№ 180
гр. Попово, 05.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Хрисимир М. Пройнов
при участието на секретаря Димитринка Г. Лефтерова
като разгледа докладваното от Хрисимир М. Пройнов Гражданско дело №
20233520100754 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове от „***“ АД, с ЕИК: *** със седалище и
адрес на управление: гр. ***, представлявано от П. С., Я.Д. Д.Д, чрез процесуалния
представител юрисконсулт Е. М., против Д. П. Д. с ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, за
признаване за установено спрямо ответника, че дължи на ищеца сумата от 211,76 лв., за
обект на потребление, заведен с абонатен № ***, находящ се на адрес: с. З., от които 164,03
лв., представляваща главница за консумирана електрическа енергия по фактура от 9.11.2020
г. за периода 04.10.2020 г. – 03.11.2020 г., и 47,73 лв., представляваща мораторна лихва
върху главницата за забава от падежа на фактурата до 21.09.2023 г.
В исковата молба се твърди, че ответникът Д. П. Д., е клиент на „***, с клиентски №
***, във връзка с продажба на електрическа енергия за обект на потребление, заведен с
абонатен № ***, находящ се на адрес с. З..
Тъй като ответникът не е заплатил в срок потребената от него електрическа енергия,
на 05.10.2023 г. в Районен съд – Попово било подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение срещу Д. П. Д., в резултат на което било образувано ч.г.д. № 590/2023г.
Към момента на подаване на заявлението ответникът имал неизплатени задължения в
общ размер на 211,76 лв., от които 164,03 лв. – главница за консумирана електрическа
енергия по фактура, издадена на 19.11.2020 г. за периода 04.10.2020 г. – 03.11.2020 г. и 47,73
лв. – мораторна лихва върху главницата за забава от падежа на фактурата до 21.09.2023 г..
Моли се за уважаване на исковете. Претендират се направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Д. П. Д. e депозирал писмен отговор, с който
оспорва предявените искове.
Излага се, че на 05.06.2019 г. бащата на ответника, Петър Д. П., починал след
продължително боледуване. Той е бил титуляр на абонатния номер *** за обект на
потребление в с. З.. Близо година и пет месеца след смъртта на бащата, на 19.11.2020 г., е
била издадена фактура на стойност 164,03 лв. за консумирана електрическа енергия от 692
kWh. Фактурата е била адресирана до починалия титуляр.
Майката на ответника била възрастна жена /на 76 години/ и в не добро здравословно
състояние. След като получил фактурата, ответникът се опитал да е сдобие с информация и
справка от офиса на „***“ в Т., тъй като в гр. Попово нямало възможност за такова
обслужване. От „***“ отказали да предоставят справка за минал период с мотива, че такава
информация се дава само на титуляря на сметката, който обаче вече бил починал. Въпреки
1
това, била събрана такса за издаване на справка, която така и не била предоставена.
Ответникът посочва, че за периода от 04.11.2018 г. до 23.12.2020 г. по същия абонатен номер
имало само две фактури на обща стойност 0,24 лв.. Изведнъж се появила фактура за
консумация на 692 kWh, което според него е нереално и абсурдно. След направените опити
за комуникация, „***“ не са дали никакво обяснение за ситуацията до момента на
получаване на поканата за доброволно изпълнение. Моли се за отхвърляне на исковете.
В съдебно заседание ищецът ***, редовно призован, не изпращат представител.
Постъпила е молба от юрисконсулт Е. М., с която заявява, че поради служебна ангажираност
не може да се яви в с.з.. Моли да се даде ход на делото, като поддържа исковите претенции.
Претендира деловодни разноски.
Ответникът Д. П. Д., редовно призован, не се явява. За него се явява адв. Р. Р. от АК Т.,
редовно упълномощен. Процесуалният представител на страната оспорва исковите
претенции, като пледира за решение, с което същите да бъдат отхвърлени.
Поповският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД:
На 05.10.2023 г. ищцовото дружество – „***“ АД подало заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за дължимите от ответника суми за доставена и
потребена електрическа енергия, предмет на фактура № *** г., в размер на 164,03 лв. –
главница, ведно с обезщетение за забава (мораторна лихва) в размер на 47,73 лв., или общо
211,76 лв. По заявлението било образувано ч.гр.д. № 590/2023 г. по описа на Районен съд –
Попово и издадена Заповед за изпълнение № 282/16.10.2023 г.
