Р Е
Ш Е Н
И Е
№
40
гр.
Враца, 06.02.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ВРАЦА, VI състав,
в публично заседание на 16.01.2020 г. /шестнадесети януари две хиляди и
двадесета година/ в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ТАТЯНА КОЦЕВА
при
секретаря СТЕЛА БОБОЙЧЕВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ като
разгледа докладваното от съдия КОЦЕВА адм. дело № 819 по описа на АдмС - Враца
за 2019 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл. 203 и сл. АПК вр. с чл.
1, ал.1 ЗОДОВ.
Образувано е по искова молба на Д.К.Д.
***, чрез * К.К. ***, срещу Областна дирекция на МВР – Враца, с посочена цена
на иска в размер на 500 /петстотин/ лева, представляваща обезщетение за
причинените му имуществени вреди, вследствие на отменен с влязло в сила решение
ЕФ за налагане на глоба на ОДМВР – Враца, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от деня на влизане в сила на отменителното решение.
В исковата молба са изложени
твърдения, че претендираното обезщетение за имуществени вреди се основава на
разходите, които ищецът е направил за квалифицирана правна защита чрез
ангажиране на адвокат, който да го защитава в касационното производство,
инициирано по касационна жалба на ответника. Отправено е искане за присъждане и
на направените в настоящото производство разноски.
В съдебно заседание ищецът, редовно
призован се представлява от * К.К., който поддържа исковата претенция и моли за
решение, с което да бъде уважена така, както е претендирана.
Ответникът - Областна Дирекция на МВР
Враца, в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител ** Д.П. оспорва
предявения иск, като намира същия за неоснователен и недоказан. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в касационното и
настоящото производство.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Враца дава мотивирано заключение за основателност на предявения иск, с
доказани разходи за адвокатска защита в касационното производство, като намира
възражението на ответника за основателно, с оглед справедливо и обосновано
обезщетяване на причинените вреди.
По делото са събрани писмени
доказателства. Приложено е АНД № 96/2019 г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина,
ведно с приложеното към него КАН дело № 496/2019 г. на АдмС – Враца, предмет на разглеждане по които е било
ЕФ за налагане на глоба серия К, № 1983364 на ОДМВР – Враца.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото няма спор и
от приетите писмени доказателства се установява, че с ЕФ за налагане на глоба серия К, №
1983364 на ОДМВР – Враца за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП и на основание чл.
189, ал. 4, вр. с чл.182, ал.1, т.4 ЗДвП
на ищеца е била наложена глоба в размер на 400 лева. ЕФ е обжалван по
съдебен ред и е отменен с Решение № 50/29.05.2019 г., постановено по АНД №96/2019г.
по описа на РС – Бяла Слатина. В производството пред PC ищецът е ползвал
адвокатска защита, видно от приложения договор за правна защита и съдействие от
14.03.2019 г. /л. 29 от АНД № 96/2019 г./, сключен с * М.К.. В същия не е
договорено и изплатено адвокатско възнаграждение и съответно не е поискано
обезщетение в настоящия иск.
Решението на районния съд е обжалвано пред Административен
съд Враца от Началника на РУ – Бяла Слатина, като по касационната жалба е
образувано КАН дело № 496/2019 г. по описа на същия съд. Производството по това
дело е прекратено с Определение № 601 от 30.09.2019 г., с което касационната
жалба е оставена без разглеждане. Определението не е обжалвано и решението на
РС – Б. Слатина е влязло в законна сила на 11.10.2019 г. За оказване на правна
защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство в
производството пред АдмС – Враца, на 11.09.2019 г. ищецът е сключил договор за
правна защита и съдействие /л. 17 от КАНД № 496/2019 г./ с * К.К., като е
договорено възнаграждение в размер на 500,00 лева, за което е налице
отбелязване, че е платено в брой.
При така установената фактическа
обстановка, Административен съд – Враца, намира от правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 1, ал.1 ЗОДОВ, във вр. с чл. 203, ал. 2 АПК, с който се претендира обезщетение за
причинени имуществени вреди вследствие на отменен, с влязло в сила съдебно
решение ЕФ за налагане на глоба серия
К, № 1983364 на ОДМВР – Враца.
Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК гражданите и юридическите лица могат да
предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица.
Съгласно чл. 204, ал.
1 АПК, за да е допустим искът
по чл. 203 АПК във вр. с чл.1 ЗОДОВ,
е необходимо същият да е предявен след отмяна на административния акт по
съответния ред. За квалифициране на иска, като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ
определяща е дейността на органа издал оспорения акт. Наказателното
постановление съответно ЕФ се издава от административен орган, в изпълнение на
нормативно възложени задължения, при упражняване на административнонаказателна
компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната
им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на
административна дейност. Административния характер на дейността по издаване на
НП, както и ЕФ, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или
юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди от
незаконосъобразните НП съответно ЕФ като такова по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В този смисъл е и приетото в т. 1 от
Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на ОСГК на ВКС и І и ІІ колегия на
ВАС, постановено по тълк. дело № 2/2014 г.
Безспорно се установи, че ЕФ, от който
се твърди, че са настъпили вредите, е отменен с влязло в сила решение, а искът
е предявен против процесуално
легитимиран на основание чл. 205 АПК
ответник по иска – ОД на МВР – Враца, издател на ЕФ, тъй като съгласно чл. 37, ал. 2, пр. 2 ЗМВР,
областните дирекции са юридически лица. Предвид това предявеният иск е насочен
към надлежен ответник и е процесуално допустим за разглеждане от настоящия
административен съд по реда на чл. 203 и сл.
АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1
ЗОДОВ.
Разгледан по същество искът е частично
основателен по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ
държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и
юридическите лица, произтичащи от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при и по повод изпълнение на
административна дейност. Исковете се разглеждат по реда на чл. 203 и сл. АПК,
към който препраща и чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ.
Основателността
на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 3ОДОВ предполага установяването на кумулативното
наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при/или по
повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда
от такъв административен акт, действие или бездействие; причинна връзка между
постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически
състав не може да се реализира отговорността на държавата или общината по
посочения ред.
В случая е налице отменен акт – ЕФ за
налагане на глоба серия К № 1983364 на
ОДМВР – Враца, отменен с Решение № 50/29.05.2019 г., постановено по АН дело № 96/2019
г. по описа на РС – Бяла Слатина,
влязло в сила на 11.10.2019 г. Този факт е безспорен между страните, при което
е доказано наличието на първата изискуема предпоставка на отговорността по чл.
1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно - отменен акт.
В производството пред РС ищецът е ползвал безплатна правна помощ. Що се касае до
касационното обжалване на постановеното от PC решение, видно от приложените
дела, касационната жалба е депозирана от представител на ответника, вследствие
на което ищецът е организирал защитата си в касационното производство чрез
упълномощаване на адвокат и заплащане на хонорар /л.17
от КАНД № 496/2019 г./. Макар да не е задължително ползването на адвокатска защита
при обжалване на НП /ЕФ/, в случай, че не е в
състояние само да организира защитата си, ангажирането на професионален
защитник /адвокат/ е израз на обичайната грижа на лицето за охраняването на
неговите права и интереси, а заплатеният хонорар е нормален и присъщ разход за
обезпечаването на успешния изход на административнонаказателния спор.
Платеният адвокатският хонорар за осъществяване на тази
защита е имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като
незаконосъобразен административен акт и е непосредствена последица от него. В този смисъл е и Тълкувателно решение
№1 от 15 март 2017 г. по тълкувателно дело 02/2016 г. на Общото събрание на
съдиите на първа и втора колегия на Върховния административен съд.
При тези констатации съдът намира, че
е доказано наличието и на останалите две предпоставки по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а
именно: наличие на претърпени имуществени вреди и наличие на причинна връзка
между отменения акт – ЕФ за налагане на глоба и настъпилите имуществени вреди.
По отношение размера на обезщетението,
ищецът претендира имуществени вреди в размер на 500 лева, платени от него
разноски за адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие в
касационното производство пред АдмС – Враца. От
договора за правна защита и съдействие в това производството е видно, че
договореното възнаграждение от 500,00 лева е заплатено в брой и в пълен размер
от ищеца.
Що се отнася до направеното възражение
за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, съдът намира същото
за основателно по следните съображения:
В Тълкувателно решение № 1 от 15 март
2017 г. по Тълкувателно дело № 2/2016 г.
на Общото събрание на Върховния административен съд е прието, че възражението
по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на
платения адвокатски хонорар при несъответствие с действителната фактическа и
правна сложност на делото и възможността на съда да го намали до минималния
такъв, определен от наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, е
действително една от възможностите на страната, в случая държавата, да защити
правата си и да не позволи на ответната страна да бъде присъден хонорар,
несъответстващ на критериите на този член от закона – „справедлив и обоснован“.
Институтът на обезщетението от непозволено увреждане не е и не може да се
превърне в средство за неоснователно обогатяване, поради което и съдът,
спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само
и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на
чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата - да е „обоснован и справедлив“, т.е.
да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети
страната за действително понесените от нея вреди от причиненото и от държавния
орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите
на която и да е от страните в производството.
Предвид изложеното, съдът намира възражението на ответника за
основателно и независимо, че ищецът е доказал вреди в претендирания размер от 500 лв., съгласно
представения по делото договор за правна защита и съдействие, съдът счита
предявеният иск за частично основателен и го уважава в минимално предвидения в
Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения размер от 300 лева, която сума е съобразена с действителната
правна и фактическа сложност на делото. За разликата до пълния размер от 500
лв. искът е неоснователен и следва да се отхвърли. Сумата следва да бъде присъдена ведно със законната лихва
върху нея, считано от датата на предявяване на иска – 15.11.2019 г. Претенцията
за заплащане на законна лихва, считано от датата на влизане в сила на Решение № 50/29.05.2019 г.,
постановено по АН дело № 96/2019 г. по описа на РС – Бяла Слатина – 11.10.2019 г. е неоснователна, тъй
като към този момент ищецът не е имал изискуемо вземане. В този смисъл е
съдебната практика, установена в решения на ВАС № 13065/29.10.2018г. по АД №
8399/2017г.; № 12894/24.10.2018 г. по АД № 8483/2017 г.; № 12372/15.10.2018 г.
по АД № 8472/2017 г.; № 11712/03.10.2018 г. по АД № 6831/2017 г.; № 7771/11.06.2018
г. по АД № 1857/2017 г. и др.
При този изход на спора и при
своевременно направено искане, на ищеца следва да бъдат присъдени частично и
направените от него деловодни разноски. По делото е представен договор за
правна помощ, от който е видно, че ищецът е договорил и заплатил в брой
възнаграждение за адвокатска защита в размер на
500 /петстотин/ лв. Възражението от страна на процесуалния представител
на ответника за прекомерност на
претендираното адвокатското възнаграждение обаче е основателно, съобразено с
действителната правна и фактическа сложност на делото. При тези констатации и
при своевременно направено възражение съобразно
възможността, разписана в нормата на чл.78, ал. 5 ГПК,
вр. чл.144 АПК, съдът намира, че
следва да присъди по-малък размер на разноските в тази част. Съобразно
уважената част от иска ищецът следва да
бъде възмезден за направените от него разноски, включващи освен адвокатското
възнаграждение и държавна такса от 10 /десет/ лв. със сумата от 190 /сто и
деветдесет/ лева. Не следва да се присъждат разноски за разход за гориво, тъй
като приложеният фискален бон, макар и издаден на дата, на която е проведено
съдебното заседание, не може да се свърже пряко и непосредствено с него.
Водим от гореизложеното
и на основание чл. 172 от АПК съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА ОДМВР – Враца ДА ЗАПЛАТИ
на Д.К.Д. *** сумата от 300 (триста) лева обезщетение за претърпени от
него имуществени вреди, заедно със законната лихва върху нея, считано от 15.11.2019
г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
иска за заплащане на
обезщетение за претърпени имуществени вреди в останалата част до пълния размер
от 500 лв.
ОСЪЖДА ОДМВР – Враца ДА ЗАПЛАТИ на Д.К.Д. *** разноски по настоящото производство в общ размер на 190 (сто и деветдесет) лева и отхвърля искането над тази
сума.
Решението подлежи на обжалване,
чрез АдмС-Враца пред ВАС –София в
14-дневен срок от уведомяване на страните, на които на основание чл. 138 АПК да
се изпрати препис от същото.
АДМ.
СЪДИЯ: