№ 630
гр. Варна, 28.11.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело
№ 20233000500480 по описа за 2023 година
намира следното:
Производството е образувано по подадени въззивни жалби от ищеца и
от ответника по първоинстанционното дело, насочени срещу различни части
на решение № 13/15.02.2023г., постановено по т.д. № 23 по описа за 2022г. на
Окръжен съд-Добрич (при участието на Д. Д. С. от с. Орляк, общ. Тервел, обл.
Добрич като трето лице-помагач на ответника Гаранционен фонд), както и по
подадена частна жалба от адвокат Б. А. от АК-София, насочена против
определение № 271/31.07.23г. по същото дело, а именно:
1.Въззивна жалба от ищеца Н. С. И., подадена чрез адв. Б. А., против
решението в частта му, с която е бил отхвърлен предявения от него против
Гаранционен фонд, гр. София иск за заплащане на сумата, представляваща
разликата над присъдения размер от 50 000 лева до размера от 100 000 лв.,
съставляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на
ПТП, настъпило на 20.08.2021г., ведно със законни лихви върху главницата,
считано от 10.09.20г., както и в частта, с която е отхвърлена претенцията за
присъждане на законна лихва върху претендираните с исковата молба
главници, представляващи обезщетения за причинени на ищеца
неимуществени и имуществени вреди, считано от 10.09.20г. – датата на
уведомяване на ответника, до окончателното им изплащане. Счита се, че
решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон,
необосновано и в противоречие със съдебната практика на съдилищата в
страната и с тази на ВКС. Споделя се правния извод на съда, че дължимото на
ищеца обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди се равнява
на сумата от 100 000 лв., а това за имуществени вреди – в размер на 5 726.43
лв. Неправилността на обжалваното решение обаче се състои в приетата квота
на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, оценена на 50
1
%, поради това, че пострадалият се е возил в автомобил, управляван от водач,
употребил алкохол. Сочи се обаче, че единствената причина за настъпване на
процесното ПТП, е управлението на автомобила от водача със скорост от над
153 км/ч, което според експертното заключение дори и при трезвен водач, не
би му позволило да спре автомобила преди удара в крайпътно дърво.
Процесното ПТП би настъпило и без значение от забавената реакция на
водача поради алкохолното му опиянение. Отделно от това по делото не е
било проведено главно и пълно доказване от ответника, че ищецът е знаел, че
водачът на автомобила е неправоспособен. Поради това и се поддържа, че не
е налице съпричиняване на вредите от поведението на пострадалия и не е
налице хипотезата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за редуциране размера на
обезщетението, тъй като ищецът обективно не е допринесъл с поведението си
за настъпването на вредоносния резултат. В тази насока е цитирана съдебна
практика. Отделно от това се сочи, че ответникът дължи законна лихва върху
обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди, считано от датата, на
която е депозирана извънсъдебната претенция за заплащането им – 10.09.20г.
Претендира се отмяна на решението в обжалваните му части, ведно с
присъждане на разноски, вкл. и адвокатско възнаграждение в полза на адв. А.
на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв..
В предвидения срок е депозиран отговор на тази въззивна жалба от
насрещната страна Гаранционен фонд, гр. София чрез адв. Л. В., с който
същата е оспорена като неоснователна. Счита се, че решението в обжалваните
му части е законосъобразно, тъй като въз основа на установените по делото
факти за знание на ищеца и освен това съвместна с водача на автомобила
употреба на алкохол, преди и по време на използването на превозното
средство, както и знание за отнето на водача свидетелство за управление на
МПС, е налице съпричиняване на вредите в обем от 50%. Позовава се на
приетото от ВКС с т. 7 от ТР № 1/23.12.15г. на ОСТК, че рисково поведение,
допринасящо за настъпване на вредите, е пътуването в МПС с водач,
употребил алкохол, когато то е проява на съзнателен и свободно формиран
избор на увредения, който е знаел за този факт, или е имал възможност да го
узнае при проявена нормална дължима грижа. Споделя се и правния извод на
съда относно датата на дължимост на законната лихва върху обезщетенията –
считано от подаване на исковата молба. Сочи се, че в случая Гаранционният
фонд е отказал изплащането на обезщетение в законоустановения срок, тъй
като едва след завеждане на настоящото дело е било одобрено от
наказателния съд постигнатото между прокурора и подсъдимия водач
споразумение, установяващо вината му за настъпилите вреди. Направено е и
възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна
разноски. Моли въззивният съд да отхвърли жалбата и да присъди разноски
на въззиваемата страна.
Отговор на тази въззивна жалба не е депозиран от третото лице-помагач
на ответника – Д. Д. С..
2. Въззивна жалба от Гаранционен фонд, гр. София , насочена срещу
2
решението в частта му, с която фондът е осъден да заплати на ищеца
обезщетение за претърпени имуществени вреди във връзка с проведеното
лечение в размер на разликата над 2 863.22 лв. до присъдената сума от
5 726.43 лв. Претендира се отмяната на решението в обжалваната му част и
присъждане на разноските за двете инстанции. Изложено е, че в
обстоятелствената част на съдебното решение съдът правилно е отчел
съпричиняване на вредите от пострадалия в размер на 50 %, което е съобразил
при определянето на дължимия размер на обезщетението за неимуществени
вреди, но не е отчел при присъждането на обезщетението за имуществени
вреди, съизмерими с разходите за лечението на телесните увреждания.
Поради това се поддържа, че отчитането на съпричиняването на вредите от
пострадалия следва да се осъществи и по отношение на имуществените вреди.
Отговор на тази въззивна жалба е подаден от Н. С. И. чрез адв. Н. Д. и
адв. Б. А., с който същата е оспорена като неоснователна. По същество са
повторени фактическите и правни съображения, изложени във въззивната му
жалба, относно липсата на основание за приемане наличието на хипотезата на
чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за намаляване на дължимите обезщетения поради
съпричиняване на вредите от пострадалия. Претендира се тази въззивна
жалба да бъде оставена без уважение като решението в обжалваната му от
насрещната страна част да бъде потвърдено. Отправено е искане за
присъждане на направените по делото разноски и адвокатско възнаграждение
по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Решението не е обжалвано и е влязло в сила в частите му, с които е
присъдено в полза на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 50 000 лв. и обезщетение за имуществени вреди до размер на 2 863.22 лв.,
ведно със законните лихви от 21.02.22г. до окончателното им изплащане.
Настоящото производство има за предмет и подадената от адв. Б. А.
частна жалба срещу определение № 271/31.07.23г., с което е отхвърлена
молбата му за изменение на първоинстанционното решение в частта му за
разноските. Счита се, че съдът неправилно е извършил определяне на
дължимото адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска
защита на ищеца, присъждайки сума от 2 000 лв. Сочи се, че съгласно чл. 2,
ал. 5 от Наредба № 1 на ВАдвС възнагражденията се определят съобразно
вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно,
независимо от формата на съединяването им. По настоящото дело са били
предявени два иска – за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди
в размер на 100 000 лв. и за имуществени вреди в размер на 5 726.43 лв.
Съобразно уважените части от исковете, дължимото адвокатско
възнаграждение е в минимален размер от 4 325 лв. (за иска за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, уважен за 50 000 лв.) и в минимален
размер от 872.64 лв. (за уважения изцяло иск за присъждане на обезщетение
за имуществени вреди). Претендира се обжалваното определение да бъде
отменено и решението на съда да бъде изменено в частта за разноските чрез
присъждането на адвокатско възнаграждение в посочения размер от общо
3
5 197.64 лв. в полза на адв. А..
В указания от съда срок е депозиран отговор на частната жалба от
насрещната страна Гаранционен фонд, гр. София чрез адв. В., с който същата
е оспорена като неоснователна. Счита се, че именно въз основа на уважения
размер на исковете, съдът е определил и съответно дължимия размер на
адвокатското възнаграждение, съобразявайки предмета и конкретната
сложност на делото. Претендира се обжалваното определение да бъде
потвърдено.
При извършената проверка за допустимостта на въззивното
производство настоящият състав на съда установи следното:
Въззивната жалба, подадена от ищеца Н. С. И., чрез адв. Б. А., е
насочена освен срещу отхвърлителната част по иска за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди в пълния му предявен размер, но и
против решението в частите му, с които са били отхвърлени исканията му за
присъждане на законни лихви върху претендираните обезщетения за
неимуществени и имуществени вреди за периода от 10.09.20г. до датата на
предявяване на исковата молба 21.02.22г.
От една страна обаче, според твърденията в исковата молба, процесното
ПТП е настъпило на 20.08.2021г., а извънсъдебната покана за плащане на
обезщетенията до Гаранционния фонд е била отправена на 10.09.2021г. (а не
както е посочено във въззивната жалба на 10.09.20г.), поради което се е
претендирало присъждането на законна лихва от 10.09.21г. От друга страна,
съдът е формирал мотиви (по изложени правни съображения), че фондът не
дължи лихва нито от датата на предявяване на застрахователната претенция
(което следва да означава 10.09.21г.), нито от датата на изтичане на
тримесечния срок за произнасяне, но в диспозитива е отхвърлил исканията за
присъждане на законни лихви върху обезщетенията за неимуществени и за
имуществени вреди, считано от 05.10.20г. Липсват отхвърлителни
диспозитиви за присъждането на законни лихви за периодите от 10.09.21г. до
подаване на исковата молба в съда на 21.02.22г.
Поради горното, въззивно производство, образувано по жалбата на И.,
следва да се остави без движение, и на този въззивник следва да се даде
възможност да уточни обжалваните части от решението, касаещи отхвърляне
на исканията за присъждане на законни лихви върху двете обезщетения -
дали е налице техническа грешка във въззивната жалба относно датата, от
която се претендират законните лихви върху обезщетенията – 10.09.21г.,
вместо посочената дата 10.09.20г. Ако това е така, то въззивният съд ще
приеме, че се обжалват части от първоинстанционното решение, в което са
допуснати очевидни фактически грешки (при формирани мотиви за
недължимост на законните лихви до датата на подаване на исковата молба, не
са налице отхвърлителни диспозитиви за периода от 10.09.21г. до 21.02.22г.)
и ще върне делото на първоинстанционния съд за отстраняването им.
Тъй като разглеждането на въззивните жалби и на частната жалба
4
следва да стане в едно производство и едновременно, то на този етап ход на
въззивната жалба на ответника не следва да бъде даван, както и разглеждане
на частната жалба не следва да бъде осъществявано
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ производството по в.гр.д. № 480/23г. на
ВАпС, образувано въз основа на въззивната жалба на Н. С. И., подадена чрез
адв. Б. А..
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на въззивника И. (да се уведоми чрез адв. А.) в
1-седмичен срок от съобщаване на настоящото определение, да уточни с
преписи за насрещните страни, обжалваните части от решението, касаещи
отхвърляне на исканията му за присъждане на законни лихви върху двете
обезщетения - дали е налице техническа грешка във въззивната жалба
относно датата, от която се претендират законните лихви върху
обезщетенията – 10.09.21г., вместо посочената дата 10.09.20г. Ако това е така,
то въззивният съд ще приеме, че се обжалват части от първоинстанционното
решение, в което са допуснати очевидни фактически грешки (при формирани
мотиви за недължимост на законните лихви до датата на подаване на исковата
молба, не са налице отхвърлителни диспозитиви за периода от 10.09.21г. до
21.02.22г.) и ще върне делото на първоинстанционния съд за отстраняването
им.
При неизпълнение в срок, съдът ще приеме, че констатираното
противоречие във въззивната жалба не е отстранено и ще прекрати
въззивното производство в частта му по въззивната жалба на И., насочена
против отхвърлителни части на решението, досежно претендирането на
законни лихви върху двете обезщетения за периоди преди подаване на
исковата молба в съда.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5