Присъда по НОХД №4032/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 210
Дата: 9 април 2025 г. (в сила от 25 април 2025 г.)
Съдия: Роси Петрова Михайлова-Маркова
Дело: 20231110204032
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 27 март 2023 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 210
гр. София, 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РОСИ П. М.-МАРКОВА
при участието на секретаря СОНЯ АНД. МЛАДЕНОВА
и прокурора Й. В. Р.
като разгледа докладваното от РОСИ П. М.-МАРКОВА Наказателно дело от
общ характер № 20231110204032 по описа за 2023 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия А. К. Х., роден на ************ г. в гр. София, българин,
български гражданин, ЕГН **********, с адрес. *******************, трудово зает, средно
образование, неженен, неосъждан, ЗА ВИНОВЕН, в това, че на 29.06.2020 г. ,около 22.00 ч.,
в гр. София, в жк. „Бъкстон“, в заведение „Гуде“, находящо се на бул. „Цар Борис III” № 157,
чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на устата, причинил на М. Ц. П. разстройство на
здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, а именно разкъсно контузна рана на
лигавицата на долната устна, оток и кръвонасядане на устната в същата област, частично
счупване на свободния ръб на коронката на първи горен десен резец, охлузване на задната
повърхност на лявата ушна мида, охлузване и кръвонасядане в областта на двете ръце и
двата крака, които са довели до временно разстройство на здравето неопасно за живота, като
деянието е извършено по хулигански подбуди /на публично място, непредизвикан и без
основателна причина, при демонстрация на безнаказаност и пренебрежение към
неприкосновеността на личността и обществения ред/ - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12,
във вр. чл. 130, ал. 1 от НК. и на основание чл. 54, във вр. чл. 131, ал. 1, т. 12, във вр. чл. 130,
ал. 1 от НК му налага наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 6 (шест) месеца.

ОТЛАГА на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наложеното наказание
„лишаване от свобода“ за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
ОСЪЖДА подсъдимия А. К. Х. /със снета по делото самоличност/ на основание чл. 189, ал.
1
3 от НПК да заплати в полза на държавата и по сметка на СРС сумата от 50.00 лева, както и
държавна такса в размер на 5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.

Присъдата подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес пред
Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ ПО Н.О.Х.Д. №4032/2023 г. ПО ОПИСА НА СРС, НО, 109 СЪСТАВ
Производството е по реда на глава XX НПК
Настоящото производство е образувано въз основа на внесен от СРП обвинителен акт
срещу А. К. Х. с твърдение за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. 130, ал. 1
от НК, а именно: че на 29.06.2020 г. около 22:00 часа в гр. София, в ж.к. „Бъкстон“, в
заведение „Гуде“, находящо се на бул. „Цар Борис III“ №157, чрез нанасяне на удар с юмрук
в областта на устата, причинил на М.Цв.П разстройство на здравето, извън случаите на чл.
128 и чл. 129 от НК, а именно разкъсно-контузна рана на лигавицата на долната устна, оток
и кръвонасядане на устната в същата област, частично счупване на свободния ръб на
коронката на първия горен десен резец, охлузване по задната повърхност на лявата ушна
мида, охлузвания и кръвонасядания в областта на двете ръце и двата крака, които са довели
до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено по
хулигански подбуди /на публично място, непредизвикан и без основателна причина, при
демонстрация на безнаказаност и пренебрежение към неприкосновеността на личността и
обществения ред/.
В съдебно заседание представител на СРП поддържа обвинението. Намира, че в хода
на съдебното следствие са се събрали безспорни доказателства за виновността на
подсъдимия за извършване на деянието. Пледира за осъдителен съдебен акт и моли съда да
вземе предвид неговото съдебно минало.
Частният обвинител М. П., редовно уведомен, не се явява и не се представлява. Не
дава становище.
Защитата счита, че е останал неизяснен механизмът на деянието и моли подсъдимият да
бъде оправдан. Алтернативно моли да бъде наложено минимално наказание.
Подсъдимият не се явява в съдебно заседание и не се възползва от правото си на
последна дума.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и след извършване
на дължимата служебна проверка, намира за установено от фактическа страна
следното:
Подс. А. К. Х. с ЕГН: **********, жив. г************** българин, български гражданин, е
трудово зает, със средно образование, неженен, неосъждан (реабилитиран) към момента на
извършване на престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност в
настоящото производство– 29.06.2020 г..
