РЕШЕНИЕ
№ 1022
гр. Перник, 10.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Симона Пл. Колева
при участието на секретаря Илиана Кр. Иванова
като разгледа докладваното от Симона Пл. Колева Гражданско дело №
20251720102351 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на И. М. Х. срещу „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД.
Ищецът твърди, че на 21.11.2024 г. страните сключили договор за потребтелски
кредит, кл. № *************, по силата на който била отпусната в заем сумата от 20 000 лв.,
който кредитополучателят следвало да върне. Била уговорена и застрахователна премия в
общ размер на 3959,64 лв. (за застраховка BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ + СМЕТКА, за
застрахователна премия от 3 600 лв. и застраховка BANK ПАКЕТ 3 СМЕТКА за
застрахователна премия от 359.64 лв.), фиксиран лихвен процент, в размер на 22.52 % и
ГПР в размер на 24.81 % за целия срок на договора.
Изложени са съображения, че в договора липсвала прозрачност относно начина на
формиране на общата сума, подлежаща на връщане и на ГПР, в противоречие с
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Поддържа, че застрахователната премия
фактически е била задължително условие за отпускане на кредита (макар формално в
договора да е посочена като доброволна), поради което следвало да бъде включена при
изчисляването на ГПР по смисъла на чл. 19, ал. 2 и чл. 21 ЗПК, но това не е сторено.
Посочва, че макар в договора да бил посочен размер на кредита 20000 лв., погасителният
план предвиждал връщане на 23 959,64 лв. (с включената застраховка), без ясна разбивка на
всяка вноска на главница, лихва и разходи, каквато се изисква от чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК,
като по този начин потребителят бил лишен от възможността да разбере реалната стойност
на кредита и условията за погасяването му. Изложени са правни съображения, че тези
пороци водят до недействителност на договора по чл. 22 ЗПК, поради нарушение на
императивни правни норми и на връщане подлежи единствено чистата стойност на
получения кредит, но не и допълнителни плащания.
При изложените твърдения се иска прогласяване на договора за недействителен
поради противоречието му със закона. Претендират се разноски.
Ответната страна в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл. 131, ал.1
ГПК, оспорва исковете като неоснователни, с твърдения, че договорът съответства изцяло на
1
изискванията на ЗПК. Поддържа, че погасителният план съдържа всички необходими
реквизити – размер, падеж и брой на вноските, както и разбивка между главница и лихва,
както и че лихвата и ГПР са посочени ясно в договора, като липсва изискване в договора да
бъдат представяни допълнително формули или изчислителни методики, тъй като те са
нормативно уредени. Поддържа, че застраховката е била доброволно избрана от
кредитополучателя и не е представлявала задължително условие за сключване на договора,
следователно правилно не е била включена в ГПР. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
В условията на евентуалност, в случай, че договорът бъде прогласен за
недействителен, моли ищцата да бъде осъдена да заплати сумата от 11307,62 лв.,
представляваща остатъка от чистата стойност на кредита. Под евентуалност е формулирал
и възражение за прихващане на дължимата и неплатена чиста стойност на кредита
11307,62 лв. с разноските, които биха били присъдени в полза на ищеца в случай, че
главният иск за недействителност на договора бъде уважен. С определението, постановено
по реда на чл. 140 ГПК съдът е приел за съвместно разглеждане предявеният насрещен иск,
но не и възражението за прихващане на дължимата и неплатена чиста стойност на кредита
11307,62 лв. с разноските, които биха били присъдени в полза на ищеца.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с главен установителен иск с правна квалификация
чл.26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11 ЗПК за прогласяване недействителността
на договор за потребителски кредит поради противоречие със закона, както и евентуален
насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 55, вр. чл. 23 ЗПК за заплащане на
чистата стойност на кредита.
В процесния случай заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на
чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са
набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е
физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е.
страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор
съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна
характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за
неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – ЗПК.
С доклада по делото са отделени като безспорни и ненуждаещи се обстоятелства
относно сключването на договора при посочените в исковата молба параметри и реалното
предаване на заемната сума. От приобщените писмени доказателства – договор за кредит,
стандартен европейски формуляр, заявление за рефинансиране, застрахователна програма,
декларация за определяне изискванията и потребностите и за присъединяване застраховано
лице към застрахователна програма, , сертификат за застрахователна програма, , общи
условия за ползване на допълнителни медицински услуги „Второ мнение“, както и приетата
и кредитирана от настоящия състав като компетентно изготвена ССчЕ, се установява
сключването между страните в настоящото производство на договор за потребителски
кредит, кл. № ************* на 21.11.2024 г., по силата на който на ищцата в заем била
отпусната сумата от 20000 лв. с посочените в исковата молба срок на погасяване и
допълнителни елементи (застрахователна премия в общ размер 3959,64 лв., фиксиран
лихвен процент 22,52% и ГПР 24,81“), че кредитодателят реално е предал на
кредитополучателя заемната сума, както и че ищцата е извършвала частични плащания по
договора – в общ размер от 8693,38 лв.
От съдържанието на процесния договор се установява, че процесният казус се отнася
права и задължения, произтичащи от двустранна, възмездна, консенсуална, формална и
реална сделка, при която срещу предоставеното ползване на определена парична сума
заемодателят /кредиторът/ получава като насрещна престация цената за това под формата на
възнаградителна лихва, поради което и с оглед качеството на страните по него, в контекста
на дефиницията на чл. 9, ал. 1 ЗПК приложение намират и специалните разпоредби на
Закона за потребителския кредит относно неговото съдържание. По делото не се спори, че
кредитът е реално предоставен, че не е бил обслужван редовно, както и че непогасеният
2
остатък от размера на задълженията възлиза на посочения в исковата молба. Основното
спорно обстоятелство се концентрира върху въпроса за действителността на договора за
кредит, респ. въпроса дали същият може да бъде валиден източник на права и задължения,
във връзка с което ищцовата страна е изложила мотивирано становище за недействителност.
В чл. 7 – общ размер на кредита и условията за усвояването му е отразен размер на
кредита 20000 лв., общ размер на застрахователната премия – 3959,64 лв. (от които
застраховка BANK Пакет 3 Кредит + сметка (bill) в размер на 3600 лв., както и застраховка
BANK Пакет 3 Сметка (bill) в размер на 359,64 лв.), след това е посочен общ размер на
кредита възлиза на 23959,64 лв. Уговорени са фиксиран лихвен процент, в размер на 22.52
% и ГПР в размер на 24.81 % за целия срок на договора. В договора е инкорпориран и
погасителен план за периода на погасяване – 25.12.2024 г. – 25.11.2027 г., където е включена
и лихвата, като общият размер на сумите, които следва да се платят видно от погасителния
план възлиза на 33174,90 лв., от които 23959,64 лв. главница и 9215,26 лв. лихва.
Съгласно чл. 7.2.3 от Договора за кредит, „В случаите, когато Потребителят е
пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от
застрахователните програми, предлагани от Кредитора при условията на чл. 19, частта
от средствата по кредита, представляваща дължимата за конкретната застраховка
(конкретните застраховки), застрахователна премия, се превежда от Кредитора, за
сметка на Потребителя, по банковата сметка на съответния Застраховател,
респективно - по банковата сметка на съответния Застрахователен посредник, за което
Потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на Договора“.
