискателя, посочен в нот. акт от 2007год., приложен към молбата, проучване на имуществото на длъжниците и налагане на възбрани върху всички открити недв. имоти, както и възлагане по чл.18 ЗЧСИ  с оглед на  определяне на други способи за удовлетворяване на вземането.

С постановление от 07.09.2016 г. съдебният изпълнител наложил възбрана върху пет на брой подробно описани в постановлението недвижими имота, притежание на длъжниците М.Г.К.-П. и Л.П.П.. С друго постановление от същата дата съдебният изпълнител е наложил възбрана върху дванадесет на брой подробно описани в постановлението недвижими имота, притежание на М.Г.К.-П..

С постановление от 07.09.2016 г. съдебният изпълнител е наложил възбрана върху 1/6 идеална част от дворно място, цялото с площ от 918 кв. м., съставляващо УПИ XII-397 в кв. 115 по плана на с. Рударци, общ. Перник, обл. Перник, ведно с 1/6 идеална част от масивна жилищна сграда с разгърната застроена площ от 111 кв. м., притежание на длъжника М.Г.К.-П..

С постановление от 07.09.2016 г. съдебният изпълнител е наложил възбрана върху недвижим имот на длъжника М.Г.К.-П. – апартамент на втория етаж в двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр. София, р-н „Красно село“ при СО, с принадлежащите 1/3 ид. ч. от общите части на сградата и 20,91% ид.ч. от дворното място, в което е построена сградата.

С постановление от 08.09.2016 г. съдебният изпълнител е наложил възбрана върху 1/6 идеална част от поземлен имот, находящ се в землището на с. Търнава, общ. Бяла Слатина, обл. Враца, представляващ нива от 37.610 дка трета категория, притежание на длъжника Л.П.П..

С постановление от 07.09.2016 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху дружествените дялове от капитала на „П.“ ООД, притежание на Л.П.П., както и върху дружествените дялове от капитала на „Л.****“ ООД и „В.“ ООД, притежание на М.Г.К.-П..

Независимо от наложените възбрани върху недвижими имоти на длъжниците ЧСИ е предприел действия само по отношение на един недвижим имот, като с протокол от 07.10.2016 г. е извършен опис на възбранен недвижим имот, притежание на М.Г.К.-П., а именно апартамент на втория етаж в двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр. София, р-н „Красно село“ при СО, с принадлежащите 1/3 ид. ч. от общите части на сградата и 20,91% ид.ч. от дворното място, в което е построена сградата. Началната цена, от която да започне наддаването е определена в размер на 60 000 лв. С протокол от 11.10.2016 г. е насрочена публична продан на посочения недвижим имот, като е определено същата да се проведе в периода от 24.10.2016 г. до 24.11.2016 г., като наддаването започне от 60 000 лв. Публичната продан е разгласена, видно от приложен по делото протокол от 21.10.2016 г.

С протокол от 25.11.2016 г. съдебният изпълнител, след обявяване на постъпилите наддавателни предложения, е обявил за купувач на апартамент на втория етаж в двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр. София, р-н „Красно село“ при СО, с принадлежащите 1/3 ид. ч. от общите части на сградата и 20,91% ид.ч. от дворното място, в което е построена сградата, наддавача „С.-П“ ООД, предложил цена от 290 000 лв. С протокол от 05.12.2016 г., поради невнасяне в срок на цената от обявения купувач, на основание чл. 493, т. 2 ГПК за купувач е обявен „Б.И.“ ООД, предложил цена от 210 000 лв. С протокол от 13.12.2016 г., поради невнасяне в срок на цената от обявения купувач, на основание чл. 493, т. 2 ГПК, за купувач на имота е обявена А.Г.П.при цена от 121 000 лв.

С постановление от 19.12.2016 г., след внасяне на предложената цена, съдебният изпълнител е възложил апартамент на втория етаж в двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр. София, р-н „Красно село“ при СО, с принадлежащите 1/3 ид. ч. от общите части на сградата и 20,91% ид. ч. от дворното място, в което е построена сградата, на А.Г.П.и след като постановлението е обжалвано от длъжниците и жалбата им е оставена без уважение е влязло в сила на 27.03.2017год. С оглед на получената от продажбата сума е извършено разпределение, като по искане на взискателката е преведена сума по посочена от нея сметка.

На 30.10.2017 г. взискателят е подал до съдебния изпълнител молба за издаване на удостоверение по чл. 456, ал. 3 ГПК относно неудовлетворения остатък от вземането, включващ главница, лихви и разноски, и деня, към който е определен остатъкът, необходимо на взискателя за присъединяване, като удостоверението е издадено на 06.11.2017 г. и в него е посочено, че общо задължението по изп.дело е от 258 607,25лв. и са посочени неговите компоненти.

На 29.07.2019 г. взискателят е подал молба, с която е поискал от съдебния изпълнител да наложи запор върху банкови сметки на длъжниците

С постановление на съдебния изпълнител на основание чл. 456 ГПК за удовлетворяване по изп. д. №20168400400400707 по описа на ЧСИ М.Ц., с рег. № 840 на КЧСИ са присъединени вземанията по изпълнителен лист от 17.04.2019 г., издаден от Софийски районен съд по гр. д. № 58731/2016 г., въз основа на влязло в сила решение от 28.08.2018 г. по гр. д. № 968/2018 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, II – Е въззивен състав, с което Л.П.П., М.Г.К., К.М. и К.М. са осъдени да заплатят на К.Н.Б.сумата от 1 182,20 лв., от които 632,20 лв. – разноски за първоинстанционното производство и 550 лв. – разноски за въззивното производство.

С молба вх. № 11574/18.09.2019 г., длъжниците по изпълнението са поискали от съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство поради отсъствието на изпълнително основание за провеждане на принудително изпълнение както и да приложи последиците на чл. 433, ал. 3 ГПК като отмени наложената възбрана на недвижим имот, върху който е насочено принудителното изпълнение, както и да отмени описа, насрочен за 27.09.2019г. В заявлението-молба от 18.09.2019год. длъжниците са изложили, че са изплатили дължимите суми по изп.лист от 17.04.2019год. на СРС 33-ти състав по гр.дело №58731/2016год. поради което неоснователно са предприети изпълнителни действия срещу тях без необходимото за това  изпълнително основание и несъизмирими с материалния интерес по изп.лист, което налага прекратяване на изп.дело. С разпореждане на съдебния изпълнител от същата дата върху заявлението-молба с вх. № 11574/18.09.2019 г. на длъжниците по изпълнението е поставено разпореждането на ЧСИ, с което е оставено без уважение искането и е посочено, че по делото има изп.лист от 10.06.2016год. по който не е изплатена сумата.

С разпореждане от 04.11.2019 г. съдебният изпълнител е постановил приключване на изпълнителното производство по изп. д. № 20168400400707 по описа на ЧСИ М.Ц., с рег. № 840 на КЧСИ, в частта относно вземанията по присъединения изпълнителен лист от 17.04.2019 г., издаден от Софийски районен съд по гр. д. № 58731/2016 г., въз основа на влязло в сила решение от 28.08.2018 г. по гр. д. № 968/2018 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, II – Е въззивен състав.

На 04.11.2019 г. е постъпила настоящата жалба срещу разпореждането на съдебния изпълнител от 18.09.2019г., с което молбата на длъжниците по изпълнението за прекратяване на производството по изп. д. № 20168400400707 по описа на ЧСИ М.Ц., с рег. № 840 на КЧСИ, поради отсъствието на изпълнително основание, е оставена без уважение.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК и в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно чл. 426, ал. 1 ГПК съдебният изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на заинтересованата страна на основание представен изпълнителен лист или друг акт подлежащ на принудително изпълнение. Процедурата по издаването на изпълнителен лист е уредена в Глава тридесет и шеста – Издаване на изпълнителен лист, от Дял първи – Общи положения, на Част пета – Изпълнително производство от ГПК, като основанията за издаването му са посочени в разпоредбата на чл. 404 ГПК. При предприемането на принудително изпълнение въз основа на изпълнителен лист от значение за образуване при изпълнителното производство е към молбата до съдебния изпълнител по чл. 426, ал. 1 ГПК да бъде представен валиден изпълнителен лист, като въпросите дали съшият е издаден въз основа на редовен от външна страна документ, представляващ изпълнително основание по чл. 404 ГПК, удостоверяващ подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, попадат извън обхвата на извършваната от съдебния изпълнител проверка при образуване на изпълнителното производство. Тези въпроси подлежат на изследване от съда в производството по издаване на изпълнителния лист, чието разпореждане за издаване на изпълнителен лист подлежи на обжалване по реда на чл. 407 ГПК. При все изложеното изпълнителният лист от 10.06.2016 г., въз основа на който е образувано изп. д. № 20168400400707 по описа на ЧСИ М.Ц., с рег. № 840 на КЧСИ, е издаден въз основа на влязло в сила решение на Софийски апелативен съд, ГО, 1-ви състав, което попада измежду изброените в чл. 404, т. 1 ГПК основания за издаване на изпълнителен лист. В този смисъл неоснователни се явяват възраженията на жалбоподателите, че воденото срещу тях принудително изпълнение се провежда при отсъствието на изпълнително основание, доколкото, от една страна, въпросът за наличието на изпълнително основание, редовно от външна страна и удостоверяващо подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, подлежи на изследване единствено в производството по издаване на изпълнителния лист, а от друга, такова изпълнително основание в случая е налице. Също така независимо, че са заплатени сумите по изп.лист от 17.04.2019год. с оглед на приложените доказателства по изп.дело е видно, че остава задължение от общо 298 519лв., с включената сума по изп.лист 17.04.2019год./ която е от общо 1182,20лв./ или не е събрана сумата по изп.лист от 10.06.2016год.

 С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че изпълнителното производство е образувано надлежно – по молба на взискателя, в която е посочен избраният от него начин на изпълнението, и към която е приложен валиден изпълнителен лист, удостоверяващ подлежащи на изпълнение вземания на взискателя срещу длъжниците по изпълнението – съответно същото не подлежи на прекратяване поради изтъкнатото от жалбоподателите основание. Въпросът дали вземанията, предмет на принудителното изпълнение, са удовлетворени касае проблемите на приключване на изпълнителното производство, съответно тяхното погасяване чрез способ, различен от принудителното изпълнениеи може да бъде релевирано от длъжника в производство по чл. 440 ГПК.  В случая съдът намира, че не е налице релевираното от длъжниците основание заявено в заявление от длъжниците- като липса на изпълнително основание, за да се иска прекратяване на изпълнителното производство и последвалия отказ на ЧСИ, обективиран/съгласно определението на САС/ в разпореждане от 18.09.2019год., с което е оставено без уважение искането се основава на това, че не е събрана изцяло сумата по изп.лист от 10.06.2016год., въз основа на който е образувано изп.дело и в тази връзка не са и реализирани множеството посочени от взискателя и предприети от съдебния изпълнител способи за събиране на сумата. Изложеното обуславя извод за законосъобразност на обжалвания отказ на съдебния изпълнител от 18.09.2019год.  да прекрати изпълнителното производство, с оглед на което подадената срещу него жалба на  длъжниците следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна.

Съгласно правилото на чл. 437, ал. 4, изр. 2 от ГПК, решението не подлежи на обжалване.

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

 

                                                        Р Е Ш И

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба  с вх. № 13567 от 04.11.2019г., подадена от Л.П.П. и М.Г.К.-длъжници по изп.дело №20168400400707, по описа на ЧСИ М.Ц., с рег.№840, район на действие гр.София,  срещу отказ от 18.09.2019 г. на ЧСИ М.Ц.  да прекрати производството по изпълнителното дело, обективиран в разпореждане върху заявление-молба с вх. № 11574/18.09.2019г. от длъжниците.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

       ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

                                                                                      2.