Решение по дело №1696/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 220 от Закона за митниците /ЗМ/.

Производството по делото е образувано по жалба на „Пи Джи Моторс“ ЕООД, [ЕИК] [населено място], чрез адв.Р. В. срещу Решение рег. № 32-479149/17.07.2023г. на Директора на ТД Митница – Варна, с което на основание чл.84 ал.1 т.1 от ЗМ, вр. с чл.74, пар.3 от „Регламент /ЕС/ № 952/2013г., вр.чл.140 и чл.144 пар.2 от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 2015/2447, вр.чл.5 т.39 от Регламент /ЕС/ № 952/2013, вр.чл.77 пар.1, вр. чл.85 пар.1 , вр. чл.101 пар.1, вр. чл.102 от Регламент /ЕС/ № 952/2013г., вр. с чл.54 ал.1 и чл.56 от ЗДДС и чл.59 от АПК е определена нова митническа стойност на стоката по митническа декларация с MRN 20BG002002030145RO/27.05.2020г. и в резултат на това са установени публични задължения за досъбиране както следва: мито – 1869.09лв. и ДДС – 1579.68лв., ведно с лихва за забава. Жалбоподателят счита обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно по съображения, подробно изложени в жалбата;не е спазена разпоредбата на чл.140 пар.1 от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 2447/2015г. при отхвърляне на декларираната с митническата декларация договорна стойност на внесения мотоциклет; налице е съществено нарушение на чл.35 от АПК при издаване на решението; няма нито един документ в подкрепа валидността и истинноста на данните от електронна информация за износ от системата на Американските митнически власти. Поради изложените съображения моли съда да отмени обжалваното решение. В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез пълномощника си поддържа жалбата.Претендира присъждане на разноски по делото.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение. В условия на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Съдът като съобрази, че като родово и местно компетентен правораздавателен орган е сезиран с жалба на процесуално легитимирано лице, предявена срещу подлежащ на съдебен контрол ИАА в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149 ал. 1 АПК, намира производството по делото за процесуално допустимо и като такова за подлежащо на разглеждане по същество.

За да се произнесе по основателността на оспорването, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна:

На 27.05.2020г. с MRN 20BG002002030145RO/27.05.2020г. за допускане за свободно обращение „Пи Джи Моторс“ ЕООД е декларирало стока с описание МОТОЦИКЛЕТ УПОТРЕБЯВАН, МАРКА: Х. Д., модел С. И., ТИП: БЕНЗИН, БР.МЕСТА: 2, ПЪРВ.РЕГ.: 20080102, ЦВЯТ: кафяв, РАБ.ОБЕМ: 1802 КУБ СМ., МОЩНОСТ: 60 KWDIN, ДВИГ. No: НЕОТКРИТ, ШАСИ No: 1HD1PR8438Y957312.

Към митническата декларация за допускане до свободно обращение са приложени: документ за продажба с дата 27.03.2020г., талон за превозното средство, спедиторски и линеен коносамент, пълномощно, служебна бележка № 291/22.05.2020г.от вещо лице.

При извършена повторна проверка на декларирането, на основание чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 във вр. с чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ относно достоверността на декларираната митническа стойност на моторното превозно средство, което е декларирано като „употребяван“ в ТД Митница Варна са възникнали съмнения относно декларираната митническа стойност на тези мотоциклети, внесени от САЩ. С оглед на това, от митническите органи са предприети действия за извършване на последваща проверка по линия на международното сътрудничество.

В резултат на извършена последваща проверка по линия на международното сътрудничество на декларираната митническа стойност, започната с писмо № 32-359976/21.10.2022г. в ЦМУ, № 32-377074/03.11.2021г. е получен отговор от Американската служба „Митници и гранична охрана“.

Въз основа на отправеното искане за съдействие до Департамента на САЩ по вътрешна сигурност, чрез аташето по митническите въпроси към Посолството на САЩ в София, са предоставени сканирани документи, представляващи електронна информация за износ /Electronic export information/ от системата на Американската служба „Митници и гранична охрана“ за превозни средства, декларирани за износ в САЩ.

Съгласно представената информация в писмото митническите органи са приели, че Electronic export information /EEI/ е американския еквивалент на митническата декларация за износ и съдържа данни, както за декларираната стойност на превозните средства при износа, така и страната на местоназначение. Internal Transaction Number /ITN/, съдържащ се в ЕЕI, е номерът на електронната информация за износ в системата на Американската служба „Митници и гранична охрана“, който според митническите органи е основният идентификатор на записа. External Transaction Number /ЕXN/ е генерираният от износителя номер.

Митническите органи са приели, че за внесения употребяван мотоциклет, по линия на международното сътрудничество са представени относими документи от страна на митническата администрация на САЩ, които са получени в ЦМУ София, съгласно установената форма и ред, и представляват годно доказателство за извършената проверка, които пораждат в митническите служители съмнения относно това дали декларираната митническа стойност се основава на реално платената за стоката цена.

В резултат на възникналите съмнения относно декларираната митническа стойност и обстоятелството, че същите не отпаднали след изискване на документи от вносителя, митническите органи приели, че декларираната митническа стойност на стоката по процесната митническа декларация следва да бъде изменена на основание чл. 74, пар. 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. съобразно цената посочена като продажна, в представената от американските митнически служби износна митническа декларация.

На основание чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза, във връзка с чл. 29 от същия регламент, както и резултатите от извършената проверка, до жалбоподателя е изпратено съобщение с рег. № 32-118030/28.03.2023г., с което е уведомен, че предстои издаване на решение на директора на ТД Митница Варна за определяне на нов размер на митническа стойност за стоките по процесните митнически декларации. В съобщението подробно били изложени констатациите на митническите органи от анализа на събраните в производството доказателства и основанията за изменение на митническата стойност, и определяне на допълнителни задължения за ДДС, както и били разяснени възможността и срокът за представяне на становище. Писмото е връчено на жалбоподателя на 31.03.2023г., видно от приложеното известие за доставяне /л. 15 от преписката/.

В диспозитивната част на оспорения административен акт директорът на ТД Митница Варна отказал да приеме митническата стойност на стоката по процесната митническа декларация. Определил е нова митническа стойност за внесения мотоциклет, като е разпоредено да се коригират данните по митническите декларации и в резултат на това са установени публични задължения за досъбиране, както следва: мита – 1869.09лв. и ДДС – 1579.68лв.

Решението е съобщено на дружеството на 19.07.2023г., видно от известие за доставка, приложено на л. 1 от преписката.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл.149, ал.1 от АПК и е допустима, а разгледана по същество е основателна.

По валидността на акта:

Обжалваният административен акт е издаден от компетентен административен орган по чл. 19, ал. 1, предл. 2 вр. ал. 7 от Закона за митниците. По смисъла на чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013, решенията взети без предварително заявление се издават от началника на митницата, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение – същите в случая са възникнали пред митническото учреждение, където е подадена процесната митническа декларация, поради което и съгласно чл. 101, § 1 от същия Регламент териториалната материалноправна компетентност принадлежи на Директора на ТД Митница Варна.Оспореният административен акт е обективиран в изискуемата писмена форма и не са налице основания за обявяване на неговата нищожност.

По съответствието с материалния и процесуалния закон и целта на закона:

Спорът между страните в настоящото съдебно производство е правен и е формиран по въпросите дали митническите органи са обосновали в достатъчна степен „основателни съмнения“ по смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент (ЕС) № 2015/2447 относно декларираната митническа стойност на процесния мотоциклет и спазили ли са процедурата по чл. 141 от същия Регламент, вр. чл.74, § 3 от МК за определяне на нова митническа стойност по вноса на същия.

Актът е мотивиран от фактическа и правна страна, като е спазена и разпоредба на чл. 22, § 6, алинея първа от Регламент (ЕС) № 952/2013 за уведомяване на дружеството относно мотивите, на които ще се основава решението, и е предоставена възможност да се изрази становище в 30-дневен срок. В хода на проведеното административно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон.