Клаузата на чл. 19 от Договора предвижда: „Изискуемите застраховки, ако има такива: При
сключването на този Договор, Потребителят не е длъжен да сключва застраховка. По
свое желание и по собствено усмотрение Потребителят може да сключи някоя от
застраховките, или да се присъедини към някоя от застрахователните програми,
предлагани от Кредитора, в качеството му на застрахователен агент, без това обаче да е
задължително условие за сключването на самия Договор.“
Няма спор и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че наред с
договора за кредит на същата дата – 21.11.2024 г., ответницата е сключила с „Кардиф Общо
застраховане, Клон България“ договор за застраховка „Защита на кредита“ и „защита на
сметкита“ и Ползващо се лице по допълнителни медицински услуги „Второ
медицинско мнение“ и „Програма за превенция на здравето“ със същия номер и дата
съгласно Сертификат № 170536640002024 от 21.11.2024 г. за срок „равен на срока на
Догвора за потребителски кредит“кредит, със застрахователна сума, съответстваща на
дължимите месечни погасителни вноски или баланса по кредита, с ползващо се лице „Ти Би
Ай Банк“ АД и застрахователна премия в размер на процент от финансираната сума по
договора за кредит. Отразено е, че застраховката е сключена със застрахователното
посредничество на „Ти Би Ай Банк“ АД, чрез застрахователния агент „Ти Би Ай Банк“ ЕАД.
Прави впечатление, че докато в договора за кредит е посочено името на служителя,
сключващ договора, и същият е подписан с електронни подписи на страните, в
застрахователния договор не е отбелязано име на служителя, сключващ застраховката.
Същевременно както кредитът, така и застраховката са подписани от кредитополучателя с
електронен подпис на 21.11.2024 г. в 17:01 минути, а на мястото за подпис на застрахователя
не е положен електронен подпис, а със саморъчни подпис и печат, визуално очевидно
възпроизведени от един и същи образец чрез компютър /л. 62-63, л. 68-69/.
В тази връзка по делото е назначена ССчЕ, като вещото лице е констатирало, че
общата сума, подлежаща на връщане по кредита възлиза на 33174,90 лв., платим на 36 равни
погасителни вноски по 621,53 лв., при ГПР 24,81%, лихвен процент 22,52%. От
заключението на ССчЕ се установява, че застрахователната премия не е включвана в ГПР,
като с включването на всички допълнителни плащания в ГПР, включително и сумата за
застраховка, същият би възлизал на 38,11%, а не на 24,81%. Съдът кредитира заключението
на вещото лице по ССчЕ като неоспорено от страните, като изготвено компетентно,
безпристрастно и изчерпателно.
Съдът намира, че процесният договор за кредит не съответства на императивните
изисквания на чл. 11, , ал. 1 т. 10 ЗПК, доколкото не е посочен действителният размер на
ГПР, което води до недействителност на договора– арг. чл. 22 ЗПК.
3
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите отразява „общите разходи
по кредита“ на потребителя, като това понятие е дефинирано в § 1, т. 1 ЗПК като включващо
„всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит... в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия“. Съгласно пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, застрахователната премия съставлява
разход за допълнителна услуга, свързана с договора за кредит, като същата е част от общите
разходи по кредита, когато застраховката е задължително условие за сключване на
договора. При наличие на посочените от закона условия, застрахователната премия
представлява разход по кредита за потребителя независимо от това, дали тя се заплаща
пряко от потребителя на застрахователя, дали се заплаща от потребителя на търговеца-
кредитор и последният я превежда в полза на застрахователя по тяхно съглашение /какъвто
е настоящият случай/ или в договора е уговорено потребителят да бъде кредитиран с
размера на премията, като същата бъде заплатена от търговеца-кредитор за сметка на
потребителя. Законът не провежда разграничение между тези хипотези, защото във всички
тях плащането на премията е за сметка на потребителя и оскъпява размера на получения от
него кредит чрез извършване на допълнителни разходи.В решение на СЕС от 21.03.2024 г.
по дело C-714/22 Съдът на ЕС е задал още два критерия, въз основа на които разходите за
допълнителни услуги попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита“ – когато те
са непропорционални спрямо размера на главницата или представляват конструкция,
предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. В настоящия случай са
изпълнени и двете предпоставки.
В процесния случай към ГПР не е била включена сумата за застраховка .
Получаването на кредита при предлаганите условия (т. 7 от условията) включва
застрахователна премия, която се дължи във връзка със сключен между ответницата и
„Кардиф общо застраховане клон България“ КЧТ договор за застраховка „защита на
плащанията“. Същата възлиза на 1/5 от стойността на обезпечения кредит, като трябва да се
има предвид, че се покриват ограничени като брой и вид застрахователни рискове.
Въпросът, дали сключването на застрахователния договор /респ. присъединяването на
потребителя към съществуваща застрахователна програма/ е била необходима предпоставка
за отпускане на кредита изобщо или за отпускането му при предоставените с договора
условия, подлежи на изследване въз основа на всички обстоятелства по сключването на
процесния договор, а не само от буквалното съдържание на предварително изготвените
от търговеца клаузи. В тази връзка, ирелевантни са обстоятелствата дали договорът и
общите условия формално определят застраховката като допълнителна незадължителна
услуга, доколкото подобни клаузи представляват част от предварително изготвения от
кредитора текст на договора, върху който потребителят не е имал възможност да влияе.
В настоящия случай съдът приема, че сключването на договора за застраховка
представлява условие за отпускане на процесния кредит при договорените в него параметри.
От съдържанието на договора за кредит и условията към него е видно, че размерът на
застрахователната премия е предварително определен в договора за кредит към датата на
сключването му и е включен в погасителния план. Видно от представения застрахователен
сертификат, единствената цел на пакет „Защита на кредита“ е да покрие риска, който
търговецът-кредитор носи от неизпълнение по кредитното правоотношение – например при
смърт или трайно намалена работоспособност в резултат на злополука или заболяване
застрахователната сума и лимит възлизат на целия първоначален размер на кредита, като на
застраховащия „Ти Би Ай Банк“ се изплаща баланса по кредита, а на
застрахования/законните му наследници се изплаща разликата между първоначалния размер
на кредита и баланса по кредита (която на практика би могла да е минимална или никаква,
ако застрахователното събитие настъпи скоро след сключване на договора).
Застрахователната сума е обусловена от баланса по кредита и по този начин приравнява
застрахователното правоотношение на обезпечение по кредита. Следователно още към
датата на сключване на договора за кредит, към който момент са определени неговите
параметри – размер на отпуснатата сума и срок за погасяване, размер на лихвата и нейният
4
фиксиран характер – кредиторът е определил тези параметри не само въз основа на
имущественото проучване на длъжника-потребител, но и на наличието на застрахователно
правоотношение за сметка на длъжника, гарантиращо изплащане на кредита при настъпване
на описаните в застрахователния сертификат събития. Не без значение е и обстоятелство, че
банката действа като застрахователен агент на Кардиф Животозастраховане и Кардиф
Общо Застраховане по силата на договор за застрахователно агентство от 26.08.2019 г., в
сила от 01.09.2019 г., (видно от „Информация за застрахователния посредник“ на TBI Bank
/л. 57/, където се упоменава и „Групов застрахователен договор № 01/2019“ за
застрахователни програми „Защита на кредита“, „Защита за 66+“ и „Защита на сметките“,
сключен между Кардиф Животозастраховане, Кардиф Общо Застраховане от една страна и
TBI Bank като застраховащ от друга.)
Съвкупната преценка на тези обстоятелства във връзка с договора за кредит и
договора за застраховка води до извод, че могат да се приложат последиците, изведени в
решението на СЕС – застрахователната премия да се приеме като част от общите разходи по
кредита.
Процесният договор за кредит формално съдържа посочване на ГПР, но размерите
на величините, посочени в договора, не съответстват на действителните такива, съобразно
поетите от потребителя задължения. Това е ситуация, която според настоящия състав следва
да се приравни по правни последици на липса на посочване на ГПР. Този извод следва и
при съответното тълкуване на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК с изискването на чл.
22, § 3 от Директива 2008/48/ЕО относно договорите за потребителски кредити
задълженията по националния закон да не могат да бъдат заобиколени, поради начина на
формулиране на договорните клаузи. Значението на точното посочване на ГПР за избора на
потребителя дали да получи определен кредит е изяснено в практиката на Съда на
Европейския съюз – съгласно т. 62–67 от Решението от 20.09.2018 г. по дело C-448/17 EOS
KSI Slovensko s.r.o., това е от съществено значение за правилната конкуренция на кредитния
пазар и касае възможността на потребителите да разберат какво ще е задължението им.
Поради това следва да се приеме, че неточното посочване на ГПР в договора за
потребителски кредит следва да се приравни на липса на такова посочване. Некоректното
посочване на ГПР води до недействителност на договора за кредит на основание чл. 22, вр. с
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
С оглед всичко изложено, предвид липсата на коректно посочване на действителния
размер на ГПР, настоящият съдебен състав намира, че сключеният между страните договор
за кредит се явява недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
поради което главният иск е основателен и следва да бъде уважен.
Вещото лице е констатирало, че извършваните от кредитополучателя плащания са в
общ размер на 8693,38 лв., т.е. не са налице плащания, надхвърлящи главницата по
договора. В тази връзка кредитополучателят следва да върне чистата стойност на кредита,
обявен за недействителен – арг. чл. 23 ЗПК, чийто остатък възлиза на 11 306,62 лв., съгласно
неоспореното заключение на вещото лице, поради което насрещният иск е основателен и
също следва да бъде уважен за тази сума и отхвърлен за разликата от 1 лев.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата следва да бъдат присъдени
сторените разноски в общ размер 2200 лв., от които 800 лв. държавна такса, 300 лв. разноски
за вещото лице по ССчЕ, както и 1100 лв. адвокатско възнаграждение. Неоснователно е
възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от
ищцовата страна, с оглед материалния интерес на делото и размерите, визирани в чл. 7, ал. 2
от Наредба № 1/2004 г.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени сторените
разноски за платена държавна такса в размер на 452,30 лв. държавна такса, както и
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на 200,00 лв. Разпоредбата на
чл. 78, ал. 8 ГПК не фиксира размер на възнаграждението за юрисконсулт, нито препраща
към Наредба № 1/2004 г. Това означава, че съдът следва да го присъди в полза на
организацията, защитавана от юрисконсулт, по своя преценка, като съобрази обема и
качеството на положения труд, да се изхожда от обоснована преценка на реалните разходи,
5
които са извършени от дружеството, часовете необходими на юрисконсулта за подготовка и
извършване на действията по процесуално представителство и др.
Така при прихващане на двете насрещни еднородни вземания за разноски в процеса,
включително във връзка с изявлението на ответника в писмения отговор ответникът следва
да заплати на ищцата сумата от 1547,70 лв. разноски по делото – по компенсация.
Без уважение следва да бъде оставено възражението за прихващане на дължимата и
неплатена чиста стойност на кредита 11306,62 лв. с присъдените в полза на ищеца разноски
в процеса, доколкото не са налице предпоставките за това.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 от
ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК в отношенията между И. М. Х. с ЕГН
**********, адрес: ******************** и „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК *********, с
адрес: гр. София, п.к. 1421, р-н Лозенец, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, че Договор за
потребителски кредит № ************* от 21.11.2024 г., сключен между И. М. Х. и „ТИ
БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК *********, е нищожен, поради противоречие със закона.
ОСЪЖДА на осн. чл. 55, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК И. М. Х. с ЕГН ********** да
заплати на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК ********* сумата в размер на 11 306,62 лева
/единадесет хиляди триста и шест лева и шестдесет и две стотинки/, представляваща остатък
от чистата стойност по Договор за потребителски кредит № ************* от 21.11.2024 г.,
платима по банкова сметка с титуляр „Ти Би Ай Банк“ АД, IBAN BG13 TBIB 9310 10
00001816, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 11306,62 лв. до пълния претендиран
размер от 11307,62 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на И. М. Х. с ЕГН
********** на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 3 ГПК сумата от 1547,70 лева – разноски
пред Районен съд Перник – по компенсация.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6