Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 09.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на седми
февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 17229 по описа на съда за
2018 г., взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на „А.“ ЕООД срещу Р.Б.,
чрез министъра на финансите, за осъждането й да му заплати сумата от
408 968.43 лева, представляваща удържана 20% такса в периода 31.01.2014 г.
– 09.08.2014 г., ведно със законните лихви от датата на подаването на исковата
молба до окончателното изплащане, както и законните лихви върху главниците, в
размер на общо 124 655.09 лева.
Ищецът твърди, че със ЗИД на Закона за бюджета за 2014 г.
била въведена такса 20% върху приходите от електроенергия, произведена от
слънчеви и вятърни централи. Считано от 01.01.2014 г. таксата била удържана
директно от производителите на електрическа енергия. С решение № 13/31.07.2014
г. по конституционно дело № 1/2014 г. КС т. 2 и 3 от § 6 от ЗР на ЗДБ за 2014
г., с които са създадени чл. 35а, ал. 1, 2 и 3, чл. 35б, ал. 1, 2 3 и 4, чл.
35в, ал. 1, 2 и 3 и чл. 73, ал. 1, 2, 3 и 4 от Закона за енергията от
възобновяеми източници (ДВ, бр. 35 от 2011 г.; посл. изм. и доп., бр. 9 от 2013
г.) са обявени за противоконституционни.
Обявеният за противоконституционен акт не се прилагал от
деня на влизане на решението в сила, но възникналите правни последици по време
на действие на акта се уреждали от органа, който го е постановил. В случая тези
правни последици се изразявали в удържана 20% такса.
Съгласно чл. 22, ал. 4 от ЗКС възникналите правни
последици от обявения за противоконституционен акт не били уредени от органа,
който го е постановил.
Изначално липсвало основание за въвеждане на таксата от
20%, тъй като противоречала на императивни норми на ДФЕС, ДЕС, Договора за
енергийна харта, Директива 2009/72/ЕО на ЕП и на Съвета от 13.07.2009 г.
относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия, Директива
2009/28/ЕО на ЕП и на Съвета от 23.04.2009 г. за насърчаване на енергията от
възобновяеми източници и КРБ. Държавата не отстранила неправомерните последици
от нарушение на общностното право, поради това следвало да понесе отговорност,
съгласно чл. 4, § 3 от ДЕС.
КРБ също предвиждала отговорност на държавата за вреди от
незаконни актове и действия на нейни органи и длъжностни лица, за което
законодателят уредил правото на обезщетение на увредените лица в чл. 49 от ЗЗД.
Евентуално твърди наличие на хипотезата на неоснователно
обогатяване и задължение на държавата да върне събраната сума поради отпадане
на основанието за получаването й, или връщане на даденото без основание.
От ответника РБ, представлявана от министъра на финансите
е постъпил отговор, в който се излагат доводи за недопустимост и
неоснователност на исковете.
Съдът, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите на
страните с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
По делото
не се спори, че със ЗИД на Закона за бюджета за 2014 г. е била въведена такса
от 20% върху приходите от електроенергия, произведена от слънчеви и вятърни
централи. Съгласно чл. 35а, ал. 1 и 2 от ЗЕВИ, за
производството на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия се събира
такса в размер на 20% от преференциалната цена (без ДДС) на количеството
изкупена електрическа енергия от обществения доставчик/крайните снабдители.
Задължени за заплащане на таксата са производителите на електрическа енергия от
вятърна и слънчева енергия.
Изменението
на ЗЕВИ е влязло в сила от 01.01.2014 г. и до обявяването на всички норми от
раздел V на глава ІV от ЗЕВИ за противоконституционни с решение на № 13 от
31.07.2014 г. на КС, в сила от 10.08.2014 г., те са представлявали действащо
право.
През
процесния период таксата се е удържала и внасяла от обществения доставчик или
крайния снабдител, който е дължал изготвяне и подаване в ДКЕВР на тримесечна
справка до 15-то число на месеца, следващ тримесечието. В същия срок се е
дължало и внасяне на таксата в държавния бюджет. (чл. 35б от ЗЕВИ)
От
заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява,
че в периода от 31.01.2014 г. до 11.08.2014 г. „А.“ ЕООД е издал на „Е.П.П.“ АД
осем фактури на обща стойност 2 044 842.16 лева. Върху всяка от
сумите е удържана такса от 20%, като общият й размер възлиза на сумата от
408 968.44 лева.
Тази
такса Е.П.П.“ АД е превело по бюджетна сметка на ДКЕВР в БНБ.
Спорът е
относно правомерността на полученото имуществено разместване, в което ищецът
твърди да се изразява причинената му вреда.
Всяко лице, което твърди да е понесло вреди от чуждо
противоправно поведение има право на съдебна защита за репариране на вредите,
чрез получаване на съответно обезщетение. Обстоятелството, че правоотношението,
въз основа на което се е стигнало до имотната вреда има публично правен
характер, не препятства предявяване на иск за защита на накърненото благо.
Съгласно чл. 7 от КРБ, държавата отговаря пряко за вреди,
причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица.
Държавната власт произтича от народа и се осъществява от
държавата чрез нейните органи, снабдени с властнически правомощия, които органи
принадлежат съответно към законодателната, изпълнителна или съдебна власт.
В ЗОДОВ са изчерпателно изброени основанията за
отговорност на правоприлагащи органи.
Доколкото в конкретния случай се твърди вредите за ищеца
да са произтекли от действие на законови разпоредби, деянието е в правомощията
на НС (чл. 84, т. 1 от КРБ). Законодателният орган е колективен и включва
представители на политически партии, чиито представители се избират в
съответствие с процедурите, действащи по време и място на тяхното провеждане.
Процедурата по приемане на закона като нормативен акт е конституционно
установена (чл. 88 от КРБ) и гарантира, че той съответства на народната воля.
До прогласяване противоконституционността на нормативния акт от КС, той е
задължителен и всеки правен субект дължи да съобрази поведението си с него.
За ангажиране на отговорността на ответника, в тежест на
ищеца беше да докаже, че от определено деяние (действие или бездействие) са
настъпили вреди, както и наличието на факти, водещи до ангажиране на
отговорност на възложителя на работата, от която са произтекли вредите.
В случая нормите, въз основа на които от ищеца е била
удържана такса, внесена в държавния бюджет, са обявени за
противоконституционни. Целият институт на таксуване на производството на
електрическа енергия от възобновяеми източници е счетен за противоречащ на чл.
19, ал. 2 и 3 от КРБ, поради което е обявен за противоконституционен с решение
на КС от 31.07.2014 г. Противоречието на оспорените норми с основния върховен
закон на страната означава, че в известен смисъл те регулират обществените
отношения по начин, поставящ ги в отклонение от изискването за справедливост и
предвидимост.
Действително, съгласно чл. 151, ал. 2 от КРБ, решението
на КС произвежда действие за в бъдеще – три дни след обнародването му в
„Държавен вестник“ обявеният за противоконституционен акт не се прилага. Задължение
на органа, постановил противоконституционния акт обаче, е да уреди възникналите
от него правни последици (чл. 22, ал. 4 от ЗКС).
В конкретния случай правните последици се изразяват в
намаляване на имуществото на производителите на електрическа енергия от
възобновяеми източници, какъвто се безспорно се явява ищецът в настоящото
производство – чрез удържане на 20% от стойността на произведената стока и
внасянето й в държавния бюджет. Ответникът, в лицето на държавата, е получил
доход, изразяващ се в размер на такса в посочения размер, която се е дължала
въз основа на закон, позволявал такова имуществено разместване. След като този
закон обаче е обявен за противоконституционен, последиците от него подлежат на
отстраняване. Това предполага възстановяване на положението отпреди прилагането
на противоконституционната част от нормативния акт, или запазване на 20% от
стойността на произведената електрическа енергия в патримониума на
производителя. След като 20%-ната такса е преминала в държавния бюджет, след
10.08.2014 г. тя подлежи на връщане на лицето, от което е отнета.
Не се спори, че органът, постановил акта, в случая,
Народното събрание, не е уредил последиците от прилагането на част ІV, раздел V
от ЗЕВИ. В резултат на това бездействие ищецът търпи вреди, изразяващи се в
накърняване на имуществената му сфера.
Налице са всички основания за отстраняване на вредите,
причинени от ответника на ищеца, възлизащи на сумата от 408 968.44 лева.
Държавата, в лицето на държавния орган, чрез който
упражнява публично-правните си правомощия, в случая - Народното събрание, е
пропуснала да изпълни свое задължение, като поправи вредите, произтекли за
гражданите и юридическите лица от законодателна дейност, чийто резултат страда
от тежък порок. Бездействието на ответника да отстрани последиците от приложен
нормативен акт, страдащ от непреодолими недъзи, не може да бъде толерирано, а
на пострадалите лица да се отказва защита с аргумент, че в прерогативите на
държавата е да преценява дали да изземва безвъзвратно имущество на правните
субекти, включително да оставя без последици възникнала от дейност на нейни
органи несправедливост.
Основен принцип в правото е забраната да се черпят права
от собствено неправомерно поведение. Отговорността за вреди от непозволено
увреждане се изразява в обезщетяване на пострадалия чрез възстановяване на
положението отпреди извършеното правонарушение. В случая то се изразява в
неправомерно получена от държавата сума, с което „А.“ ЕООД е понесъл
имуществена вреда на обща стойност 408 968.44 лева.
Ищецът претендира и обезщетение в размер на законните
лихви върху неправомерно удържаните суми. За сочения в уточнителната молба от
18.01.2019 г. период от 27.12.2015 г. до 27.12.2018 г. законните лихви върху
главницата от 408 968.43 лева, съставляваща размера на предявения главен
иск възлизат на сумата от 124 529.98 лева.
Предвид основателността на предявения от ищеца главен иск
с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД, ответникът дължи сторените от „А.“
ЕООД разноски. Представителят на ответника е направил възражение за
прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 16 478.98
лева. Определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. и в
приложение на нормата на чл. 2, ал. 5 и § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г., то
възлиза на сумата от 16 478.98 лева, или това е минималният размер на
дължимия на ищеца разход за процесуално представителство и защита.
Поради това ответникът дължи да заплати на „А.“ ЕООД
разноски в размер на 16 474.11 лева адвокатско възнаграждение и 425 лева
разноски за държавна такса и експертизи по делото.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА Р.Б., представлявана от министъра на финансите, да
заплати на „А.“ ЕООД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление гр. София,
район „Лозенец“, бул. „*******сумата от 408 968.43 лева, представляваща
размера на причинените вреди от задържане на 20% такса от стойността на
произведеното количество електрическа енергия от възобновяеми източници, за
което са издадени фактури №№ 28/31.01.2014 г., 29/28.02.2014 г., 30/31.03.2014
г., 31/30.04.2014 г., 32/31.05.2014 г., 33/30.06.2014 г., 34/31.07.2014 г. и 35/31.08.2014
г., ведно със законната лихва от 28.12.2018 г. до окончателното изплащане, сумата
от 124 529.98 лева мораторни лихви върху главницата от 408 968.43
лева за периода 27.12.2015 г. – 27.12.2018 г., като отхвърля иска за горницата
до 124 655.09 лева, а на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – сумата от 16 899.11
лева разноски за производството.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: