№ 3
гр. Пазарджик, 05.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
при участието на секретаря Ива Чавдарова
като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно
наказателно дело № 20215220201346 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на земеделски производител /ЗП/ С. М. С.,
ЕГН ********** от с.Ковачево, обл.Пазарджишка против НП № 13-
002902 от 23.08.2021г. на директора на Дирекция „ИТ” Пазарджик, с
което на основание чл.414 ал.3 от КТ и за нарушение на чл.62 ал.1 във
вр. с чл.1 ал.2 от КТ е наложена глоба в размер на 1500лв. /хиляда и
петстотин лева/.
Релевираните в бланкетната жалба оплаквания се свеждат до наличие
на материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП,
чиято отмяна се иска.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, но изпраща
процесуален представител, който поддържа жалбата, ангажира
доказателства, като устно и в писмени бележки излага съображения за
отмяна на НП. Претендира и присъждане на разноски.
АНО чрез своя процесуален представител оспорва жалбата и е на
становище същата да се остави без уважение като неоснователна. На свой
ред също претендира присъждане на разноски и прави възражение за
1
прекомерност на разноските на противната страна.
Пазарджишкият районен съд съобрази становищата на страните,
съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните
по делото писмени и гласни доказателства, при съблюдаване
разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от фактическа страна
следното:
Жалбоподателят - земеделски производител С. М. С., е санкциониран
след извършена проверка на 20.05.2021г., около 08:15 часа, в стопанисван
от него обект – „Масив с ягоди“, находящ се в м.”Сайовете”, землище на
с.Ковачево, общ.Септември, ЕКАТТЕ 37491 от служители на Д „ИТ”-
Пазарджик.
В хода на проверката лицето Н. А. Д. и много други лица били
заварени да берат ягоди, облечени с нефирмени работни дрехи.
Работещите лица били записани в списък, включително и Н. Д., която се
подписала саморъчно, с което удостоверила верността на посочените от
нея три имена и рождена дата, както и че била заварена да работи по
време на проверката. Пред проверяващите лицата, включително и Д.,
заявили, че работят срещу възнаграждение от 30 лева на ден.
Това бил потвърдено и от страна на сина и дъщерята на земеделския
производител /св.В. М.а/, които се намирали на място и фактически
контролирали процеса на беритбата.
В хода на проверката за никой от заварените да работят лица не бил
представен трудов договор, включително и такъв по чл.114а от КТ,
въпреки че дъщерята на земеделския производител още на 17.05.2021г.
заплатила от негово име необходимите такси за закупуване на 50
еднодневни трудови договора и подала искане в ДИТ-Пазарджик за
тяхното издаване. Тези трудови договори обаче били получени от нея и
съпругата на земеделския производител – св. Р. С.а, едва след проверката,
а именно на 20.05.21г. около обяд. След това св. С.а, с част от заварените
да работят по време на проверката лица, сключила от името на ЗП
договори по чл.114а от КТ, но с друга част не, т.к. някои от работниците
си били тръгнали от масива, а тя не разполагала с данни за самоличността
им, за да ги издири, респ. да подпишат и те договори. На 25.05.21г.
съпругата на земеделския производител, която била и негов пълномощник
2
във връзка с дейността му, се явила в ДИТ-Пазарджик, където
предоставила трудовите договори, сключени с част от работниците,
заварени по време на проверката, но за лицето Н. Д. такъв не бил
представен, т.к. не бил сключен.
С оглед на така установеното било прието от страна на
проверяващите, че ЗП С. С., в качеството си на работодател, бил приел на
работа лицето Н. А. Д., ЕГН ********** като берач на ягоди, без преди
това да е уредил като трудови отношения, отношенията при предоставяне
на работна сила, като не бил сключил с нея писмен трудов договор.
Това съставлявало нарушение по чл.62 ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 от КТ,
заради което бил съставен е АУАН от св. Г.С. - ст.инспектор в Д ”ИТ”
Пазарджик. Въз основа на акта било издадено атакуваното НП, което бил
връчено на жалбоподателя на 25.08.2021г. Жалбата против НП била
подадена от наказаното лице чрез наказващия орган на 30.08.2021 год., т.е.
в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, при което е процесуално допустима,
като подадена в срок и от лице, активно легитимирано да инициира
съдебен контрол за законосъобразност на НП.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе от събраните
по делото писмени доказателства и показанията на актосъставителя -
св.Г.С., както и от тези на свидетелите Р. С.а, В. М.а и Т. Г..
При така установеното съдът намира, че жалбата е основателна, но
не по съображенията изложени в нея и в писмените бележки на защитата,
а поради следното:
Според настоящия съдебен състав, от събраните по делото писмени
и гласни доказателства, извършването на вмененото административно
нарушение от страна на земеделския производител, както от обективна,
така и от субективна стара, не се доказа до изискваната от закона степен
на несъмненост.
Няма съмнение, че отговорността на ЗП С. С. е ангажирана като
физическо лице – работодател по смисъла на § 1, т.1 от ДР на КТ.
Административнонаказателната отговорност на физическите лица е лична
/чл.24 от ЗАНН/ и виновна /чл.6 и чл.7 от ЗАНН/, при което, за да се
ангажира законосъобразно тя е необходимо да бъде категорично доказано,
че лицето виновно /с умисъл или непредпазливост, освен ако не е
3
предвидена изрично ненаказуемост за конкретно непредпазливо деяние/ е
извършило административното нарушение. С оглед разпределението на
доказателствената тежест в АНП, това доказване следва да се осъществи
от страна на наказващия орган, а привлеченото към отговорност лице не е
длъжно да доказва нищо, включително и невинността си, доколкото се
ползва от презумпцията за невиновност.
В този ред на мисли, в настоящия казус от страна на АНО следваше
да бъде доказано по категоричен начин, че в деня на проверката –
20.05.2021г., именно земеделският производител е наел на работа лицето
Н. Доблрева и се е съгласил тя да престира труд за него срещу
съответното възнаграждение, но без преди това да уреди отношенията им
като трудови, посредством сключване на трудов договор в писмена
форма. Казано с други думи, че умишлено или по непредпазливост, не
сключил трудов договор с работника. Такова доказване обаче от страна на
АНО не беше проведено. Напротив – установи се категорично, че в деня
на проверката земеделският производител не е присъствал и с него
проверяващите не са контактували въобще, включително и при
документалната проверка на 25.05.21г. в сградата на ДИТ-Пазарджик,
където са контактували с неговата съпруга – св.Р. С.а.
От събраните по делото доказателства стана ясно, че земеделският
производител е възложил на членовете на своето семейство /съпруга,
дъщеря и син/ фактически да организират беритбата на ягодите, респ.
наемането на работници, сключването на договори с тях, контрола върху
работата им, разплащането и т.н. За това говори и обстоятелството, че в
деня на проверката проверяващите са контактували на масива с дъщерята
и сина на ЗП, които са им съдействали за установяването на
самоличността на работниците. Отделно от това ЗП е бил упълномощил
своята съпруга да го представлява пред определени държавни органи,
включително и пред ДИТ-Пазарджик.
От неопроверганите показания на св.Р. С.а стана ясно, че именно тя
се е занимавала основно с наемането на работниците и организирането на
превоза им, респ. закупуването на еднодневни трудови договори и
сключването им. Пак от неопроверганите показания на св.С.а и тези на
св.М.а стана ясно, че последната още на 17.05.2021г. е заплатила за
4
закупуването на 50 броя еднодневни трудови договори, като е била
уверена от страна на деловодителя в ДИТ-Пазараджик– св.Г., че когато
бланките с договорите бъдат изготвени ще получи телефонно обаждане на
оставения от нея телефонен номер, за да си ги получи. Това се
потвърждава и от платежните нареждания и листче с ръкописен запис на
телефонен номер / л.14-19 от делото/.
Стана ясно от показанията на св.М.а, че на следващия ден –
18.05.21г. тя е ходила в ДИТ-Пазарджик, за да попита дали са готови
бланките с договорите, но й било отговорено, че не са, след което си
тръгнала, отново уверена, че ще получи обаждане, когато са готови.
Стана също ясно и това, че до деня на проверката св.М.а не е получила
телефонно обаждане от служител в ДИТ-Пазарджик, с което да е
информирана, че бланките с договори са изготвени и могат да бъдат
получени.
При тези категорично установени факти няма как да се направи
несъмнен извод, че към инкриминираната дата – 20.05.2021г.,
земеделският производител е бил абсолютно наясно със следните три
факта: първо - кои лица е организирала съпругата му да работят на
масива като берачи на ягоди, още повече, че сред тях е и лицето по
процесното НП – Н. Д.; второ– че по подадените още на 17.05.21г.
платежни нареждания за закупуване на еднодневни трудови договори,
такива не са били получени към дена на проверката. Възможно е да се
мисли, че нито дъщерята, нито съпругата на ЗП са му съобщили този
факт, а противното следваше да се докаже от страна на АНО; трето – че с
наетите от съпругата му лица няма да бъдат сключени никакви трудови
договори за инкриминиранат дата и то преди започване на беритбата.
Нещо повече, не само че няма доказателства ЗП да е имал съзнание
за горните факти и в същото време да е бил съгласен лицата да престират
труд за него без сключени трудови договори, но няма и данни в деня на
проверката той да е бил в населеното място по адреса си на местоживеене.
При това положение извършеното нарушение на трудовото
законодателство би могло да се припише най-много на съпругата на ЗП
или пък на неговата дъщеря, но те не биха могли да носят отговорност,
т.к. нямат качеството на работодател, нито на длъжностни лица при
5
земеделския производител, каквито мога да бъдат субектите на
административното нарушение по чл.414 ал.3 във вр. с чл.62 ал.1 от КТ.
При липсата на доказателства за съзнание у ЗП на горните
обстоятелства, очертаващи от обективна страна състава на
административното нарушение по чл.414 ал.3 във вр. с чл.62 ал.1 от КТ,
то същото се явява несъставомерно и от субективна страна. Казано с
други думи, няма никакви доказателства, нито дори индиции, че към
инкриминираната дата ЗП, при която и да е от формите на умисъл или
непредпазливост, е приел на работа конкретния работник без преди това
да сключи с него писмен трудов договор. Да се приеме противното – че
ЗП е имал съзнание за горните три факта, съставляващи обективни
елементи на вмененото административно нарушение, като в същото време
е искал или поне е бил съгласен /умисъл/, или пък, че по някаква причина
е могъл и е бил длъжен да знае /непредпазливост/, че лицата ще престират
труд за него на 20.05.2021г. без сключени трудови договори, ще означава
да се стъпи само и единствено предположение. Както е известно в
правната теория и практика обаче в АНП актът за установяване на
нарушение има статут като на ОА по смисъла на наказателното право, а
НП – на присъда. В този ред на мисли и съобразно нормата на чл.303 ал.1
от НПК, която е субсидиарно приложима по силата на чл.84 от ЗАНН,
присъдата, респ. НП не могат да почиват на предположения.
Предвид всичко казано до тук НП се явява незаконосъобразно и
следва да се отмени.
При този изход от делото, който е неблагоприятен за АНО, то
искането за присъждане на разноски в негова полза под форманта на
юрисконсултско възнаграждение не може да бъде удовлетворено.
Относно искането за присъждане на разноски в полза на
жалбоподателя следва да се каже, че то принципно е основателно и би
могло да бъде уважено, пак с оглед изхода на делото. От представения по
делото договор за правна защита и съдействие обаче /л.34 от делото/ става
ясно, че е бил договорен резултативен хонорар от 300 лева, който е
дължим при успешен изход на делото. Това означава, че до момента този
хонорар не е платен, респ. не са представени данни да е бил платен, най-
късно до последното по делото заседание. При това положение искането
6
за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя не може да бъде
удовлетворено. В този смисъл има задължителна съдебна практика /Виж
ТР от 06.11.2013г. по тълк. д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС/.
Пазарджишкият районен съд в настоящият състав, след като
извърши анализ на установените обстоятелства на основание чл.63 ал.1 от
ЗАНН,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 13-002902 от 23.08.2021г. на директора на Дирекция
„ИТ” Пазарджик, с което на ЗП С. М. С., ЕГН ********** от с.Ковачево,
обл.Пазарджишка основание чл.414 ал.3 от КТ и за нарушение на чл.62
ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 от КТ е наложена глоба в размер на 1500лв.
/хиляда и петстотин лева/.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията за присъждане на разноски с
полза на жалбоподателя и АНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пазарджишкия
административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7