Мотиви по
НОХД № 256/2010г. по описа на РС Раднево
Срещу
подсъдимия С.Е.Е., роден
на ***г***, с настоящ адрес *** и постоянен адрес ***, българин, българско
гражданство, неженен, безработен, осъждан, ЕГН ********** е повдигнато
обвинение и същият е предаден на съд за това, че на 07.08.2019г. в гр.Р., обл.С. З., причинил на Д.Г.И. *** в
качеството му на длъжностно лице-шофьор на автобус при изпълнение на службата
му свързана с управление на автобус марка „С.” модел „СхххХД”, с рег. №СТ хххх
РВ по хулигански подбуди, лека телесна повреда - изразяваща се в сътресение на
мозъка, охлузвания по окосмената част на главата и дясното ухо, представляваща
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК – престъпление
по чл.131, ал.1, т.1 и т.12 от НК, във вр. чл.130, ал.1 от НК.
Подсъдимият С.Е.Е. не се явява в съдебно заседание и
делото се разглежда в условията на чл.269, ал.3, т.1 от НПК.
Назначения служебен защитник на
подсъдимия адв.С.К. пледира неговия
подзащитен да бъде признат за невиновен по повдигнатите му
обвинения, с мотив, че по делото не са
събрани безспорни доказателства подсъдимия
Е. от обективна и субективна страна да е осъществил съставите на
престъпленията, за които
са му повдигнати обвинения.
Счита, че
повдигнатото срещу неговия подзащитен обвинение е необосновано и недоказано и
пледира да бъде постановена оправдателна присъда.
Съдът прие
за съвместно разглеждане в наказателното производство на основание чл.84 и сл. от НПК
предявения от пострадалия Д.Г.И.
граждански иск за претърпени неимуществени вреди
в резултат на инкриминираното деяние на основание чл.45 от ЗЗД, срещу
подсъдимия С.Е.Е. за сумата
от 8000
/осем хиляди/лева за причинените му травматични
увреждания, представляващи разстройство на здравето, извън случайте на чл.128 и
чл.129 от НК - контузия на главата - сътресение на мозъка; охлузвания на
окосмената част на главата и за охлузване на дясното ухо, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 07.08.2019г. до окончателното му изплащане. Пострадалият
Д.Г.И. е
конституиран като граждански ищец
и частен обвинител.
Защитника
на пострадалия Д.Г.И. - адв.Т.Д. пледира на подсъдимия Е. да бъде наложено
наказание лишаване от свобода около средния предвиден в закона размер, но с оглед
целите на наказанието то да бъде изтърпяно ефективно.
Представителят на РП-Стара Загора, ТО Раднево поддържа
предявеното обвинение срещу подсъдимия С.Е.Е. за
престъпление по чл.131, ал.1, т.
1 и т.12, във
връзка с чл.130, ал.1 от НК. Счита,че от
събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява тази
фактическа обстановка,
която е отразена в обвинителния акт. Намира,че от доказателствения материал по делото може да
се направи единствено възможен извод, че подсъдимия Е. е нанесъл леката телесна
повреда по хулигански подбуди на Д.Г.И.,
изразяваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство на
здравето. Представителят на прокуратурата пледира по отношение на подсъдимия Е. за престъплението
по чл. 131, ал.1, т.
1 и т.12, във
връзка с чл.130, ал.1, от НК да бъде
наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от една година, което да бъде
отложено с изпитателен срок от три години на основание чл.66, ал.1 от НК. Пледира, че са налице основанията на
чл.25, ал. 1, във вр. чл.23, ал.1 от НК да се определи едно общо наказание по
настоящето дело и по НОХ № 320/2019г. и да се наложи на подсъдимия наказание от
една година лишаване от свобода,което да бъде отложено с изпитателен срок от
три години. На основание чл.23, ал.3 от НК глобата наложена по НОХ № 320/2019г. по
описа на РС Раднево да бъде присъединена към определеното най –тежко наложено
наказание. Пледира гражданския иск да бъде приет така както е предявен.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда
на чл.14 и 18 от НПК приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Обвиняемият С.Е.Е. е роден на ***г***, с настоящ адрес ***, постоянен
адрес ***, български гражданин, неженен, безработен, ЕГН: **********, осъждан
както следва:
1. със
споразумение от 29.11.2000г. по НОХД № 571/2000 г., на Районен съд Раднево, в
сила от 29.11.2000 г. на основание чл. 197, т.3, във вр. 195, ал.1, т.3, чл.55,
ал.1 от НК е осъден на глоба в размер на 200лв.;
2. със
споразумение от 29.01.2001г. по НОХД № 53/2001г., на Районен съд Раднево, в
сила от 29.01.2001 г. на основание чл. 195, ал.1, т.3 и т.5, във вр. чл.63,
ал.1 т.3 от НК е осъден на десет месеца лишаване от свобода, като на основание
чл.66, ал.1 от НК наказанието лишаване от свобода е отложено с изпитателен срок
от три години. На основание чл. 195, ал.1, т.5, във вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК
е осъден на една година лишаване от свобода, като на основание чл.66, ал.1 от НК наказанието лишаване от свобода е отложено с изпитателен срок от три години.
На основание чл.25, във вр. чл.23 от НК е определено едно общо наказание една
година лишаване от свобода, като на основание чл.66, ал.1 от НК наказанието
лишаване от свобода е отложено с изпитателен срок от три години.
3. с присъда
от 14.12.2000 г. по НОХД № 325/1999 г., на Районен съд Раднево, в сила от
13.10.2001 г. потв. с решение № 43/2000г. по ВНОХ № 106/2000г. на ОС гр.Стара
Загора, потв. с реш. № 472/2000г. на ВКС на РБългария на основание чл.198,
ал.1, във вр. чл.20, ал. 1 и 2, във вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК е осъден на една
година лишаване от свобода, което наказание на основание чл.66 ал.1 от НК е
отложено с изпитателен срок от три години.
4. с присъда
от 08.06.2005г. по НОХД № 286/2005 г. на Окръжен съд Сливен, в сила от
23.06.2005 г. е осъден на основание чл.354 а ал.1, изр.1, пр.6, във вр. чл.55,
ал.1 от НК на лишаване от свобода за срок от три години, което наказание на
основание чл.66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от пет години;
5. с присъда
№ 19.11.2013г. по НОХД № 275/2013 г. на Районен съд Раднево, в сила от
05.12.2013 г. е осъден на основание чл.197, т.2, във вр. чл.194, ал.3, във
вр.чл.194, ал. 1 от НК на глоба в размер на 100 лв.
6. със
споразумение от 03.12.2019г. по НОХД № 320/2019 г. на Районен съд Раднево, в
сила от 03.12.2019 г. на основание чл.343б ал.3, във вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъден на лишаване от свобода за
срок от шест месеца и глоба в размер на 600лв., което наказание на основание
чл.66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години. На основание
чл.67, ал.1 от НК възлага възпитателната работа на инспектор при РУ Раднево. На
основание чл.354а, ал.5, във вр. ал. 3, т. 1 от НК го осъжда на глоба в размер
на 600лв. На основание чл.23, ал. 1 от НК определя едно общо наказание най -
тежкото, а именно лишаване от свобода за срок от шест месеца и глоба в размер
на 600лв., което наказание на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено с
изпитателен срок от три години. На основание чл.67, ал.1 от НК възлага
възпитателната работа на инспектор при РУ Раднево.
По трудов договор от 07.02.2019 г., св.
Д.Г.И. е работил на длъжността шофьор на автобус за обществен превоз при ЕТ „П.
П. – Б.“, гр.С. З.
На 07.08.2019 г. около 03,58 ч., спрял
управлявания от него автобус „С. СхххХД“, с рег. № СТ хххх РВ, на спирка
находяща се в гр.Раднево, срещу комплекс „М.“. Автобуса е следвало да потегли в
04,00 ч. и да откара работници в предприятие на „Я.“ ЕООД, находящо се в гр.Д.
Свидетелят И. слязъл от автобуса и
отишъл до намиращия се в близост денонощен магазин, където си купил цигари и
кафе. Забавил се около минута-две. В този момент, намиралият се в близост
подсъдим Е., последвал свидетеля И. до предната врата на автобуса. Там
подсъдимия Е. попитал пострадалия „Ти ли си Деан?“, при което последният
потвърдил. След това подсъдимия Е. нанесъл удар с ръка в тила на пострадалия И.,
който паднал на земята и останал неподвижен. Подсъдимия Е., напуснал мястото на
инцидента бягайки, като извикал „Падай, да еба твоята мама !“. Пътници, които
били в автобуса се притекли на помощ на пострадалия. Св. Е. С. се обадила на
ЕЕН 112 и заедно с другите помогнали на пострадалия И. да се изправи.
