НЕПРИСЪСТВЕНО Р Е Ш Е Н И Е № 260092
Гр.Сливен, 9.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Сливенски районен съд, гражданско отделение, VІІ-ми състав в публично съдебно заседание на пети февруари, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Мария Каранашева
при участието на секретаря Добринка Недкова
като разгледа докладваното гр.д.№ 3664 по описа за 2020 г.,
на Сливенски районен съд,
за да се произнесе, взе предвид следното:
В исковата молба се твърди, че на 22.04.2016 г. ответника е сключил договор с Блгарска телекомоникационна компания ЕАД за ползване на далекосъобщителни услуги за мобилен номер ********** с избран тарифен план за срок от 24месеца.Сочи се, че по силата на сключения договор БТК ЕАД е предоставило на ответника съответните услуги, а ответника се е задължил да заплати цената им.Сочи се, че за периода от 15.06.2017г. до 14.10.2017г. БТК ЕАД е издало четири фактури на обща стойност 314.93лв.Твърди се, че е подписан рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания между БТК ЕАД и С.Г.Груп ООД , по силата на който е прехвърлено вземането на БТК ЕАД срещу ответника, всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително всички лихви на дружеството кредитор. Твърди се, че С.Г.Груп ООД е прехвърлило на ЮБЦ ЕООД вземането срещу ответника.Сочи се, че ЮБЦ ЕООД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение и по нея на длъжника е залепено уведомление, поради което ищцовото дружество предявява положителни установителни искове за признаване за установено, че ответника дължи на ЮБЦ ЕООД сумата главница в размер на главница в размер на 314.93 лв, договорна лихва в размер на 77.01 лв, , законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението и и да бъде осъден ответника да заплати на ищцовото дружество направените по делото разноски.
Съдът е квалифицирал главният положителен установителен иск, като такъв с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1,т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД.
Съдът е квалифицирал акцесорния положителен установителен иск за договорна лихва, като такъв с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД.
Указано е на ищцовото дружество, че доказателствената тежест по отношение на сключеният между ответника и БТК ЕАД договор за мобилни услуги, предоставените мобилни услуги от БТК ЕАД на ответника ,стойността на предоставените мобилни услуги от БТК ЕАД на ответника, факта на извършеното прехвърляне на вземането срещу ответника от БТК ЕАД на С.Г.Груп ООД, факта на извършеното прехвърляне на вземането срещу ответника от С.Г.Груп ООД на ЮБЦ ЕООД, уведомяването на ответника за извършените две прехвърляния на вземания, е негова.
В едномесечния срок за отговор, отговор от ответника не е постъпил.
Във възражението, депозирано във заповедното производство ответникът е заявил, че не дължи вземането, тъй като е основано на телефонно обаждане от сайт 1133 без негово съгласие.
По искане
на процесуалния представител на ищцовото дружество за
постановяване на неприсъствено решение с протоколно определение от 5.02.2021 г.
съдът е обявил, че ще произнесе неприсъствено решение по спора.
Съдът приема за установено от фактическа страна следното:
С договор от 10.06.2016г., сключен между Българска телекомуникационна компания ЕАД и Д.П.Д. е уговорен абонаментен план, който да ползва Д. Виваком смарт м с месечен абонамент 23.99лв.
На 10.06.2016г. е подписана декларация от Д.П.Д., с която е посочил, че е получил екземпляр от общите условия на БТК, които се отнасят за сключения от него договор и допълнителни споразумения към него.
На 15.07.2017г. е издадена фактура от Българска телекомуникационна компания ЕАД за абонат Д.П.Д. с фактурирани допълнителни услуги на стойност 255.01лв.
На 15.08.2017г. е издадена фактура от Българска телекомуникационна компания ЕАД за абонат Д.П.Д. с фактурирани допълнителни услуги на стойност 274.86лв.
На 15.09.2017г. е издадена фактура от Българска телекомуникационна компания ЕАД за абонат Д.П.Д. с фактурирани допълнителни услуги на стойност 294.86лв.
На 15.10.2017г. е издадена фактура от Българска телекомуникационна компания ЕАД за абонат Д.П.Д. с фактурирани допълнителни услуги на стойност 314.93лв.
С договор за прехвърляне на вземания от 16.10.2018г. Българска телекомуникационна компания ЕАД е прехвърлило на С.Г.Груп ООД вземането срещу Д.П.Д. в размер на 314.93 лв.
С договор за прехвърляне на вземания от 1.10.2019г. С.Г.Груп ООД е прехвърлило на ЮБЦ ЕООД вземането срещу Д.П.Д. в размер на 314.93 лв.
На 23.07.2020г. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение от ЮБЦ ЕООД срещу Д.П.Д. за следните суми 314.93 лв. главница, обезщетение за забава в размер на 77.01 лв., считано от 3.11.2017 г. до 1.04.2020 г., законната лихва от датата на подаване на заявлението, както и направените в заповедното производство разноски в размер на 205лв.
На 27.07.2020г. е издадена заповед за изпхълнение, по силата на която е осъден Д.П.Д. да заплати на ЮБЦ ЕООД сумата 314.93 лв. главница по договор за далекосъобщителни услуги с Българска телекомуникационна компания ЕАД, прехвърлен на С.Г.Груп ООД с договор за цесия от 16.10.2018г., а С.Г.Груп ООД го е прехвърлил на ЮБЦ ЕООД с договор за цесия от 1.10.2019г., обезщетение за забава в размер на 77.01 лв., считано от 3.11.2017 г. до 1.04.2020 г., законната лихва от датата на подаване на заявлението, както и направените в заповедното производство разноски в размер на 205лв.
Заповедта е връчена на длъжника и е подадено възражение, че не дължи вземането, тъй като е основано на телефонно обаждане от сайт 1133 без негово съгласие.
Указано е на заявителя, че може да предяви положителни установителни искове и в едномесечния преклузивен срок са предявени положителни установителни искове предмет на разглеждане на настоящото производство.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Съдът, като взе предвид направеното искане, намира че са налице основанията на чл. 238, ал. 1 от ГПК, а именно: ответника Д.П. Дондуковне е представил в едномесечния преклузивен срок отговор на исковата молба, като исковата молба, писмените доказателства и разпореждането са му връчени на 2.11.2020 г. и в разпореждането ответника е предупреден за възможността за постановяване на неприсъствено решение по делото, в случай, че не представи в срок отговор на исковата молба. Налице е и втората предпоставка на чл. 238, ал. 1 от ГПК, а именно – ответника не се е явил в първото по делото заседание. Налице е и третата предпоставка – ответника не е направил искане делото да се гледа в негово отсъствие на, както и четвъртата предпоставка, а именно ищецът, чрез процесуалния си представител в писмено становище е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответното дружество. Налице са и предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК, на ответника са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и последиците от неявяването на представител в съдебно заседание. Налице са и предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК, а именно иска е вероятно основателен, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
По предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД между страните по настоящото дело безспорно се установи, че по силата на извършена цесия на ЮБЦ ЕООД са прехвърлени вземания, които е имал Българска телекомуникационна компания ЕАД към Д.П.Д.. Тези вземания са по договор за далекосъобщителни услуги, по силата на който Българска телекомуникационна компания ЕАД се е задължило да предоставя на ответника далекосъобщителни услуги, а Д.П.Д., се е задължил, в качеството си на абонат да заплаща цената на далекосъобщителните услуги.
С оглед изложеното, предявеният иск ще следва да бъде уважен като основателен и доказан.
По предявения установителен искове за мораторна лихва, с оглед основателността на главния иск, съдът приема за основателен и акцесорния иск за мораторна лихва.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК и предвид направеното искане от процесуалния представител на ищцовото дружество, ще следва да бъде осъдено ответното дружество да му заплати направените по делото разноски в размер на 460 лв., представляващи направени в заповедното и в исковото производство разноски.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1,т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, че Д.П.Д., ЕГН ********** *** дължи на ЮБЦ ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.България №81,вх.В, ет.8 сумата 314.93 лв. главница по договор за далекосъобщителни услуги с Българска телекомуникационна компания ЕАД от 10.06.2016г., прехвърлен на С.Г.Груп ООД с договор за цесия от 16.10.2018г., а С.Г.Груп ООД го е прехвърлил на ЮБЦ ЕООД с договор за цесия от 1.10.2019г., законната лихва от датата на подаване на заявлението
, законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението-14.07.2020г. до окончателното изплащане на вземането.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, че Д.П.Д., ЕГН ********** *** дължи на ЮБЦ ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.България №81,вх.В, ет.8 обезщетение за забава в размер на 77.01 лв., считано от 3.11.2017 г. до 1.04.2020 г. г по договор за далекосъобщителни услуги с Българска телекомуникационна компания ЕАД, прехвърлен на С.Г.Груп ООД с договор за цесия от 16.10.2018г., а С.Г.Груп ООД го е прехвърлил на ЮБЦ ЕООД с договор за цесия от 1.10.2019г.,
ОСЪЖДА Д.П.Д., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на ЮБЦ ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.България №81,вх.В, ет.8 на основание чл. 78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер на 460 лв./четиристотин шестдесет два лева и три стотинки/, представляващи направени в заповедното и в исковото производство разноски.
На основание чл. 239, ал.4 от ГПК настоящото неприсъствено решение не подлежи на обжалване.
На основание чл. 240, ал.1 от ГПК препис от неприсъственото решение да се връчи на страните, като УКАЗВА на страната, срещу която е постановено Д.П.Д., ЕГН ********** ***, че може да поиска от СлОС неговата отмяна в едномесечен срок от връчването на препис от неприсъственото решение.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ: