№ 335
гр. гр.Несебър, 08.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Сияна Ст. Димитрова
при участието на секретаря Р. Г. Менчева
като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Гражданско дело №
20232150100804 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба вх. № 7105/31.07.2023 г.
на собствениците в Етажната собственост на сграда с ид. № *** по КККР на гр.
Несебър, представляваща част от комплекс „С.д. ”, с административен адрес: общ.
Несебър, к.к. Слънчев бряг - запад, представлявани от управителя – П.А.Б., чрез адв. Р.
Н. от БАК, със съдебен адрес: гр. ***, партер, срещу Г. Р. Г., ЕГН **********, с адрес
в гр. ***, с искане за осъждане на ответника в качеството му на етажен собственик на
ап. № 14, да заплати на ищцовата ЕС, сумата от 485,78 евро, представляваща дължима
и незаплатена парична вноска за разходите за управление и поддръжка за 2021 г. въз
основа на решение по т. 3, взето на ОСЕС от 28.08.2021 г.; сумата от 124,56 евро,
представляваща дължима и незаплатена парична вноска за разходите за фонд „Ремонт
и обновяване“ за 2021 г. въз основа на решение по т. 3, взето на ОСЕС от 28.08.2021 г.;
сумата от 298,94 евро, представляваща дължима и незаплатена парична вноска за
разходите за управление и поддръжка за 2022 г. въз основа на решение по т. 4, взето на
ОСЕС от 28.08.2021 г.; сумата от 448,42 евро, представляваща дължима и незаплатена
парична вноска за разходите за фонд „Ремонт и обновяване“ за 2022 г. въз основа на
решение по т. 5, взето на ОСЕС от 28.08.2021 г.; сумата от 298,94 евро,
представляваща дължима и незаплатена парична вноска за разходите за управление и
поддръжка за 2023 г. въз основа на решение по т. 4, взето на ОСЕС от 17.09.2022 г.;
сумата от 448,42 евро, представляваща дължима и незаплатена парична вноска за
разходите за фонд „Ремонт и обновяване“ за 2023 г. въз основа на решение по т. 5,
взето на ОСЕС от 17.09.2022 г.; сумата от 84,84 лева, представляваща законна лихва за
забава върху паричната вноска за разходи за управление и поддръжка за 2022 г. за
периода 01.04.2022 г. – 31.07.2023 г.; сумата от 156,75 лева, представляваща законна
лихва за забава върху паричната вноска за разходи за фонд „Ремонт и обновяване“ за
2022 г. за периода 01.12.2021 г. – 31.07.2023 г.; ведно със законната лихва върху
главниците от датата на депозиране на исковата молба – 31.07.2023 г. до
окончателното изплащане. Претендират се съдебни разноски.
1
Посочва се, че ответникът е собственик на апартамент № 14, на ет. 2, сграда А, к-
с „С.д.“, к.к. Сл.бряг, общ. Несебър, с площ от 62,28 кв.м., ведно с прилежащите общи
части в сградата, по силата на нотариален акт от 2005 г. Съгласно влезли в сила
решения на ОСЕС от 28.08.2021 г. и 17.09.2022 г. били определени вноски за етажните
собственици към ЕС и за разходите за управление и поддръжка и фонд „Ремонт и
обновяване“ за 2021 г., 2022 г. и 2023 г, както и условия и срокове за извършването им.
Твърди се, че ответникът, в качеството си на етажен собственик за ап. № 14 в ЕС,
останал задължен за посочените вноски, като предвид забавата му за изпълнение на
гласуваните решения в определените срокове се претендират и лихви за забава.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор вх. №
3235/05.04.2024 г. /въпреки, че надлежната размяна на исковата молба е извършена на
28.05.2024 г. – л. 175 от делото/ от процесуалния представител на ответника – адв. М.
П. от САК, с който е взето становище за основателност на исковете и е направено
пълно признание, като се моли да не се допуска изготвянето на експертизи по искане
на ищеца. Заявява се желание за извънсъдебно уреждане на отношенията чрез
плащане. Прави се възражение за прекомерност на заплатеното от ищцовата ЕС
адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът поддържа
предявените искове, като ангажира писмени доказателства за обстоятелството, че
ответникът не е етажен собственик начиная 06.11.2023 г. и уточнява претенцията в
следния смисъл: че поддържа искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 253,38 евро /в намален размер/, представляваща дължима и незаплатена
парична вноска за разходите за управление и поддръжка за 2023 г. въз основа на
решение по т. 4, взето на ОСЕС от 17.09.2022 г. и за периода 01.01.2023 г. – 05.11.2023
г.; сумата от 380,07 евро /в намален размер/, представляваща дължима и незаплатена
парична вноска за разходите за фонд „Ремонт и обновяване“ за 2023 г. въз основа на
решение по т. 5, взето на ОСЕС от 17.09.2022 г. и за периода 01.01.2023 г. – 05.11.2023
г. Моли съда да уважи уточнените и поддържани претенции. Претендират се съдебни
разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Не дава
писмено становище по хода на делото, не ангажира доказателства и не прави
доказателствени искания,
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
Предявени са обективно съединени искови претенции с правно основание чл. 38,
ал. 1 от ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, при което в тежест на ищцовата етажна
собственост по главните претенции е да докаже, че ответникът е собственик на
самостоятелен обект в сградата в режим на ЕС за процесния период, като с влезли в
сила решения на ОСЕС от 28.08.2021 г. и 17.09.2022 г. са определени такси и вноски за
етажните собственици, дължими към ЕС, както и размерите им и настъпилата
изискуемост. В условията на насрещно доказване в тежест на ответника е разпределено
доказването на факта, че вземанията на ЕС са погасени, както и направените защитни
възражения.
С протоколно определение № 500/13.09.2024 г. съдът неправилно е приел
изменение /намаляване/ на претенциите за 2023 г., въпреки отсъствието на изрично
искане и изрично упълномощаване за представителя на ищеца с правото да се
разпорежда с предмета на делото. В този смисъл докладваното от съда изменение на
исковете не следва да бъде съобразявано, а становището и уточнението на ищцовия
процесуален представител следва да се вземат предвид по съществото на спора и с
2
оглед изграждането на преценка за основателност на първоначално предявените
искове. За пълнота следва да се отбележи, че изменението на иск чрез намаляване
представлява десезиране на съда с част от предмета на спора и следва да е
съпроводено с оттегляне или отказ от иск по реда на чл. 232 и чл. 233 от ГПК, каквито
искания не са надлежно отправяни до съда в хода на производството от страна на
ищеца. Съответно при липса на произнасяне по реда на чл. 232 или чл. 233 от ГПК за
неподдържаната част от исковете касаещи задължения за 2023 г. съдът е длъжен да
разгледа по същество исковете и да се произнесе по тях в цялост.
Между страните не се спори, че решенията на ОСЕС от 28.08.2021 г. и 17.09.2022
г. не са отменени по съдебен ред и са стабилизирани, както и че ответникът в
процесния период – до 05.11.2023 г. - е бил собственик на СОС с ид. № ***.14,
находящ се в ищцовата ЕС.
Тези обстоятелства се установяват и от представени с исковата молба и приети по
делото писмени доказателства – нотариален акт № 3/29.09.2005 г., том XI, рег. № 7026,
дело № 1894/2005 г. по описа на нотариус Мария Бакърджиева, рег. № 110 при НК,
район на действие НРС; протоколи от проведените ОСЕС от 28.08.2021 г. и 17.09.2022
г., ведно с приложенията им и приети бюджети за периода 01.01.2022 г. – 31.12.2024 г.;
постановление за възлагане на недвижим имот на ЧСИ Таня Маджарова с рег. № 803
при КЧСИ, ведно с поправката му /л. 27, л. 29-70; л. 185-186 от делото/.
Като доказателства по делото са приети и представени в приложение на исковата
молба уведомление по чл. 46б от ЗУЕС вх. № Н5-ЕС-089/29.06.2023 г. по описа на
Община Несебър и протокол от проведено на 10.06.2023 г. ОС на ответната ЕС /л. 8-26
от делото/, съгласно които като представляващ ищцовата етажна собственост на
29.06.2023 г. последно е вписан управителя П.А.Б., от който изхожда и иницциращата
производството искова молба.
Съгласно приетия нотариален акт, ответникът е придобил на 29.09.2005 г.
собствеността по отношение на СОС с ид. № ***.14, представляващ ап. 14 в бл. „А“,
находящ се на втори партерен етаж, във вилно селище „С.Д.“ – к.к. Сл.бряг, общ.
Несебър, с площ от 53,40 кв.м., ведно с 3,25 % ид.ч. или 8,88 кв.м.ид.ч. от общите
части на сградата.
От приетите протоколи за проведени ОСЕС от 28.08.2021 г. и 17.09.2022 г. се
установява, че с нарочни решения етажните собственици са приемали бюджети,
определяли са начина за определяне на дължимите от всеки собственик вноски и срок
за заплащането им към ЕС.
Така, с решение по т. 3 от 28.08.2021 г. за финансовата 2021 г. ОСЕС е
определило заплащането от етажните собственици на годишна такса за управление и
поддръжка в размер на 7,80 евро на квадратен метър /сбор от застроената площ на
съответния самостоятелен обект и ид.ч. от общите части на сградата/, както и годишна
такса за фонд „Ремонт и обновяване“ в размер на 2 евро на квадратен метър от площта
на всеки самостоятелен обект. С решения по т. 4 и т. 5 от 28.08.2021 г. ОСЕС е
задължило етажните собственици за вноски за 2022 г., както следва: парична вноска за
разходите за управление и поддръжка на общите части на сградите /вкл. сграда А/ в
размер на 4,80 евро на квадратен метър от площта на всеки самостоятелен обект, ведно
с ид.ч. от общите части, дължима по банков път на две равни части с падежи
28.02.2022 г. и 31.03.2022 г.; както и парична вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ в
размер на 7,20 евро на квадратен метър, дължима по банков път на две равни части с
падежи 30.09.2021 г. и 30.11.2021 г. Таксите за 2023 г. са били предмет на решения на
ОСЕС по т. 4 и т. 5 от 17.09.2022 г., като размерите им са останали непроменени –
вноска от 4,80 евро на кв.м. за разходите за управление и поддръжка на общите части,
дължима на две равни части с падежи 28.02.2023 г. и 31.03.2023 г.; както и вноска
3
фонд „Ремонт и обновяване“ в размер на 7,20 евро на квадратен метър, дължима по
банков път на две равни части с падежи 30.09.2022 г. и 30.11.2022 г.
Доколкото страните не спорят, че така взетите решения са придобили стабилитет
и не са били отменяни по съдебен ред, съдът намира, че съставляват годно основание
за ангажиране отговорността на етажните собственици във връзка с изпълнението им и
съгласно чл. 6, ал. 1, т. 10 от ЗУЕС и по реда на чл. 38, от ЗУЕС. Субективните
предели на действие на решенията ОСЕС са по-широки от тези на многостранните
сделки и обвързват, след влизането си в сила, по задължителен начин, всички етажни
собственици, вкл. тези, които са гласували против, неучаствалите съсобственици,
както и бъдещите етажни собственици, ползватели и обитатели. Вземанията възникват
на основание самите решения и не са обусловени от действително извършени
поддръжка или разходи./така Решение № 39/19.02.2013 г. по гр.д. № 657/2012 г. по
описа на ВКС, I-во Г.О./.
Съобразно изложеното, налага се изводът, че въз основа на влезлите в законна
сила процесни решения на ОСЕС за етажните собственици е възникнало задължение
да направят съответните вноски, така както са гласувани от мнозинството, съответното
главните претенции на ищцовата етажна собственост се явяват основателни.
В случая гласуваните задължения за етажните собственици с процесните решения
са определяеми. В тази връзка по делото не се спори относно размера на задълженията
на ответника в качеството му на собственик на ап. 14 в бл. „А“ – СОС с ид. № ***.14,
като след извършени изчисления съдът констатира, че претендираните суми
съответстват на припадащите се по размер задължения за разходи и вноски към ЕС на
ответника, съгласно уточнението на претенцията. Тук следва да се посочи, че съгласно
постановление на ЧСИ по делото ответникът е загубил правото си на собственост по
отношение на процесния СОС /респ. качеството на етажен собственик/ в хода на
процеса - считано от 06.11.2023 г. В този смисъл претенциите за вноски за 2023 г.
следва да бъдат уважени, както следва: сумата от 253,38 евро, представляваща
дължима и незаплатена парична вноска за разходите за управление и поддръжка за
2023 г. въз основа на решение по т. 4, взето на ОСЕС от 17.09.2022 г. и за периода
01.01.2023 г. – 05.11.2023 г.; сумата от 380,07 евро, представляваща дължима и
незаплатена парична вноска за разходите за фонд „Ремонт и обновяване“ за 2023 г. въз
основа на решение по т. 5, взето на ОСЕС от 17.09.2022 г. и за периода 01.01.2023 г. –
05.11.2023 г., като бъдат отхвърлени до пълните заявени размери и за периода
06.11.2023 г. – 31.12.2023 г.
Предвид посоченото се налага извод за частична основателност на ищовите
претенции по размер, като при отсъствие на доказателства за погасяване на
задълженията от страна на ответника, съдът достига до краен извод, че главните
обективно съединени претенции с правно основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС следва да
бъдат уважени с изключение на частта относно претендираните вноски за 2023 г. над
посочените по-горе размери и за периода 06.11.2023 г. – 31.12.2023 г.
Що се отнася до акцесорните искове с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
заплащане на лихва за забава, в тежест на ищеца е да докаже възникването на главни
задължения за 2022 г. и изпадането на ответника в забава за периодите 01.04.2022 г. –
31.07.2023 г. и 01.12.2021 г. – 31.07.2023 г. По делото се доказа наличието на главни
задължения за годишни такси и вноски за бюджетната 2022 г., като ответникът, както
бе посочено по-горе, е изпаднал в забава за заплащане на дължимите към ЕС вноски с
настъпване на изричните падежи, съответно на 28.02.2022 г., 31.03.2022 г., 30.09.2021 г.
и 30.11.2021 г., и без да е било необходимо да бъде поканен. След извършени от съда
математически действия по умножаване и събиране, посредством калкулатор за
изчисляване на законна лихва на НАП с интернет адрес
4
https://portal.nra.bg/details/interest-calc, се установи, че заявените размери на
мораторните лихви върху главниците и за релевантните периоди се явяват доказани по
размер.
Като последица от уважаването на главните претенции, в полза на ищеца следва
да се присъди и законната лихва върху тях от датата на подаване на исковата молба до
окончателното им изплащане.
По исканията за разноски и направените възражения:
С оглед изхода на делото право на разноски се поражда и за двете страни, но
доколкото искане е отправено единствено от ищцовата страна съдът следва да се
произнесе само по него.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК и с оглед изхода на делото, в
тежест на ответника следва да бъдат възложени направените от ищеца разноски в
настоящия процес. От представен списък по чл. 80 от ГПК и доказателствата по
делото се установява, че ищецът е направил разноски, както следва: сумата от 215,50
лева – заплатена по банков път държавна такса; 15 лева – държавна такса за вписване
на възбрана; сумата от 1350 лева – заплатен адвокатски хонорар за един адвокат по
делото, 700 лева – заплатен адвокатски хонорар за осъществено обезпечение по делото
и вписване на обезпечителна заповед в Агенция по вписванията.
Във връзка със своевременно релевирано от ответника възражение за
прекомерност на размера на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, съдът
като съобрази разпоредбите на чл. 7, ал. 2, т. 2 и ал. 7 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, след извършени изчисления
и предвид броя на съдебните заседания пред настоящия съд, намира, че съответният
размер на претендираното възнаграждение възлиза, както следва: 900 лева – за
исковото производство пред настоящата инстанция по предявените оценяеми искове,
вкл. за допълнително положения труд от адвоката във връзка с допуснатото от съда
обезпечение на висящите искове, която сума следва да се възложи в тежест на
ответната страна съразмерно на уважената част от претенциите. Действително,
съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22г. на СЕС съдът не е обвързан от
минималните размери на адвокатски възнаграждения, определени с Наредба №
1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет, но след осъществена собствена преценка
за ниската фактическата и правна сложност на делото, предвид липсата на оспорвания
от страна на ответника и пасивното му процесуално поведение и вземайки за ориентир
относимите разпоредби от Наредбата и намери, че съответното възнаграждение за
положения от адвоката труд следва да се определи в размер на общо 900 лева. Тук
следва да се посочи, че настоящото производство е единно, като обезпечението на
иска е допуснато в хода на делото и въз основа на изложението в исковата молба и при
съобразяване на представените с нея доказателства, независимо от нарочната молба по
реда на чл. 389 от ГПК. От друга страна възлагането на представителство от страна на
ищеца в полза на адвокат и в отношенията му с Агенция по вписванията касае
облигационни отношения, които остават извън предмета на настоящото дело, предвид
което заплатеното по повод поръчката възнаграждение не следва да се разглежда като
съдебна разноска.