Относимите норми, касаещи определянето на митническата стойност, върху която се следват митните сборове, се намира в Глава 3 от Митническия кодекс. В разпоредбата на чл. 70 от Кодекса е установен общият принцип за определяне на митническата стойност въз основа на договорната стойност, т.е. въз основа на действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение митническата територия на Съюза. В чл. 74 от Кодекса са предвидени вторични методи за определяне на митническата стойност, като те са в отношение на субсидиарност, както по отношение на метода, посочен в чл. 70 от Кодекса, така и помежду си (така например решение по дело С-1/18 на СЕС, т. 24). За да се премине към тези вторични методи, следва да са налице основателни съмнения относно декларираната от вносителя митническа стойност. Тези съмнения следва да бъдат доведени до знанието на вносителя на стоки и едва ако не бъдат разсеяни, е налице възможност за определяне на митническата стойност по субсидиарно предвидените методи. Терминът „основателни съмнения“ няма хармонизирана дефиниция в Кодекса или в Регламента за изпълнение, при което следва проявлението му да се установява във всеки отделен случай съобразно конкретно установени факти и обстоятелства. Процесната стока, предмет на митническо остойностяване, е поставена под режим „допускане до свободно обращение“ при действието на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза (МК). Съгласно чл. 70, § 1 от МК, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост. По аргумент от § 2 на същата разпоредба действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача, или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки. Предвид значението на митническата стойност за определяне на размера на възникналите от вноса митнически задължения, МК и Регламента за изпълнение 2015/2447 за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 (МК) въвеждат редица правила и мерки за контрол и определяне елементите на облагане, гарантиращи както добросъвестното деклариране на относимите към вноса обстоятелства, така и установяването, обезпечаването и събирането на действителния размер на митническите задължения. Разпоредбата на чл. 48 от Регламента предвижда, че за целите на митническия контрол, митническите органи могат, след вдигане на стоките, да проверяват точността и пълнотата на информацията, подадена в митническа декларация, декларация за временно складиране, обобщена декларация за въвеждане, обобщена декларация за напускане, декларация за реекспорт или уведомление за реекспорт, както и наличието, автентичността, точността и валидността на всички придружаващи документи, и могат да проверяват счетоводната отчетност на декларатора и други видове отчетност, която се отнася до операциите с въпросните стоки или до предварителни или последващи търговски операции, включващи тези стоки. Тези органи могат да извършват и проверка на стоките и/или да вземат проби, ако това все още е възможно.

В конкретния случай процесната митническа декларация е била предмет на последващ контрол относно верността на данните за реално платената цена за мотоциклета, посочена в същите, релевантна за определяне на митническата им стойност, съответно и за дължимите публични държавни вземания – мито и ДДС, по реда на чл. 48 от МК, вр. чл. 84 от ЗМ.

В хода на проверката административният орган е изложил съображения за възникнали основателни съмнения относно действителната цена на стоката, както и елементите, които се прибавят към нея при определяне на митническата стойност и впоследствие е издал процесното решение, с което е процедирал за досъбиране на публични задължения на база новоопределената митническа стойност. В чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза е предвидена възможност за неприемане на декларираните договорни стойности – в случаите, когато митническите органи имат основателни съмнения дали договорната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, § 1 от Митническия кодекс, и тези съмнения не са отпаднали след изискване на допълнителна информация от декларатора.

Правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от МК, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74 от МК при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Съответно, когато митническата стойност не може да се определи по реда на чл. 74, § 2, митническото остойностяване се извършва по реда на чл. 74, § 3 от МК – въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза. При липсата на уточнение с коя друга стойност трябва да се замени договорната стойност в тези случаи, следва да се приложат вторичните методи за определяне на митническата стойност по чл. 74 от МК, като в тежест на митническите органи е, при условията на приложимото общностно право, да докажат основателността на съмненията и разликите в стойността, което да обоснове извършеното увеличаване на стойността на процесните стоки, което в случая не е сторено. Цитираните критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи систематично следващото правило в установената поредност (в този смисъл е Решение № 3699/18.04.2022г. по адм. дело № 11027/2021г. на ВАС и др.).

