РЕШЕНИЕ
№ 180
гр. Ямбол, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Весела К. Спасова
при участието на секретаря Й. Г. П.
като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело №
20232330101200 по описа за 2023 година
Подадена е искова молба от Г. Й. Ж. от гр.Я., срещу ЗК „Лев инс” АД-гр.С., в
която се твърди, че ищцата е *** на И. Й. Ж. Последният в резултат на ПТП,
настъпило на *** г. в гр.Я. е починал. Произшествието е настъпило по вина на
водача на лек автомобил марка "***", модел "***" с рег. № *** който при
движение в гр.Я. по ул.*** до отбивката на гробищен парк, е нарушил
правилата за движение по пътищата-чл.20 ал.1 и чл.21 ал.1 от ЗДП. Същият е
осъден с влязла в сила присъда като виновен за настъпване на ПТП, с което по
непредпазливост е причинил смъртта на пострадалия. Автомобилът е имал
сключена застраховка "Гражданска отговорност" при ответника. Ищцата е
претърпяла неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на ***, тъй
като са имали особена и дълбока близост с него, предвид смъртта на***,
заради която са били настанени в дом за деца, лишени от родителска грижа.
*** е полагал грижи за ***, заместващи родителските. След създаването та
семейство от ищцата, той й е помагал за отглеждането на децата, заедно са
гледали животни, плодове и зеленчуци. Преживяла е тежко загубата му
предвид създалата се между тях трайна и дълбока емоционална връзка.
Преживяла е емоционален срив, все още не е на себе си и не може да се отърси
1
от случилото се. Поради това се иска да бъде осъден ответникът да заплати
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10000 лв., ведно със
законната лихва от датата на изтичане на 15-дневния срок по чл. 497, ал. 1, т.1
от КЗ вр. чл. 108 ал.1 от КЗ, считано от 02.11.2022 г. до окончателното
изплащане.
В с.з. искът се поддържа.
Ответникът в срока за отговор оспорва иска като неоснователен.
Признава наличието на влязла в сила присъда срещу дееца, но оспорва
твърденията относно изключителната вина на застрахования водач за
настъпването му. Твърди, че отговорен е и пострадалият, който не е съобразил
поведението си със законовите правила за движението на пешеходци и има
принос за настъпване на ПТП и вредоносния резултат. Оспорена е близката
връзка между починалия и ищцата, като се твърди, че последният е живеел в
отделно семейство, както и самата ищца, а не се твърдят обстоятелства,
обосноваващи твърдяната изключително близка емоционална връзка, при
която възниква право на обезщетение само по изключение. Ответникът
оспорва исковете и по размер, който е несъобразен с критерия за
справедливост по чл.52 ЗЗД. Твърдението му за съпричиняване на вредите от
пострадалия е с правно основание чл. 51 ал.2 от ЗЗД. Възразил е и срещу
претенцията за законната лихва.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
От Удостоверение за съпруга и родствени връзки изх. № *** г., изд. от
Община Я., е видно, че И. Й. Ж., ЕГН **********, починал на *** г., е ***на
ищцата и имат още двама ***(***) и ***. *** им М. П.е починала на *** г., а
*** Й. П.-на *** г. Ищцата има ***, родени съответно през 2006 г. и 2014 г..
Не се спори по делото, че на *** г. се е осъществило посоченото в исковата
молба ПТП с участието на И. Й. Ж., както и че е съществувало валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” между ответника и собственика на увреждащия автомобил
по действаща към този момент застрахователна полица.
По делото е представена Присъда №*** г., постановена по НОХД № *** г.
по описа на ЯОС, изменена частично от БАС с решение по ВНОХД№*** г.,
потвърдена в останалата част, влязла в сила на 12.09.2022 г., с която
2
подсъдимият А.Х. А. е признат за виновен в това, че на *** г., около 23 часа, в
гр.Я., ул.***, в близост до отбивката за гробищен парк, при управление на лек
автомобил „***" с peг. № ***, е нарушил правилата за движение по пътищата,
визирани в чл.21, ал.1 от ЗДвП (движение с неразрешена за участъка скорост)
и по непредпазливост е причинил смъртта на И. Й. Ж. В мотивите на
наказателните съдилища е прието, че пострадалият пешеходец има значителен
принос за настъпването на ПТП и причиняване на вредоносния резултат, тъй
като се е движил през нощта по самото платно за движение, през неосветен
участък, въпреки наличните затревени банкети от двете страни на платното и
тяхно възможно ползване, след употреба на значително количество алкохол,
чиято концентрация в кръвта е ***.
Свид. М. –израснала заедно с ищцата от 7-годишна възраст в Дом за деца,
лишени от родителка грижа „М. М.“ в гр.Я.-дава показания, че двете и *** И.
винаги са били заедно. Момичетата от дома са били в една стая, а момчета в
друга, но *** е бил плътно до нея. Били са заедно там до навършване на 18-та
му година. Имали са много силна връзка. Помагал й е за домашните, когато е
била ученика. Поел е грижата за балната й рокля и е бил кавалерът й за бала.
Излязъл е от дома по-рано, започнал е работа, но я е посещавал и се е грижел
за нея. С другите ***не е поддържала такава връзка, тъй като са осиновени
или са живели при роднини. Само се чуват в годината по 2- 3 пъти. Ищцата е
завършила през 1995 г. и след това е живяла на квартира в ж.к.„***“. *** й е
помогнал да си вземе пералня. Като се е омъжила, той я е извел като баща на
сватбата –около две години след завършването. Когато се е родило първото й
дете, е отишъл с нейния съпруг на изписването. Отгледала е децата си сама, а
*** е помагал с пари и дрешки. Ходил е да гледа децата, ако тя и мъжът й са
на работа в събота. През 2016-2017 г. се е омъжила повторно, без да вдига
сватба, и е живеела при мъжа си в с.В. Отглеждали са животни заедно с ***.
Той не е живеел при тях, но е ходеше там през ден. Двете семейства са се
събирали заедно в с. В. в дома на Г.. Ищцата е казвала на свидетелката, че
само на *** разчита, като на баща. Много тежко е преживяла смъртта му през
месец март 2019 г.. Обадила се е на свидетелката по телефона, била е много
разстроена. Поела е половината разходи за погребение, като е взела пари
назаем. Купила е овца, направила е курбан. Другата част от разходите е поела
снаха й. Ищцата е плакала много. Кръвното й налягане е започнало да се
повишава. Продължава всяка седмица да ходи на гробища, на задушници
3
също. Като спомене ***, започва да плаче. Не е спирала да работи, след като
той е починал, с изключение на 1-2 седмици, защото не е била в добро
здравословно състояние. Заради високото кръвно налягане е посещавала
лекар, приемала е успокоителни средства.
Свид. Й.- познат на ***на ищцата И., на когото в продължение на десетина
година е извършвал *** услуги като ***-сочи, че го е превозвал до работата
му и често в с. В. при ***. Споделял е на свидетеля, че са имали и двамата
много трудно детство, като са израснали в социален дом „М. М.“ в гр. Я. *** е
завършил малко по-рано, започнал е работа, грижил се е като баща за ***.
Помагал й е за децата- с по- голямото е ходел на тренировки. Помагал е вкъщи
и в стопанството с животните. Ищцата е съобщила на свидетеля през март
2019 г. за смъртта на ***, на другия ден. Била е в шок. Свидетелят я е
превозвал до погребални агенции, лекари. Първите дни само е казвала, докъде
да я откара и през цялото време е плачела. Била е в това състояние месеци
наред.
В Медицинско направление № ***г., издадено от АИППИМП д-р А. П.гр. Я.
е отразена диагноза на ищцата „***“. Посочено е, че от много години е с
високо кръвно налягане, след смъртта на *** трудно контролирано.
Консултирана е с кардиолог и е назначена терапия.
Според заключението на вещото лице по психологичната експертиза,
основано на психологично интервю, проведено на 26.08.2023 г. и на направено
психологическо обследване, ищцата като цяло има силен тип нервна система с
висок праг на устойчивост на стрес, с вътрешна локализация на контрола -
счита, че сама е двигател и агент на собствения си живот, като проявява
активно защитни реакции - умее да вентилира емоциите си, но често ги и
контролира, което при свръхемоционално претоварване може да доведе до
емоционални изблици и лабилност, лесно разплакване при болезнени и
травматични теми, но не до срив. Откриват се необичайни прояви на висока
личностна тревожност, но ниски стойности на ситуативна тревожност.
