РЕШЕНИЕ
№ 163
гр. Бяла, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на втори ноември през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ъшъл Лютф. Ириева
при участието на секретаря Пенка Вл. Цанкова
като разгледа докладваното от Ъшъл Лютф. Ириева Административно
наказателно дело № 20224510200172 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Б. И. М. от гр.Б., обл.Р., ул.“Б.“ №.., чрез адв.Р.Т.-
АК гр.Разград, против Наказателно постановление № 22-0247-000198 от
16.06.2022г., издадено от Началник РУ в ОДМВР Русе, РУ Бяла, с което за
нарушение на чл.103 от ЗДвП, са му наложени на осн. чл.175, ал.1, т.4 от
ЗДвП административни наказания глоба в размер на 100лв. и лишаване от
право да управлява МПС за 3месеца.
Жалбоподателя лично и чрез процесуалния си представител, оспорва
фактическите констатации в акта. В жалбата се навеждат доводи за
нарушение на материалния и процесуалния закон. В с.з. жалбата се поддържа
от процесуалния представител на жалбоподателя по подробни съображения.
На посочените основания молят наказателното постановление да бъде
отменено и да бъдат присъдени направените разноски.
Наказващият орган – Началник РУ в ОДМВР Русе, РУ Бяла, не е
изпратил представител и не е взел становище по жалбата.
Районна прокуратура – Русе, ТО-Бяла, не е изпратила представител и не
1
е взела становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
На 30.04.2022г., полицейските служители св.М. М.-на длъжност
младши автоконтрольор в РУ-Бяла и колегата му С. К. извършвали обход със
служебния автомобил, като се движели в гр.Б., по ул.“Б.“. По същата улица се
движел лек автомобил "Пежо 207 СВ" с рег.№ ........., криволичейки по
пътното платно, поради което служителите решили да го спрат за проверка.
На кръстовището на ул.“Б. и ул.“Б.“, около 03,10часа, излизайки от
служебния автомобил, служителят К. подал сигнал за спиране на водача на
лекия автомобил. Сигналът за спиране бил подаден със стоп-палка и
светлинен сигнал /фенер/ от достатъчно разстояние, за да бъде възприет от
водача, като мястото, от което бил подаден сигнала било осветено от улични
лампи. Посредством фенера било осветено шофьорското място, като
служителите видели на него жалбоподателя М., който бил сам в управлявания
автомобил. Последния не се подчинил на подадения сигнал и не спрял на
указаното му място, а изключил фаровете на автомобила, направил маневра
обратен завой и потеглил в неизвестна посока. Била извършена справка за
собственост на автомобила, от която се установило, че собственици са
жалбоподателят и баща му. Впоследствие, на същата дата, била входирана в
РУ-Бяла докладна записка относно осуетената полицейска проверка от страна
на жалбоподателя. На 10.05.2022г. св.Ц.-младши полицейски инспектор в РУ
Бяла съставил АУАН на М. за нарушение на чл.103 от ЗДвП. АУАН бил
връчен лично на жалбоподателя и подписан от него с възражението, че не е
минавал по ул.“Беласица“ въпросния ден. В законоустановения тридневен
срок не постъпили писмени възражения срещу акта. Въз основа на АУАН,
наказващият орган издал оспореното НП. Същото било връчено лично на
30.06.2022г..
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на
св.М., св.Ц., св.Я., АУАН, НП, докладни записки, справка за нарушител,
както и останалите материали по
преписката.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от легитимирано
лице, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е
2
неоснователна.
При извършената служебна проверка съдът не констатира съществени
нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП, водещи до отмяната на
НП само на това основание. Както в АУАН, така и в НП нарушението е
описано пълно, с всички обективни признаци и допълнително относими
обстоятелства, предвид на което не е налице неяснота относно нарушението,
което е вменено във вина. Правилно е издирена и приложена санкционната
норма, индивидуализиран е нарушителя. Неоснователни са възраженията за
противоречие в НП относно описанието на нарушението. С НП на
нарушителя е вменено нарушение по чл.103 от ЗДвП, отразено и текстово, а
именно“ не спира на посоченото място, или в най-дясната част на платното за
движение, при подаден сигнал за спиране от контролен орган“. В
обстоятелствената част на НП е отразено, че жалбоподателят при подаден от
достатъчно разстояние и разбираем сигнал за спиране със стоп-палка „С 8
образец МВР" и светлинен сигнал /фенер/ на осветено място от контролен
орган, водачът не се подчинява, изгася светлините на собственият си
автомобил "Пежо 207 СВ" с рег.№ ........, извършва маневра обратен завой и
продължава движението си в обратна посока, с което осуетява извършването
на полицейска проверка. Очевидно е, че не е налице разминаване между
вмененото нарушение и неговото описание, тъй като става ясно, че
действително водачът не е изпълнил полицейско разпореждане на контролен
орган, не е спрял на подадения сигнал и на посоченото му място, като са
посочени и допълнителни обстоятелства на нарушението-изгася светлините
на автомобила, извършва маневра обратен завой и продължава движението си
в обратна посока, с което осуетява извършването на полицейска проверка,
които не са в противоречие с нарушението, а внасят допълнителна яснота по
какъв точно начин и с какви свои действия, водачът не се е подчинил на
подадения му сигнал за спиране.
Неоснователно е и възражението за нарушение на процедурата по
съставяне на акта предвид на това, че АУАН е съставен не към момента на
нарушението, а в по-късен период. ЗАНН не поставя изискване за момента на
съставяне на АУАН, както и непременно той да съвпада с момента на
нарушението. Изискването на чл.40, ал.1 от ЗАНН е актът да е съставен в
присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при
извършване или установяване на нарушението. Това изискване е спазено.
3
Видно от приложения АУАН, същия е съставен от актосъставителя на
10.05.2022г., т.е. десет дни след нарушението, в присъствието на свидетелите
очевидци-св.М. и Ст.К.. АУАН същият е съставен в присъствието на
нарушителя, който е вписал своите възражения и се е подписал лично в акта.
Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, както е отразил АНО в НП,
поради което неприлагайки го същият не е допуснал съществено нарушение
на процесуалния закон, доколкото вмененото нарушение не разкрива
белезите на маловажен случай, съгласно легалната дефиниция съдържаща се
в чл. 93, т. 9 НК, приложим на основание чл. 11 ЗАНН. Нарушението е
формално, на просто извършване, поради което за неговата съставомерност
не се изисква да бъдат настъпили вредни последици. Същото не се отличава с
по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случай
на нарушения от този вид, поради което възраженията за нарушаване на
процесуалния закон са неоснователни.
По същество нарушението е безспорно установено и доказано:
Съобразно чл.103 от ЗДвП При подаден сигнал за спиране от
контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре
плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от
представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите
указания. От описанието на нарушението в АУАН и НП следва да се изведе,
че на жалбоподателя е бил подаден сигнал за спиране по реда на чл.170, ал.3
от ЗДвП, който бил подаден от полицейски орган-орган по контрол по
смисъла на чл.165, ал.1, т.1 от ЗДвП, съобразно приложена заповед №336з-32
от 07.01.2022г. на ОДМВР-Русе. Става ясно от АУАН, че жалбоподателят не
изпълнил задължението си да спре и да изпълни разпорежданията на
контролните органи. По делото по несъмнен начин е доказана описаната в
АУАН и НП фактическа обстановка на нарушението и авторството на
деянието. В тази връзка съдът кредитира изцяло свидетелските показания на
св.М.-очевидец на нарушението, като последователни, логични,
безпристрастни и кореспондиращи с писмените доказателства по делото и
показанията на св.Ц., от които се установява, че първият лично е възприел
жалбоподателя, когото познавал, да управлява автомобила на посочената в
АУАН и НП дата, място и час, като подробно описва поведението на
нарушителя, който не спрял на подадения сигнал и на посоченото място,
4
изгасил светлините на автомобила си и потеглил в обратна посока. Съдът не
дава вяра на показанията на св.Я., че жалбоподателят, след като е паркирал
автомобила до хранителен магазин на ул.“Ц. Ш.“, пристигайки от центъра
заедно със свидетеля, около 02,50часа, след това пеша е отишъл до свой
приятел на същата улица, за да се видят и се върнал след 15-20 минути. В
тази част показанията му противоречат на показанията на св.М. и св.Ц., които
съдът е кредитирал, както и на приложените писмени доказателства-докладни
записки, от които се установява, че нарушението е извършено в 03,10часа на
кръстовището на ул.“Б. и ул.“Б.“. Неубедително и недостоверно звучат
показанията на св.Я., че не познава улиците и конкретната улица, по която се
придвижили с жалбоподателя, но от друга страна видно от показанията му
същият знае името на улицата, на която са спрели и че именно на тази улица
живее приятеля, който е посетил нарушителя. Освен това намира, че св.Я. е и
заинтересован от изхода на делото свидетел, предвид на това, че е съсед на
нарушителя и поддържа близки приятелски отношения с него, с оглед на
което счита, че подкрепя защитната теза на жалбоподателя, която се явява
опровергана от останалите доказателства по делото. В самите си възражения
по акта жалбоподателят е отразил, че не е управлявал автомобила по ул.“Б.“,
което не променя факта на нарушението, тъй като се установява от гласните
доказателства, че е забелязан да управлява автомобила по ул.“Б.“ и му е
подаден сигнал за спиране на самото кръстовище с ул.“Б.“. При това
положение и анализ на доказателства следва единствения извод, че
жалбоподателя е извършил нарушението, което му е вменено във вина и това
обуславя ангажиране на административно-наказателната му отговорност за
извършеното деяние. Към констатирано деяние на жалбоподателя е относима
санкционната норма на чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, санкционираща отказа да се
изпълни нареждане на органите на контрол и регулиране на движението,
поради което правилно АНО е приложил именно тази норма. Наложените
наказания в средния размер са определени при спазване на изискванията на
чл.12 и чл.27 от ЗАНН. От приложената справка за нарушител се установява,
че жалбоподателят има налагани наказания по административен ред за
нарушения по ЗДвП с НП и фишове, а така също и спрямо него са прилагани
и принудителни административни мерки със ЗППАМ по ЗДвП, което налага
извода, че същият е недисциплиниран водач и обуславя по-високата му
степен на обществена опасност. Поради това отмерените наказания от АНО
5
към средата, съдът счита за правилно определени и достатъчни с оглед
постигане на личната превенция.
В този смисъл НП се явява правилно и законосъобразно, и следва да
бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0247-000198 от
16.06.2022г., издадено от Началник РУ в ОДМВР Русе, РУ Бяла, с което за
нарушение на чл.103 от ЗДвП, са наложени на осн. чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП
административни наказания глоба в размер на 100лв. и лишаване от право да
управлява МПС за 3месеца на Б. И. М., ЕГН **********, от гр.Б., обл.Р.,
ул.“Б.“ № ...
Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд-Русе.
Съдия при Районен съд – Бяла: ____/п/___________________
6