№ 232
гр. София, 09.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-13 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Росен Димитров
при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Росен Димитров Гражданско дело №
20211100113002 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ - предявен от И.С. Т., ЕГН
**********, чрез пълномощника му адв. Г.Х. против Г.Ф., гр. София, ул. **** – за
заплащане на обезщетение за търпени неимуществени вреди – болки и страдания от телесно
увреждане, настъпило в резултат на ПТП на 20.03.2019 г. в размер на сумата от 30 000 лв.,
както и имуществени вреди в размер на сумата от 632.28 лв., ведно със законна лихва върху
тези суми считано от датата на исковата молба до окончателното им изплащане .
Ищецът твърди,че на 20.03.2019 г. около 08.10 ч. е пътувал като пасажер в автобус от
градския транспорт в гр. София. Поради внезапно спиране е залитнал и е травмирал дясната
си ръка. В болницата е установено,че е получил травма на мускулите и сухожилията на
двуглавия мускул на дясната си ръка и се наложила спешно да бъде опериран.Търпял е и
понастоящем още търпи болки и неудобства в дясната ръка,която не може да използва
пълноценно,а тя му е водещата такава..
Твърди,че причината до рязкото спиране на автобуса е действие на водач на
неидентифицирано превозно средство нарушил правилата за движение по пътищата ,който
без подаден сегнал засякъл автобуса.
Ищецът поддържа исковете чрез пълномощника си и претендира присъждане на
разноски и адвокатско възнаграждение.
Ответникът Г.Ф. гр.София оспорва изцяло механизма на ПТП, както и представения
Констативен протокол досежно обстоятелството, че същият не представлява официален
удостоверителен документ, в частта относно обстоятелства и причини за ПТП.
Алтернативно, в случай, че съдът приеме, че такова е настъпило, прави възражение за
1
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, който не предприел действия, с
които да се предпази от травмирането.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
От доказателствата по делото и конкретно приложените констативен протокол за
ПТП се установява, че на 20.03.2019 г. около 08.10 часа в гр. София, на улица „Самоковско
шосе“ в района на спирка „МГТ № 0535 Детско градче“е настъпило пътно-транспортно
произшествие,при което пътник возещ се в автобус от градския транспорт марка
Мерцедес,модел Конекто с д.к. № **** управляван от Х.М.С. е паднал в следствие рядко
намаляване на скоростта.
В резултат на ПТП на пострадалия са причинени телесни увреждания-контузия на
пострадалия пасажер И.С. Т.-травма на мускули и сухожилия на ниво раменен пояс и
предмишница.
С писмо вх.№ 24-01-342/29.05.2019 год. пострадалият се е обърнал към Гаранционния
фонд с претенция за обезщетяване на вредите от описаното ПТП както следва: 30 000 лв.
неимуществени вреди и имуществени такива в размер на 632.28 лв.
Заключението по авто-техническата експертиза,изготвено въз основа на крайно
оскъдни данни, установява механизъм на ПТП-то идентичен с този посочен в констативния
протокол за ПТП.От заключението се установява още,че в конкретния участък пътят се
състои от две ленти за движение ,по една във всяка посока.Скоростта на автобуса не може
да се установи поради липса на данни за движението му.Принципно при рязко спиране
тялото на пътника следва да е политнало напред,по посока на движение на автобуса.
От заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза се установява, че в
ищецът получил закрито прекъсване на дългата глава на двуглавия мускул-долна трета-
дясна подмишница.Приет по спешност в СО-УМБАЛ „ Царица Йоанна“ ИСУЛ
гр.София,където е извършена операция по реинсериране на дългата глава на мускула.Била
му поставена лонгета с предписания за носене около месец.Изпитвал силни болки
непосредствено след травмата и операцията,по –леки такива в период от 2 м. след това.
Според експерта посочените от ищеца разходи в исковата молба са свързани с
обслужване и лечение на травмата.За пълно възстановяване на мускула според експерта е
нужна дълга рехабилитация.
Според заключението на допълнителната СМЕ е възможно именно захвата на ръката
за вертикален елемент - дръжка от инетриора на автобуса да е фиксирала ръката, а причина
за контракцията - свиване на мускула да се явява опита да запази равновесие след
внезапното спиране на автобуса. Всяко външно въздействие с придадена на пострадалия
кинетична енергия (например от сблъсък в него от друг човек) би способствало за
причиняване на по-тежко травмиране на здраво фиксирана ръка.
Разпитаната Р. Т.а /съпруга на ищеца/ установява в показанията си ,че
непосредствено след катастрофата ищецът е изпитвал болки и неудобства,не се чувствал
добре. Няколко месеца след изписването му от болницата бил на легло и не можел да се
2
обслужва.Понастоящем още го боли и понякога се оплаква,че му изтръпват пръстите на
дясната ръка.
От показанията на Х.М.С. /водач на автобуса/ се установява,че действително поради
засичането му от неизвестен лек автомобил, който се вмъкнал рязко пред него,се наложило
да спре рязко.Макар част от пасажерите да се възмутили от спирането нямало
оплаквания,някой да е бил пострадал.
Горната фактическа обстановка се установява и от приложените по делото писмени
доказателства- медицинска документация- амбулаторни листове, медицински направления и
др.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ Гаранционния фонд изплаща обезщетения на
увредените лица за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни
увреждания, когато пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на
Република България от моторно превозно средство, което е напуснало
местопроизшествието и не е било установено.
В настоящия случай се установи, че е налице непозволено увреждане. За да се
приеме, че е налице такова, необходимо е да са налице предвидените и изброени в закона
предпоставки: противоправно деяние, вредоносен резултат, вина и причинна връзка между
тях.
Установено е, че ищецът е пострадал при ПТП, в следствие рязко спиране на
автобус,в който той е бил пасажер. От показанията на водача на автобуса, които не се
опровергават от другите установени по делото факти,спирането се наложило, за да не удари
лек автомобил, който неправомерно и рязко го засякъл,в опита си да се «вмъкне» пред него.
Очевидно вина за ПТП-то,т.е. за рязкото спиране на автобуса, е поведението на
водача на неидентифицирания лек автомобил ,който е нарушил разпоредбите на чл. 25,ал.1
ЗДвП,според които преди да започне маневра, водачът е длъжен да се убеди, че няма да
създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или
минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение,
посока и скорост на движение. Водачът на автобуса е реагирал на внезапната опасност
правомерно и съобразно изключението в хипотезата на чл.24,ал.1 ЗДвП чрез аварийно
спиране с цел да не удари отзад или странично автомобила на нарушителя. При това
спиране и в следствие на инерцията пострадалия е получил травмата,като дясната ръка,с
която се е държал за парапета силно и рязко се е натоварила и се е получило скъсването на
край на мускула.
Доказан е и фактът, че причиненият вредоносен резултат е в пряка причинно-
следствена връзка с противоправното деяние.
По претенцията за съпричиняване-по делото не се събраха доказателства за виновно
поведение на пострадалия ,което да е допринесло за увреждането.
3
Поради изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск за претърпени
неимуществени вреди е ОСНОВАТЕЛЕН.
Неговият размер следва да бъде определен съгласно правилото на чл. 52 ЗЗД, което
предвижда, че при непозволено увреждане обезщетение за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. При определяне размера на дължимото обезщетение
съдът следва да вземе пред вид характера и степента на увреждането, претърпените болки в
началния период след злополуката и след операцията и продължилите по-леки такива в
периода на възстановяването му-около 2 месеца.
На основание изложеното, съдът намира, че искът в частта му за неимуществените
вреди следва да бъде уважен в размер за сумата от 10 000 лв. ведно със законна лихва върху
тази сума считано от деня следващ този на исковата молба -14.04.2020 год. до
окончателното й изплащане. Съдът намира този размер за справедлив и обоснован с оглед
претърпените от ищеца болки и страдания в резултат на катастрофата със следващите се от
това затруднения в движенията и при обслужването си . Тези съображения мотивират съда
да приеме, че така определеният размер на обезщетението е обоснован и справедлив и
отговаря на принципа на социално-икономическите условия на живот в страната към датата
на причиняване на увреждането.
Над уважения размер до претендирания такъв от 30 000 лв. искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Относно предявения иск в частта за претърпените имуществени вреди от 632.28 лв.,
съдът намира,че претенцията е доказана по размер,тъй като вещото лице установи,че
консумативите и медикаментите са свързани с лечението на уврежданията на пострадалия и
следва да се уважи изцяло, ведно със законна лихва върху нея считано от датата на исковата
молба до окончателното й изплащане.
С оглед изхода на делото ищецът следва да заплати на ответника сторените по делото
разноски в размер 100 лв.- за експертиза и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300
лв.
Ответникът следва да заплати на ищеца разноски съобразно уважената част от иска в
общ размер на 1132 лв.Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение от
страна на ответника не се приема,предвид изхода от делото съдът е присъдил такова от 572
лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г.Ф. гр.София, ул.**** да заплати на И.С. Т., ЕГН **********, с адрес:
гр. София, ж.к. ****, чрез пълномощника му адв. Г.Б. Х. на основание чл. 557, ал. 1, т. 1 от
Кодекса за застраховането във връзка с чл.45 ЗЗД сумата от 10 000 лв. обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане настъпило при пътно-
4
транспортно произшествие на 20.03.2019 год. и имуществени такова в размер на 632.28 лв.,
ведно със законната лихва върху тези суми от 14.04.2020 год. до окончателното им
изплащане и разноски по делото в размер на 1132 лв. като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за
неимуществени вреди над уважения размер до предявения от 30 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА И.С. Т., ЕГН ********** да заплати на Г.Ф. гр.София разноски в общ
размер 400 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред САС.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5