№ 1238
гр. Варна, 29.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николай Св. Стоянов
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Гражданско дело №
20203100103414 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по искова молба на Маломир и Ралица К.и.
Производството е възобновено след спиране, като са дадени указания по
редовността на исковата молба на ищците.
Ответник не е конституиран по делото към момента.
На 28.03.2022г. е постъпила молба от ищците, чрез пълномощник, който
е с надлежна представителна власт, включително и за действия по чл.34, ал.3
от ГПК, с която те оттеглят изцяло предявените искове по делото.
Съдът, като взе предвид молбата намери, че с нея е отправено до съда
изявление на ищеца по делото, с което последният се отказва към момента от
търсената защита, като запазва правото си да предяви отново исканията си.
По този начин страната десезира съда с произнасяне по същество по спора по
образуваното дело. Поради това и при спазване разпоредбата на чл.232 ГПК,
настоящото производство следва да бъде прекратено.
Отправената молба за връщане на платената държавна такса не може да
бъде удовлетворена. Съобразно чл.71, ал.1 вр. чл. 73, ал. 3 ГПК по водене на
делото се събират държавни такси, които са дължими при предявяването на
иска. В този смисъл са и разпоредбите на чл. 3 и чл. 4, б. „а“ от Закона за
държавните такси. Следователно държавната такса се дължи за образуването
на гражданското дело, а не за разрешаването на съдебно предявения спор по
същество. Възможността по чл.4б от Закона за държавните такси за връщане
на недължимо платени такси по искане на заинтересованата страна, намира
приложение само за таксите, по които исково производство изобщо не е било
образувано или таксите са били събрани, въпреки че ищецът е бил освободен
от заплащането им, както и надвнесените такси, тъй като само в тези хипотези
таксите следва да се приемат като недължимо платени (в този смисъл са и:
определение №286/08.06.2016 г. по ч.т.д. №1164/2016 г. на ВКС, II т.о.,
определение №142/23.02.2010 г. по ч.т.д. № 917/2009 г. на ВКС, ІІ т.о.,
1
определение №126/15.03.2013 г. по ч.гр.д. № 1193/2013 г. на ВКС, ІІ г.о.,
определение № 590/13.07.2010 г. по ч.т.д. № 383/2010 г. на ВКС, І т.о. и др.).
В настоящия случай по подадената исковата молба е образувано дело, а
по него са извършвани редица процесуални действия от съда по проверката за
редовност на исковата молба, по указания за отстраняване на нередовностите,
по спиране на делото, следене на преюдициалното дело и възобновяване след
това, поради което с последващото десезиране от решаване на правния спор
несъмнено не е отпадала дължимостта на внесената държавна такса.
Воден от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №3414 по описа на ВОС за
2020г., 11-ти с-в, на осн. чл.232 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за връщане на платената
държавна такса в производството по гр.д. №3414 по описа на ВОС за 2020г.,
11-ти с-в.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд –
Варна, от ищеца, в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
2