В обобщение на изложеното, в тежест на ответника следва да се възложат
сторените от ищеца разноски, съразмерно на уважената част от претенциите и в
размер на общо 1073,95 лева, като съдът намира за доказани следните разходи по
делото: 900 лева – дължимо адвокатско възнаграждение, 215,50 лева – заплатена по
банков път държавна такса и 15 лева – държавна такса за вписване на възбрана
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Несебърският
районен съд
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. Р. Г., ЕГН **********, с адрес в гр. ***, на основание чл. 38, ал. 1
от ЗУЕС да заплати на собствениците в Етажната собственост на сграда с ид. №
*** по КККР на гр. Несебър, представляваща част от комплекс „С.д. ”, с
административен адрес: общ. Несебър, к.к. Слънчев бряг - запад, представлявани от
управителя – П.А.Б., сумата от 1991,15 /хиляда деветстотин деветдесет и едно евро
и петнадесет евро-цента/ евро, съставляваща дължими към етажната собственост
разходи за управление и поддръжка на общите части на сграда с ид. № *** за
собствения на ответника СОС с ид. № ***.14, разположен в нея, както и вноски за
фонд „Ремонт и обновяване“, съответно за финансовите 2021 г., 2022 г. и 2023 г. и въз
основа на решения на ОСЕС от 28.08.2021 г. и 17.09.2022 г., от която сумата от 485,78
евро, представляваща дължима и незаплатена парична вноска за разходите за
управление и поддръжка за 2021 г. въз основа на решение по т. 3, взето на ОСЕС от
28.08.2021 г.; сумата от 124,56 евро, представляваща дължима и незаплатена парична
вноска за разходите за фонд „Ремонт и обновяване“ за 2021 г. въз основа на решение
по т. 3, взето на ОСЕС от 28.08.2021 г.; сумата от 298,94 евро, представляваща
дължима и незаплатена парична вноска за разходите за управление и поддръжка за
2022 г. въз основа на решение по т. 4, взето на ОСЕС от 28.08.2021 г.; сумата от 448,42
евро, представляваща дължима и незаплатена парична вноска за разходите за фонд
„Ремонт и обновяване“ за 2022 г. въз основа на решение по т. 5, взето на ОСЕС от
28.08.2021 г.; сумата от 253,38 евро, представляваща дължима и незаплатена парична
вноска за разходите за управление и поддръжка за 2023 г. въз основа на решение по т.
4, взето на ОСЕС от 17.09.2022 г. и за периода 01.01.2023 г. – 05.11.2023 г.; сумата от
380,07 евро, представляваща дължима и незаплатена парична вноска за разходите за
фонд „Ремонт и обновяване“ за 2023 г. въз основа на решение по т. 5, взето на ОСЕС
от 17.09.2022 г. и за периода 01.01.2023 г. – 05.11.2023 г.; ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 31.07.2023 г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете за горницата над 1991,15
евро до пълния претендиран общ размер от 2105,06 евро, включваща част от
вноската за разходите за управление и поддръжка за 2023 г. в размер на 45,56 евро и за
периода 06.11.2023 г. – 31.12.2023 г.; и част от вноската за фонд „Ремонт и обновяване“
за 2023 г. в размер на 68,35 евро и за периода 06.11.2023 г. – 31.12.2023 г., ведно с
претенцията за законна лихва върху тях, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА Г. Р. Г., ЕГН **********, с адрес в гр. ***, на основание чл. 86, ал. 1
от ЗЗД да заплати на собствениците в Етажната собственост на сграда с ид. № ***
по КККР на гр. Несебър, представляваща част от комплекс „С.д. ”, с
административен адрес: общ. Несебър, к.к. Слънчев бряг - запад, представлявани от
управителя – П.А.Б., сумата от 241,59 /двеста четиридесет и един лева и петдесет и
девет стотинки/ лева, представляваща лихва за забава върху част от главниците в
размер на законната лихва, както следва: сумата от 84,84 лева, представляваща
законна лихва за забава върху паричната вноска за разходи за управление и поддръжка
за 2022 г. за периода 01.04.2022 г. – 31.07.2023 г.; сумата от 156,75 лева,
представляваща законна лихва за забава върху паричната вноска за разходи за фонд
„Ремонт и обновяване“ за 2022 г. за периода 01.12.2021 г. – 31.07.2023 г.
ОСЪЖДА Г. Р. Г., ЕГН **********, с адрес в гр. ***, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК, да заплати на собствениците в Етажната собственост на сграда с ид. №
*** по КККР на гр. Несебър, представляваща част от комплекс „С.д. ”, с
административен адрес: общ. Несебър, к.к. Слънчев бряг - запад, представлявани от
управителя – П.А.Б., сумата от 1073,95 / хиляда седемдесет и три лева и деветдесет и
6
пет стотинки/ лева – направени съдебно-деловодни разноски в настоящата съдебна
инстанция.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени по банкова сметка на ищеца,
както следва: Банка – Първа инвестиционна банка; IBAN – BG23 *** 9150 1017 6611
47; BIC – ***BGSF; Титуляр на сметката – ЕС С.д. КС Слънчев бряг.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен
срок от връчването му в препис на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
7