№ 26
гр. Перник, 11.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря САШКА ИЛ. МАРКОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20241720102364 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба от Д. Г. В. срещу „Сити Кеш“ ООД, с която с
предявени установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД. В
указания законоустановен срок за отговор по реда на чл. 131 ГПК от „Сити Кеш“ ООД
е предявен насрещен иск срещу Д. Г. В. с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Ищецът Д. Г. В. извежда съдебно предявените субективни права при
твърденията, че на 20.02.2024 г. е сключила с ответника Договор за потребителски
кредит, по силата на който в качеството на кредитополучател, е получила
потребителски кредит в размер на 1 000 лева. Сочи, че е уговорен фиксиран годишен
лихвен процент в размер на 50.00%, при предвидено погасяване на кредита на 17
вноски, съгласно погасителния план към договора, като крайният падеж е на
18.06.2024 г., годишният процент на разходите /ГПР/ е в размер на 65.65% и общата
дължима сума е в размер на 1103,66 лева. Изложени са подробни доводи за
нищожност на чл. 3, ал. 1, т. 5 от договора за потребителски кредит поради
противоречие със закона - разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според която годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление
на Министерския съвет на Република България. Сочи, че в договора е предвиден ГПР
в размер на 65.65%. В чл. 5 от договора е предвидено, че кредитополучателят следва
да предостави на кредитодателя гаранция относно изпълнението на договора,
представляваща по избор на кредитополучателя или банкова гаранция, или едно/две
физически лица, които да сключат с кредитора договор за поръчителство, като се
задължат да отговарят солидарно с кредитополучателя за изпълнение на всички
дължими суми по кредита. При неизпълнение на това задължение в 3-дневен срок,
съгласно чл. 11 от договора кредитополучателят дължи неустойка в размер на 426,34
лева, с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в Приложение 1 към договора
1
за кредит. Поддържа се, че неустойката в размер на 426,34 лева реално се явява част от
задължението по договора, с което общата дължима сума по договора е в размер на
1530 лева. Поддържа се, че клаузите, уговарящи въпросната неустойка - чл. 5 и чл. 11
от договора, са нищожни поради противоречие с добрите нрави. Съобразно
изложеното е направено иска съдът да прогласи за нищожни договорните клаузи на чл.
3, ал. 1, т. 5 и на чл. 5 вр. чл. 11 от процесния договор за кредит, на основание чл. 26,
ал. 1, предл. 1 и 3 ЗЗД. Претендира разноски.
От ответника в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК е
депозиран писмен отговор, в който е изложено подробно становище за
неоснователност на предявените искове, съобразно което е направено искане да бъдат
отхвърлени. Изложени са доводи, че съдържанието на оспорените договорни клаузи е
в съответствие с разпоредбите на ЗЗП и ЗПК.
Депозирана е и насрещна искова молба от „Сити Кеш“ ООД, в която е направено
искане ответника Д. В. да бъде осъдена да плати на ищеца, на основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД, а при условията на евентуалност, в случай че целият договор бъде приет за
недействителен - на основание чл. 23 ЗПК, сума в размер на 820 лв., представляваща
част от неизплатено задължение за главница по Договора за паричен заем № 1021517
от 20.02.2024 г. в общ размер на 1000 лева. Поддържа се, че от ответника, в качеството
на кредитополучател, са направени две плащания за погасяване на задълженията си по
договора на следните дати: 27.02.2024 г. и 17.06.2024 г. Твърди се, че всяко едно от тях
е в размер на 90 лева, като с общата сума са погасени изцяло първата вноска с падеж
27.02.2024 г. и частично втората вноска с падеж 05.03.2024 г.
От ответника по депозираната насрещна искова молба в указания
законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК не е подаден писмен отговор.
Районен съд - Перник, като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
От Д. Г. В. са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове
с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 ЗЗД за прогласяване на
нищожността на клаузите на чл. 3, ал. 1, т. 5 и чл. 5 вр. чл. 11 от сключен между
страните договор за потребителски кредит от 20.02.2024 г. поради противоречие със
закона и добрите нрави. От „Сити Кеш“ ООДД срещу Д. Г. В. е предявен осъдителни
иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за
осъждане на ответника да плати сума в размер на 820 лв., представляваща част от
неизплатено задължение за главница в размер на общо 1000 лв. по Договора за
паричен заем № 1021517 от 20.02.2024 г.
За основателността на предявените установителни искове от Д. Г. В. срещу „Сити
Кеш“ ООД в доказателствената тежест на ищеца е да установи, при условията на
пълно и главно доказване, нищожност на договорните клаузи на чл. 3, ал. 1, т. 5 и чл. 5
вр. чл. 11 от сключен между страните Договор за потребителски кредит № 1021517 от
20.02.2024 г., на посочените в исковата молба основания – противоречие с добрите
нрави и закона. В доказателствена тежест на ответника е да установи възраженията в
депозирания писмен отговор, както и че оспорените договорни клаузи са
индивидуално договорени.
За основателността на предявения насрещен осъдителен иск от „Сити Кеш“ ООД
срещу Д. Г. В. в доказателствената тежест на ищеца е да установи, при условията на
пълно и главно доказване, кумулативното наличие на следните предпоставки: 1)
валидно възникнало облигационно правоотношение между страните по посочения в
насрещната исковата молба Договор за потребителски кредит № 1021517 от 20.02.2024
2
г., по силата на което е предоставил на ответника претендираната сума за главница със
задължение за връщането й в уговорения срок, 2) настъпване на изискуемост на
претендираното вземане за главница в пълен размер. В доказателствена тежест на
ответника при доказване на горепосочените факти е да докаже наличието на
правоизключващи и/или правопогасяващи /плащане/ вземането обстоятелства
В процесния случай между страните не е спорно и от представените писмени
доказателства – договор за потребителски кредит № 9317350/20.02.2024 г. /л. 9 и сл./
се установява, че между ищеца, в качеството на кредитополучател, и ответника, в
качеството на кредитор, на 20.02.2024 г. е сключен договор за кредит с посочените в
исковата молба параметри. По-конкретно, установява се че по силата на посочения
договор за кредит ищецът е получил, в качеството на кредитополучател, от ответника
сума в размер на 1000 лв., която се е задължил да върне на седмични 17 погасителни
вноски, при посочен фиксиран лихвен процент – 50 %, и годишен процент на
разходите /ГПК/ - 65,65 %.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора, с подписването му кредитополучателят
удостоверява получаването на заемната сума в размер на 1 000 лв. в брой, като
договора служи за разписка.
В чл. 5 е посочено, че страните се споразумяват, че договора за кредит ще бъде
обезпечен с поне едно от посочените обезпечения: безусловна банкова гаранция,
издадена от лнцензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора
за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по
погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума
за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва, или
поръчителство на едно или две физически лица. Посочено е, че поръчителите следва
да отговарят на следните условия: при един поръчител - осигурителният доход следва
да е в размер на не по-малко от 7 пъти размера на минималната работна заплата за
страната, при двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от
тях следва да е в размер на не по-малко от 4 пъти минималната работна заплата за
страната. Въведено е изискване поръчителите да не са поръчители по други договори
за кредит, сключени с кредитора, да не са кредитополучатели по договори за кредит,
сключени със кредитора, по които е налице неизпълнение, да нямат кредити към банки
или финансови институции с класификация различна от „Редовен“, както по активни,
така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ, и да
представят служебни бележка от работодателя си или друг съответен документ,
удостоверяващ размера на получавания от тях доход.
Предвидено е, че кредитополучателят се задължава предостави посоченото
обезпечение в срок до 3 дни от сключване на договора.
В чл. 11 е посочено, че при непредставяне на уговореното в чл. 5 обезпечение в
3-дневен срок от сключване на договора, кредитополучателят дължи неустойка в
размер на 426,34 лв. В погасителня план към договора за кредит, съставляващ
Приложение № 1 към него /л. 12 – гръб/, е предвидено разсрочено плащане на
неустойката, заедно с погасителните вноски по кредита, като е посочен размера на
всяка месечна вноска за неустойка /80,28 лв./ и размера на месечната погасителна
вноски с включването й като част от нея /90 лв./ Общият размер на задължението по
договора за кредит с включена неустойка по чл. 11 от същия, съгласно посоченото в
погасителния план възлиза на 1 530 лв.
Процесният договор е за потребителски кредит съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК,
поради което кредитополучателят има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.
1 от ДР на ЗЗП, съответно съдържанието на процесния договор следва да бъде изцяло
съобразено с императивните правила на ЗПК, съответно ЗЗП.
3
За да бъде валидно сключен, договора за потребителски кредит е необходимо да
отговаря на предвидените изисквания в разпоредбите на чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. 11, ал. 1,
т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК.
В исковата молба са изложени доводи за недействителност договорните клаузи
на чл. 3, ал. 1, т. 5 /регламентираща годишния процент на разходите/, както и на чл. 5
/предвиждаща предоставяне на обезпечение – безусловна банкова гаранция или
поръчителство/ и на чл. 11 /предвиждаща заплащане от кредитополучателя на
неустойка за непредоставяне на обезпечение в размер на 426,34 лв./
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договора за потребителски кредит се изготвя
на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно
чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид в т. ч. и тези, дължими
на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит. Предвид това е необходимо в ГПР да бъдат описани
всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в
положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи.
Гореизложеното поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо
кредитора и на практика няма информация колко точно /като сума в лева/ е
оскъпяването му по кредита. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на
ГПР на практика, каквато се установява да е процесната хипотеза, обуславя
невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и
дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната
разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна
информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да
направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От
посоченото следва, че за да е спазена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, следва в
договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на
предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат
посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при
формиране на ГПР, което не е сторено. Предвид изложеното, доколкото в конкретния
случай в клаузата на чл. 3, ал. 1, т. 5 от договора е посочено единствено цифровото
изражение на ГПР, като от данните по делото се установява, че в него не е включена
предвидената неустойка по чл. 11 от договора за кредит, т.е. не са включени всички
разходи, които следва да плати кредитополучателя, съдът намира, че обсъжданата
договорна клауза на чл. 3, ал. 1, т. 5 е нищожна поради противоречие със закона.
С оглед данните по делото, настоящият съдебен състав приема, че нищожни са
и договорните клаузи на чл. 5 и чл. 11 от процесния договор за кредит, защото
изискването за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство или банкова гаранция
съдържа множество изначално поставени ограничения и конкретно определени
параметри, които предвид характера, броя и изключително краткия срок, в който
следва да бъдат предоставени – тридневен от подписване на договора, на практика
правят задължението неизпълнимо. Уговорена по този начин неустойката в чл. 11 от
договора обезпечава не пряко изпълнението на задълженията за връщане на главницата
и за плащане на възнаградителната лихва по заема, а изпълнението на задължението за
предоставяне на обезпечение. Така уговорена неустойката се дължи независимо от
своевременното изпълнение на задълженията за главница и лихва, съобразно
уговорения погасителен план. Предвид изложеното, съдът приема, че така уговорената
4
неустойка по своя характер притежава санкционна функция, но не зависи от вредите от
това неизпълнение, а цели да се кумулира със задължението, включително е
предвидена като размер от погасителните вноски, което се отклонява от
обезпечителната и обезщетителната й функция и противоречи на принципа на
добросъвестността. Обстоятелството, че същата е включена наред с основното
задължение в погасителния план също води до извод, че не цели обезпечаване на
кредита, а скрито възнаграждение, без да е включено в ГПР, с което на самостоятелно
основание заобикаля закона, с оглед разпоредбата на чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК вр.
параграф 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК. Отделно от това, с така
уговорената неустойка се цели дерогиране разпоредбите на глава 4 от ЗКП относно
оценката на кредитоспособността на потребителя, която оценка следва да бъде
извършена преди сключване на договора за потребителски кредит от страна на
заемодателя, което на самостоятелно основание я прави вероятно неравноправна.
Уговарянето на възнаграждение за присъщи на основния предмет на договора услуги
заобикаля ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК /ГПР да не е по-висок от пет пъти
размера на законната лихва, т.е. 50%/. С невключването на скритото възнаграждение
се постига заблуждаваща търговска практика по смисъла на С-453/10 на СЕС,
съответно настоящият съд, анализирайки „неустойката“ стига до извод за
неравноправния й характер, съответно за нейната нищожност.
Отделно от това, съдът приема, че обсъжданата договорна клауза на чл. 11 е
недействителна и поради противоречие с добрите нрави, доколкото единствената цел,
поради която е сключена, е установяване на допълнително задължение за
кредитополучателя, а не реално обезпечаване на изпълнението на вземането по
договора за кредит. В правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че
накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е налице, когато
се нарушава правен принцип, било той изрично формулиран или пък проведен чрез
създаването на конкретни други разпоредби /в този смисъл: решение 4/2009 г. по т. д.
№ 395/2008 г. на ВКС, решение № 1270/2009 г. по гр. д. № 5093/2007 г. на ВКС,
определение № 877 по т. д. № 662/2012 г. на ВКС и др./. Понятието „добри нрави"
предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно
несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност на сделката.
Свободата на договаряне не може да бъде използвана за неоснователно обогатяване на
едната страна по правоотношението за сметка на другата или да води до нарушаване
на други правни принципи, в т.ч. този на добрите нрави – правоотношенията следва да
се сключват при спазване на общоприетите и неписани правила на добросъвестност.
До нарушаване на този принцип се стига, когато икономически по-силната страна
упражнява репресия спрямо икономически по-слабата страна, поставяйки
„допълнителни условия“ за сключване на договора, на които придава привидно
доброволен характер и привидно право на избор, каквато се установява да е
процесната хипотеза.
В обобщение, по изложените съображения, съдът намира, че обсъжданите и
оспорени договорни клаузи на чл. 3, ал. 1, т. 5, чл. 5 и чл. 11 от процесния договор за
потребителски кредит са нищожни поради противоречие с посочените разпоредби на
ЗПК, включително и поради противоречие с добрите нрави. Предвид изложеното,
предявените установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за
прогласяването им за нищожни, следва да бъдат уважени. Възражението на ответника
/1.3. от писмения отговор/, че между страните са сключени и други договори със
сходни клаузи е неотносимо, тъй като предмет на делото е конкретен договор, сключен
между тях. Освен това, обсъжданото възражение е и неоснователно, тъй като
евентуалното включване на нищожна договорна клауза в множество еднотипни
договори не рефлектира върху нейната законосъобразност и не е от естество да я
5
санира.
По предявения от „Сити Кеш“ ООД осъдителен иск с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
В настоящия случай предоставената на ищеца в заем сума е размер на общо 1
000 лв. От ответника по насрещния иск – Д. В., не се твърди претендираната сума в
размер на 820 лв., представляваща непогасена част от нея да е платена, като
получаването на същата в брой в деня на сключване на договора – 20.02.2024 г., е
удостоверено от кредитополучателя с подписването на договора за кредит, съгласно
чл. 4, ал. 1 от същия. Видно от съдържанието на представения погасителен план,
претендираното вземане е изискуемо, тъй като уговорения падеж на последната
погасителна месечна вноска е на 18.06.2024 г. Предвид изложеното, предявеният
осъдителен иск от „Сити Кеш“ ООД за осъждане на Д. В. да върне претендираната
непогасена част от главницата е основателен и следва да бъде уважен изцяло. За
пълнота е необходимо да се отбележи, че в процесния случай от кредитополучателя не
е предявен иск за прогласяване на недействителността на сключения договор за кредит
– на основание чл. 22 ЗПК, но дори такъв да бе предявен и уважен, и в този случай Д.
В. дължи връщане на непогасената част от главницата по договора за кредит – по
аргумент от чл. 23 ЗПК.
В обобщение, предвид изложеното, предявеният осъдителен иск с правно
основание чл. 77, ал. 1, пр. 1 ЗПК, следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски
има всеки един от ищците – по уважените от него искове. По-конкретно, Д. В. следва
да бъде осъдена да плати сторените от „Сити Кеш“ ООД разноски във връзка с
уважения насрещен иск в общ размер на 530 лв., от които 50 лв. – държавна такса, и
480 лв. – платен адвокатски хонорар. „Сити Кеш“ ООД следва да бъде осъдено да
плати на Д. В. сторените от нея разноски в размер на 130 лв., представляващи платена
държавна такса. Дружеството следва да бъде осъдено да плати и адвокатски хонорар,
на основание чл. 38 ЗАдв, на адв. Л. А. Г. в размер на 480 лв., представляващ
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищеца. При определяне
размера на същото съдът съобрази правната и фактическа сложност на делото, обема
на извършена дейност по делото от адв. Г., както и актуалната практика на Съда на
Европейския съюз, обективирана в Решение от 25 януари 2024 г по дело С-438/2022 г.
по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, както и практиката
на националния съд, обективирана в определение № 50015/16.02.2024 г по т. д. №
1908/2022 г на ВКС, първо т. о. и определение №343/15.02.2024 г по т. д. № 1990/2023 г
по описа на ВКС второ т. о, включително и актуалната съдебна практика на ОС-
Перник – определение № 789/04.11.2024 г. по ч. гр. д. № 578/2024 г., съгласно която
посочените в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатските
възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне на
възнагражденията, но без да са обвързващи за съда. Искането на „Сити Кеш“ ООД за
извършване на прихващане на вземанията за разноски на двете страни съдът намира за
недопустимо.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНИ по исковете, предявени от Д. Г. В., ЕГН
6
**********, с адрес: град ****, срещу „Сити Кеш” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град София, ул. „Славянска” № 29, ет. 7, на
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, договорните клаузи на чл. 3, ал. 1, т. 5, чл. 5 и чл. 11,
обективирани в договор за потребителски кредит № 1021517/20.02.2024 г., сключен
между Д. Г. В., в качеството на кредитополучател, и „Сити Кеш“ ООД, в качеството на
кредитор.
ОСЪЖДА Д. Г. В., ЕГН **********, с адрес: град ****, да плати на „Сити Кеш”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, ул.
„Славянска” № 29, ет. 7, сума в размер на 820 /осемстотин и двадесет/ лв.,
представляваща неплатена част от главница в размер на общо 1000 лв., получена по
договор за потребителски кредит № 1021517/20.02.2024 г., сключен между Д. Г. В., в
качеството на кредитополучател, и „Сити Кеш“ ООД, в качеството на кредитор, ведно
със законна лихва от датата на депозиране на насрещната искова молба – 13.09.2024 г.,
до окончателното плащане на вземането.
ОСЪЖДА „Сити Кеш” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град София, ул. „Славянска” № 29, ет. 7, да заплати на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, на Д. Г. В., ЕГН **********, с адрес: град ****, сума в размер на 130 лв.,
представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА Д. Г. В., ЕГН **********, с адрес: град ****, да заплати на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на „Сити Кеш” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град София, ул. „Славянска” № 29, ет. 7, сума в размер на 530
лв., представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38 ЗАдв, „Сити Кеш” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град София, ул. „Славянска” № 29, ет. 7, да заплати
на адв. Л. А. Г.-САК, с личен № **********, и адрес: град ****, сума в размер на 480
лв. с ДДС – възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд -
Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от същото на страните на известните им по делото
съдебни адреси.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7