РЕШЕНИЕ
№ 2010
гр. Бургас, 11.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ФИЛИП СТ. РАДИНОВ
при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело №
20252120102427 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 239 от ГПК.
Образувано е по предявени от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД срещу Г. К. Н.,
искове за установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
следните суми: 530,04 лева, представляваща главница за незаплатени задължение за ВиК
услуги за отчетен период 09.11.2021 г. – 04.09.2024 г., ведно със законната лихва датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на 24.01.2025 г., до окончателното изплащане и
73,57 лева – мораторна лихва за периода от 24.02.2022 г. до 17.01.2025 г.
Твърди се, че ответникът е собственик на водоснабден обект, находящ се на адрес: гр.
Б***, ж. к.****, който е заведен е базата данни на дружеството-ищец под абонатен № ***
като такъв е и потребител на ВиК услуги, предоставени от ищеца. Сочи се, че в процесния
отчетен период 09.11.2021 г. – 04.09.2024 г. е потребил ВиК услуги – вода, канал и
пречистване на вода, като дължимите за това суми са обективирани във фактури, издадени в
периода 25.01.2022 г. – 25.09.2024 г., представени по делото. Ответникът е бил длъжен да
заплати дължимите суми в 30-дневен срок от датата на издаването на всяка една от тях,
което не е сторено, поради което е начислена и лихва за забава.
Предвид липсата на изпълнение от страна на ответника, се сочи, че кредиторът се е
снабдил със заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 509/2025 г. по описа на Районен съд -
Бургас по чл. 410 от ГПК, която била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК,
поради което на кредитора били дадени указания да предяви настоящия иск по реда на чл.
422 от ГПК.
Направено е искане за уважаване на предявения иск.
Претендира се присъждането на съдебно-деловодни разноски в настоящото и в
заповедното производство.
На ответника е редовно връчен препис от исковата молба и приложенията към нея.
1
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът не е подал отговор на
исковата молба.
На 01.09.2025 г. по делото е постъпило становище от ищцовата страна по хода на
делото, по доказателствата и по същество. Поддържа исковата молба. Представя писмени
доказателствени средства.
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените искове е чл. 415, ал. 1, т. 2, вр. чл.
422 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и предвид направеното
от процесуалния представител на ищеца искане по чл. 238, ал. 1 от ГПК намира, че са
налице предпоставките на чл. 239, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника. С разпореждане на съда по чл. 131 от ГПК, надлежно връчено на
ответника са указани последиците от неподаването в срок на отговор на исковата молба и
неявяването му в първото по делото заседание, без да е направено искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие. С оглед изложените в исковата молба фактически твърдения и
ангажираните по делото писмени доказателства, в подкрепа на твърдените в исковата молба
факти, следва да бъде направен изводът, че предявения иск е вероятно основателен.
С оглед изхода на делото, следва да се остави без уважение доказателственото искане
на ищеца за назначаване на съдебно-техническа експертиза.
Предвид горните съображения, съдът приема, че ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца претендираните с исковата молба суми. В съответствие с гореизложеното
предявеният иск следва да бъде уважен.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски по
настоящото дело, съобразно уважената част от претенцията и представените доказателства.
Представени са доказателства за заплатена в исковото производство държавна такса в
размер от 75 лева. В производството ищецът е представляван от юрисконсулт, чието
възнаграждение съдът определя в размер от 100 лева. В полза на ищеца следва да се
присъдят и сторените разноски в заповедното производство в общ размер от 75 лева.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Г. К. Н., ЕГН
**********, с адрес: гр. Б**, ж.к. ***, дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, EИК
****, седалище и адрес на управление - гр. Б**, кв. **, следните суми: 530,04 лева
/петстотин и тридесет лева и четири стотинки/, представляваща главница за незаплатени
задължение за ВиК услуги за отчетен период 09.11.2021 г. – 04.09.2024 г., за водоснабден
обект, находящ се на адрес: гр. Б***, ж. к. ****, с абонатен № ***, ведно със законната лихва
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на 24.01.2025 г., до окончателното
изплащане, 73,57 лева /седемдесет и три лева и петдесет и седем стотинки/ – мораторна
лихва за периода от 24.02.2022 г. до 17.01.2025 г., за които суми е издадена Заповед №
234/27.01.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, постановена по
ч.гр.д. № 509/2025 г. по описа на РС-Бургас, на основание чл. 415, ал. 1, т. 2, вр. чл. 422 ГПК,
вр. чл. 79 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Г. К. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Б**, ж.к. ***, да заплати на
„Водоснабдяване и канализация” ЕАД, EИК ***, седалище и адрес на управление - гр. Б***,
кв. ***, сумата от 175 лева /сто седемдесет и пет лева/, представляваща сторени в
настоящото производство разноски и сумата от 75 лева /седемдесет и пет лева/ - съдебно-
деловодни разноски в заповедното производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на осн. чл. 239, ал. 4 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
2
3