В случая мотивите на органа и процедирането в контекста на основателни съмнения във връзка с декларираната договорна стойност по чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 на процесния мотоциклет е извършено без годни доказателствени източници, които да легитимират релевантните за доказване факти, на които митническата администрация се позовава.

Административният орган се е позовал на писмото, получено от Американската служба „Митници и гранична охрана“, като е посочил, че процесния мотоциклет попада в обхвата на представените износни декларации и декларираната сума при износа е значително по-висока от тази, декларирана от жалбоподателя при вноса. Според изложеното в писмото на партньорските митнически служби, тези декларации представляват еквивалент на европейската митническа декларация за износ. Настоящият състав на съда намира, че макар писмото от Департамента на САЩ по вътрешна сигурност да е официален свидетелстващ документ, неговата материалната доказателствена сила се простира единствено върху факта, че износителят е декларирал пред митническите органи в страната на износ посочената стойност. Доказателствената сила на този документ не се простира и не следва да се тълкува, че така декларираната от износителя стойност е реално уговорената, респективно – заплатената или подлежаща на плащане, от двете договарящи страни.

Дори и да се приеме, че данните от електронната информация за износ от митническите власти на САЩ обосновават основателни съмнения относно договорната стойност на процесния мотоциклет, то не би могло да се направи извод, че именно това е общата платена или подлежаща на плащане цена. При наличието на валидни документи за стойността на внесените МПС, които не са опровергани от митническите органи, не са налице основания за неприемане на същата и определяне на нова по-висока стойност /в този смисъл Решение № 2968/21.03.2023г. по адм. дело № 1259/2023г. по описа на ВАС/.

По делото, по искане на жалбоподателя, е назначена съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като компетентно и обективно дадена. От заключението на вещото лице се установява, че е налице съответствие между платената и подлежащата на плащане цена за стоката и декларираните стойности по процесната митническа декларация. В представеното по делото споразумение за покупко-продажба/ л.147 от делото/ е посочена цената, на която е закупен процесния мотоциклет. В този документ се съдържат необходимите данни, за да се обоснове наличието на извършена сделка между посочените в него страни – цената, датата и предмета на сделката. От административния орган не е оспорен самия документ, т.е. не е спорно извършването на обективираните в тях сделка от гледна точка на страни и предмет, а единствено е оспорена вписаната продажна цена. Безспорно митническата стойност е договорната стойност на стоките, поради което е необходимо да се изследва само и единствено действителната воля на страните по покупко-продажбата, още повече, че оспорващият е представил своевременно на митническите органи документи, които доказват цената на стоката. В решението не е посочена и причината за незачитане на данните за платената сума в приложените споразумения за покупко-продажба, при условие, че не се отрича автентичността им. Документите са представени в превод на български език в съдебното производство и установяват по категоричен начин осъществената сделка с предмет процесния мотоциклет; вида и техническите характеристики на същите; цената на придобиване. Съгласно трайната практика на ВАС, обективирана в решение № 9350/13.07.2020г. по адм. дело № 14433/2019г., решение № 15563/15.11.2019г. по адм. дело № 6328/2019г. и др., в тежест на митническите органи е, при условията на приложимото съюзно право, да докажат основателността на съмненията, което да обоснове извършеното увеличаване на стойността на процесната стока. Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения е за митническите органи, като последното е и предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност. Всичко изложено сочи на необоснованост на съмненията в достоверността на декларираната митническа стойност, съответно на липсата на основания за увеличаване на стойността на автомобила. В случая, предвид преценката на органа за наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, и доколкото не може еднопосочно и безпротиворечиво да се установи каква е действителната договорна стойност на стоката, е било налице основанието за пристъпване към прилагане на методите по чл. 74, § 2, респективно по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за определяне на митническата стойност, при изследване на всички значими обстоятелства. Като не е спазил разписаното в регламента императивно правило за определяне на митническата стойност на внесените мотоциклети, органът е допуснал нарушение, както на материалния закон и неговата цел, така и на процесуалните норми.

