Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260227
16.09.2020 г.
гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд, XXXVIII – ми
граждански състав
на осми септември две хиляди и двадесета година в открито съдебно заседание в състав:
Районен съдия: Невена Ковачева
Секретар: Станка Добрева
Като разгледа докладваното от съдията Ковачева
гражданско дело № 1264 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба на „Агенция за контрол на просрочени задължения”
ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
П.В.№ 29, ет. 3, представлявано от управителя И.Ц.К, с която се моли съда да приеме за установено, че
ответникът А.Г.Ж., ЕГН * адрес: ***, дължи на ищеца сумата от 522,54 лева главница по договор за паричен заем № 5454241 от 14.07.2018 г., сключен между „Вива
кредит“ ООД и ответника, сумата от
63,12 лева договорна възнаградителна лихва, начислена
за периода от 13.08.2018 г. до
09.02.2019 г., сумата от 206,53 лева такса за експресно
разглеждане на документи, сумата от 212,94 лева неустойка за неизпълнение
на задължение, сумата от 220 лева разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението – 13.11.2019 г., до изплащане на
вземането, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 4331/14.11.2019 г. по ч. гр. д. №
9672/2019 г. на БРС.
Твърди се, че между Ж. и „Вива кредит“ ООД е сключен договор за заем, по силата на който кредиторът е предоставил на длъжника сума в размер на 600 лева, която длъжникът се е задължил да върне
ведно с договорна лихва на 7 броя равни месечни погасителни вноски с падеж на последна вноска 09.02.2019 г.
На 01.07.2019 г. е сключен договор за прехвърляне на
вземания между „Вива кредит“
ООД и
ищеца, като вземането срещу длъжника по посочения по-горе договор за кредит е
прехвърлено изцяло, за което длъжникът е уведомен с връчване на настоящата
искова молба. Моли се за уважаване на
исковете и присъждане на съдебно-деловодни разноски в исковото и заповедното
производство.
Ответната страна чрез особен
представител е оспорила претенциите. Посочено е, че ищецът не притежава
качеството кредитор на ответника, тъй като договорът за цесия не е съобщен на
последния. Евентуално е изложено, че процесният
договор за кредит противоречи на разпоредбите на ЗПК – не е посочена общата
сума, дължима от потребителя, както изисква чл. 11, ал. 1, т. 10. Например
уговорената в договора неустойка представлява допълнителна такса и заобикаля
изискванията на закона, поради което клаузата е нищожна. Счита, че договорът за
кредит е недействителен и затова кредитополучателят дължи връщане само на
чистата стойност на кредита съгласно чл. 23 ЗПК, включително не дължи
обезщетение за забава. Направено е възражение за недействителност на договора и
като противоречащ на разпоредбата на чл. 19, ал. 2 ЗПК, тъй като липсват такива
общи условия, подписани от ответника.
Моли се съда да отхвърли исковете.
Съдът, като взе предвид исканията и
доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено следното:
Представен е договор за паричен заем от 14.07.2018 г., сключен между „Вива
кредит“ ООД и А.Ж.. В договора е посочено, че на кредитополучателя се
предоставя заем в размер на 600 лева, като с една част от сумата се погасява
задължение по предходен договор за заем на стойност 299,34 лева, а другата част
от сумата в размер на 300,66 лева се предоставя за ползване на Ж.. Видно от
приложения разходен касов ордер от 14.07.2018 г., подписан от страните, сумата
е предадена на ответника. Уговорен е годишен лихвен процент 40,30 %, като
сумата ще бъде върната ведно с уговорената лихва на 7 месечни вноски,
последната с падеж 09.02.2019 г.
Приложен е договор за прехвърляне
на вземания, сключен между „Вива кредит” ООД и
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД на 01.12.2016 г., в който е
описано, че първото дружество продава и прехвърля чрез цесия на второто вземанията
си към длъжници по договори за кредит, описани подробно в приложението, сред
които фигурира и ответникът А.Ж.. Представено е уведомление до длъжника за
цесията.
Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, чл. 240, ал. 2 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД по реда на чл. 422 ГПК.
При така обсъдените доказателства настоящият състав на Бургаския районен съд намира предявения иск за основателен.
За да бъде уважен предявеният иск, съобразно разпределената доказателствена тежест, ищецът е следвало при условията
на пълно и главно доказване да установи наличие
на облигационно правоотношение между прехвърлителя на вземането „Вива кредит” ООД и ответника, възникнало
по силата на сключен договор
за кредит, по което последното е изпълнило задълженията си точно, както и забавата на ответника да
изпълни задълженията си по договора в уговорения срок.
Ищецът съумя да проведе
пълно и главно доказване на основанието на претенцията си за главница по настоящото дело. По делото е безспорно
установено, че на 14.07.2018 г. „Вива кредит“ ООД като заемодател и Ж. като заемополучател са сключили валиден
договор за заем. Поради това съдът намира за доказано основанието на иска – съществуване
на договорно правоотношение между „Вива кредит“ ООД и ответника, цитирано в исковата молба, и неговия предмет – предоставяне
на сума срещу задължение на кредитополучателя да върне предоставения му заем,
като връща ежемесечно уговорена в погасителния план към договора погасителна
вноска. Действието
на договора се е прекратило след изтичане на срока, уговорен в него – 09.02.2019
г. Сумата по договора е усвоена, видно от приложения разходен
касов ордер, който има характер на разписка за получената сума.
Размерът на
задължението към датата на прехвърляне на вземането на ищеца по делото е 522,54
лева главница, 63,12 лева договорна лихва, 639,47 лева такси и неустойки. Праводателят на ищеца е изпълнил
договорното си задължение и е предоставил заемната сума, поради което в тежест
на ответника бе да докаже, че е изпълнил насрещното си парично задължение по
договора да върне предоставеният му заем, ведно с начислените договорни лихви,
в сроковете, уговорени в договора. Доказателства за заплащане на договорените
суми от страна на ответника липсват, въпреки изрично разпределената с доклада по
делото доказателствена тежест.
Неоснователно
се явява възражението на ответника, че не е уведомен за прехвърляне на
вземането и следователно ищецът няма качеството на кредитор спрямо него. Смисълът на изискването за уведомяване
на длъжника за цесията
е неговата защита – да знае на кого
да изпълни и, ако не е бил надлежно
уведомен и е изпълнил на стария кредитор,
то да е изпълнил
валидно. В случая обаче следва да
се отбележи, че длъжникът не е изпълнявал на никой
от кредиторите след датата на прехвърляне
на вземането. На следващо място следва да се отбележи, че ответниците
са получили отправеното от „Вива кредит“ ООД чрез
неговия пълномощник „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД (видно
от приложеното по делото пълномощно) уведомление
за цесията най-късно получавайки препис от исковата молба с приложенията към
нея, включително договор за цесия и уведомление за цесия. Следователно, най-късно
на тази дата длъжникът е получил изходящото от цедента
до него уведомление, като практиката на ВКС по реда на чл. 290 ГПК получаването
на уведомлението от особен представител на ответника се счита за надлежно
връчено. Получаването на уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса,
който е от значение за спорното право и поради това следва да бъде съобразен
при решаването на делото с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК. Ето защо
следва да се приеме, че договорът за цесия има действие за длъжника. Тъй като ответникът
не твърди и не доказва, че е извършил плащане на прехвърлената сума, то цесионерът – ищец се явява носител на това вземане.
Следва да се обсъдят възраженията на процесуалния представител на
ответника за недействителност на договора за заем поради неспазване
разпоредбите на ЗПК. За процесното правоотношение
приложим е Законът за потребителския кредит, като разпоредбите на чл. 10 и чл.
11 уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, а
съгласно чл. 22 ЗПК, действащ към датата на сключване на процесния
договор, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.
7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът е недействителен.
Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на
последиците по чл. 22 ЗПК – изначална недействителност на договора за
потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.
Съдът намира, че възражението за неспазване разпоредбата на чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК е основателно. В договора не е посочена общата сума, дължима от
потребителя, изчислена към момента на
сключване на договора за кредит.
По делото не е представен погасителен план, който да е предоставен и на
кредитополучателя, не е упоменато и в представения договор за заем какъв е размерът
на главницата, лихвата и таксата за експесно разглеждане, включени в месечната вноска от 133,10 лева. Ето
защо следва да се приеме,
че и задължението по чл. 11, ал. 1, т. 11 и 12 ЗПК не
е изпълнено. Това води до предвидената
в чл. 22 ЗПК недействителност на
договора за потребителски кредит. Съгласно
чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност
на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по
кредита.
За пълнота
следва да се отбележи, че клаузите, въз основа на които ищецът претендира
заплащане на суми за такса за експресно разглеждане на документи, неустойка за
неизпълнение на задължение и разходи и такси за извънсъдебно събиране, са неравноправни съгласно чл. 143, т. 5 от Закона
за защита на потребителите. Разпоредбата гласи, че неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като
задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка. В случая неустойка е уговорена
за неосигуряване на обезпечение и като такава излиза извън типичната й функция
да е дължима при неизпълнение на поетите насрещни задължения по договор. Дори
при изпълнение на поетите задължения за връщане на заетата сума ведно със
съответната възнаградителна лихва отново съобразно
уговорките по договора се дължи претендирана
неустойка, което противоречи на същността на неустоечната
клауза. Същата се явява при това положение уговорена с цел да се заобиколи императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 Закона
за потребителския кредит, уреждащ максимален размер на годишния процент на
разходите, поради което и на основание чл. 21 ЗПК е нищожна и плащане по нея не
се дължи. По отношение на претендираните такса за
експресно разглеждане на документи и разходи и такси за извънсъдебно събиране
съдът намира следното: съгласно императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани
с усвояване и управление на кредита. Така формулирана,
разпоредбата на чл. 1, ал. 3 от договора за дължимост
на такса за експресно разглеждане на документи противоречи на посочената норма
на закона – чл.10а ЗПК, което означава, че е неравноправна по смисъла на ЗЗП,
тъй като облагодетелства кредитора, като предвижда получаването на такса, която
не се допуска от закона, без да е гарантирано изпълнението на насрещно
задължение. По отношение на разходите и таксата за извънсъдебно събиране на
задължението в заявлението е посочено, че същата се дължи на основание Тарифата
на „Вива кредит“
ООД, но не се установява от твърденията в него по коя точно хипотеза от
нея е начислена сумата. Освен това таксата противоречи на такси противоречи на
чл. 10а, ал. 2 ЗПК по изложените вече съображения.
Ето защо съдът намира, че исковете са частично основателни. Следва да се
уважи искът за главница за сумата 522,54 лева, а исковете за присъждане на договорна
лихва, неустойка, такса за експресно разглеждане на документи и разходи и такси
за извънсъдебно събиране исковете са неоснователни
и следва да бъдат отхвърлени.
Съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода на
спора на ищцовата страна се дължат деловодни разноски в размер на 214,07 лева в настоящото и заповедното
производство, съразмерно на уважената част от исковете, включително юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер
на 100 лева.
Поради изложените
аргументи Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на А.Г.Ж.,
ЕГН * адрес: ***,
че дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения”
ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
П.В.№ 29, ет. 3, представлявано от управителя И.Ц.К, сумата
от 522,54 лева (петстотин двадесет и
два лева и петдесет и четири стотинки) главница по договор за паричен заем № 5454241 от 14.07.2018 г., сключен между „Вива
кредит“ ООД и ответника, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението – 13.11.2019 г., до изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК № 4331/14.11.2019 г. по ч. гр. д. № 9672/2019 г. на БРС, като
ОТХВЪРЛЯ исковете за приемане за установено спрямо ответника, че дължи на ищеца
сумата от
63,12 лева договорна възнаградителна лихва, начислена
за периода от 13.08.2018 г. до
09.02.2019 г., сумата от 206,53 лева такса за експресно
разглеждане на документи, сумата от 212,94 лева неустойка за неизпълнение
на задължение, сумата от 220 лева разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането.
ОСЪЖДА А.Г.Ж., ЕГН * адрес: ***, да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения”
ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
П.В.№ 29, ет. 3, представлявано от управителя И.Ц.К, сумата от 214,07 лева
(двеста и четиринадесет лева и седем стотинки) съдебно-деловодни
разноски в настоящото и заповедното производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Н. Ковачева
Вярно с оригинала!
С. Добрева