Р Е Ш Е Н И Е
№………./…………….. 2017 г.
Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на тридесети
януари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
ИВАНКА
ДРИНГОВА
при секретар Н.И.,
като разгледа
докладваното от съдия Пенева
въззивно гражданско дело № 2196 по описа за 2016 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по делото е въззивно и е
образувано по жалба на В.Х.Г. против решение № 3330 от 16.09.2016 г.,
постановено по гр.д.№ 16356 по описа за 2015 г. на тридесет и четвърти състав
на Районен съд - Варна, в следните негови части: с което е обявено, че вина за
разстройството на брачните отношения имат двамата съпрузи, като се иска отмяна
в тази част и постановяване, че вина има само съпругът; в частта, с която е
предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето М. В. Г.
на майката В.Д.Г., като се иска те да бъдат предоставени на бащата; в частта, с
която е предоставено ползването на семейното жилище на В.Г., като се иска то да
бъде предоставено на въззивника; а доколкото като
последица от предоставянето на родителските права би се наложила промяна в
режима на лични отношения между детето и родителя, както и изплащане на месечна
издръжка, то предмет на въззивното производство са и
тези части на решението, като въззивникът иска
майката да има право да взема детето при себе си всяка първа и трета събота и
неделя от месеца от 10 часа в събота до 18 часа в неделя с преспиване, през
половината време от коледните и новогодишните празници, както и един месец през
лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск, както и майката да заплаща
месечна издръжка в размер на 150 лева с падеж от първо до пето число на месеца.
Във въззивната
жалба се излагат подробни доводи за неправилност и незаконосъобразност на
решението в атакуваните му части.
В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил
писмен отговор от насрещната страна, с който въззивната
жалба се оспорва и се иска потвърждаване на решението като правилно и
законосъобразно.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбата
се поддържа, както и отговора.
Въззивната жалба е подадена от лице, легитимирано да обжалва първоинстанционното решение, като
неизгодно за него. Правото
си на жалба, то е упражнило
в срок. Жалбата отговаря на
изискванията на член 260 и член 261 от ГПК. При извършената служебна
проверка по валидността на обжалваното решение съобразно нормата на член 269 от
ГПК съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост.
Настоящият
състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и след
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на
страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален
кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:
Ищцата В.Д.Г. излага в исковата молба, че с ответника В.Х.Г. са сключили граждански
брак на 13.04.1996 г., от който имат
две родени деца – А., родена на *** г., и М., родена на *** г. Сочи, че още от началото
на брака отношенията между съпрузите не били
добри, като през годините те
се влошили
още повече, като
съпрузите постепенно се отчуждили един
от друг. Твърди, че ответникът
започнал да води свой самостоятелен
живот, проявявайки абсолютно безразличие към съпругата, включително показвайки й категоричното си нежелание за интимни
контакти, отнасял се с неуважение към ищцата, не
я е подкрепял в личните й инициативи, а през последните години започнал да предизвиква безпричинни скандали, при които обикновено
се стигало до заплахи, проява
на физическа насилие, като по
повод осъществено такова на 06.11.2015 г. му е съставен предупредителен протокол от служители на
ІІ РУП - Варна. Въпреки проявените от страна
на ищцата усилия за преодоляване
на създалата се ситуация, ответникът
проявявал нехайство, не полагал никакви усилия за възстановяване
отношенията между съпрузите. С оглед честите отсъствия на съпруга от
дома, предвид ненормираното му работно време и командировките извън град Варна, се излага, че Г. не можела да разчита на неговата
помощ при отглеждане и възпитание на децата, за
които ответникът не отделял време, включително и събота и неделя, с изключение на последните пет-шест
месеца. Излага се, че с оглед
поведението и отношението на ответника ищцата
се е убедила окончателно, че между съпрузите липсва любов, доверие
и взаимно разбирателство, поради което и отправя до съда
искане за прекратяването на брака поради дълбокото
му и непоправимо разстройство по вина на ответника.
Наред с брачните искове предявява и небрачни такива - за предоставяне родителските права по отношение на
детето М. В. Г. на нея, определяне режим на лични
отношения на бащата с детето както следва: всяка
първа и трета седмица от месеца
за времето от 10 часа в събота до 18 часа в неделя, през половината време от коледните и новогодишните празници, както и една седмица
през лятото, когато майката не е в платен годишен
отпуск, за осъждане на ответника
да заплаща на детето чрез
неговата майка месечна издръжка в размер на 1
000 лева
с падеж от първо до пето
число на месеца, за който
се дължи издръжката, считано от влизане в сила
на решението. Размерът на претендираната
издръжка се обосновава освен със средствата, необходими за задоволяване
обичайните потребности на детето, а така
също и с такива за посрещане на
разходите по повод посещаваните от детето М. езиков
курс и балетна школа. Сочи, че
този размер на издръжката може
да се заплаща
от ответника без никакви затруднения,
тъй като той реализира доходи
като едноличен собственик на капитала
на „Сателит МВ” ЕООД. Отправено е искане за предоставяне ползването на семейното
жилище, представляващо апартамент № 13, находящ се в град Варна
- ул. **
бл.7 вх.А ет.3, собствеността
върху което страните са придобили
по време на брака си.
Ответникът В.Х.Г. е депозирал отговор на исковата молба,
в който изразява становище за неоснователност
на наведените в исковата молба негови брачни провинения,
твърдейки, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има
съпругата. Признава, че последните години
интимността в отношенията между съпрузите е намаляла, но твърди
вина за това
да има изключително
ищцата, която го е пренебрегвала. До настъпилото отчуждение в отношенията между съпрузите се стигнало в резултат
на поведението на ищцата, която
постоянно била недоволна от съпруга
си, въпреки че ответникът правел
необходимото, за да осигури сигурност
и спокойствие на семейството, в това число работейки по 12 часа на
ден. Твърди, че именно съпругата
е тази, която инициира скандали в семейството, които ответникът всячески се е стремил да
избягва, включително и напускайки стаята при назряване на
конфликт. Изразява съмнения относно вярността на съпругата,
като сочи,
че същата
постоянно е с телефона си, пише
си съобщения
с някого, като веднъж или два
пъти твърди да я е чул казва
„мило” на някого. В съдебно заседание,
проведено на 06.06.2016 г. излага, че съпругата е
отклонявала семейни средства, внасяйки суми в свои лични банкови сметки. Г. отправя искане родителските права по отношение
на детето М. да бъдат предоставени
на него, като на майката
бъде определен режим на лични
отношения, идентичен на заявения в исковата
молба, за предоставяне ползването на семейното жилище
до навършване на 18-годишна възраст на непълнолетното дете.
В.Г. е депозирала отговор
по насрещната искова молба, в който оспорва наведените от съпруга
нейни брачни провинения. Поддържа,
че отношенията между съпрузите са не добри
от началото на брака им,
като след раждането на голямата
им дъщеря интимността в отношенията им намаляла, а съпругът всячески е търсил оправдания да избягва съпругата
си. Оспорва твърдението на ответника, че не
обича да работи, като сочи
дълги години да се е занимавала
с преводи от и на италиански език,
преподавала е в езикови школи. Излага, че през 2003 г. е получила предложение за работа с добро
заплащане в град Алфатар, като именно съпругът
й я убедил да приеме предложението, тъй като такова
получил и той. Г. приела предложението, но съпругът така
и не последвал ищцата и дъщеря си, поради което
след шест месеца тя, заедно с детето
А., се върнали в град Варна, за да не бъде
разделено семейството. След майчинството с детето М. по настояване
на съпруга ищцата не е работила,
а е поела изцяло грижите за децата
и домакинството. Поддържат се наведените доводи
в исковата молба, че именно съпругът
с поведението си е станал причина за настъпилото отчуждение между съпрузите – отсъствието на съпруга от
дома, упражняваното спрямо съпругата физическо насилие, в това число в присъствието
на децата. В тази връзка се
твърди, че последният инцидент между страните датира от 24.01.2016 г., по повод който
на ответника са наложени мерки
по реда на
ЗЗДН с влязло в законна сила решение. По
отношение на претендираните от съпруга родителски права, счита че
Г. няма нито времето, нито способността
да се грижи
и отглежда дъщеря си, като твърди,
че до момента
грижите по отглеждане и възпитание на децата им
са поети изцяло от нея,
като единствената грижа, която полага
ответникът е да заведен сутрин М. на училище.
Контролиращата страна Дирекция „Социално
подпомагане” - Варна в изготвения социален доклад, изразява становище, че в
интерес на детето М. е родителските права да бъдат предоставени на майката,
като на неупражняващия тези права родител да бъде определен разширен режим на
контакт с детето.
Няма спор по следните въпроси:
1/ Че страните са сключили граждански брак на 13.04.1996
г., което се установява от представеното по делото удостоверение за сключен
граждански брак;
2/ Че имат родени две деца - А., родена през 1997
г., и М., родена през 2007 г.;
3/ Че по време на брака са закупили апартамент №
13, находящ се в град Варна - ул. ** бл.7 вх.А ет.3,
което е и семейно такова по смисъла на § 1 от ДР на СК.
Въззивният
съд намира, че не следва да преповтаря установената пред първата инстанция
фактическа обстановка, доколкото страните нямат наведени доводи, че тя е
неправилно възприета от районния съд. Единствено следва да бъде съобразено
допълнителното изслушване на двамата родители, извършено пред въззивната инстанция.
По
отношение на вината за разстройството на брака
В първата инстанция по искане на страните за доказване на твърдените от
тях брачни провинения са събрани гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите В. М.а Я. и Х. Т. /водени от ищцата/ и К. А. Ш. и П. И. П. /водени
от ответника/. Показанията на свидетелите се кредитират в частите, които се
базират на непосредствени впечатления и съдържат данни за релевирани
от страните брачни провинения. От показанията и на тримата свидетели се
установява, че съпрузите непрекъснато са спорели помежду си, като според
свидетелката Я. „спорът продължавал до дупка”, не си отстъпвали по никакъв
начин. При тези спорове според свидетеля П. се е случвало да има и повишаване
на тон, заради изказване било на единия, било на другия съпруг. Случай, при
който страните са се скарали за незначителни неща, пресъздава свидетелят Ш. –
за това, че В.Г. много работи, закъснява, като В.Г. не правила и опит да
погледне на нещата от гледна точка на съпруга си. Ставал е свидетел и на
проведени телефонни разговори, при които разговорът от нормални въпроси
прераства във викане от страна на ищцата. От показанията на свидетелката Я. се
установява, че с оглед трудовата ангажираност на страните, в по-голяма степен
грижи за децата е полагала ищцата. Ответникът е помагал, когато не е трудово
ангажиран. В тази насока са и показанията на свидетелите Ш. и П., които излагат
да знаят, че всяка неделя ответникът прекарва с децата си. Свидетелката Х. Т.
излага, че познава страните, но няма лични впечатления от отношенията им. Сочи,
че като домакини, заедно с ищцата са прекарвали много време заедно.
От показанията на свидетелите съдът приема за установено, че съпрузите
са се отчуждили, интимността между тях е намаляла, което е довело до
разрушаване на брачната привързаност, взаимното доверие и разбирателство. Настоящият
състав на въззивния съд намира, че семейният живот на
страните е бил изпълнен със спорове, без обаче от показанията на разпитаните
свидетели да може да бъде направен категоричен извод, че те са предизвиквани
изключително от единия от съпрузите, в конкретния случай – от жената, доколкото
въззивна жалба досежно
вината за настъпилото разстройство на брака е депозирал само съпруга. Връзката
между съпрузите се е изчерпала, никой от двамата не е направил усилия да я
заздрави, като всеки търси вината у другия, определяйки дадени факти през
собствената си гледна точка като вина от страна на другия съпруг.
Поради това съдът счита, че и двамата съпрузи имат вина за разстройството
на брачните отношения, следователно решението на първоинстанционния
съд следва да бъде потвърдено в тази му част.
Досежно родителските права по
отношение на детето М.
При определянето на кой от родителите да следва да бъде предоставено
упражняването на родителските права по отношение на дете съдът трябва да
съобрази всички обстоятелства с оглед интереса на детето като възпитателските
качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към детето,
желанието на родителите, привързаността на детето към родителите, пола и
възрастта му, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите,
социалното обкръжение и материалните възможности – член 59, алинея 4 от СК.
Тези обстоятелства, взети в съвкупност, формират комплексният критерий, въз
основа на който се извършва преценката не само при кого от родителите да живее
детето и кой да упражнява родителските права, а и какъв да бъде режима на лични
отношения на детето с родителя, комуто не са предоставени родителските права.
Под "интереси на децата", както е разяснено в ППВС № 1/1974 г., чиито
указания са запазили силата си и при действащия СК, следва да се разбират
всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане, възпитание и развитие,
създаване на трудови навици и дисциплина, подготовка за обществено полезен труд
и изобщо изграждането на всяко дете като съзнателен гражданин. Изброяването на
обстоятелствата в член 59, алинея 4 от СК, както и
в цитиранато ППВС, е примерно, а не изчерпателно.
Това е минимумът, който трябва да бъде взет предвид при изследване на
най-добрия интерес на детето по смисъла на § 1, точка 5 от ДР на ЗЗДт.
Въззивният съд
смята, че родителските права по отношение на детето М. следва да бъдат
предоставени на майката по следните съображения:
Обсъждайки събраните по делото доказателства /социален доклад,
съдебно-психологическа експертиза, свидетелски показания/, както и изслушването
на родителите, настоящият състав намира, че и двамата родители притежават
възпитателски качества, като детето има изградена емоционална връзка и с
двамата родители. Детето в най-силна степен показва привързаност към
по-голямата си сестра, която към настоящия момент живее с ищцата, което също
следва да се отчете при вземане на решение кому да бъдат предоставени
родителските права. Следва да бъде отчетено, че майката е тази, която от години
изпълнява основно грижите по отглеждането и възпитанието на М., както и
обстоятелството, че предоставянето на родителските права на бащата и всички
последици от това би довело до допълнителен стрес за детето М., което вече е в
състояние на „защитен механизъм“ от раздялата на родителите си и би загубило
ежедневния си контакт освен с майката, а и с най-близкия си човек – нейната
по-голяма сестра. В тази връзка и с оглед даденото от вещото лице заключение
/детето е отдало предпочитание към майчината фигура, като същевременно в
ситуации на тревога или несигурност иска присъствието на бащата/ следва да се
обърне внимание на майката, която трябва да преодолее негативните си чувства
спрямо бившия си съпруг, за да съхрани връзката между детето и бащата. Интересът
на детето М. ще е охранен най-добре, ако упражняването на родителските права
бъде предоставено на майката, а на бащата да се определи подходящ режим на
лични отношения, който ще даде възможност детето да общува пълноценно и с него
с оглед запазването и развиването на връзката помежду им.
По
отношение на семейното жилище
Поради това, че родителските права по отношение на роденото от брака
непълнолетно дете са предоставени на майката и с оглед на критериите, установени
в разпоредбата на член 56, алинея 1 от СК, съдът намира, че същото следва да се
предостави за ползване на съпругата В.Г..
Това становище води до извод за потвърждаване на първоинстанционното
решение в частта досежно семейното жилище.
Въззивникът не е
обжалвал самостоятелно решението досежно определения
режим на лични отношения между бащата и детето, както и досежно
определената месечна издръжка, при положение, че решението относно
предоставянето на родителските права на майката бъде потвърдено. Въззивната му жалба в тази част е под условие от
произнасянето относно предоставяне на родителските права на него. Поради това, то въззивният
съд не дължи произнасяне по въпросите за режима на лични отношения между бащата
и детето М., както и досежно издръжката.
По разноските
Въззиваемата страна е
претендирала разноски в размер на 200 лева пред въззивната
инстанция, които следва да й се присъдят с оглед изхода на спора и на основание
член 78 от ГПК.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК,
настоящият състав на въззивния съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № № 3330 от 16.09.2016 г., постановено
по гр.д.№ 16356 по описа за 2015 г. на тридесет и четвърти състав на Районен
съд - Варна, в следните негови части: с което е обявено, че вина за
разстройството на брачните отношения имат двамата съпрузи; както и в частта, с
която е предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето
М. В. Г. на майката В.Д.Г..
ОСЪЖДА
В.Х.Г. ЕГН ********** *** да заплати на В.Д.Г.
ЕГН ********** *** сумата от 200 /двеста/ лева, представляваща разноски пред въззивната инстанция на основание член 78 от ГПК.
Решението може
да бъде обжалвано
в едномесечен срок от връчването му
на страните с касационна жалба чрез Окръжен съд
– Варна пред Върховен касационен съд по реда
на член 280 и следващи от Гражданския
процесуален кодекс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.