На място пристигнали екипи на ФСМП
гр.Раднево и РУ-Раднево и оказал медицинска помощ на И..
Видно от заключението на изготвената в
хода на разследването съдебно-медицинска експертиза, вследствие от нанесения
удар от подсъдимия Е., Д.Г.И. е получил контузия на главата – сътресение на
мозъка, охлузвания по окосмената част на главата и дясното ухо. Тези увреждания
са от характер да причинят разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК – лека телесна повреда.
Извършеното от подсъдимия С.Е.Е.
деяние, осъществява състава на престъпление по чл.131, ал.1, т.1 и т.12, вр.
чл.130, ал.1 от НК, като на 07.08.2019 г., в гр.Раднево, обл.Стара Загора,
причинил на Д.Г.И. ***, в качеството му на длъжностно лице – шофьор на автобус
при изпълнение на службата му свързана с управление на автобус марка „С.“,
модел „СххххХД“, с рег. № СТ хххх РВ, по хулигански подбуди, лека телесна
повреда – изразяваща се сътресение на мозъка, охлузвания по окосмената част на
главата и дясното ухо, представляваща разстройство на здравето извън случаите
на чл.128 и 129 от НК.
Пострадалият Д.Г.И. има качеството на
длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б. „б“ от НК, тъй като, като водач на
МПС (автобус „Сетра С315ХД“, с рег. № СТ 9564 РВ) извършващ обществен превоз,
по трудов договор от 07.02.2019 г., му е било поверено пазенето и управлението
на чуждо имущество при ЕТ „Пламен Петков – Бултранс“, гр.Стара Загора. Като
такъв той е и обект на защита при посегателства против личността – в случая
телесна повреда.
Подсъдимия С.Е.Е. е извършил деянието по
хулигански подбуди, едновременно и наред с
травматичните увреждания, които е причинил на свидетеля И., със своето поведение на публично място е нарушил грубо обществения ред,
пред много хора, с действията си и
начина, по който ги е извършил е демонстрирал непристойност, неуважение и
незачитане на общоустановените правила за поведение и грубото им незачитане. Като вследствие тези негови
подбуди е посегнал на телесната неприкосновеност на личността на пострадалия, с който
не е имал лични отношения или вражда.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
При съвкупната
оценка на събраните по делото доказателства, съдът
направи извод, че
подсъдимия С.Е.Е. е
осъществил състава на инкриминираното престъпно деяние по чл.131, ал.1, т.1
и т.12, във връзка
с чл.130, ал.1 от НК, описано в в обвинителния акт на РП Стара Загора, ТО раднево, за което следва да
се ангажира наказателната му отговорност. Както от показанията на самия пострадал Д.Г.И., които съдът
кредитира, така и от
показанията дадени от свидетелите
Д.К., А.Т. и Г.Г. в
съдебно заседание се установяват по категоричен начин нанесените от
подсъдимия Е. удари по
отношение на пострадалия.
В съдебно заседание по реда на чл.281, ал.2, т.5 от НК бяха прочетени
обясненията на свидетелите В.Д., Е.С., А.Н. и С.Г.. Коректно,
ясно и точно свидетелят С.Г.
заявява,че”...го удари
и думите му бяха падай,да еба твойта мама”. Свидетелката А.М. видяла, че
пострадалия Д.И. лежал до автобуса. От разговора със свид. Г. е разбрала, че
„едно момче го е ударило и е избягало”.Видяла, че по ухото на пострадалия И. има
кръв. В показанията си на досъдебното производство и в съдебната фаза на процеса
пострадалия описва ситуацията по идентичен начин:
„-Аз видях един човек, че идва към мен.
Непознат за мен. Пита ме:”Ти ли си Деян?” Не видях с какво ме ударил. Видях, че
кръв ми тече и толкова. Не съм говорил с пътниците в автобуса от срам. Това
беше преди година и половина.”
Обвинението срещу подсъдимия С.Е.Е. е доказано по
несъмнен начин, според разбирането на настоящия съдебен състав, не само въз
основа на показанията на разпитаните
свидетели, съдържащи
преки доказателства относно извършването на деянието от подсъдимия, но и на базата на
инкорпориращите косвени доказателства за изложените от свидетелите Д.К., А.Т. и Г.Г. обстоятелства.
С оглед
установената фактическа обстановка, съдът прие за доказан по-тежко
квалифициращия престъпното деяние признак по чл.131, ал.1, т.1
и т.12 от НК „хулигански подбуди”. Съдебната практика е константна за това, че”...субективната
страна на поведението съдържа освен вината и други субективни /психически/
елементи. Такива
субективни елементи са мотивите
/подбудите/, целта, чувствата на
дееца, психическото
му състояние и т.н.
Когато някой от тези субективни елементи /в случая-мотивът/ е въздигнат в
признак от състава на престъплението,то безспорно,че е нужно този елемент да е
налице, за да е
осъществен съставът на съответното престъпление...”/р.№ 641/1991г. по н.д. №
287/91г.,I н.о.
При нанасяне на телесна повреда по хулигански подбуди липсва личен мотив
/р. № 156/1995г. по н.д.№ 562/94г.,I н.о. и р. №
546/10.02.2009г. по н.д. № 562/2008г.,III н.о. ВКС/, тъй като мотива на
подсъдимия Е. не е да
увреди пострадалия,
а да изрази явно неуважение към обществото чрез посегателство върху него. Такъв личен мотив
категорично липсва в случая, тъй като се
установи, че подсъдимият Е. не е
познавал преди това пострадалия,
не са имали никакви предхождащи деянието контакти помежду си, а от друга страна
с поведението си е демонстрирал явно неуважение към обществото чрез нанасяне на
удари на пострадалия И. в резултат
на което му е причинена лека телесна повреда. Следователно не може да се приеме, че липсват
хулигански подбуди при извършване на престъплението. Нанасянето на удари от страна на подсъдимия Е. над пострадалия Д.Г.И. без повод и причина и
без да е провокиран по какъвто и да е било начин от
пострадалия, както и
цялостното поведение на подсъдимия
Е. по време и след нанасянето на ударите води до извода,че хулиганското
поведение и подбуди са били налице при причиняване на леката телесна повреда на
пострадалия И..
От обективна
страна посредством действията си,
изразяващи се в нанасяне на удари на пострадалия И. подсъдимият Е. несъмнено му е
причинил болка и страдание без разстройство на здравето, съставляващо лека телесна повреда по
смисъла на чл.130 ал.1 от НК, разбира се
квалифицирано по-тежко поради наличието на доказаните по делото хулигански
подбуди. От
субективна страна деянието е извършено виновно, под формата на евентуален умисъл, като хулиганския
мотив като елемент от субективната страна на деянието „лека телесна повреда” по
смисъла на чл.131, ал.1, т.12, вр. с чл.130, ал.1 от НК се изразява в явно неуважение
към обществото, употреба
на сила и незачитане на човешката личност.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА
НА НАКАЗАНИЕТО
При
реализиране наказателната отговорност на подсъдимият С.Е.Е. съдът взе предвид и
подбудите за извършване на деянието, както и другите смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, с оглед индивидуализация на наказанието по смисъла
на чл.54 от НК.
Причина за
извършване на деянието е проявено ниско правосъзнание. Отегчаващи отговорността
обстоятелства са многобройните му осъждания, не д. характеристични данни и
проявена упоритост при осъществяване на престъпната дейност.
Наказателната отговорност
на подсъдимият С.Е. е
определена над общоустановения минимум. По отношение на подсъдимият Е. са налице
предпоставките за прилагане института на „условното осъждане”. Съдът намира, че
за действителното поправяне и превъзпитание на подсъдимият не е необходимо да
изтърпи ефективно наложеното му наказание. Съдът намира, че самият факт на
обвинението и наказателния процес,
на осъждането и налагането на определено наказание са от естество да окажат
върху подсъдимият Е. и върху
останалите граждани достатъчно интензивно репресивно наказателно-поправително
въздействие. При това
„условното осъждане” притежава и специфичен предупредителен момент, в смисъл, че запазва
възможността за привеждане в изпълнение на наказанието, в случай,че подсъдимите в изпитателния
срок извършат друго престъпление-нещо което ще окаже безспорно върху
подсъдимият Е.
съществено положително мотивационно въздействие. Съдът счете, че едно наказание в размер на една година
лишаване от свобода би изиграло своята превантивна роля, като на основание
чл.66, ал.1 от НК отложи изтърпяването
на наложеното наказание с изпитателен срок от три години.
На основание чл.25, ал.1 от НК, във вр.