Наблюдава се лека степен на депресивно състояние (по теста на Цунг, което
корелира с данните от Фрайбургския въпросник за наличие на депресивни
реакции). Налице са максимални стойности по скалата за невротизъм
(прекомерни по сила реакции на стимули с невисок интензитет), както и
завишени стойности на емоционалната лабилност при уравновесен характер
4
като цяло. Тези резултати разкриват наличие на травматичен източник у
личността на ищцата, който повишава безпокойството, неувереността и
тревожните й реакции до степен на невротичност и се е закрепил като трайна
личностна черта при човек, който рационално преценява и действа при
незастрашаваща среда. Доколкото по време на интервюто ищцата се е
разплакала при спомена за погребението на *** и емоционално е реагирала на
темата, че се чувства сама и без подкрепа, както и от гневните изрази по
отношение присъдата на водача на автомобила по време на ПТП, при което е
загинал ***, може да се направи извод, че това са необикновени и
травматично изживявани събития в живота й. Тези стресогенни фактори не са
предпоставка за висок риск от соматични заболявания, но са допринесли за
невротично-депресивната нагласа на ищцата и са обострили съществуващи
здравословни проблеми. В заключение вещото лице заявява, че смъртта на
*** на ищцата е била неочаквано и травматично събитие, което е
предизвикало първоначален стрес - шокова реакция, изразяваща се в отричане
на фактите и краткотрайно стеснение на съзнанието, празнота и
дезориентация. Поради характерните за нея стресоустойчивост обаче тя бързо
се е мобилизирала, за да направи всичко най-необходимо за обичния си ***,
който е бил значима фигура в живота й от най-ранна възраст. Загубата на *** е
обострила здравословните проблеми с хроничен характер. Започнали
проблеми със съня, често безпокойство, силни пристъпи на тревожност за
липса на опора и подкрепа в живота, доколкото не срещала такава в семейния
си партньор, но чувствала и получавала от страна на ***. Причинена е травма,
която е още активен източник на страдание. След близо пет години от смъртта
на *** ищцата е намерила свой начин да преодолее травмата, приела я, но са
останали обичайната болка от отсъствието на много важен човек в живота й и
гневно чувство за несправедливост от наказанието на причинИ. смъртта му
водач. В с.з. вещото лице заключава, че *** И. е бил много важна, значима
фигура за ищцата, тъй като те са израснали заедно и той винаги е бил близо
нея, т.е. може да се приеме, че е имал функция на баща.
Ищцата е отправила Молба до ответника вх.№*** г. с искане за заплащане
на застрахователно обезщетение заради причинената на *** смърт при ПТП. В
отговор изх.№ *** г. е заявен отказ на дружеството за уважаване на
претенцията й като недоказана относно трайната и дълбока емоционална
връзка с починалия.
5
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск по чл. 432 от КЗ на увредено лице срещу застраховател по
застраховка "Гражданска отговорност". Съгласно тази разпоредба, увреденото
лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380.
Искът е допустим. Ответникът не се е произнесъл положително по
предявената пред него претенция за застрахователно обезщетение.
В случая съществуването на застрахователно правоотношение между
деликвента и застрахователя е безспорно, както и осъществяването на ПТП с
участието на застрахования и ***на ищцата.
По отношение на противоправното и виновно поведение на водача на
застрахования автомобил е налице влязла в сила присъда, с която то е
установено. Фактите-елементи от престъпния състав, изложени от
наказателния съд, по силата на чл. 300 от ГПК са безспорно установени за
гражданския съд, тъй като влязлата в сила присъда е задължителна за него. С
присъдата е установено причиняването на смъртта на пострадалия като
резултат от инкриминираното деяние. Механизмът на ПТП е установен от
наказателния съд.
Спорни са твърдените в исковата молба вреди, претърпени от ищцата в
резултат от смъртта на нейния близък.
С Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълкувателно дело № 1/2016
г. на ОСНГТК на ВКС е прието, че материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
освен лицата, посочени в Постановление № 4/1961 г. и Постановление №
5/1969 г. на Пленума на ВС, и по изключение всяко друго лице, което е създало
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени. Според ВКС особено близка привързаност може да
съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци.
В традиционните за българското общество семейни отношения братята и
сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия
родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна
обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради
6
конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна,
че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки
и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите
за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на
обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези
случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само
формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на
близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и
страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи
изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г.
на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-
близките на починалия.
Както изтъква ВКС в Решение № 92 от 17.11.2020 г. по т. д. № 1275/2019 г.,
ІІ т. о., от разясненията в тълкувателното решение следва категоричният
извод, че обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни
близки на лица, извън кръга на лицата, очертан в двете пленумни
постановления, се присъжда само по изключение. Предпоставките, за да се
приложи това изключение, са: 1./ създадена особено близка връзка между
починалия и претендиращия обезщетението и 2./ действително претърпени
неимуществени вреди, които надхвърлят по интензитет и времетраене
вредите, нормално присъщи за съответната връзка. Особено близка, трайна и
дълбока емоционална връзка е налице, когато поради конкретни житейски
обстоятелства привързаността между починалия и претендиращия
обезщетението е станала изключително силна, т. е. такава, каквато се
предполага, че е привързаността между починалия и най-близките му,
активно легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди
съгласно Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.
ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд. В цитираното решение на ВКС са
посочени и конкретни житейски обстоятелства, обуславящи създаването на
по-голяма от близост от тази, считана за нормална: отглеждането на близките
от загиналия поради различни причини -заболяване или смърт на
родителя/родителите; работа в чужбина, дезинтересиране на
родителя/родителите и др.
В случая съдът счита, че може да се направи извод за изключителност в
7
близостта между ищцата и починалия, по смисъла, разяснен в Тълкувателно
решение № 1/2016 г. Установи се по делото, че *** е бил най-близкия човек до
нея, единственият такъв от роднините й. Заради смъртта на *** са израснали
заедно в дом за деца, лишени от родителски грижи, а след това е получавала от
него подкрепа като от баща –финансова, морална с присъствие в най-важните
моменти от живота –на абитуриентския бал, на сватбата, при раждането на
децата, с помощ в стопанската работа и в грижите за децата. Съдът кредитира
показанията на свидетелите, които не са заинтересовани от изхода на делото
по смисъла на чл. 172 от ГПК. Свид. М. е наблюдава отблизо отношенията им
през годините, още от времето, когато са раснали заедно в социалния дом.
Св.Й. е извършвал множество *** услуги –на ***, когото често е превозвал до
дома на *** и на последната след смъртта на *** до погребална агенция,
лекари. Ролята на *** като баща е изтъкната и от вещото лице по
психологичната експертиза, което е установило и степента на травмата от
загубата му- наблюдавани необичайни прояви на висока личностна
тревожност, лека степен на депресивно състояние, максимални стойности по
скалата за невротизъм, обостряне на здравословните проблеми с хроничен
характер. Вещото лице е направило извод, че се касае за необикновени и
травматично изживявани събития в живота, причинили травма, която е още
активен източник на страдание, макар ищцата да е намерила начин да приеме
събитието, да се мобилизира. Предвид тези констатации следва да се приеме,
че е налице надхвърляне на обичайните вредите, нормално присъщи за
съответната връзка.
За определяне на размера на обезщетението, дължимо от ответника за
неимуществените вреди, следва да се вземат предвид критериите, приети в
задължителната за съдилищата съдебна практика. Съгласно ППВС № 4/1968 г.
и приемащите го за актуално, постановени по реда на чл. 290 от ГПК,
решения на ВКС (Решение № 16 от 06.03.2012 г. по т. д. № 461/2011 г., т. к., ІІ
т. о.), справедливостта като критерий за определяне на размера на
обезщетението при деликт съгласно чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а
предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи конкретни
обстоятелства. При определяне на справедливо обезщетение за понесени
неимуществени вреди при причиняване на смърт, от значение са възрастта на
увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и
претендиращия обезщетението, обстоятелствата, при които е настъпил
8
вредоносния резултат, както и други обстоятелства, които съдът е длъжен да
обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по
справедливост да присъди за неимуществени вреди. Т.е. съдът следва да
прецени обема, характера и тежестта на уврежданията, интензитета и
продължителността на търпимите болки и страдания, физическите и
психологически последици за увредения. В Решение № 177 от 27.10.2009 г. по
т. д. № 14/2009 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС е прието, че обезщетението е онзи точен
паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от
конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобствата, емоционални,
физически и психически сътресения, които съпътстват същите. Критерият за
справедливост е всякога детерминиран от съществуващата в страната
икономическа конюнктура (индиция за които са лимитите на застрахователно
покритие, установени с ПЗР на КЗ) и от общественото му възприемане на
даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава.
В конкретния случай към датата на ПТП починалият е бил на почти *** г., а
ищцата- на *** г. –активна възраст за индивида. Относно посочения в ППВС
критерий-общественото положение на пострадалия- в случая няма данни за
високо такова, т.е. касае се за невисок социален статус. Ищцата го е загубила
внезапно, принудително. Била е изненадана, разстроена. Самите негативни
преживявания, описани по-горе, са с висок интензитет и продължителност,
наблюдавана и от вещото лице към момента на психологическото интервю и
обследване.
Изхождайки от тези конкретни обстоятелства съдът счита, че предвид
продължителността и интензитета на болките и страданията, както и
икономическите условия в страната към момента на настъпване на ПТП-*** г.,
размерът на обезщетението следва да се определи на сумата от 10000 лв.,
отчитайки и наличието на принос на пострадалия, обсъден в мотивите на
присъдата на наказателния съд. В съдебната практика се приема, че принос по
смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за
възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди. При определянето на
съпричиняването следва да бъде извършен анализ и съпоставка на
поведението и тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения,
за да бъде установен действителният обем, в който всеки от тях обективно е
9
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат (Решение № 118 от
27.06.2014 г. по т. д. № 3871/2013 г. на ВКС, І т. о.). Приносът в случая е
обусловен от това, че в нарушение на правилата за движение пострадалият се е
придвижил на платното за движение, вместо по банкета, в тъмната част от
денонощието, с такава концентрация на алкохол в кръвта, затрудняваща
преценката на поведението му. По този начин е изложил живота си на висок
риск и е улеснил настъпването на произшествието, от което е последвала
смъртта му. Деликвентът е признат за виновен затова, че скоростта на
движение на управлявания от него леки автомобил е била по-висока от
разрешената, с което се е поставил в невъзможност да избегне възникналата
опасност. Предвид действията на двамата съдът счита, че приносът им за
настъпване на ПТП е равен. Т.е. обезщетението би било в размер на 20000 лв.,
ако приносът на починалия не беше налице.
С оглед на основателността на главния иск е основателна и претенцията за
законна лихва, уредена в чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ (съгласно нормата
застрахователят покрива отговорността на застрахования за причинените на
трети лица вреди, вкл. лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, т. е. лихвите за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице).
Ищцата се позовава на специалната разпоредба на чл. 497, ал. 1 КЗ, че лихви
за забава върху дължимото застрахователно обезщетение по договора за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите се
дължи след изтичане на по-ранната от следните две дати: изтичането на срока
от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по КЗ и
изтичането на срока по КЗ, освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на КЗ.
Съгласно чл. 496 ал.1, срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не
може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380
пред застрахователя, сключил застраховката "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции.
Налице е практика на ВКС по въпроса, вкл. формирана по реда на чл. 290 от
ГПК (Решение № 10 от 5.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4723/2022 г., III г. о.,
Решение № 50028/01.08.2023 г. по т.д. № 200/2022 г., I т. о., Решение № 1 от
10.01.2024 г. на ВКС по т. д. № 2447/2022 г., I т. о.), приемаща, че в хипотезата
на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка
10
"Гражданска отговорност" лихвите за забава се включват в застрахователното
обезщетение по силата на нормата на чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на чл. 429, ал. 3 от КЗ, като това са тези лихви, които текат от
момента на по-ранната от следните дати: датата на уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования
на основание чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ, или от датата на уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от увреденото
лице, или от датата на предявяване на претенцията на увредения пред
застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение. След
предявяване на претенцията по чл. 498 от КЗ за застрахователя е налице
нормативно предвиден срок за произнасяне по чл. 496 от КЗ, като
непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е
свързано с: 1/изпадане на застрахователя в забава – чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 от
КЗ, в който случай той дължи лихва за собствената си забава, и 2/ с
възможност увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя в съда
на основание чл. 498, ал. 3, във връзка с чл. 432, ал. 1 от КЗ (също така и
Решение № 128 от 04.02.2020 г. по т. д. № 2466/2018 г. на ВКС, ТК, І т. о.,
Решение № 50106/03.11.2022 г. по т. д. № 1865/2021 г. на ВКС, ТК, І т. о.,
Решение № 50001 от 03.02.2023 г. по т. д. № 2530/2021 г. на ВКС, ТК, І т. о. и
др.).
В случая са налице само данни, че ищцата е предявила претенцията си пред
застрахователя заради настъпилото застрахователно събитие на 10.10.2022 г..
Претендира с исковата молба лихва от датата в първата хипотеза на чл. 497
ал.1- на която изтича срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по КЗ, а именно от 02.11.2022 г. Следователно искането й
следва да се уважи в съответствие с диспозитивното начало в процеса.
При този изход от делото искането на ищцата за разноските е основателно и
следва да се уважи.
Ето защо ЯРС
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Лев инс” АД-гр.С., ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. „*** да заплати на Г. Й. Ж. от гр.Я., ж.к.***, ЕГН
11
**********, сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за
причинените неимуществени вреди в резултат на настъпило на ***г.
пътнотранспортно произшествие, принило смъртта на И. Й. Ж., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 02.11.2022 г. до окончателното й
изплащане и направените по делото разноски в размер на 2000 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред
ЯОС.
Съдия при Районен съд – Я: _______________________
12