Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ...........
град Шумен, 07.02.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският административен съд, в
открито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател: Росица Цветкова
Членове:
Снежина Чолакова
Бистра Бойн
при участието на секретаря С.Атанасова
и с участие на прокурор Я.Николова
от ШОП
като разгледа докладваното
от съдия Б.Бойн КАНД № 4 по описа за 2022г.
на Административен съд- Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 ал.1
изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208
и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от В.Г.В.
с ЕГН: ********** *** против Решение № 216/29.10.2021г., постановено по АНД № 988/2021г.
по описа на Районен съд- гр.Шумен, в частта му, с която е потвърдено Наказателно
постановление № 21-0869-001039/15.04.2021год. на Началник сектор ПП към ОДМВР–
гр. Шумен. В жалбата се твърди, че въззивният съд не е приложил правилно
материалния закон, понеже от събраните по делото доказателства се установявало
безспорно, че жалбоподателя не е осъществил нарушението, за което е
санкциониран. С оглед на тези съображения се иска настоящата инстанция да постанови
решение, с което да отмени обжалваното решение, както и да отмени потвърденото
с него наказателно постановление. В открито съдебно заседание, редовно призован
жалбоподателят не се явява лично и не изпраща процесуален представител, като
поддържа жалбата си.
Ответникът по касация- ОД на
МВР-гр.Шумен изпраща процесуален представител в открито съдебно заседание,
който изразява становище по неоснователност на жалбата и претендира разноски.
Представителят на Шуменска окръжна
прокуратура намира жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество-
за неоснователна. Смята, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно,
поради което предлага то да бъде потвърдено.
Настоящата съдебна инстанция, след като
прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши
проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и
чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211 ал.1 от АПК
от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл.210 ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна. Съображенията за
това са следните:
Пред компетентния Районен съд
гр.Шумен е обжалвано Наказателно постановление № 21-0869-001039/15.04.2021год.
на Началник сектор ПП към ОДМВР– гр. Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН,
на В.В. са наложени следните административни наказания: 1. „глоба” в размер на
200 /двеста/ лева на основание чл.179 ал.2 от ЗДВП, във вр. чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП за нарушение по чл.25 ал.1 от ЗДвП; 2. „глоба” в размер на 80 /осемдесет/
лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 /два/ месеца на
основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП за нарушение по чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП. Въззивният съд е приел за установено от фактическа
страна, че жалбоподателят на 24.03.2021г., управлявал собствения си автомобил марка
„Ф.“, модел „П.“ с рег. № ***и при маневра за навлизане в реда на паркираните
автомобили, не се убедил, че няма да създаде опасност за участниците в
движението и местоположението на паркираните автомобили и причинил ПТП, при
което блъснал намиращия се от лявата му страна паркиран лек автомобил „Ф.“,
модел „П.“ с рег.№***, собственост на трето лице, при което на другия автомобил
били причинени материални щети. Жалбоподателят уведомил водача на увредения
автомобил, когото познавал, понеже живеел в съседство- свидетеля Д., разпитан
във въззивното производство. Понеже не било постигнато съгласие относно
обезщетяването на вредата, за случая били сигнализирани органите на полицията
на телефон 112, като след значителен период от време бил изпратен патрул на „Пътна
полиция“ при ОД на МВР- гр.Шумен– свидетелите по делото С.С. и Г.И..
Пристигналите служители провели разговор с жалбоподателя, който бил във видимо
нетрезво състояние, както и с водача на пострадалия от ПТП автомобил, извършили
оглед на автомобилите, констатирали и заснели щетите по тях. Бил съставен
Протокол за ПТП №1792211/26.03.2021г., в който били посочени участниците и
механизма на произшествието и който бил подписан без възражения от тях. На
жалбоподателя бил съставен Акт за установяване на административно нарушение
серия Г №1039, в който като нарушени били посочени разпоредбите на чл.25 ал.1,
чл.123 ал.1 т.3а и т.3в от ЗДвП. Жалбоподателят подписал акта без възражение,
като в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН също не
било депозирано такова. Въз основа на така съставения акт и материалите
в административно-наказателната преписка било издадено процесното Наказателно Постановление,
с което водачът бил санкциониран в два пункта за всяко нарушение.
