РЕШЕНИЕ
№ 4326
гр. Пловдив, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Таня Асп. Георгиева Точевска
при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова
като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева Точевска Гражданско
дело № 20225330110531 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 422, вр. с чл. 415
и чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, чрез пълномощника си юрисконсулт С.
П., е предявил против И. Н. Д., ЕГН: **********, с адрес: град ***********, ж.р. „**********” бл.
****, вх. ****, ет. ***, ап. ****, иск за признаване на установено, че ответникът дължи
присъдените по частно гр. дело № ******** г. на****, ****гр. с-в, със заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № *********** г., суми за начислена топлинна енергия,
както следва: главница в размер на 209, 95 лева, представляваща стойността на доставена топлинна
енергия за периода ********* г.- ********** г., обезщетение за забавено плащане на главницата в
размер на законната лихва върху главницата в размер на 20, 71 лева за периода ******* г.-
******** г., ведно със законната лихва, считано от ********** г.- датата на подаване на
заявлението, както и разноските по заповедното производство в общ размер на 75 лева.
В исковата молба се твърди, че ищецът имал качеството на енергийно предприятие по
смисъла на чл. 126 ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежавал лицензия за
производство и пренос на топлинна енергия, чиято продажба за битови нужди се осъществявала
при публично известни общи условия, одобрени от КЕВР, които влизат в сила, без да е
необходимо изричното им приемане от потребителя. Ищецът доставял в абонатните станции на
сградите ТЕ за отопление и горещо водоснабдяване. Ответникът като собственик на имот пък бил
1
клиент на дружеството и имал качеството на потребител на топлинна енергия, а като такъв бил
длъжен да заплаща месечно дължимите суми за доставянето й съгласно чл. 34 от Общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди, като при неизпълнение на задължението си в
срок, дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва. Ищецът доставил до сградата, в
която е имотът на ответника, *****, а търговецът, извършващ дялово разпределение- „Техем
сървисис“ ЕООД, е разпределил за имота на ответника, ****, както следва: главница в размер на
209, 95 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, за периода ********* г.- ********* г., както и обезщетение за забавено плащане на
главницата в размер на законната лихва върху главницата в размер на 20, 71 лева за периода
********** г.- ********** г. Начислената *** била доставена и разпределена в съответствие със
законовите изисквания. Ответникът не бил изпълнил задължението си да заплати горните суми, в
резултат на което срещу него било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение,
като по образуваното по случая частно гр. дело № *********** г. на *****, *** гр. с-в, се издала
заповед за изпълнение на тези суми, връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, поради
което в едномесечния срок по чл. 422 от ГПК ищецът предявявал настоящия установителен иск за
горните суми.
С допълнителна молба се посочва, че след образуване на делото ответникът извършил
погашения, като платил главницата и лихвите- за забава и законната, но не бил платил разноските
в заповедното и исковото производство, които се претендират. Ето защо се моли исковете да се
отхвърлят поради плащане, извършено в хода на процеса, и да се осъди ответната страна да
заплати разноските.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, който се е явил да получи книжата лично в съда
след залепване на уведомление на адреса му, не подава отговор.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не взема становище по делото, но
от ищцовата страна не е заявено искане за постановяване на решение по реда на чл. 238 и сл. от
ГПК.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:
От приложеното към настоящото дело ч. гр. дело № ********* г. на ******, ******* гр.
с-в се установява, че на ********* г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за присъждане на следните суми: сумата от 209, 95
лева - главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода ********* г.
– ********* г. по партидата на длъжника с клиентски номер № ************, за обект на
потребление с ИТН: **********, находящ се в гр. ********, ж. к. *******, бл. ********, вх. ***,
ап. ****, обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода
********* г. – ********** г. в размер на 20, 71 лева, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на постъпване на заявлението в съда – ********* г. до окончателното й
погасяване, както и разноските по делото в размер на 25 лева- държавна такса и 50 лева -
юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от
ЗПП.
Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № ********** г.,
постановена по частно гр. дело № ***********г. на **********, ********* гр. с-в заявлението е
уважено, като е разпоредено длъжникът да заплати на ищеца търсените суми, ведно с деловодните
2
разноски.
Препис от заповедта е връчен на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК и на заявителя
с разпореждане от ******** г. е указано да предяви иск за вземането си, като такъв е предявен в
едномесечен срок.
Ето защо, предвид дотук изложеното съдът намира, че предявеният иск е допустим,
като подаден в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК и имащ за предмет
установяване на сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение.
Видно от представените справки от системата на ищцовото дружество,ответникът е
регистриран като потребител на топлинна енергия, доставяна от ищеца за обект на потребление –
гр. ***********, ж. к. *********, бл. ****, вх. ***, ап. ***, на който адрес ответникът е
регистриран като постоянен такъв, с клиентски номер *********** и ИТН: *********
Като писмени доказателства са представени препис- извлечение от сметка за
консумирана **** в обекта, справка за доставена в обекта ****, както и общите условия на ищеца
за продажба на ТО за битови нужди на потребители в гр. *******.
Представено е и извлечение от сметка от сметка на абоната, видно от което на
********** г. ответникът е заплатил изцяло задълженията си за главница и лихви по издадената
срещу него заповед за изпълнение. Същият редовно е получил исковата молба лично, не е възразил
по същата, не е оспорил предявените искове, като с действията си – плащайки задължението за
главници и лихви и неподавайки писмен отговор в срок, с конклудентни действия е признал
съществуването както на задължението за главници, така и на лихви – т. е. фактът на забавата.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира
следното:
Предмет на делото е установяване съществуването на присъдено вземане по заповедно
производство за суми за начислена топлинна енергия, ведно с лихви за забава. Няма спор, че
падежът за плащанията на задължението за доставената до обекта на ответника **** е бил изтекъл
към момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК (*********.), но в последствие (на
********** г.) сумите за главница и лихви за забава са били платени на каса. С факта на
извършеното плащане ответникът е изпълнил своето задължение, като е погасил търсените със
заявлението суми за главница и лихви в пълен размер. Доколкото няма спор между страните по
тези обстоятелства, не е необходимо нито да се обсъждат доказателствата по делото, нито пък да
се излагат допълнителни съображения по претенцията на ищеца. Така предявеният иск обаче
следва да се отхвърли, защото вземането на кредитора е било събрано и не се налага втори път
съдебното му присъждане с решението.
Няма спор, че ответникът (длъжник в заповедното производство) не е изпълнил
задълженията си по заплащане на задълженията си към ищеца навреме, с което е дал повод за
образуване на частно гр. дело № ******* г. на ****, **** гр. с-в и за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК спрямо него. В тази връзка разноските,
направени с оглед образуваното заповедно производство, са дължими и правилно са били
включени в издадената заповед за изпълнение. Същите възлизат на сумата от общо 75 лева, от
които: 50 лева- юрисконсулстко възнаграждение и 25 лева- заплатена ДТ, като те следва да се
присъдят в настоящото производство с изричен осъдителен диспозитив с решението, на осн. ТР №
4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
3
Принципно разноските следват изхода от делото, т.е. възлагат се в тежест на загубилата
страна. В случая обаче, независимо от резултата от процеса- отхвърлянето на иска, разноските не
следва да останат за сметка на ищеца, който ги е направил. Това е така, тъй като искът е отхвърлен
не, защото е неоснователен, а, защото плащането на задължението е станало в хода на делото. Така
ответникът не може да се ползва от привилегията на чл. 78 ал. 2 от ГПК, освобождаваща го от
заплащане на разноските в процеса и тези разходи следва да му бъдат възложени. Те се
претендират още с исковата молба, за тях е представен списък по чл. 80 от ГПК, а са налице и
доказателства, че са действително направени. Същите са в общ размер на 175 лева, както следва:
сумата от 75 лева- довнесена държавна такса, и сумата от 100 лева- юрисконсултско
възнаграждение, определено съгласно чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ,
вр. чл. 78 ал. 8 от ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Христо Г. Данов” № 37, чрез пълномощника
юрисконсулт С. П., иск против И. Н. Д., ЕГН: **********, с адрес: град *******, ж.р. „*****” бл.
****, вх. ***, ет. ***, ап. *** , за признаване на установено, че ответникът дължи присъдените по
частно гр. дело № ******** г. на ****, *** гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № ********* г., суми за начислена топлинна енергия, както следва:
главница в размер на 209, 95 лева (двеста и девет лева и деветдесет и пет стотинки),
представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода ****** г.- ****** г.,
обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва върху главницата в
размер на 20, 71 лева (двадесет лева и седемдесет и една стотинки) за периода ********* г.-
********** г., ведно със законната лихва, считано от ******** г.- датата на подаване на
заявлението, до окончателното плащане, извършено на ****** г., като погасен поради извършено
плащане в хода на делото.
ОСЪЖДА И. Н. Д., ЕГН: **********, с адрес: град **********, ж.р. „*********”
бл.******, вх. ***, ет. ***, ап. *** да заплати на “ЕВН България Топлофикация” ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Христо Г. Данов” № 37, чрез
пълномощника юрисконсулт С. П., сумата от 75 лева (седемдесет и пет лева) – разноски в
заповедното производство и сумата от 175 лева (сто седемдесет и пет лева) - разноски в
настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред П. окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
4
Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________
5