Гореизложеното сочи на необоснованост на съмненията в достоверността на декларираната митническа стойност, в нарушение на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447. Относно процедурата по определяне на по-високата стойност, следва да се съобрази, че във всички случаи при прилагането на методите за определяне на митническа стойност, митническите органи имат задължение да положат необходимата грижа, за да установят справедливата стойност на внасяните стоки, а не произволно определена или фиктивна такава. На това принципно положение е основана и процедурата по чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане с уточнението, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална, съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани и изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения, и да е съобразена с възможностите му – аргумент от Решение от 28 февруари 2008г., Carboni, С- 263/06, EU: C: 2008: 128, т. 52.

С оглед гореизложеното съдът намира, че като не е приел декларираната стойност на процесните стоки по митническата декларация, и е определил нова такава единствено съобразно данните от износната декларация, директорът на ТД Митница Варна към Агенция „Митници“ е постановил незаконосъобразен административен акт, който следва да се отмени, поради наличие на основанието по чл.146,т.4 от АПК. Не са били налице предпоставките, установени в чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, за да бъде определена митническата стойност на внесената стока на основание чл. 70, § 1 вр. чл. 71, § 1, б. „д“, подб. i) от Регламент (ЕС) № 952/2013. Предвид незаконосъобразното определяне на митническата стойност на стоката, незаконосъобразно са определени с оспорения акт и сочените като възникнали задължения за ДДС. Както бе посочено, правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности (решение от 15 юли 2010 г., Gaston Schul, C-354/09, т. 27, решение от 16 юни 2016, EURO 2004 Hungary, C-291/15, т. 23, решение от 20 декември 2017 г., Hamamatsu Photonics Deutschland, C-529/16, т. 27).

Предвид крайния изход на спора и своевременно заявената претенция от страна на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски, е основателна. Съгласно приложения по делото списък по чл. 80 от ГПК се претендират разноски в размер на общо 1520лв. Възражението на ответника за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение е неоснователно. Последното, макар и надвишаващо минималния размер, предвиден в чл. 7, ал. 2 т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, изглежда справедливо и не е прекомерно с оглед фактическата /казуса обхваща специфични обществени отношения и са налични множество доказателства/ и правна сложност на делото /прилагане на разпоредби на няколко нормативни актове/, както и на конкретно осъществената от наетия адвокат защита – в подадената жалба, в проведените открити съдебни заседания по делото са изложени подробни аргументи, сочещи на достатъчно задълбочено проучване на фактите по делото и приложимите правни норми, и са формулирани въпроси за изготвяне на съдебно – счетоводна експертиза, чието заключение е кредитирано от съда при излагането на мотивите към настоящото решение.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение рег. № 32-479149/17.07.2023г. на Директора на ТД Митница – Варна, с което на основание чл.84 ал.1 т.1 от ЗМ, вр. с чл.74, пар.3 от „Регламент /ЕС/ № 952/2013г., вр.чл.140 и чл.144 пар.2 от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 2015/2447, вр.чл.5 т.39 от Регламент /ЕС/ № 952/2013, вр.чл.77 пар.1, вр. чл.85 пар.1 , вр. чл.101 пар.1, вр. чл.102 от Регламент /ЕС/ № 952/2013г., вр. с чл.54 ал.1 и чл.56 от ЗДДС и чл.59 от АПК е определена нова митническа стойност на стоката по митническа декларация с MRN 20BG002002030145RO/27.05.2020г. и в резултат на това са установени публични задължения за досъбиране както следва: мито – 1869.09лв. и ДДС – 1579.68лв., ведно с лихва за забава.

ОСЪЖДА Агенция Митници да заплати на „Пи Джи Моторс“ ЕООД, [ЕИК] [населено място], [улица], представлявано от П. Г. П. сумата от 1520лв. / хиляда петстотин /, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.