Р Е Ш Е Н И Е
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
№…………. Гр.София, 17.02.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, IV” в” състав, в
открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена
Александрова
ЧЛЕНОВЕ: Елена И.
Златка Чолева
при
участието на секретаря Цветослава Гулийкова, като
разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева гр.д.№ 12960
по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на „Т.С.” ЕАД срещу решение № 424500
от 07.06.2018 г., постановено по гр.д. № 78729/2015 г., по описа на СРС,
ГО, 54 състав, в частта , с която са
отхвърлени предявените по реда на чл.422,ал.1 от ГПК обективно и субективно
кумулативно съединени исковете на "Т.С."
ЕАД срещу ответниците П.Б.С., М.Б.С., Б.Б.С., Л.Б.С., действаща лично и със съгласието на своята майка и законен представител Н.И.И. и В.Б.С., действащ лично и със съгласието на своята
майка и законен представител Н.И.И. , с предмет –
признаване за установено, че всеки един от ответниците
дължи поотделно на ищеца, както следва: 1/ на основание чл.79,ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ–
разликата над сумата от 558,25лв.- до пълния предявен размер на сумата от
651,57лв., претендирана от всеки един от ответниците
поотделно като неиздължена цена на доставена топлинна енергия за имот- ап.№ 9, находящ се в гр.София, ж.к.********, с аб.№
140708 за периода м.08.2012г.- м.04.2014г. и разликата над сумата от 7,34лв.-
до пълния предявен размер на сумата от 10,20лв., претендирана
от всеки един от ответниците поотделно като
неиздължена цена на услугата за дялово разпределение за периода м.08.2012г.-
м.04.2012г. и 2/ на основание чл.86,ал.1 от ЗЗД- сумата от по 1,83лв., претендирана от всеки един от ответниците
поотделно като обезщетение за забава за плащане на таксите за дялово
разпределение за периода 30.09.2012г.- 19.06.2015г. Решението се обжалва и в
частта за разноските.
Въззивникът-ищец , „Т.С.” ЕАД поддържа, че в обжалваната част решението
на първоинстанционния съд е незаконосъобразно и
неправилно по подробно изложените в жалбата съображения. Твърди, че съгласно
нормата на чл.155,ал.1 , т.2 от ЗЕ
сумите за топлинна енергия /ТЕ/ се начисляват по прогнозни месечни
вноски и след края на отоплителния сезон се изготвят изравнителните сметки на
база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Поддържа, че приетата по
делото ССЕ дава вярно заключение относно дължимите от ответниците
суми на база реално потребената ТЕ с включени
изравнителни сметки , които са станали изискуеми именно в рамките на процесния период от време.
Позовава се на клаузата на чл.32,ал.1 от ОУ , установяваща падеж за
плащане на задължението за заплащане на ТЕ
итвърди, че с изтичането на последния ден на
месеца ответниците са изпаднали в забава за плащане. С
изложените доводи въззивникът- ищец мотивира искането
си за отмяна на първоинстанционното решение в
обжалваната отхвърлителна част и вместо него- постановяването
на друго, с което исковите претенции да бъдат уважени в пълните им предявени
размери срещу ответниците. Претендира присъждане на направените по
делото разноски.
Въззиваемите страни,
П.Б.С., М.Б.С., Б.Б.С., Л.Б.С., действаща лично и със
съгласието на своята майка и законен
представител Н.И.И. и В.Б.С., действащ лично и със
съгласието на своята майка и законен представител Н.И.И.
- не депозират писмен отговор на жалбата в срока по чл.263,ал.1 от ГПК и не заявява
становище по нея в съдебно заседание.
Третото
лице-помагач на ищеца –„Б.” ООД - не заявява становище по въззивна жалба.
Софийски градски съд, като взе предвид
становищата и доводите на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства в рамките на въззивната жалба и по реда
на чл.235,ал.3 от ГПК, приема за установено следното:
При извършената от съда проверка по реда на чл.269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо, съдът дължи произнасяне по
съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с въззивната
жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл.269, предл.2
от ГПК.
Настоящият
съдебен състав приема, че от първоинстанционния съд е установена правилната фактическата
обстановка, с оглед събраните по делото доказателства и въз основа на нея са
изведени законосъобразни правни изводи, към които препраща, на основание чл.272
от ГПК.
С оглед
предмета на жалбата, а именно – атакуване на първоинстанционното
решение само в отхвърлителната му част, доколкото в
другата част, с която са признати за установени задълженията на ответниците, решението е влязло в сила, настоящият съдебен
състав приема, че със силата на пресъдно нещо е установено наличието на облигационно
правоотношение между ищеца и ответниците, в
качеството им на правоприемници по чл.227 от ГПК на починалия в хода на процеса
ответник Б. П. С., в рамките на процесния период от
време, както и изпълнението на задължението на ищеца по това правоотношение –
за доставка на ТЕ за процесния имот. Правният спор
между страните в рамките на настоящото въззивно
производство, с оглед доводите, заявени с въззиваната
жалба на ищеца, е по въпроса за размера на вземането му, представляващо
стойността на доставената ТЕ за исковия период от време, размера на вземането
му за цената на услугата за дялово
разпределение и съответно- за дължимостта на мораторната лихва върху вземането за главницата-цена на
услугата за дялово разпределение.
Настоящият съдебен състав намира, че правилно и
обосновано от първата инстанция е прието, че размерът на вземането на ищеца за
целия исков период от време /м.08.2012г.- м.04.2014г./ , представляващо цена на
доставената ТЕ - от 2 791,26лв., е доказан със заключението на приетата по
делото СТЕ. От приетото по делото
комплексно заключение на СТЕ се установява, че за целия исков период от време по прогнозен дял за имота
на ответниците стойността на доставената ТЕ възлиза
на сумата от 3 307,73лв., като за същия този период по издадените
изравнителни сметки, с които стойността на доставената ТЕ е определена на база
на отчетеното реално доставено количество, ответниците
имат сума за получаване в размер на 516,47лв. Т.е., определена, съгласно
нормативното правило на чл.155,ал.1,т.2 от ЗЕ, стойността на реално доставеното
количество ТЕ за процесния имот за исковия период от
време възлиза на сумата от 2 791,26лв. /= 3 307,73лв.- 516,47лв./. В рамките на тази сума, законосъобразно от
първата инстанция - при спазване на
нормата на чл.5,ал.1 от Закона за наследството,
са определени наследствените дялове на правоприемниците му по чл.227 от ГПК- по 1/5 за всеки поотделно – или сумата от по 558,25лв., поради което за
разликата над тази сума- до пълните предявени размери от по 651,57лв., исковете за вземанията за цена на ТЕ са
неоснователни. Законосъобразно и правилно от първата инстанция при определяне
размера на задължението на ответниците за цена на
доставената през процесния период ТЕ не е кредитирано
заключението на ССЕ, тъй като посочената от вещото лице-счетоводител стойност е
определена на база извършеното от ищеца счетоводно отнасяне, при което със
суми, подлежащи на възстановяване на ответниците по
изравнителни сметки, издадени за процесния исков
период са извършени прихващания със суми , осчетоводени от ищеца като
задължения на ответната страна за период
от време преди исковия, които задължения не са предмет на установяване по
настоящото дело. Поради това по отношение на последните задължения съдът
намира, че е неприложима клаузата на
чл.32, ал.3 от относимите към исковия период от време Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Топлофикация София” АД на потребителите в гр.София, одобрени с
Решение на ДКЕВР № ОУ-001/07.01.2008г.,
доколкото от ищеца не се твърди и по делото не е доказано тези задължения за минал период да
съществуват, да са ликвидни и изискуеми, съгласно изискването на чл.103,ал.1 от ЗЗД, за да се приеме, че е настъпило прихващането по чл.32,ал.3 от ОУ
между сумите, подлежащи на
възстановяване по изравнителните сметки за исковия период и други суми,
отнесени счетоводно от ищеца като задължения на ответната страна за минал
/преди процесния / период. Що се отнася до вземането на ищеца за
услугата за дялово разпределение, от доказателствата по делото- приетото
заключение на ССЕ , се установява, че за исковия период то е именно в размера,
приет с решението на първата инстанция от 36,72лв., в рамките на която сума
всеки един от ответниците дължи поотделно сумата от
по 7,34лв. /= 1/5 от 36,72лв./. За разликата над тази сума – до пълните
предявени размери от по 10,20лв., исковете за вземането за стойността на
услугата за дялово разпределение се явяват неоснователни, поради което правилно
са отхвърлени с обжалваното решение.
На последно място, съдът приема, че ответниците не са изпаднали в забава за плащане на
главницата- стойност на услугата за дялово разпределение, поради което и не дължат
претендираното от ищеца обезщетение по чл.86,ал.1 от ЗЗД. При липсата на договорен падеж за
плащане на тази главница, както и поради липсата на покана за плащане от страна
на ищеца, съгласно изискването на чл.84,ал.2 от ЗЗД, ответниците не дължат
и мораторна лихва върху тази главница
Поради пълно съвпадане на изводите
на настоящата инстанция с тези на първата- обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
При горния изход на делото и на
основание чл.78,ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответниците
направените от тях разноски във въззивното
производство, но тъй като от ответниците не е
направено искане за присъждане на такива, съдът приема, че те остават в тежест
на страните така, както са направени.
Воден от горните мотиви Софийски
градски съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 424500
от 07.06.2018 г., постановено по гр.д. № 78729/2015 г., по описа на СРС,
ГО, 54 състав, в обжалваната част ,
с която са отхвърлени предявените по реда на чл.422,ал.1 от ГПК обективно и
субективно кумулативно съединени исковете на "Т.С." ЕАД срещу ответниците П.Б.С., М.Б.С., Б.Б.С.,
Л.Б.С., действаща лично и със съгласието на
своята майка и законен представител Н.И.И. и В.Б.С.,
действащ лично и със съгласието на своята майка и законен представител Н.И.И., с предмет –
признаване за установено, че всеки един от ответниците
дължи поотделно на ищеца, както следва: 1/ на основание чл.79,ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ–
разликата над сумата от 558,25лв.- до пълния предявен размер на сумата от
651,57лв., претендирана от всеки един от ответниците
поотделно като неиздължена цена на доставена топлинна енергия за имот- ап.№ 9, находящ се в гр.София, ж.к.********, с аб.№
140708 за периода м.08.2012г.- м.04.2014г. и разликата над сумата от 7,34лв.-
до пълния предявен размер на сумата от 10,20лв., претендирана
от всеки един от ответниците поотделно като
неиздължена цена на услугата за дялово разпределение за периода м.08.2012г.-
м.04.2012г. и 2/ на основание чл.86,ал.1 от ЗЗД- сумата от по 1,83лв., претендирана от всеки един от ответниците
поотделно като обезщетение за забава за плащане на таксите за дялово
разпределение за периода 30.09.2012г.- 19.06.2015г., както и в частта за разноските.
В останалата
част, с която исковете са уважени, като необжалвано, първоинстанционното
решение е влязло в сила.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/