№ 34950
гр. София, 22.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20241110172973 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Производството е образувано по постъпила искова молба от А. В. Й. и Й. В. Й.
срещу М. А. А..
С влязло в сила определение от 24.03.2025 г., производството по делото е
прекратено в частта на предявените от всекиго от ищците А. В. Й. и Й. В. Й.
осъдителни искове против ответницата М. А. А. за заплащане на сумата от по 3528
лева по отношение на всекиго от ищците и за периода от 24.11.2019 г. до 23.11.2022 г.,
дължима въз основа на наемно правоотношение.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими
и приемането им е допустимо.
Следва да бъде уважено искането и на двете страни за допускане събирането на
гласни доказателствени средства за установяване факта на ползване на процесния имот
в процесния период чрез разпита на по един свидетел при режим на довеждане.
Основателно е искането на ищцовата страна за допускане изготвянето на
съдебно-оценителна експертиза за определяне на средния пазарен наем на процесния
имот, но задачата е относима единствено за процесния период от 24.11.2022 г. до
24.11.2024 г., както следва да бъде допусната от съда, а не към момента на предявяване
на исковата молба и към момента на изготвяне на заключението. Не са необходими
специални знания за изчисляване каква е припадащата се част от наема за всеки ищец
с оглед квотата му в съсобствеността, поради което такава задача не следва да бъде
допускана.
Следва да бъде насрочено съдебно заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства по опис, обективиран в същите.
УКАЗВА на ищците на осн. чл. 127, ал. 4 ГПК в срок до откритото по делото
1
заседание, с препис за ответната страна, да посочат банкова сметка или друг начин за
плащане.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства чрез разпита на по
един свидетел при режим на довеждане на всяка от страните, за установяване на факта
на ползване на процесния имот в процесния период.
ОПРЕДЕЛЯ на осн. чл. 158 ГПК срок на страните за довеждане на допуснатите
до разпит свидетели в първото открито съдебно заседание, като при неизпълнение без
доказването на уважителна причина за това, производството по делото още продължи
без събиране на допуснатите доказателства.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-оценителна експертиза за отговор на
въпроса: какъв е размерът на средния пазарен наем за процесния имот в периода от
24.11.2022 г. до 24.11.2024 г.?, като ОТХВЪРЛЯ искането за допускане на експертно
заключение по останалите поставени от ищците въпроси.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на СОЕ в размер на 500,00 лева, вносим от
ищците по сметка на СРС в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице по съдебно-оценителната С Х Н, специалност:
Икономика и организация на селското стопанство, оценка на недвижими имоти,
оценка на земеделски земи, оценка на цели държавни и общински предприятия,
оценка на други активи, който да се призове след представяне на доказателство за
внесен депозит.
УКАЗВА на страните, че следва да осигурят достъп на вещото лице за оглед на
имота, като неосигуряването на достъп може да се прецени от съда по реда на чл. 161
ГПК.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 23.10.2025 г.
от 09:30 ч., за когато да се призоват страните.
На страните да се връчи препис от настоящото определение, като на ищците се
връчи и препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Предявени са два осъдителни иска по чл. 31, ал. 2 ЗС от А. В. Й. и Й. В. Й. срещу
М. А. А. за заплащането на сумата от по 2352 лева на всекиго от ищците,
представляваща обезщетение за лишаване от право на ползване от дела на ищците в
имот, представляващ ***, заедно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 21 за периода от
24.11.2022 г. до 24.11.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
депозиране на исковата молба до погасяването.
Ищците твърдят, че с ответницата М. А. А. са съсобственици по наследяване от
техния общ наследодател Б Д И, ЕГН **********, починала на 31.12.2015 г., която е
баба на ищците и майка на ответницата на посочения по-горе недвижим имот. Сочат
са съсобственици при следните квоти:
-1/4 идеални части за А. В. Й.;
-1/4 идеални части за Й. В. Й. и
-1/2 идеални части за М. А. А.
Така посочените квоти са твърдят, че са определени с решение № 20035370 от
08.02.2022 г., постановено от СРС, 156 гр. състав по гражданско дело № 32594 по
описа за 2020 г., което решение в тази му част не е обжалвано, съответно е влязло в
сила. Твърди се в исковата молба, че след смъртта на общата наследодателка Б Д И
процесният имот се владее единствено от ответницата М. А. А., като ищците са
лишени от правото им на ползване на имота. Сочат, че с нотариална покана № 2 156,
2
том 5, акт 81 от 18.11.2022 г. на нотариус В И в регистъра на НК, получена от
ответницата лично на 24.11.2022 г., ищците са поканили ответницата да се яви на
10.01.2023 г. или на 17.01.2023 г. в кантората на нотариус В И и да им предаде
комплект ключове за достъп до имота. При условията на алтернативност, в случай, че
не им предаде комплект от ключове за имота и препятства достъпа им до него,
респективно ги лишава от правото им на ползване, ответницата била поканена да им
заплаща по 98 лева на всекиго от тях обезщетение за лишаването им правото да
ползват имота съобразно квотите им в съсобствеността.
Поддържат, че ответницата не се е явила на нито една от посочените дати в
кантората на нотариус В И, не предоставила на ищците достъп до имота и към
настоящия момент не им е заплатила никакви суми. Поради тези и останалите
изложени съображения молят съда да уважи предявените искове.
В срочно постъпил отговор ответницата оспорва предявените искове. Сочи, че
ищците не са били лишавани от правото да ползват имота в процесния период.
Поддържа, че тя на свой ред също не е обитавала имота, нито го е отдавала под наем.
Същата притежава друго жилище, което използвала за живеене. Намира, че ищците по
всяко време във процесния период са имали възможност да ползват имота, както и да
го отдават под наем. Поради факта, че ответницата е възрастна жена, както и поради
лична трагедия, свързана със загубата на нейния син, същата не се е отзовала на
поканата от ищците да се яви в нотариалната кантора. Отделно сочи, че на 29.05.2023
г. М. А. е прехвърлила на Е В Н собствената си ½ част от процесния имот срещу поето
от приобритателя задължение за издръжка и гледане. Ето защо, считано от момента на
прехвърляне на имота, тя счита, че не пасивно материалноправно легитимирана да
отговаря по процесните искове. На следващо място оспорва претендирания размер от
по 98 лева на месец за завишен. Прави възражение за изтекъл период на погасителна
давност, доколкото намира, че претендираните вземания са за периодични платежи,
респективно се погасяват по давност с изтичането на срок от три години.
Алтернативно прави възражение за изтекъл 5-годишен давностен срок. В условията на
евентуалност, ако съдът счете исковете за основателни, счита, че начална дата на
присъдената сума за лишаване от правото на ползване следва да е 17.01.2023 г., на
която дата ответницата е била поканена да се яви в кантората на посочения нотариус.
Претендира разноски.
По исковете по чл. 31, ал. 2 ЗС:
В тежест на ищците по предявените искове е да докажат при условията на пълно
и главно доказване правопораждащите факти, от които черпят изгодни за себе си
последици, a именно: че имотът е съсобствен с ответника; че ответникът е ползвал
имота в процесния период; че ответникът е получил писмена покана за изпълнение на
задължението си, както и че сочената сума отговаря на средния пазарен наем за
процесния период.
При доказване на горното, в тежест на ответницата е да докаже, че е погасила
задължението си.
Във връзка с възражението за изтекъл период на погасителна давност, в тежест на
ищците е да докаже, че за периода от настъпване на изискуемостта на вземането до
изтичане на срока, с който законът свързва погасяване на вземането по давност, са
били налице основания за спиране или прекъсване течението на давността, по чл. 115
ЗЗД и чл. 116 ЗЗД.
ОТДЕЛЯ като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните фактите,
че с решение № 20035370 от 08.02.2022 г., постановено от СРС, 156 гр. състав по
гражданско дело № 32594 по описа за 2020 г. е определена съсобствеността на имота
между страните при следните квоти: 1/4 идеални части за А. В. Й.; 1/4 идеални части
3
за Й. В. Й. и 1/2 идеални части за М. А. А., като в тази част решението е влязло в
законна сила; както и че преди образуване на настоящото производство ответницата е
получила писмена покана за изпълнение на задължението си.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да
спестят време и разходи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4