Въззивният съд установил, че при
съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването
на обжалваното наказателно постановление по отношение на първото нарушение за
допуснато ПТП в резултат на маневра не са допуснати съществени процесуални нарушения
на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. По отношение на нарушението
посочено в пункт 2 от НП- чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП, изразяващо се в
напускане на мястото на ПТП при наличие на разногласия, без да се уведомят
службите за контрол и неизпълнение на указанията им, съдът приел, че липсва
посочена точна нарушена разпоредба, която предвижда три нарушения, описание на
нарушението, а и няма доказателства за осъществено от жалбоподателя деяние,
квалифицирано по този административно-наказателния състав и отменил НП.
Решението в тази си част не е било обжалвано от административно-наказващия
орган и е влязло в законна сила.
Настоящият
съдебен състав споделя, установената от съда фактическа обстановка, за която са
били събрани всички относими доказателства, като са разпитани множество
свидетели и приобщен снимков материал. В решението си съдът е направил обстоен и
аргументиран анализ на доказателствения материал, като е обсъдил кои факти
приема за безспорно установени и въз основа на кое доказателство. Правилни и
обосновани са направените от въззивна инстанция правни изводи, които настоящата
инстанция не следва да повтаря и на осн.чл.221 ал.2 от АПК препраща към
мотивите на първоинстанционния съд.
По отношение на направените възражения
в касационната жалба, които са бланкетни твърдения, че касаторът не е извършил
посоченото нарушение, съдът намира същите за неоснователни. Съгласно чл.25
ал.1 от ЗДвП, водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и
да е маневра, като например да излезе от реда на паркираните превозни средства
или да влезе между тях, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма
да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него,
преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява
с тяхното положение, посока и скорост на движение. В нормата изрично е
предвидена маневра, свързана с навлизане в ред на паркирани превозни средства и
дължимо поведение по съобразяване с другите участници в движението, като тяхното
изброяване не следва да е бъде прието за лимитативно, доколкото няма друга
разпоредба, уреждаща по-детайлно изискуемите действия на водач при маневриране.
От доказателствата е безспорно установено, че
при извършената от водача маневра, същият не е изпълнил задължението да се
убеди, че с предприемането ѝ няма да създаде опасност за друг паркиран
автомобил, с оглед на неговото положение и отстояние, като в резултат на това
нарушение е причинено ПТП по смисъла на легалната дефиниция на §6 т.30 от ДР на ЗДвП с причинени материални щети. Авторството
е също установено, доколкото лично касаторът е уведомил водачът на пострадалия
автомобил за произшествието. Правилно е
издирена и приложимата за нарушението санкционна разпоредба на чл.179 ал.2 от ЗДвП, във вр. с ал.1 т.5 от ЗДвП, съгласно която водач, който поради неспазване на дистанция и правилата за заобикаляне,
причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв.
Ограничен в пределите на
касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият
съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по
чл.218 ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на
атакуваното решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното,
Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а
решението на Районен съд- гр.Шумен за правилно и законосъобразно, поради което
следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото
претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на ответната страна
за настоящата инстанция е основателна и следва да бъде уважена в хипотезата на
чл.63д ал.4 от ЗАНН в размер на 80 лв. на осн. чл.78 ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от
Закона за правната помощ, вр. чл.24 от Наредбата за заплащане на правната
помощ.
Водим от
горното и на основание 63в от ЗАНН и чл.221 ал.2 от АПК
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 216 от 29.10.2021г., постановено
по АНД № 988/2021г. по описа на Районен съд- гр.Шумен в частта му, с която е
потвърдено Наказателно постановление № 21-0869-001039/15.04.2021год. на
Началник сектор ПП към ОДМВР– гр.Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН, на В.В.
е наложено следните административно наказание „глоба” в размер на 200 /двеста/
лева на основание чл.179 ал.2 от ЗДВП, във вр. чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП за
нарушение по чл.25 ал.1 от ЗДвП.
В останалата си част решението е
влязло в сила.
ОСЪЖДА В.Г.В. с ЕГН: **********
*** да заплати на ОД на МВР- гр.Шумен, юрисконсултско възнаграждение в размер
на 80 /осемдесет лева/ лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:........................ ЧЛЕНОВЕ:
1. ...................
2. .....................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване. Влязло в сила на 07.02.2022г.