чл.23 от НК съдът определи на
подсъдимия С.Е.Е., със снета от горе самоличност ЕДНО ОБЩО НАКАЗАНИЕ между днес определеното и това
определено по НОХ № 320/2019г. на РС
Раднево, влязло в законна сила на 03.12.2019г. НАЙ-ТЕЖКОТО, а именно ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, чието
изтърпяване отлага с изпитателен срок от три години, считане от влизане на присъдата в законна сила, като ПРИСЪЕДИНЯВА
към това общо наказание и наказанието ГЛОБА в размер на 600лв.
Съдът намира, че
така определеното наказание се явява целе-съобразно и достатъчно, за да окаже
своето възпитателно и възпиращо въздействие
върху подсъдимият С.Е.Е. при извършване на други подобни нарушения за в бъдеще.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК
Съдът намира
предявения от пострадалия Д.Г.И.
и прият за разглеждане в наказателния процес граждански иск за
претърпени имуществени вреди в резултат
на инкриминираното деяние на основание чл.45 от ЗЗД, срещу подсъдимия С.Е.Е. от пострадалия Д. *** за сумата в размер
на 8 000 /осем хиляди/ лева, за причинените му травматични увреждания,
представляващи разстройство на здравето, извън случайте на чл.128 и чл.129 от НК - контузия на главата - сътресение на мозъка; охлузвания на окосмената част
на главата и за охлузване на дясното ухо, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 07.08.2019г. до окончателното й изплащане, като основателен и
доказан, но в завишен размер и уважи същия в размер на 4000 /четири хиляди/
лева, като отхвърли иска в останалата му част до 8000лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН
по следните съображения:
Съгласно
чл.52 от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Следователно
в рамките на справедливостта,
законодателят е предоставил на съда да определи не само обема, а и кръга на
лицата имащи право на обезщетение за причинените им неимуществени вреди. От възприетата по
делото фактическа обстановка и събраните по надлежния ред доказателства се установи,че подсъдимия С.Е.Е. е нанесъл
на пострадалия Д.Г.И. лека
телесна повреда по хилугански подбуди. След ударите И. паднал на земята, а подсъдимия С.Е. побягнал и избягал. Касае се
за причинени болка и страдание без разстройство на здравето, които са в причинно-следствена
връзка с нанесените на И. удари от
страна на подсъдимия С.Е..
Следователно И. е
претърпял неимуществени вреди,
които са пряка и непосредствена последица от престъплението по повод на
което подсъдимият е признат за виновен и притежава процесуална правоспособност да
се установи като граждански ищец в наказателния процес. Неимуществените вреди са неизмерими с
пари и за това следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат право на него се определя
на принципа на справедливостта.
Подсъдимия С.Е. е длъжен
да обезщети вредите причинени на пострадалия Д.И. в резултат на виновното и противоправно извършено
престъпно деяние по чл.131, ал.1, т.1 и т.12, във връзка с чл.130, ал.1 от НК. Справедливото обезщетяване, каквото изисква
чл.52 от ЗЗД на всички неимуществени вреди означава в процесния случай съдът да
определи точен еквивалент на изживените болки и страдания, на трайните поражения върху
физическата цялост и здраве на пострадалото лице. С оглед на така изяснените
обстоятелства за причинената на Д.Г.И.
лека телесна повреда по хулигански подбуди, изразяваща се в причиняване на болка и страдание без
разстройство на здравето,
съдът намира, че
определеният в присъдата размер на неимуществените вреди е справедлив и
репарира в пълна степен причинените на И.
неимуществени вреди,
като отхвърли иска в останалата му част до 8000лв., като неоснователен и
недоказан.
С оглед на гореизложеното, съдът осъди
подсъдимия С.Е.Е. да заплати
на Д.Г.И. разноски в
размер на 1050 /хиляда и петдесет/ лв., от които 700 /седемстотин/ лв. за
платени на повереника му за частен обвинител и 350 /триста и петдесет/ лв.,
съобразени с уважената част от граждански иск.
Подсъдимия С.Е.Е. е
осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен
съд гр. Р. сумата от 160 / сто и шестдесет / лв. представляваща държавна такса
върху уважената част на иска, както и да заплати по сметка на ОД на МВР гр.С. З. направените по
делото разноски в размер на 184,80лв. /сто осемдесет и четири лева и осемдесет
стотинки/.
Съдът
намира, че с така
наложените наказания биха били постигнати целите на наказателната политика
визирани в чл.36 от НК,
както по отношение на индивидуалната превенция, така и по отношение на генералната
превенция.
Водим от
гореизложените съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: