№ 875
гр. Варна, 01.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Валя Цуцакова
при участието на секретаря Радостина Ив. И.
като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно
дело № 20243110201063 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „
Старт 3-2017” ЕООД, ЕИК *********, представлявана от Д. Д., против НП № 03 –
2400017/ 21.02.24г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което за
нарушение на чл.63 ал.2 от КТ на основание чл.414 ал.3 от КТ на дружеството е наложено
наказание “Имуществена санкция” в размер на 2000/ две хиляди/ лева.
Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срока на обжалване и от
надлежна страна, поради което, като допустима е приета от съда за разглеждане.
С жалбата се изразява становище, че НП е неправилно и
незаконосъобразно,издадено при съществени нарушения на процесуалния и
материалния закон, че наложеното наказание е несправедливо, излагат се
подробни аргументи относно приложимостта на чл.28 от ЗАНН и в
заключение се иска НП да бъде отменено, оа в условията на евентуалност да
бъде редуциран размерът на наложеното административно наказание.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се
представлява и не се излага становище в хода на делото по същество.
Процесуалният представител на въззиваемата страна оспорва жалбата,
а в хода на делото по същество моли НП да бъде потвърдено, като
1
аргументира липса на процесуални нарушения, които да са допуснати в хода
на АНП, доказаност и съставомерност на извършеното нарушение и
справедливост на наложеното административно наказание, като се иска
присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение в полза на
жалбоподателя.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 12.10.2024г., по повод на постъпил сигнал за престиране на работна
сила в обекти на санкционираното дружество от работници без сключен
трудов договор, служители на Д”ИТ”-Варна, сред които и св.М. извършили
проверка по работните места в обект – щанд за парфюми, находящ се в
магазин „Кауфланд”, в жк”Възраждане”, но по време на проверката не били
установени нарушения на трудовото законодателство. С оглед
ефективността на контрола на 17.01.2024г., в 17,50ч., св.М., съвместно с
колегата й З. П., инспектор в Д”ИТ”-Варна, извършили повторна проверка
по работните места в щанд за парфюми, находящ се в магазин „Кауфланд”
на бул.”Христо Смирненски”.По време на проверката било установено, че
на щанда две лица престират работна сила, като едно от тях-Г. К.
предложило на проверяващите мостри на парфюми.На лицето била
предоставена за попълване декларация, в която същата вписала трите си
имена, ЕГН, длъжност- промоутър,за „ Старт 3-2017” ЕООД,, работно
място- щанд в проверения обект, посочил дата на наемане -17.01.2024г.,
работно време от 15,00ч. до 19,00ч., трудово възнаграждение в размер на
233лв месечно и вписала в графата за трудов договор –„да“.
Насрочена била и допълнителна документална проверка, в хода на
която бил представен трудов договор, сключен между санкционираното
дружество и К. , от датата на проверката, но регистриран в НАП на
17.01.2024г. в 18:27:02ч./ съгласно представената справка/, т.е. след
проверката, която била извършена около 17,50ч.
Предвид горното св.М. приела, че Г. К. на 17.01.2024г. е била
допусната до работа преди да й е бил предоставен екземпляр от
уведомлението до НАП за сключения трудов договор, поради което на
01.02.2024г. съставила АУАН срещу „ Старт 3-2017” ЕООД, за нарушение
2
на чл.63 ал.2 от КТ.
АУАН бил съставен в присъствието и надлежно връчен на
упълномощено от представляващия дружеството лице, което го подписало и
в съответната графа вписало, че не е съгласно с описаното напушение..
В законоустановения срок били депозирани допълнителни писмени
възражения срещу съставения АУАН, но въпреки това въз основа на
материалите по преписката на 21.02.2024г. АНО издал НП, предмет на
настоящата въззивна проверка, с което изцяло възприел фактическите и
правни изводи на актосъставителя.
Съдът напълно кредитира показанията на св.М., тъй като същите са
последователни, непротиворечиви и напълно кореспондиращи с писмените
доказателства по делото.
Съдът напълно кредитира и писмените доказателства по делото, тъй
като същите са непротиворечиви по между си и взаимно се допълват.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава
чрез събраните и изготвени по установения ред доказателства и
доказателствени средства, а именно – от показанията на св.М., АУАН,
декларация, трудов договор, справка за приети уведомления и от
останалите приети по делото писмени доказателства.
Съдът, както с оглед изложените от жалбоподателя доводи, така и
предвид императивно вмененото му задължение за цялостна проверка
на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността
му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните изводи:
АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в
законоустановения срок.В АУАН не са били изложени конкретни
възражения, но са били депозирани писмени възражения, като в конкретния
случай съдът намира, че не е била преценена в пълнота законосъобразността
на съставения АУАН, което в последствие е довело до неправилно
приложение на материалния закон.
Безспорно към момента на проверката на работникът не е било
връчено копие от уведомлението за сключения трудов договор,
регистрирано в НАП.
3
Макар и формално да се приеме, че има осъществени признаци на състава на
нарушението, то извършеното не следва да се квалифицира като административно
нарушение,т.к. е малозначително по см.чл.9 ал.2 от НК вр.чл.11 от ЗАНН, поради явно
незначителната обществена опасност на деянието.
Нормата на чл.63 ал.2 от КТ охранява правото на работника да регулира трудовите си
и осигурителни отношения единствено с писмен трудов договор, който да е регистриран в
НАП. Целта на санкцията е да не се допуска престирането на труд без да е договорно
регламентиран или под формалното прикритие на гражданско правоотношение.
В този случай, не се касае за прикриване на трудово правоотношение или за
наличие на такова без писмен трудов договор. От приобщените по делото и кредитирани
писмени и гласни доказателства, съгласие за трудово правоотношение е постигнато на
датата на проверката- 17.01.2024г. и на същата тази датата е бил сключен и трудов договор
между страните. Справката от НАП е с изходящ номер, с посочен час, един час след
проверката и след установяване на евентуалното нарушение, при положение, че още по
време на проверката К. е декларирала, че има сключен трудов договор и по този въпрос
спър няма по делото. Това поставя под съмнение изводът за прикриване на трудово
правоотношение. Налице са всички основания случаят да се прецени като малозначителен
по см.чл.9 ал.2 от НК вр. чл.11 от ЗАНН. Дори и ако приемем, че признаците на състава на
нарушението може да се считат осъществени, то това осъществяване е формално и е
налице явна незначителност на обществената опасност на деянието. Липсват каквито и да
било вредни последици, т.к. договорът е бил подписан в деня на установяване на
нарушението, а уведомлението е било регистрирано в НАП непосредствено след
проверката.
Следва да се прави разлика между чл.415в от КТ, чл.28 от ЗАНН и чл.9 ал.2 от НК,
като в първия случай има извършено типично административно нарушение, но поради
отстраняването му и липсата на вредни последици, законодателят е предвидил
привилегирован състав с много по- ниско наказание. Привилегированите състави имат
аналог в наказателното право, напр. чл.197 от НК. В случаите на чл.28 ЗАНН отново става
въпрос за извършено нарушение, но поради по- ниската степен на обществена опасност, за
същото не се налага наказание. И това има аналог в наказателното право, където за
определени деяния, макар и да са престъпления, законодателят е предвидил да не се
налагат наказания по НК, а административни такива. Чл.9 ал.2 се отличава от горните
случаи, като регламентира кога деянието не е престъпление/нарушение/, въпреки че
признаците на състава на това нарушение са осъществени. Поради това ограничението за
прилагане на чл.415в за този вид нарушения не ограничава прилагането на чл.9 ал.2 от
НК.В конкретния случай степента на обществена опасност е явно незначителна по смисъла
на чл. 9 ал.2 от НК, тъй като има сключен трудов договор на датата на проверката, връчено
е копие от уведомлението от НАП срещу подпис, договорът е бил регистриран в НАП
незабавно след проверката, няма никакви данни трудовите и осигурителните права на
работника да са били нарушени, няма никакви данни дружеството да е било извършвало
4
идентични нарушения на трудовото законодателство, поради което съдът намира, че в
конкретния случай степента на обществена опасност на извършеното е явно незначителна
и налагането на административно наказание, особено в размера , определен от АНО, по-
скоро би имало негативно, отколкото поправително, възпитателно и възпиращо
въздействие, каквито са целите както на ЗАНН, така и на НК.
Преценката за „маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол
/Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. по тълк.н.д. 1/2005 г./. Доколкото е
свързана с правилното приложение на материалния закон е в правомощията
на съда при извършване на служебна проверка на обжалваното решение.
В горния смисъл са Решения на Адм.съд-Варна, както следва: Решение
по КНАХД №219/2019г, Решение по КНАХД №598/2018г., Решение по
КНАХД963/15г., Решение по КНАХД №2375/18г., Решение по КНАХД
№930/14г., Решение по КНАХД №378/ 2019г. и др., Решение на Адм. съд
Пловдив по КНАХД №3513/2017г., Решение на Адм. съд Русе по КНАХД
№155/2014г. и мн. др.
С оглед крайния изход на спора и направеното от пълномощника на
въззиваемата страна искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е неоснователно.
Водим от горното съдът намира, че НП следва да бъде отменено,
поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно
приложение на материалния закон, поради което , съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 03 –2400017/ 21.02.24г. на Директора на Дирекция
“Инспекция по труда”- Варна, с което за нарушение на чл.63 ал.2 от КТ на
основание чл.414 ал.3 от КТ на „ Старт 3-2017” ЕООД, ЕИК *********,
представлявана от Д. Д. е наложено наказание “Имуществена санкция” в
размер на 2000/ две хиляди/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
5
След влизане в сила на решението, АНП да се върне по компетентност
на АНО.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6