МОТИВИ:
Срещу подсъдимите Е.И.Д. и М.Г.К. *** е повдигнато
обвинение за това, че:
На 15.10.2010г в гр.Плевен, в съучастие като
съизвършители и с лицата Б.К.Б. и Н.К.Д., спрямо които наказателното
производство е приключило със споразумение протокол №652/17.12.2014г по НОХД
№1242/2013г по описа на ПлРС, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за
защита на имот и чрез използване на технически средства – отвертка и раздвижен
ключ да са се опитали да отнемат чужди движими вещи – парична сума в размер на
6021,56лв, от владението на „Нефтотранс Ойл” ООД – Плевен, без съгласие на
представителя на юридическото лице, с намерение противозаконно да ги присвоят,
като деянието им останало недовършено по независещи от тях причини - чл.195 ал.1 т.3 и 4 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.20 ал.2
вр.чл.18 от НК.
Прокурорът поддържа повдигнатото срещу подсъдимите
обвинение.
Подсъдимият Е.И.Д. разбира обвинението за какво е, дава подробни
обяснения по обвинението, като отрича изложената в обвинителния акт фактическа
обстановка, твърди, че е бил в гр.Плевен, но няма никакво участие в извършения
опит за кражба от офис на „Нефтотранс Ойл” ООД гр.Плевен, моли съда да бъде оправдан.
Подсъдимият М.Г.К. разбира обвинението за какво е, дава подробни обяснения по
обвинението, като отрича изложената в обвинителния акт фактическа обстановка,
твърди, че е бил в гр.Плевен, но няма никакво участие в извършения опит за
кражба от офис на „Нефтотранс Ойл” ООД гр.Плевен, и моли съда да бъде оправдан.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа страна:
РС-София с определение по НОХД №2522/2008г,
влязло в сила на 08.08.2008г одобрил споразумение за решаване на делото по
силата, на което Н.Д. се признал за виновен в
извършено на 25.04.2008г в гр.София престъпление по чл.354а ал.3 предл.2 от НК,
като се съгласил с определеното му при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК
наказание лишаване от свобода за срок от 8 месеца, чието изпълнение на основание
чл.66 ал.1 от НК било отложено с изпитателен срок от 3 години.
Б.К.Б., Е.И.Д., М.Г.К. и Н.К.Д. се
познавали.
Б.Б. извършвал търговска дейност като
ЕТ „М. – Б.К.”.
Стопанисвал бензиностанция в близост до
гр.Никопол, обл.Плевен.
В тази връзка бил в търговски отношения
с „Нефтотранст Ойл” ООД гр.Плевен, с управител И.Л.Т., от който се снабдявал с
гориво.
Б.Б. знаел, че „Нефтотранс Ойл” ООД
гр.Плевен има офис, находящ се на ул.Сан Стефано, в жилищен блок на №9а в
гр.Плевен, който бил посещавал. Б. знаел, че в офиса има метална каса, в която
предполагал, че се държат пари, свързани с дейността на търговеца.
Тъй като имал парични проблеми Б. решил
да извърши кражба на пари от касата, намираща се в офиса на „Нефтотранст Ойл”
ООД гр.Плевен.
На 15.10.2010г между „Нефтотранс Ойл”
гр.Плевен и ЕТ „М. – Б.Б.” бил сключен договор за търговска продажба по силата,
на който в бензиностанцията, стопанисвана от Б. били доставени 1500л бензин
А-95Н и 1500л дизелово гориво. Общата стойност на сделката, включваща ДДС и
доставка била 6021,56лв. Работещата в бензиностанцията Н.Е.Т. платила в момента
на доставката посочената сума /впоследствие била издадена фактура с посочените
данни/.
Б. предполагал, че тъй като сделката
била реализирана в края на последствия работен ден – петък следобед, парите от
сделката ще бъдат съхранявани в металната каса, намираща се в офиса на ул.Сан
Стефано в гр.Плевен. Предполагал, че е възможно в касата да има и други пари.
Б. казал на Н.К.Д. и на двамата
подсъдими Е.И.Д. и М.Г.К., че има работа за тях в къща, която бил закупил в
село близо до гр.Никопол и ги поканил там.
На 15.10.2010г около обяд, съобразно уговорката с Б.Б.,
Е.Д., М.К. и Н.Д. *** за гр.Плевен. Пътували с л.а. „Форд Ескорт” с рег.№С 5573
ХМ. В ранния следобед пристигнали в гр.Плевен. паркирали автомобила в близост
до централната част – на ул.Драгоман.
В заведение в центъра на гр.Плевен се
срещнали с Б.Б.. Разговаряли. Двамата подсъдими Е.Д. и М.К. останали в
заведението, докато Б. и Н.Д. го напуснали. Б. казал на Н.Д., че е сключил
сделка с „Нефтотранс Ойл” ООД-Плевен и им е платил сума над 6000лв, която
предполагал, че ще бъде съхранявана в офиса. Изказал предположение и за наличие
на още пари. Предложил му да извършат заедно кражба. Н.Д. се съгласил. Б. го
завел до мястото. Обиколили, за да добият впечатления от него. Разбрали се да
се видят отново като се свечери и да извършат замисленото, когато се стъмни.
Около 19,00часа – 19,30часа на 15.10.2010г, двамата се
срещнали отново. Отишли на мястото. Носели в себе си инструменти – отвертки,
раздвижен ключ и ръкавици. Решили да влязат в офиса през вратата на терасата,
намираща се на първия етаж. Б.Б. и Н.Д. се покачили на терасата. Вратата й била
обезопасена с метална решетка, заключваща се на две места с катинари. С помощта
на носените инструменти счупили катинарите и отворили решетката. Отново с
помощта на носените инструменти отворили и вратата на терасата и влезли в
офиса. Б.Б. знаел къде се намира касата. Отворил вратата на шкафа и видял, че в
ключалката й е оставен ключ. Отключил касата, но същата била празна. Двамата
започнали да се оттеглят по обратния път.
В същото време, на път към работа, оттам се придвижвал
полицейския служител в сектор „СОД” при ОД на МВР-Плевен – И.Н., който чул шум
и осветил с прожектор към посоката на шума. Видял две лица, които скочили от
терасата на офиса. Успял да задържи едно от лицата – Н.Д.. Междувременно видял
още едно лице, което скочило от прозореца на офиса, гледащ към ул.Сан Стефано и
лице, което се намирало до прозореца, но се оттеглило навътре.
Уведомил колегите си от ОД на
МВР-Плевен. Бил извършен оглед на
местопроизшествие.
Междувременно двамата подсъдими Е.Д. и М.К.
продължили престоя си в заведението в гр.Плевен, след което посетили дискотека също
в гр.Плевен, където употребили значително количество алкохол и след 03,00часа
се настанили в хотел Ростов Плевен да пренощуват. На следващия ден след като
ненамерили автомобила на мястото, където е бил паркиран се прибрали в гр.София
с автобуса.
С протоколно определение №652/17.12.2014г
постановено по НОХД №1242/2013г ПлРС е одобрил споразумение между Б.К.Б. и Н.К.
***, с което Б.Б. и Н.Д. се е признали за виновен в това, че на 15.10.2010г. в гр.Плевен,
в съучастие като съизвършители, чрез разрушаване на прегради, здраво направени
за защита на имот и чрез използване на технически средства – отвертка и
раздвижен ключ, се опитали да отнемат чужди движими вещи – парична сума в
размер на 6021,56лв, от владението на „Нефтотранс Ойл” ООД гр.Плевен, без
съгласие на представителя на юридическото лице, с намерение противозаконно да
ги присвоят, като деянието им останало недовършено по независещи от тях причини
- престъпление по чл.195 ал.1 т.3 и 4 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.18 от НК, като на основание чл.55 ал.1 т.1 от НК им е наложено наказание, както
следва: на подсъдимия Б.К.Б. десет месеца лишаване от свобода, което да бъде
изтърпяно при първоначален строг режим в Затвор и на подсъдимия Н.К.Д. седем
месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален строг
режим в Затвор.
Горната фактическа обстановка се
подкрепя изцяло от събраните по делото доказателства – от обясненията на
подсъдимите М.К. и Е.Д., от показанията на разпитаните по делото свидетели Б.К.Б.
и Н.К.Д., дадени в хода на съдебното следствие, от показанията на свидетеля В.Г.Б.,
И.Л.Т., И.В.Н., П.Х.Е., А.С.С., О.Г.И., К.Д.А., Й.Г.Й., О.И.Т., Н.Е.Т., Й.Г.Й.,
П.В.И., К.Г.В. и Д.Г.Х., от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства, и от заключението на вещото лице В.Й.С.
по назначената дактилоскопна експертиза. От показанията на свидетелите Б.К.Б. и
Н.К.Д., спрямо които наказателното производство е приключило със споразумение
протокол №652/17.12.2014г по НОХД №1242/2013г по описа на ПлРС, се установява,
че те двамата като съизвършители са извършили опита за кражба на 15.10.2010г в
гр.Плевен на ул.** от офис на фирма „Нефтотранс Ойл” ООД. И двамата свидетели
са категорични, че подсъдимите Е.Д. и М.К. нито са знаели за намерението им да
извършат кражбата, нито са участвали по какъвто и да било начин в самото извършване
на кражбата. По реда на чл.281 ал.2 вр.ал.1 т.1 от НПК са приобщени към
доказателствения материал по делото дадените от Н.Д. обяснения в качеството му
на обвиняем по досъдебно производство при разпита му пред съдия на 19.10.2010г
по ЧНД №3197/2010г по описа на ПлРС, находящи се на стр.30, 40 и 41 от делото. Тези
обяснения на Н.Д. са послужили за основа на внесения против подсъдимите Е.Д. и М.К.
обвинителен акт. Съобразно тези обяснения на Н.Д. в качеството му на обвиняем
по досъдебното производство, освен него и свидетеля Б. в извършването на
кражбата са участвали и двамата подсъдими Е.Д. и М.К., като предварително е
имало разпределение на ролите – М.К. заедно с Б.Б. е следвало да проникнат в
офиса през вратата на терасата, а Н.Д. и Е.Д. е следвало да застанат от двете
страни на жилищния блок, където да пазят и уведомят останалите, ако видят да
приближава някой. Според обясненията на Н.Д. в последствие той заедно с
подсъдимия Е.Д. също се присъединили към Б. и подсъдимия М.К. и също влезли в
офиса през терасата и взломените решетка и врата. При разпита му като свидетел
съобразно разпоредбата на чл.118 ал.1 т.1 от НПК Н.Д. депозира показания, че
дадените от него самопризнания в досъдебното производство обективирани в
протокол за разпит на свидетел пред съдия от 19.10.2010г по ЧНД №3197/2010г по
описа на ПлРС, са изтръгнати от него чрез упражнено насилие от полицейските
служители П.В.И. и П.Х.Е.. Тези твърдения на Н.Д. за упражнено насилие се
опровергават категорично от показанията на разпитаните в качеството на
свидетели полицейски служители П.В.И., К.Г.В., П.Х.Е., Д.Г.Х.. Съдът кредитира
напълно показанията на тези свидетели, тъй като техните показания са конкретни,
ясни и последователни и изясняват всички факти и обстоятелства относно
извършените от тях в качеството на полицейски служители действия по задържането
на Н.Д. и транспортирането му. Освен това няма данни по делото, според които
тези свидетели да са пряко или косвено заинтересовани от изхода на делото.
Напротив, показанията на тези свидетели по никакъв начин не подкрепят
обвинителната теза за участието на подсъдимите Е.Д. и М.К. в извършеното
престъпно деяние, поради което съдът приема показанията им за достоверни и ги
кредитира с доверие. От показанията на тези свидетели - П.В.И., К.Г.В., П.Х.Е.
и Д.Г.Х. не се установява те лично да са възприели обяснения от Н.Д., според
които двамата подсъдими Е.Д. и М.К. да са участвали при извършения опит за
кражба. Според съда обясненията на свидетеля Н.Д. дадени в досъдебното
производство в качеството му на обвиняем не е възможно да бъдат включени като
годни доказателствени източници. Принципно нормата на чл.118 ал.1 т.1 от НПК
сочи на възможността обвиняемо лице, спрямо което наказателното производство е
прекратено или завършило с влязла в сила присъда, да бъде разпитвано като
свидетел в производството. Разпоредбата на чл.181 ал.2 от НПК дава възможност
също така да бъдат прочетени обясненията, дадени по същото дело от обвиняем,
който се разпитва като свидетел. При това обаче според настоящия съдебен състав
не е възможно в доказателствения материал да се включат обясненията му в случаите
на чл.181 ал.1 от НПК – когато се
констатират съществени противоречия. Това е така поради обстоятелството, че в
двете си процесуални качества – на обвиняем и на свидетел, има различни права и
задължения, като обвиняем има право да не даде обяснение, да изгражда защитна
теза, а като свидетел е задължен да изложи всички факти, които знае по делото,
при това под страх от наказателна отговорност за лъжесвидетелстване. Именно
поради това различие в процесуалния статут, не е възможно при констатиране на противоречия
между обясненията на лицето в качеството му на обвиняем по досъдебното
производство и показанията му в съдебното следствие, като свидетел да се
включат в доказателствения материал чрез прочитане обясненията от досъдебното
производство. В този смисъл са Решение №203/97г на ІІн.о. на ВКС и Решение
№154/92г на ІІн.о. на ВКС. Поради изложените съображения настоящият съдебен
състав изключи тези обяснения от годната за преценка доказателствена
съвкупност. Но дори тези обяснения да бъдат включени в доказателствената
съвкупност те представляват оговор и сами по себе си не са достатъчни за
постановяване на осъдителна присъда спрямо подсъдимите Е.Д. и М.К.. Приобщените
към доказателствения материал по делото веществени доказателства, с изключение
на 1бр раница спортна платнена, сива, 3 чифта платнени ръкавици, гумирани по
дланите - 1чифт оранжеви на цвят, 1 чифт сиви на цвят, с червена ивица по
китките, 1 чифт бели ръкавици на сиви гумирани точки и една ръкавица оранжева
на цвят; 1бр отвертка с дължина около 40см с дървена дръжка и широчина на върха
1см; 2бр отвертки с гумирани дръжки в черно и жълто едната кръстата, другата с
широчина на върха 0,5см и 1бр раздвижен ключ с гумирана дръжка с черно и сиво,
1бр отвертка с връх 1,5см намерено под отворен прозорец в западната стая, които
вещи са собственост на Н.Д. и които са отнети в полза на Държавата на основание
чл.53 ал.1 б”А” от НК, са неотносими към предмета на доказване.
При
така приетото за установено от фактическа страна съдът счита, че с действията
си подсъдимите М.К. и Е.Д. не са осъществили от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.195 ал.1 т.3 и 4 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.20 ал.2
вр.чл.18 от НК.
Съгласно разпоредбата на
чл.303 ал.2 от НПК съдът признава подсъдимия за виновен, когато обвинението е
доказано по несъмнен начин. Тази разпоредба предполага наличието, както на
преки, така и на косвени доказателства, които да обуславят квалифицирането на
дадения субект на наказателна отговорност, като извършител на дадено
санкционирано от закона противоправно деяние, тогава когато са осъществени
всички признаци от състава на престъпление по смисъла на чл.9 ал.1 от НК.
Съставът на престъплението по чл.195 ал.1 т.3 и 4 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.20 ал.2
вр.чл.18 от НК предполага установяването по несъмнен начин на всички признаци
както от обективната му така и от субективната му страна. Липсата, на който и
да е от тях обуславя несъставомерност на извършеното деяние, което изключва и
санкционирането му посредством наказателна репресия. При установените фактически положения обвинението
срещу подсъдимите М.К. и Е.Д. за извършено престъпление по чл.195 ал.1 т.3 и 4
вр.чл.194 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.18 от НК е недоказано по несъмнен начин,
така както изисква разпоредбата на чл.303 ал.2 от НПК. От съвкупния анализ на
доказателствата по делото не се установява елемент от обективната страна – не е
доказано категорично авторството на деянието. Действително в приобщените по
реда на чл.281 ал.2 вр.чл.118 ал.1 т.1 от НПК обяснения на Н.Д. се сочи, че и
подсъдимите Е.Д. и М.К. са участвали в извършване на инкриминираното деяние и
на практика тези обяснения са единствените доказателства, върху които е
изградено обвинението против подсъдимите, но както бе посочено по-горе
съобразно константната съдебна практика на ВКС тези обяснения не могат да бъдат
приобщени чрез прочитането им към доказателствения материал по делото. Но дори
да се приеме, че тези обяснения могат да бъдат включени в доказателствената
съвкупност, други преки и косвени доказателства в подкрепа на обвинителната
теза не са събрани нито на досъдебното производство, нито и на съдебното
следствие. Макар да са налице индиции за съпричастност на подсъдимите Е.Д. и М.К.
към престъпното деяние, в каквато насока са обясненията на Н.Д., тези
доказателства не водят до единствен и несъмнен извод, че подсъдимите са автори
на твърдяното от прокуратурата престъпление. Възможно е осъдителна присъда да
бъде постановена и единствено въз основа на косвени доказателства, но същите
следва да са в такава взаимовръзка и свързаност, че да водят до единствено
възможен извод за авторството на престъплението, каквато категоричност в
настоящия случай не е налице.
Следователно не може да бъде установено по несъмнен
начин, че подсъдимите М.К. и Е.Д. са осъществили от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл.195 ал.1 т.3 и 4 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.20
ал.2 вр.чл.18 от
НК.
Поради
изложеното при условията на чл.304 НПК подсъдимите
М.Г.К. и Е.И.Д. следва да бъдат оправдани по повдигнатото
срещу тях обвинение по чл.195 ал.1
т.3 и 4 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.18 от НК.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА –
1бр раница спортна платнена, сива, 3 чифта платнени ръкавици, гумирани по
дланите - 1чифт оранжеви на цвят, 1 чифт сиви на цвят, с червена ивица по
китките, 1 чифт бели ръкавици на сиви гумирани точки и една ръкавица оранжева
на цвят; 1бр отвертка с дължина около 40см с дървена дръжка и широчина на върха
1см; 2бр отвертки с гумирани дръжки в черно и жълто едната кръстата, другата с
широчина на върха 0,5см и 1бр раздвижен ключ с гумирана дръжка с черно и сиво,
1бр отвертка с връх 1,5см намерено под отворен прозорец в западната стая, на
основание чл.53 ал.1 б”А” от НК следва да се отнемат в полза на Държавата.
ВЕЩЕСТЕВНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА –
1бр голям платнен сак син на цвят с два джоба от страна с надпис BULABONG, 2 чифта дънки с надпис Деким атитюд и марка Емпорио
Армани 33размер; 1бр сиви мъжки боксерк с размер ХХL; мъжки черни чорапи; 1бр черна тениска с къс ръкав
марка ; 1бр мъжки пуловер тютюнев на цвят, марка „тигър” с дълги ръкави, 1бр
черна фланелка с дълъг ръкав марка „Долче и Габана”; 1бр черна тениска с къс
ръкав с бели кантове и надпис „ASG” размер L, 2бр мобилни телефона – единият марка Самсунг модел
1120 С ИМЕИ: 358054038392721 СЪС СИМ карта на Вива ком с №; мобилен телефон
марка Нокия, модел 1208 с ИМЕИ: 352906020300226 със СИМ карта в него, 1бр
картонена кутия с 3бр накладки; 1бр кутия с 3бр пера за чистачки употребявани;
1бр телескопична въдица с надпис кормораж и макара GOLD STAR FRB 30; 2бр плочки гранитогрес бели на цвят с размери 40
на 40см, чифт черни употребявани гуменки „Мад стар”, 1бр ролон марка Адидас
черен 50мл, 1бр шапка с козирка с емблема на Найк, 1бр парфюм „BURBERRY SPORT”, 1бр мобилен телефон марка NOKIA модел 1616 с ИМЕИ: 35201704318427/2 със СИМ карта на Viva comбез батерия и заден капак, 1бр карта „Kingston” с адаптор за нея с памет 1GB с №на нея 0742L64363V, след влизане на присъдата в сила следва да се
върнат на подсъдимия Е.И.Д..
ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО -
1бр флекс марка „Елпром Ловеч” без фабричен номер с поставен диск марка „БОШ”,
след влизане на присъдата в сила следва да се върне на свидетеля Н.К.Д..
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА –
2бр черни калъфчета за документи, полица „ГО”, талон за технически преглед; 1бр
АУАН №995553 съставен срещу Е.И.Д.; 5бр талони на Офис 1 Суперстор; 1бр банкова
карта на Уни Кредит Булбанк издадена на името на Е.И.Д. с №8760640162624404,
след влизане на присъдата в сила следва да се върнат на подсъдимия Е.И.Д..
ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО -
1бр малък талон за л.а. с рег.№С 5573 ХМ,
след влизане на присъдата в сила следва да се предостави на КАТ при ОД на МВР –
София.
ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО -
1бр свидетелство за управление на МПС със
сер.№*********, издадено на Е.И.Д., след влизане на присъдата в сила следва да
се предостави на ОД на МВР-София, служба Български документи за самоличност.
По изложените съображения
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: