Р Е Ш Е Н И Е
№ 1747
гр. Пловдив, 17 октомври 2022 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПЛОВДИВ, ХХI касационен
състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и шести септември две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и
участието на прокурора ТОДОР ПАВЛОВ, като разгледа КАНД № 1834 по описа
на съда за 2022г.,докладвано от съдия Й.
Русев, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК.
С Решение № 1174 от 06.06.2022г., постановено по АНД № 2098/2022г. по описа на Районен съд – Пловдив, VII нак.състав е потвърден Електронен фиш серия К №
4605045, с който на Т.А.Ч., ЕГН **********, е наложено административно
наказание „ГЛОБА“ в размер на 300 /сто/ лева на основание чл.189, ал.4, вр.
чл.182, ал.2, т.4 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, за нарушение на
чл.21, ал.2, вр.чл.21, ал.1 от ЗДвП. Санкцията е наложена за нарушение
извършено на 12.03.2021г. в 17:39 часа на път II-64 км.49+800, посока на движение- север.
В
жалбата се навеждат касационни основания за постановяването на атакуваното
решение при неправилно приложение на материалния закон и при недоказаност на
административното обвинение. Иска се отмяна на решението и постановяването на
друго, с което да се отмени обжалваният електронен фиш. Претендират се
разноски.
Ответникът по касация- ОД на МВР-Пловдив, редовно призован, с писмено
становище от процесуален представител по пълномощие, оспорва жалбата. Моли да
се остави в сила решението на районния съд. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив предлага да се остави в сила обжалваното
решение.
Настоящият
съдебен състав приема, че разглежданата касационна жалба се явява подадена в
срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, следователно е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
При постановяване на съдебния си акт районният
съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалния закон, довели до
ограничаване правото на защита на наказаното лице. Съдът е проявил процесуална
активност, като е събрал всички относими към спора доказателства, които е
обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност и се е мотивирал защо е достигнал до
крайния си извод за законосъобразност на оспорения пред него електронен фиш.
Обсъдени са всички възражения, посочени в жалбата, като са изложени подробни
съображения за несъстоятелност на същите, които настоящият касационен състав
възприема като свои на основание чл. 221, ал. 2 изр. 2 от АПК, поради което не
намира за необходимо да преповтаря.
В съответствие със събраните доказателства и
при правилно прилагане на материалния закон, районният съд е приел, че нарушението
е доказано по безспорен начин. Като е управлявал МПС със скорост от 93 км/ч(след
приспадане на толеранс 3%), надвишаваща с 33 км/ч позволената от ЗДвП,
разрешена за съответното място такава от 60 км.ч./пътен знак В26/,
жалбоподателят е реализирал състав на нарушение именно по чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1, във вр. с
чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, за което правилно е административно наказан със
съответното по вид и абсолютно по размер такова от 300 лв. Нарушението е
установено с техническо средство тип „ARCH CAM S1“, с фабр. № 11743СА", което е преминало
съответната метрологична проверка и съответства на изискванията и е одобрен тип
мобилно средство за измерване на скорост, видно от представените по делото
Протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол №
65-С-ИСИС/28.09.2020г. и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
17.09.5126 на Български институт по метрология със срок на валидност
07.09.2027г. Изготвените снимки са ясноразличими. Съгласно приложените с преписката
доказателства, безспорно е установена собствеността на МПС, като липсват данни,
а и не се твърди от страна на касатора да е депозирал декларация, съобразно чл.
189, ал. 5 от ЗДвП, в която да посочи данни за друго лице, извършило
нарушението. А след като не е упражнил правото си да възрази и да посочи
конкретно физическо лице, което е управлявало на посочената дата автомобила, с
който е извършено нарушението, следва да понесе неблагоприятните последици,
които законът свързва с това бездействие, а именно - издаване на електронен фиш
за ангажиране отговорността на собственика на автомобила, с който автомобил е
извършено конкретното административно нарушение, а това е именно
жалбоподателят.
Във връзка с наведените в касационната жалба
възражения, настоящата инстанция намира за необходимо допълнително да посочи,
че разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП подробно и изчерпателно посочва реквизитите, които следва да съдържа
електронният фиш, като правилото да се посочи точната разпоредба от закона,
която е нарушена, е спазено, а именно като нарушена е посочена нормата на чл.
21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В процесния фиш нарушението е достатъчно
ясно и конкретно описано с всички съставомерни признаци.
По отношение възраженията за неустановено
място на извършване на нарушението следва да се има предвид, че предвид липсата
на разминавания в посоката на движение на контролираните МПС и насочеността на
АТСС, то не може да се счита, че мястото и посоката на нарушението не са
установени или са неправилно установени. В снимката от заснетия клип освен
автомобилът и неговият регистрационен номер са отразени локацията с GPS
координати, датата и часът на заснемане, разстоянието и заснетата скорост, като
на същия се установява и номера на АТСС, който също съвпада с посочения в протокола.
Няма разминавания и в отбелязаната измерена скорост, ограничение и превишение
на скоростта, доколкото е отчетен и толеранс от 3км/ч в полза на жалбоподателя.
Касационната инстанция не споделя доводите на жалбоподателя за допуснато
съществено нарушение с оглед документирането на АТСС като разположение при
проверката. В административната преписка се съдържа снимков материал съобразно
изискването на чл. 10, ал. 3 от Наредбата, като действително няма отбелязване
на датата, на която е извършено заснемането на поставеното АТСС, но следва да
се има предвид и че в Наредбата няма изискване за изрично отбелязване на датата
на поставяне на АТСС. Съгласно постоянната съдебна практика съществени са онези
нарушения, които ограничават правото на защита на наказаното лице или се
отразяват пряко върху съдържанието на крайния акт. В настоящия случай не е
налице нито една от тези предпоставки. Нарушителят не е лишен от възможността
да упражни правото си на защита в пълен обем и да установи факти и
обстоятелства, различни от установените в настоящия процес. Санкционираният
водач е обжалвал своевременно ел. фиш по съдебен ред и в производството пред
районния съд, който при това е съд по същество, е изложил всички свои доводи и
възражения за незаконосъобразност, както и е могъл да представи доказателства
за тези доводи. В този смисъл следва да бъде отбелязано, че дори липсата на
снимков материал съобразно изискването на чл. 10, ал. 3 от Наредбата не е
съществено процесуално нарушение. С оглед на посочените вече реквизити в протокола,
както и представеното изображение на автомобила при извършването на
нарушението, то последното се явява ясно и недвусмислено установено, а липсата
на дата върху снимката на разположението на АТСС не е от естество да внесе
обосновано съмнение относно извършеното нарушение.
С оглед горното, настоящата инстанция намира
за правилен извода на РС-Пловдив, че нарушението се явява доказано по безспорен
начин, електронният фиш, предмет на разглеждане, съдържа всички реквизити,
изискуеми от закона. Дадената правна квалификация съответства на извършеното
нарушение и правилно е приложена от въззивния съд санкционната норма.
Предвид изложеното и с оглед обстоятелството,
че при извършената извън обхвата на касационната жалба служебна проверка на
обжалваното решение, не се установиха пороци във връзка с неговите валидност и
допустимост, настоящият състав намира, че касационната жалба се явява
неоснователна, поради което въззивното решение следва да се остави в сила.
Основателно, при този изход на спора, е направеното
от процесуалния представител на ответника, в приложеното по делото писмено
становище, искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата
инстанция, което следва да бъде определено в размер на 80 лв.
Ето защо Пловдивски административен
съд, ХХI к. състав на основание чл.221 ал.2, предл. първо от АПК:
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 1174 от 06.06.2022г., постановено
по АНД № 2098/2022г. по описа на Районен съд –
Пловдив, VII нак.състав.
ОСЪЖДА Т.А.Ч., ЕГН ********** *** сумата
от 80/осемдесет/ лева юрисконсултско възнаграждение за настоящата
инстанция.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: