РЕШЕНИЕ
№ 1134
гр. София, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Джулиана Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20211000501304 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивни жалби на страните по гр.д.№ 1509/2018г., СГС, І-9 състав
срещу решението от 17.02.2021г., с което ЗАД „ДАЛЛБОГГ: Живот и здраве“ е осъдено да
заплати на Е. Т. Д. и К. Т. Д., на основание чл. 432 КЗ, по 80 000 лева като обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на майка им Ц. К. П., настъпила в резултат от ПТП от
08.11.2017г. ведно със законната лихва от 15.12.2017г. и са отхвърлени исковете за
разликите над тази сума до пълните предявени размери от по 200 000 лева.
Въззивниците ищци Е.Д. и К.Д. искат отмяна на решението в частта, с която исковете им
са отхвърлени за разликата над 80 000 лева до 140 000 лева и присъждане на тази разлика
като обезщетение за неимуществени вреди, изтъквайки оплаквания за неправилно
приложение на чл. 52 ЗЗД.
Въззивникът ответник ЗАД „ДАЛЛБОГГ: Живот и здраве“ обжалва решението в частта, с
която исковете са уважени за разликата над 20 000 лева, като твърди че обезщетенията са
неправилно завишени.
Страните взаимно оспорват жалбите си.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269, ал.1 ГПК,
намира решението в обжалваните части за валидно, допустимо и частично неправилно.
По делото е безспорно установена материалноправната легитимация на страните – на
ищците, като низходящи на починалата в резултат от ПТП от 08.11.2017г. Ц. П. и на
ответника - в качеството му застраховател на гражданската отговорност на прекия
причинител на вредата – Ц. Ц..
1
Механизмът на произшествието, противоправното поведение на делинквента, пряката
причинно – следствена връзка между последното и смъртта на П., както и липсата на
съпричинително поведение от нейна страна са установени от събраните пред първата
инстанция доказателства и не са спорни пред въззивния съд.
Оплакванията на страните касаят единствено правилното приложение на чл. 52 ЗЗД. Тези
на ответника са частично основателни, а на ищците – неоснователни. Определящите този
извод на съда съображения са следните:
Към момента на смъртта на майка им ищците са възрастни индивиди ( на 55 и на 57
години), всеки от тях живее в отделно домакинство, а К.Д. има свое семейство. Въпреки
това са останали в постоянен контакт и емоционално привързани към майка си. Внезапната
й загуба представлява за тях психологическа травма с принципно висок стресогенен
потенциал, но в случая е намерила проявление единствено в обичайното за подобна
ситуация, макар и дълбоко, страдание. В този смисъл са показанията на разпитаните по
делото и от двете инстанции свидетели - показанията им не установяват нетипични за
загубата на възрастен родител изживявания. Като преценява естеството и интензивността на
страданието на ищците и ръководейки се от обществения критерий за справедливост към
момента на възникването на правото на обезщетение, въззивният съд приема, че правилното
приложение на чл. 52 ЗЗД налага заместващо обезщетение в размер от по 100 000 лева.
Същото се явява напълно адекватно на фона на икономическата конюнктура в страната към
2017 г. и не надвишава застрахователните лимити. В хода на процеса ответникът е
изплатил по 40 000 лева на всеки ищец като обезщетение за претендираните вреди,
следователно дължи още по 60 000 лева.
Не е спорен пред настоящата инстанция началният момент на лихвата върху търсените
обезщетения – 15.12.2017г.
Воден от изложеното, въззивният съд следва да постанови решение, с което отмени
първоинстанционното решение в частта, с която исковете са уважени за разликата над
60 000 лева до 80 000 лева и ги отхвърли за тази разлика и потвърди решението в частите, с
които исковете са уважени за разликата над 20 000 лева до 60 000 лева и са отхвърлени за
разликата над 80 000 лева до 140 000 лева.
В частта, с която исковете са уважени до 20 000 лева и отхвърлени за разликите над
140 000 лева до 200 000 лева, решението на СГС не е обжалвано и е влязло в сила.
При този изход на спора присъденото на адв. Ч. от първата инстанция адвокатско
възнаграждение за всеки от ищците следва да бъде намалено на по 1659 лева; присъдените
на ищците разноски за депозит – намалени на 60 лева, присъдените на ответника разноски
- увеличени с 20 лева, а дължимата по сметка на СГС държавна такса и разноски –
намалени на 4800 лева.
На адв.Ч. се следва адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗА за процесуално
представителство на ищците пред въззивния съд , съразмерно на отхвърлената част от
жалбата на ответника или 3106, 66 лева ( 2 по 1555,33 лева), а на ответника се следват
разноски за държавна такса , съразмерно на уважената част от жалбата, или 800 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението на СГС, І-9 състав от 17.02.2021г. по гр.д.№ 1509/2018г. в частите,
с които:
е осъдено ЗАД „ДАЛЛБОГГ: Живот и здраве“ да заплати на Е. Т. Д. и на К. Т. Д., на
основание чл. 432 КЗ, разликите над 60 000 лева до 80 000 лева като обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на майка им Ц. К. П., настъпила в резултат от ПТП от
08.11.2017г.;
2
е осъдено ЗАД „ДАЛЛБОГГ: Живот и здраве“ да плати на адв. Ч., на основание чл. 38,
ал.2 ЗА, адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗА над 3318 лева ( 1659 лева по 2) до
4242 лева , а на ищците, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, - разноски над 60 лева до 80 лева;
е осъдено ЗАД „ДАЛЛБОГГ: Живот и здраве“ да плати по сметка на СГС, на основание
чл. 78, ал.6 ГПК, държавна такса над 4800 лева.
и ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е. Т. Д. ЕГН ********** и К. Т. Д. ЕГН **********,
двамата със съдебен адрес АД “ Ч., П. и И.“, гр.***, ул. *** № 8, ет.4, срещу ЗАД
„ДАЛЛБОГГ: Живот и здраве“, гр.София, бул. Г.М.Д. № 1 искове по чл. 432, ал.1 КЗ за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на майка им Ц. К. П.,
настъпила в резултат от ПТП от 08.11.2017г., за разликите над 60 000 лева до 80 000 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решението на СГС, І-9 състав от 17.02.2021г. по гр.д.№ 1509/2018г. в
останалите обжалвани части, с които исковете са уважени за разликите над 20 000 лева до
60 000 лева и са отхвърлени за разликите над 80 000 лева до 140 000 лева.
ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛБОГГ: Живот и здраве“, гр.София, бул. Г.М.Д. № 1 да плати на
адв. С. Ч., гр.***, ул. *** № 8, ет.4, на основание чл. 38, ал.2 ЗА, адвокатски възнаграждения
за представителство на ищците пред въззивната инстанция в размер на по 1555,33 лева или
общо 3106, 66 лева.
ОСЪЖДА Е.Т. ЕГН ********** и К. Т. Д. ЕГН **********, двамата със съдебен адрес
АД “Ч., П. и И.“, гр.***, ул. *** № 8, ет.4, да платят на ЗАД „ДАЛЛБОГГ: Живот и здраве“,
гр.София, бул. Г.М.Д. № 1, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 800 лева за разноски пред
въззивния съд и още 20 лева, над присъдените от СГС, за разноски пред първата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 ГПК в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3