С определение по ч.гр.д. № 590/2023 г. от 20.11.2023 г., постановено след подадено от
ответника възражение по чл. 414 ГПК, съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск
за установяване на вземането си по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК, което е обусловило
правния интерес от предявяването на настоящите искове.
Ищцовото дружество „***“ АД, е краен снабдител с електрическа енергия по смисъла
на чл. 98а от Закона за енергетиката (ЗЕ).
Макар ответникът да не е бил титуляр на партидата /такъв е бил неговият баща
Петър Д. П. /, доколкото претендираният период на потребление е след смъртта на П. то
ответникът се явява потребител и страна в договорните отношения с ищеца по повод
продажбата и закупуването на ел. енергия за имота, за клиентския номер за който се отнася
исковата претенция. В качеството си на собственик на имота по наследство /който факт не
се оспорва от ответната страна/, снабдяван от ищцовото дружество с електроенергия,
ответникът се явява и страни в облигационните отношения с последното, независимо, че
стойността на електроенергията е начислена и фактурирана като такава, дължима от друго
физическо лице.
В горния смисъл, съдът намира за безспорно установено по делото, че ответникът е
краен клиент – битов потребител на електрическа енергия по смисъла на ЗЕ, а приложимите
Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „***“ АД са влезли в
сила по отношение на него, съгласно § 1, т. 27 във връзка с т. 16 от Допълнителните
разпоредби на ЗЕ (обн., ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.). На основание чл. 98а, ал.
4 от ЗЕ, публикуваните от крайния снабдител общи условия влизат в сила спрямо клиентите
му без да е необходимо изрично писмено приемане от тяхна страна.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа
енергия, приети от ищцовото дружество, потребител на електрическа енергия за битови
нужди е физическо лице – собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа на „Енерго-Про Мрежи“ АД, което използва електрическа
енергия за домакинството си и е снабдявано от крайния снабдител.
Следователно, както ЗЕ, така и ОУ на ДПЕЕ свързват качеството на един субект на
потребител на ел. енергия, а оттам и на страна – купувач по договора за продажба на ел.
енергия със собствеността или ползването върху захранвания с ел. енергия имот. От анализа
на горните клаузи на ОУ на ДПЕЕ, следва извода, че потребител на ел. енергия за битови
нужди (краен клиент), а оттам и страна - купувач по сключения при общи условия договор за
продажба на ел. енергия е собственика на имот, захранван от дружеството - доставчик с ел.
2
енергия.
Съгласно чл. 17 от ОУ на ДПЕЕ на "***" АД, Одобрени с Решение *** потребителят
се задължава: 1. да подаде заявление за продажба на електрическа енергия по образец, ведно
с изискуемите от "ЕНЕРГОПРО Продажби" АД документи; 2. да заплаща стойността на
използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в тези
Общи условия; 3. да съобщава на "***" АД в 30 (тридесет) дневен срок в писмена форма за
всяка промяна в данните по чл. 12, ал. 1 от настоящите Общи условия, както и за промени
свързани със собствеността относно обекта, в който "***" АД доставя електрическа енергия;
4. в случаите, когато имот, снабдяван с електрическа енергия за стопански нужди, се
използва или предоставя на други лица за битови нужди, потребителят е длъжен да уведоми
за това "***" АД в 30-дневен срок от започването на използването или от предоставянето на
имота.
Съгласно разпоредбата на чл. 95а, ал. 2 ЗЕ снабдяването с ел. енергия е услуга в
обществен интерес и се предоставя въз основа на договор при общи условия и в условия на
равнопоставеност. Разпоредбата на чл. 98а ЗЕ сочи от своя страна и задължителните
реквизити на тези общи условия по отношение продажбата на ел. енергия на крайните
клиенти – потребители на енергийни услуги. Крайният снабдител с ел. енергия публикува
общите условия най-малко в един централен и един местен всекидневник и те влизат в сила
за клиентите на крайния снабдител без изрично писмено приемане.
Според § 1, т. 41б ДР ЗЕ потребител на енергийни услуги е краен клиент, който
купува енергия от доставчик, предоставящ услуги от обществен интерес и/или ползвател на
преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия. Същият § 1, т. 27 г
визира определение за понятието "краен клиент" и това е клиент, който купува ел. енергия за
собствено ползване.
Настоящият състав намира, че събраните по делото доказателства установяват
наличието на доставено и потребено количество ел. енергия, от една страна и неизпълнено
от абоната задължение за заплащане на същото, а възраженията за недължимост на суми за
потребление са неоснователни.
По делото безспорно се установява, че измерените и фактурирани количества
електрическа енергия към имот, находящ се в с. З., с абонатен № ***, са отчетени чрез СТИ
– трифазен статичен електромер с фабричен № ***. Съгласно представения по делото
Протокол за монтаж № *** г., електромерът е бил монтиран с нулеви показатели и към
момента на въвеждането му в експлоатация е бил в пълна техническа изправност.
От Констативен протокол *** г., подписан лично от ответника, се установява, че в
графите за нощна, дневна и върхова тарифа са вписани конкретни стойности, отговарящи
изцяло на отчетените данни във фактура № *** г..
Относно метрологичната годност на СТИ, представеното писмо от
„Електроразпределение Север“ АД с изх. № *** г. изрично удостоверява, че електромерът е
произведен през 2018 г., преминал е оценка за съответствие по MID и към датата на
демонтажа му – 19.05.2022 г., е бил в срок на метрологична годност, без установени
повреди. Последващата му проверка е документирана с Протокол № *** г. от лицензирана
лаборатория в гр. Тетевен, в който изрично е отбелязано, че всички метрологични и
технически характеристики са изпълнени и уредът „съответства“.
По делото се установи, че след демонтажа на процесното СТИ при вътрешно
окачествяване от специализираната електромерна лаборатория на „Електроразпределение
Север“ АД, е констатирана повреда в клемния блок. Както обаче се сочи в писмо с изх. №
*** г., подобна повреда е резултат от пренатягане на болтовете при демонтаж, в отсъствие на
свързващи проводници, т.е. не се е отразило на точността на измерване по време на
експлоатацията на електромера.
Същото писмо категорично потвърждава, че повредата не засяга метрологичните
характеристики на СТИ, не е била налична по време на работа на уреда в процесния период
и няма отношение към количествата отчетена електрическа енергия.
Тези констатации се подкрепят и от Протокола от последваща метрологична проверка
№ *** г., който потвърждава, че след ремонта уредът напълно съответства на нормативните
изисквания.
С оглед на гореизложеното, съдът приема, че дефектът в клемния блок е възникнал
след процесния период и не е довел до неправилно или неточно отчитане на реално
потребената електроенергия.
3
Предвид горното, съдът приема, че процесното средство за търговско измерване е
било технически изправно и метрологично годно в целия релевантен период на измерване.
Установи се от доказателствата по делото, че сумата по издадената фактура за
процесния период представляват стойността на ел. енергията, консумирана от абоната за
реално потребление.
От изложеното следва, че е налице доставена до абоната и потребена от него ел.
енергия в посоченото в процесната фактура количество и същата подлежи на заплащане
съгласно правилата за продажбата по чл. 200 от ЗЗД в изпълнение на договорни задължения
от страните съгл. чл. 79 от ЗЗД.
Ищецът установи, че е изправна страна по договора за продажба на ел. енергия,
поради което предявения от него установителен иск за главното вземане се явява
основателен и следва да се уважи.
По иска по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 86 от ЗЗД.
По иска с посоченото правно основание, ищецът носи тежестта да докаже, че
главното задължение е ликвидно и изискуемо, периода на забавата и размера на претенцията
си.
Като потребител на електрическа енергия, ответникът е страна по облигационно
правоотношение, произтичащо от присъединяването на имота към
електроразпределителната мрежа на „Енерго-Про Мрежи“ АД, както и от снабдяването с
електрическа енергия от „***“ АД. В това качество, той е обвързан от Общите условия на
двете дружества – електроразпределително и търговско, действащи към процесния период.
Съгласно чл. 17, т. 2 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на „***“ АД, потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната
електрическа енергия в сроковете и по начина, предвидени в условията.
В настоящото производство, въз основа на приетите писмени доказателства, съдът
приема, че главното вземане в размер на 164.03 лв. е надлежно доказано, конкретизирано по
основание, размер и падеж, и следователно ликвидно и изискуемо.
Съгласно чл. 27, ал. 1 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа
енергия, при консумация под 360.00 лв. месечно, потребителят следва да заплаща
използваната електрическа енергия веднъж месечно, в сроковете, посочени във фактурата.
Тъй като ответникът не е заплатил дължимата сума по посочената фактура в посочения в
нея срок – 29.12.2020 г., то той е изпаднал в забава.
Съгласно чл. 38 от Общите условия и чл. 86 от ЗЗД, за забавата се дължи обезщетение
в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. Размерът на претендираната мораторна
лихва за периода 30.12.2020г. – 21.09.2023г, изчислен с online калкулатор от
www.calculator.bg, модул „законна лихва“, възлиза на 47.73 лв.. В този смисъл съдът намира
предявената претенция чл. 422 от ГПК, вр. чл. 86 от ЗЗД за основателна и подлежаща на
уважаване.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски.
В случая ищцовото дружество е направило разноски в размер на 75.00 лв. за
заплатена държава такса
Следва да се отбележи, че в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 25.00
лв. - реално дължимата държавна такса, а надплатената сума от 50.00 лв. подлежи на
възстановяване, в случай, че бъде поискана.
В полза на ищцовото дружество следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100.00 лв.
Така общия размер на разноските в исковото производство, които подлежат на
присъждане в полза на ищеца е 125.00 лв.
Съгласно т. 12 от ТР № **г. от 18.06.2014г. по тълк. дело № **г. на ОСГТК на ВКС,
съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 респ. чл. 415 ал.1 от ГПК, следва да
се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
съобразно изхода на спора.
В заповедното производство ищецът е направила разноски в общ размер на 75.00 лв.,
4
от които 25.00 лв. за заплатена държавна такса и 50.00 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, които следва да бъдат присъдени в негова полза.
Тъй като внесения от ищцовата страна депозит в размер на 500.00 лв. за изготвяне на
СТЕ остана неизползван, същият подлежи на възстановяване, за което е направено надлежно
искане с молба от 03.06.2025г.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. П. Д., с ЕГН: **********, с
адрес: гр. ***, вх. В, ет. 2, ап. 5, ЧЕ ДЪЛЖИ на „***“ АД, ЕИК: *** със седалище и адрес на
управление: гр. В., бул. ***, представлявано от П. С. и Я.Д., действащи чрез пълномощник
юрисконсулт Е. М., СУМАТА от 164.03 лв. /сто шестдесет и четири лева и три стотинки/
– главница, представляваща стойност на потребена и незаплатена електрическа енергия по
фактура № *** г. за обект с абонатен № ***, находящ се в с. З., по клиентски № *** и
СУМАТА от 47.73 лв. /четиридесет и седем лева и седемдесет и три стотинки/ –
мораторна за периода 30.12.2020г. – 21.09.2023г, ведно със законната лихва върху главницата
от 164,03 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение /05.10.2023г./, до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Д. П. Д., с ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, вх. В, ет. 2, ап. 5, ДА
ЗАПЛАТИ на “*** АД с ЕИК: ********* с адрес: гр. ***, представлявано от П. С. и Я.Д.,
чрез действащи чрез юрисконсулт Е. М., СУМАТА от 125.00 лв. /сто двадесет и пет лева/ -
разноски в исковото производство и СУМАТА от 75.00 лв. /седемдесет и пет лева/ -
разноски в заповедното производство.
ДА СЕ ВЪЗСТАНОВИ внесения от ищеца „***“ АД депозит в размер на 500.00 лв.
/петстотин лева/ по посочената от него банкова сметка IBAN: ***, BIC: UNCRBGSF, при
„УниКредит Булбанк“ АД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Т. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Изпълнителният лист е подписан с квалифициран електронен подпис от съдия:
( Хрисимир М. Пройнов )
5