№ 495
гр. Русе, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на единадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Ивайло Ас. Йорданов
при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева
като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно
наказателно дело № 20214520201860 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. Ж. Д., чрез адв. М.С., депозирана против
електронен фиш серия К № 4557472, издаден от ОДМВР – Русе, с който на
жалбоподателя, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 ЗДвП е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 600 лева, за
нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП
С жалбата се релевират твърдения, че електронният фиш е издаден при
неправилно установена фактическа обстановка, незаконосъобразно приложен
материален закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, което е довело до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. В подкрепа на тези твърдения се релевират доводи, че
електронният фиш следва да съдържа собственика, на когото е регистрирано
моторното превозно средство, а в конкретния случай собственик е „Рива
Холд“ ООД, а дружеството не фигурира в електронния фиш и не е ясно защо
и как е преценено, че електронният фиш следва да бъде издаден на лице
различно от дружеството или неговия представляващ, както и не е посочено
по какви причини е прието, че именно жалбоподателят е лицето, което е
извършило нарушението. Твърди се, че на посочената дата и място,
жалбоподателят не е управлявал посоченото в електронния фиш МПС. На
1
следващо място се релевират доводи, че от електронния фиш не се установява
точното извършване на нарушението, тъй като не е посочен административен
адрес на местоизвършването и с какъв пътен знак е въведена ограничителната
скорост от 50 км/ч., което според жалбоподателя прави електронния фиш
неясен, а фактическата обстановка неизяснена, което е довело до нарушение
на правото му на защита. Във връзка с посочените GPS координати се твърди,
че са неразбираеми и посочването им не санира липсата на точно описание на
извършеното нарушение. На следващо място се инвокират доводи, че не е
поставен знак Е 24 и в електронния фиш няма данни, такъв да е бил поставен.
Релевират се доводи, че е изтекла преследвателската погасителна давност от
три години и не може да бъде търсена отговорност на жалбоподателя. На
последно място се ангажират твърдения, че техническото средство, с което е
установена скоростта не е технически изправно, поради и което засечената
скорост не отговаря на действителната. Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява и не
се представлява. Депозирана е молба от неговия защитник, с която заявява, че
поддържа депозираната жалба, по изложените в същата фактически и правни
доводи.
Административнонаказващият орган, редовно призован не изпраща
представител.
Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща
представител.
Жалбата изхожда от активно процесуално легитимирано лице, адресат
на издаденият електронен фиш, депозирана е в преклузивния срок за
обжалване и касае подлежащ на съдебен контрол електронен фиш, поради и
което същата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество досежно нейната основателност.
Съдът‚ след като обсъди ангажираните с жалбата фактически и правни
доводи, и извърши служебна проверка на обжалвания електронен фиш,
съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, въз основа на
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната взаимна
връзка и зависимост, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
2
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 11.06.2018г., в 15,10 часа, в град Русе, бул. „България“ до
бензиностанция Лукойл в посока Дунав мост на GPS N: 43.50.4789 E:
25.58.5572, с автоматизирано техническо средство – дигитална стационарна
радарна установка SITRAFFIC ERS 400, № 003059047В97, фиксираща
скорост, дата и час е било заснето МПС Рено Симбол, с рег. № В 91 93 НС,
собственост на „РИВА ХОЛД“ ЕООД, което моторно превозно средство при
разрешена стойност на скоростта 50 км/ч, за движение в населено място е
било установено да се движи със скорост 96 км/ч, от която скорост е била
приспадната максимално допустимата грешка от 3 км/ч., като е прието, че
посоченото моторно превозно средство се е движило с установена стойност
на скоростта 93 км/ч. и превишение от 43 км/ч.
За така установеното нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, на основание чл.
189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 ЗДвП бил издаден електронен фиш Серия К №
2614188, издаден от ОДМВР - Русе, с който на управителя и представляващ
дружеството собственик на моторното превозно средство е наложена „Глоба“
в размер на 600 лева.
Въз основа на декларация за предоставяне на информация във връзка с
разпоредбите на чл. 189, ал. 5 ЗДвП, депозирана на 23.02.2021г. от Жулиян
Николов Д., в качеството му на законен представител на дружеството
собственик на моторното превозно средство, като лице на когото е било
предоставено превозното средство и в чието владение е било същото на дата
11.06.2018г., в 15.10 часа е бил посочен жалбоподателят. Към декларацията е
представено копие на свидетелството за управление на МПС на
жалбоподателя.
Въз основа на декларацията, издаденият електронен фиш е бил анулиран
и е бил издаден електронен фиш серия К № 4557472 на ОДМВР - Русе, с
който на жалбоподателя на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 5
ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 600 лева,
за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка, съдът намира за безспорно
установена от събраните в хода на производството писмени и веществени
доказателства и доказателствени средства, а именно: Електронен фиш Серия
3
К, № 2614188; Снимка – заверено копие; Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 09.10.4823 – заверено копие; Снимка; Протокол от
проверка № 235- ИСИ/05.12.2017 г. – заверено копие; Разпечатка в АИС АНД
– заверено копие; Декларация рег. № 108500-5078/25.02.2021 г. – заверено
копие; Свидетелство за управление на МПС № ********* – копие, прочетени
и приобщени по реда на чл. 283 и чл. 284 НПК, приложим на основание чл. 84
ЗАННН.
Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи
се в приобщената по делото доказателствена съвкупност, които да налагат
излагане на подробни мотиви, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК,
приложима на основание чл. 84 ЗАНН, досежно това кои доказателствени
средства съдът кредитира и кои отхвърля, тъй като всички доказателства се
намират в корелативно единство и безспорно подкрепят приетите за
осъществили се факти от обективната действителност, включени в предмета
на доказване по настоящото дело.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че
следва да бъдат изведени следните изводи
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Електронният фиш е издаден по образеца, утвърден от министъра на
вътрешните работи, съгласно изискванията на чл. 189, ал. 4 ЗДвП и съдържа
изискуемите, съгласно чл. 189, ал. 4 ЗДвП данни.
От приобщените по делото веществени доказателствени средства,
съгласно чл. 189, ал. 15 ЗДвП, а именно: снимка от клип от 11.06.2018г.,
15:10:22 часа, безспорно се установява времето и точното място, на което е
било позиционирано средството за измерване и където е било установено
нарушението, въведеното ограничение на скоростта, измерената скорост на
движение на моторното превозно средство и констатираното превишение, а
така също и посоката на движение на МПС. Видно от същите измерената
скорост на движение е била 96 км/ч., от която е приспадната и максимално
допустимата грешка от 3 % на средството за измерване и жалбоподателят е
санкциониран именно за превишение от 43 км/ч.
Съдът намира за неоснователни възраженията, че отговорността на
жалбоподателя е погасена по давност.
4
Деянието, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя е
извършено на 11.06.2018г. С обжалвания електронен фиш на жалбоподателя е
наложено административно наказание „Глоба“. Съгласно чл. 11 ЗАНН, във
връзка с обстоятелства, изключващи отговорността, приложение намират
разпоредбите на НК. Доколкото ЗАНН не съдържа уредба, досежно
въпросите, касаещи спиране и прекъсване на давността, като изключващо
отговорността обстоятелство, то приложение следва да намери разпоредбата
на чл. 81, ал. 3 НК, която урежда абсолютната давност, изключваща
наказателното преследване. В този смисъл е задължителното за съдилищата
разрешение, съдържащо се в Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г.
на ВАС и ВКС.
Изрично в Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ВАС и
ВКС е посочено, че разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата
относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния
кодекс, предвид липсата в чл. 34 ЗАНН на разпоредба, аналогична на
разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НК, уреждаща абсолютната давност, тази
празнина се преодолява с приложението на чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80,
ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 11 ЗАНН. Отново в същото Тълкувателно
постановление е прието, че давността, представлява обстоятелство,
изключващо наказателната отговорност и при настъпване на давността по
същество се стига до осуетяване на тази отговорност, а като краен резултат -
до нейното погасяване.
Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 НК обикновената давност е три години, а
абсолютната 4 години и половина. Видно от приложената по делото справка
АИС АНД електронния фиш, с който е санциониран жалбоподателя е
издадена на 04.03.2021., т. е. в тригодишния срок.
Връчването на електронния фиш е процесуално действие след налагане
на наказанието, поради и което забавянето при връчването на електронния
фиш няма за последица незаконосъобразност на същия, доколкото самото
връчване на електронния фиш има значение за възникване правото на
наказаното лице да упражни правото си да обжалва същия. В случая на
жалбоподателят е бил връчен електронния фиш и същият е упражнил правото
си на жалба срещу него.
По изложените мотиви, съдът не споделя доводите на процесуалния
представител на жалбоподателя, че отговорността му е погасена по давност.
5
Съгласно разпоредбата на чл. 348, ал. 3 НПК, приложима на основание
чл. 335, ал. 2, вр. чл. 84 ЗАНН, нарушението на процесуалните правила е
съществено, когато е довело до ограничаване на процесуалните права на
страните.
В съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 5 ЗДвП и въз основа на
декларация подадена от управляващия и представляващ дружеството
собственик на моторното превозно средство е издаден електронен фиш,
именно на лицето, посочено в декларацията, а първоначално издадения
електронен фиш е анулиран. Обстоятелството, че в електронния фиш не е
посочен собственикът на моторното превозно средство, а само е посочен
жалбоподателят, не е ограничило правото на защита на същия, тъй като в
случай неговата отговорност е ангажирана, не в качеството му на собственик
на моторното превозно средство, а в качеството му на лице, на което същото е
било предоставено.
Жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП,
поради и което неоснователни са релевираните с жалбата твърдения, касаещи
липса на пътен знак, с който е било въведено ограничението и това да е
довело до нарушаване на правото му на защита.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че не може да бъде
установено точното място на нарушението. Видно от електронния фиш като
място на нарушението е посочено град Русе, бул. „България“ до
бензиностанция „Лукойл“, посоката на движение и GPS координатите на
мястото на контрол и по този начин, конкретното място, където е извършено
нарушението се установява безспорно, по начин разбираем за наказаното лице
и според настоящия състав, така посочено мястото на нарушението дава
възможност, както на наказаното лице, така и на съда, да установи точното
място на нарушението и по никакъв начин не е накърнено правото на защита
на санкционираното лице, да бъде запознато с всички приети за осъществили
се факти от обективната действителност и къде точно е мястото на
нарушението.
Разпоредбата на чл. 7 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата, регламентираща
обозначаването на местата на контрол с пътен знак Е 24 е отменена с ДВ бр. 6
от 2018г., в сила от 16.01.2018г. и към датата на нарушението, за което е бил
6
санкциониран жалбоподателят, не е имало законово изискване за
обозначаване местата за контрол. Въпреки това, конкретното място е било
обозначено с пътен знак Е 24, което се установява от приложената по делото
снимка.
Отговорността на жалбоподателя е била ангажирана именно в
съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 5 ЗДвП и въз основа на
декларация подадена от управляващия и представляващ дружеството
собственик на моторното превозно средство декларация, в която като лице, на
което е било предоставено моторното превозно средство е посочен именно
жалбоподателят.
Във връзка с твърденията, че жалбоподателят не е управлявал моторното
превозно средство на посочените в електронния фиш дата и час, не са
ангажирани, каквито и да било доказателства от страна на жалбоподателя за
това обстоятелство и не са направени доказателствени искания в тази насока,
а едновременно с това тези твърдения са напълно опровергани от
представените по делото писмени доказателства – Декларация по чл. 189, ал.
5 ЗДвП от законния представител на дружеството собственик на моторното
превозно средство.
От приобщените писмени доказателства и доказателствени средства –
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 09.10.4823 и
Протокол от проверка № 235-ИСИ/05.12.2017г. безспорно се установява, че
нарушението е установено с автоматизирано техническо средство от одобрен
тип, преминало първоначална и последваща проверка на средствата за
измерване, породи и което неоснователни се явяват твърденията с жалбата, че
техническото средство, с което е установена скоростта не е технически
изправно и установената с него скорост не отговоря на действителната такава.
Правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя, за нарушение
на чл. 21 ал. 1 ЗДвП, касаещо превишение на разрешената скорост от 50км/ч в
населено място - град Русе, с 43 км/ч., поради което правилно е приложена
санкцията по чл. 182, ал. 1, т. 5 ЗДвП, а именно административно наказание
„Глоба“ в размер на 600 лева.
С оглед всичко изложено, съдът намира, че издаденият електронен фиш
е законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден, а депозираната
срещу него жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде
оставена без уважение.
7
С оглед изхода на делото неоснователно е искането за присъждане на
разноски на жалбоподателя. Административнонаказаващия орган не е
претендирал разноски и такива не следва да му бъдат присъждани.
Водим от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 4557472, издаден от
ОДМВР – Русе, с който на Н. Ж. Д., ЕГН: **********, с адрес ***, на
основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 ЗДвП е наложено
административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 600 (шестстотин) лева, за
нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Русе, в
14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8