На 29.06.2020 г. около 20:00 часа в гр. София, в ж.к. „Бъкстон“ св. М. П. се срещнал с
приятелката си св. Вл.К в заведение „Гуде“, находящо се на бул.“Цар Борис III“ №157.
Малко след това при тях дошла и св. М.Б. /приятелка на св. К./, която седнала на масата при
тях и тримата започнали да си говорят. Около 21:30 часа в заведението влязъл подс. А. Х.,
като същият седнал на маса в близост до св. М.Б.. Последната се познавала с обвиняемия,
тъй като до м.март 2022 г. имали интимна връзка. Св.П. не познавал обвиняемия, а със св. Б.
се запознал същия ден. Около 22:00 часа подс. Х. седнал на масата при тях и започнал да се
заяжда със св. П., както и да го обижда. Последният не му обръщал внимание, като си
мълчал и не го поглеждал. В един момент, без никаква причина, подс. Х. нанесъл на св. М.
П. удар с юмрук в областта на устата. От удара св. П. политнал и паднал назад със стола, на
който седял. Намиращите се в заведението клиенти извели обвиняемия навън.
Видно от изготвената съдебно-медицинска експертиза, в резултат на нанесения от
обвиняемия удар, на пострадалия М.Цв.П са причинени следните травматични увреждания:
разкъсно-контузна рана на лигавицата на долната устна, оток и кръвонасядане на устната в
същата област, частично счупване на свободния ръб на коронката на първия горен десен
1
резец, охлузване по задната повърхност на лявата ушна мида, охлузвания и кръвонасядания
в областта на двете ръце и двата крака, които са довели до временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. Така описаните в експертизата телесни увреждания
реализират медико-биологичния признак: разстройство на здравето, извън случаите на чл.
128 и чл. 129 от НК /лека телесна повреда по смисъла на чл. 130,
ал. 1 от НК/.

Горната фактическа обстановка се установява, след проведен анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: свидетелски
показания на М. П., Вл. К. – дадени пред съда и приобщените и показания от досъдебното
производство (л. 41 и 42 ДП), М.Б. – дадени пред съда и приобщените и показания от
досъдебното производство (л.65 ДП), М.Ив. – дадени пред съда и приобщените и показания
от ддосъдебното производство (л.27 ДП), Т.С. – дадени пред съда и приобщените и
показания от досъдебното производство(;л. 85 ДП), М.Ив. дадени пред съда и приобщените
и показания от досъдебното производство ( л.84 ДП); справка съдимост на подс. А. Х.
(л.115-117); заключението по СМЕ (л. 52-53 ДП).
Доказателственият материал, събран в хода на досъдебното производство съдът счита за
безпротиворечив относно релевантните по делото факти. Съдът кредитира изцяло събраните
и приетите в хода на съдебното следствие и досъдебното производство №1705/2021 г.
показания на свидетелите М. П., Вл. К., М.Б., М.Ив., Т.С., М.Ив., както и заключението на
в.л. д-р Василка Нанкова в съдебномедицинската експертиза. Съдът намира, че те си
кореспондират с останалите доказателства, събрани в досъдебното производство. Съдът
кредитира показанията на посочените свидетели, депозирани както в хода на съдебното
следствие, така и от досъдебното производство, приобщени по надлежния ред, тъй като те
не се намират в противоречие по меду си, а единствено в хода на разследването са по-
детайлни, което е обяснимо с по-близкия до деянието момент, в който са били дадени.
Съответно спомените на свидетелите са били по-пресни.
Спецификата на настоящото обвинение предполага водеща роля на гласните доказателства
за изясняване на механизма и авторството на деянието, както и на медицинската
документация – за изясняване характера на телесните увреждания.
Съдът кредитира показанията на свидетеля М. П. като последователни, ясни,
кореспондиращи с показанията на останалите свидетели и с изводите от заключението на
СМЕ. Показанията на свидетелката Вл.К също се приемат от съда за достоверни поради
тяхната пълнота, последователност и съответствие с показанията на останалите очевидци.
По аналогични съображения следва да бъдат кредитирани и показанията на свидетелката
М.Б.. Ясни и кореспондиращи с показанията останалите очевидци са и показанията на
свидетелката М.Ив., поради което и тях съдът приема с доверие. Съдът приема за достоверни
и показанията на свидетелите - поемни лица, с оглед направените от тях пред съда
уточнения и потвърждаването от тяхна страна на прочетените им показания от досъдебното
производство.
За широк кръг обстоятелства показанията на всички разпитани свидетели за напълно
еднопосочни – относно времето, мястото, обстановката по време на процесното деяние, а
също относно участниците и авторството на инкриминираните действия. Заключението,
изложено в рамките на СМЕ и направено въз основа на медицинската документация
събрана в досъдебното производство, кореспондира напълно с констатациите изложени от
постаралия М. П. както по отношение на механизма на деянието, така и относно резултата
от действията на подс. А. Х.. С тези съображения и по аргумент от разпоредбата на чл. 305,
ал. 3 НПК, съдът намира, че подробен анализ и съпоставка за доказателствата, касателно
тези обстоятелства, се явява ненужен.
2
Ключова роля имат свидетелските показания на М. П., Вл. К. и М.Б., които са преки
очевидци на инкриминираното събитие. Действително подс. А. Х. не е бил провокиран по
никакъв начин, за да се стигне до физическата саморазправа от негова страна.
М. П. подробно описва случващото се преди нанесения върху него удар. В разговор между
свидетеля и подсъдимия последният го е попитал без явна провокация от М. П. „ядат ли ти
се шамарчета, бе“. След като се връща в компанията на св. К. и св. Б., св. П. игнорира подс.
Х., предприел словесно пререкание с момичетата. След спора с тях подс. Х. обърнал
агресията си към св. П., който не му обърнал внимание и подс. Х. му задал въпроса „Ти на
какъв ми се правиш, бе педерастче?“. След като св. П. продължил да го игнорира,
подсъдимият нанесъл инкриминирания удар. В тази връзка настоящият съдебен състав не
споделя становището на защитата, че не е изяснен механизмът на деянието. Ясно е
посочено, че М. П. бил „седнал на стол от вътрешната страна на масата към стената на
заведението …“ , „при което ми беше нанесен отстрани отзад удар“, по думите на частния
обвинител, подкрепени от показанията на останалите очевидци. Той уточнява, че удара му е
бил ненаесен „от място, което не виждам като съм седнал на стола. От дясната ми страна
беше стена, а от лявата той (подс. Ал. М.ов) постоянно ставаше и сядаше, за да се разправя с
момичетата.“. Така описаният механизъм на инкриминираното деяние се потвърждава и от
показанията на Вл.К и М.Б..
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
При така установената фактическа обстановка и след проведен анализ на събрания по
делото доказателствен материал, настоящият състав намира, че от обективна и субективна
страна подс. Х. е реализирал престъпния състав, по който му е повдигнато обвинение.
От обективна страна, с действията си подс. А. Х.. е осъществил състава на престъпление по
чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.1 от НК, тъй като е причинил другиму леки телесни повреди,
изразяващи се в разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и 129 от НК. В резултат
на нанесения от подс. Х. на св. М. П. удар с по главата на последния е била причинена
разкъсно-контузна рана на лигавицата на долната устна, оток и кръвонасядане на устната в
същата област, частично счупване на свободния ръб на коронката на първия горен десен
резец, охлузване по задната повърхност на лявата ушна мида, охлузвания и кръвонасядания
в областта на двете ръце и двата крака, които са довели до временно разстройство на
здравето, неопасно за живота.
От субективна страна, престъплението е извършено с пряк умисъл. Подс. Х. е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на
общественоопасните му последици.
Деянието следва да се квалифицира като такова, извършено по хулигански подбуди.
Квалифицираният състав на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК изисква мотивът за
извършване на конкретното деяние да е хулигански, като хулиганските действия
непосредствено да предхождат или съпровождат извършването на престъплението.
Хулиганските подбуди се изразяват в стремеж у виновния към открито пренебрегване на
обществения порядък, в прояви на явно неуважение към обществото, в извършване на
действия, съпроводени с изключителен цинизъм и дързост, като при самият процес на
причиняване на телесна повреда деецът цели да покаже явно неуважение към обществото,
пренебрежение към правилата на морала и към човешката личност. При него липсват лични
отношения между дееца и пострадалия като вражда, завист, както и други конкретни
мотиви. Като такива именно действия настоящият съдебен състав разглежда ругатните,
отправени от подс. Х. към М. П. и Вл.К, както и самото нанасяне на удара без някакво
провокиране на тази физическа саморазправа и без предходни взаимоотношения между
подсъдимия и частния обвинител.
3
Налице е и пряка причинно-следствена връзка между действията на подсъдимия и
причиненото на пострадалия телесно увреждане. По делото безспорно е установено, че в
резултат на нанесения от подс. Х. удар в областта на устата на пострадалия са настъпили
телесните увреждания.

По вида и размера на наказанието
При индивидуализация на наложеното наказание на подс. Х. за извършеното престъпление,
съдът установи като отегчаващи отговорността обстоятелства броя на телесните
наранявания, надхвърлящ минималния за квалифициране на деянието по инкриминирания
състав. Като смекчаващи обстоятелства съдът цени трудовата му ангажираност и чистото му
съдебно минало.
В представената в последното съдебно заседание и приета като доказателство по делото
актуална справка за съдимост фигурират пет отбелязвания. По НАХД № 21168/2012 г. е бил
освободен от наказателна отговорност и му е било наложено административно наказание по
чл. 78а от НК, следователно се счита неосъждан. С определение от 06.04.2016 г. по н.о.х.д.
№4799/2012 г., влязло в сила на 22.04.2016 г., му е наложено едно общо наказание пробация
за срок от две години за намиращите се в съвкупност престъпления, за които е признат за
виновен със съдебни актове по н.о.х.д. №8663/2014 г. и н.о.х.д. №4799/2012 г. Тъй като от
представената по делото справка от СРП се установява, че така определеното общо
наказание е изтърпяно на 28.01.2017 г., то на основание разпоредбата на чл. 86, ал. 1, т. 2 от
НК подс. А. Х. е реабилитиран по право към 06.04.2019 г., следователно и към момента на
извършване на престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност в
настоящото производство – 29.06.2020 г. Следващите две отбелязвания касаят съдебни
актове, с които подсъдимият е признат за виновен за извършване на престъпления,
осъществени след датата на извършване на престъплението, за което е привлечен към
наказателна отговорност в настоящото производство– 29.06.2020 г..
Преценката относно съдебното му минало следва да се прави към датата на
инкриминираното деяние, която е 29.06.2020 г. към който момент подс. Х. се е считал
неосъждан (реабилитиран по право).
При определяне размера на наказанието съдът наложи на подс. А. Х. наказание „Лишаване
от свобода“ за срок от 6 месеца, като счита, че то е от естество чрез него да бъдат постигнати
визираните в разпоредбата на чл. 36 от НК цели на наказанието за индивидуална и
генерална превенция, както и е съответно на обществената опасност на деянието и дееца.
Съдът отложи изпълнението на наложеното наказание за изпитателен срок от три години,
констатирайки предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК – съдът налага наказание лишаване от
свобода до три години, лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от
общ характер към момента на извършване на престъплението и за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи
наказанието.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че въпреки формалното наличие на
предпоставките, визирани в чл. 78а, ал. 1 от НК, цитираната разпоредба е неприложима в
настоящия случай, тъй като от свидетелството за съдимост на подсъдимия се установява, че
той е извършил няколко престъпления, намиращи се в съвкупност с това, за което е
привлечен към наказателна отговорност по настоящото дело, за които е бил признат за
виновен с влезли в сила съдебни актове по н. о. х. д. 9231/2022 г. по описа на СРС и по н. о.
х. д. 13435/2022 г. Съгласно ограничението на чл. 78а, ал. 7 от НК алинеи 1- 6 не се прилагат
при множество престъпления.
По разноските
4
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция и предвид императивната
разпоредба на чл. 189, ал. 3 НПК, в тежест на подс. Х. следва да бъдат възложени
деловодните разноски от съдебната фаза. Не следва да бъдат присъждани в тежест на
подсъдимия разноски, сторени в досъдебното производство, тъй като по делото липсват
доказателства за извършени такива – липсват документи за заплатено възнаграждение на
вещото лице.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
5
Съобщи за изтекли лични данни