№ 519
гр. Видин, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниел Н. Димитров
при участието на секретаря СЛАВИНА Ж. СЛАВЧЕВА
като разгледа докладваното от Даниел Н. Димитров Гражданско дело №
20221320101123 по описа за 2022 година
Делото е образувано по исковата молба на А. С. Е. с ЕГН: **********,
чрез адв. С. И. със съдебен адрес: *************, с която против Областна
Дирекция на Министерство на вътрешните работи - Видин, с адрес: гр.
Видин, ул. „Цар Симеон Велики“ № 87 е предявил искове с правно основание
по чл. 140 КТ, във вр. чл. 179, във вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
Твърди се от ищеца, че същият за времето от 16.06.2019 г. до 31.12.2021
г. е работил като полицай в група „ООР“ в РУ – Видин. През целия исков
период е осъществявал дейността си по служебното правоотношение с МВР
на сменен режим на работа, по утвърдени протоколи и графици при работа
със специфични условия при 12-часови смени и сумарно изчисляване на
работното време на едномесечен период, съгласно приложимата редакция на
чл. 187, ал. 3 от ЗМВР. Дадените от него нощни дежурства на месец са средно
7 или 8. За положения нощен труд, ответникът му е заплащал единствено
добавка от 0,25 лв. за всеки отработен час.
Сочи, че за времевия период от 22 ч. на текущия ден до 06:00 ч. на
следващия ден е полагал нощен труд, който не му е заплащан за такъв. Към
основното му месечно възнаграждение, ответникът е следвало да му изплати
и допълнително възнаграждение за извънреден труд, формиран чрез
превръщане на нощните часове в дневни, съобразно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ и
чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 на МВР за реда за организацията и
разпределението на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
1
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР,
като се преизчисли положения нощен труд по коефициент 0,143.
Поддържа, че след отмяната на Наредба № 8121з-407 на МВР от
11.08.2014 г., по силата на чл. 31, ал. 2, от която при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд от държавните
служители в МВР между 22:00часа и 06:00 часа се умножава по коефициент
0,143, е налице непълнота в специалната уредба. Субсидиарно, следва да се
приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, обн.
ДВ от 26.01.2007 г., в чл. 9, ал. 2, в която е предвидено, при сумирано
изчисляване на работното време, нощните часове да се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на
работното време за съответното работно време. Твърди се, че е налице и
забава в плащането на този извънреден труд.
Излага че, положеният нощен труд от него по месеци е приблизително:
07.2019 г. – 56 часа; 08.2019 г. – отпуск; 09.2019 г. – 56 часа; 10.2019 г. – 56
часа; 11.2019г. – 56 часа; 12.2019 г. – 56 часа; 01.2020 г. – 56 часа; 02.2020 г.
– 40 часа; 03.2020 г. – 56 часа; 04.2020 г. – отпуск; 05.2020 г. – 56 часа;
06.2020 г. – 56 часа; 07.2020 г. – 56 часа; 08.2020 г. – 56 часа; 09.2020 г. – 56
часа; 10.2020 г. – 56 часа; 11.2020 г. – 56 часа; 12.2020 г. – 56 часа; 01.2021 г.
– 56 часа; 02.2021 г. – 40 часа; 03.2021 г. – 56 часа; 04.2021 г. – 56 часа;
05.2021 г. – 56 часа; 06.2021 г. – 56 часа; 07.2021 г. – 56 часа; 08.2021 г. –
отпуск; 09.2021 г. – 56 часа; 10.2021 г. – 56 часа; 11.2021 г. – 56 часа; 12.2021
г. – 54 часа.
Твърди, че общо положеният от него нощен труд за целия исков период
е в размер на 1512 часа.При коефициент 1,143 по НСОРЗ се равнява на 1728
часа, от които, след приспадането на 1512 часа, се получава общо извънреден
труд в размер на 216 часа, за които счита, че му се дължи общо 1000,00 лева
или по 6,95 лева на час извънреден труд, формиран от дължимото му се
трудово възнаграждение, с получено допълнително възнаграждение с 50%
повече за положен извънреден труд.
Сочи, че по отношение на претенцията му за заплащане на обезщетение
за забава, същото претендира върху главниците по тримесечия, като
началната дата за изчисляване е последният ден от месеца, следващ този за
тримесечието, за което се отнася, с оглед отчитането на труда, изчисляването
и изплащането, съобразно ЗМВР, като крайната дата за изчисляване е датата
на входяване на исковата молба.
След допуснато изменение на иска се иска да бъде постановено
решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата в размер на
1945.20 лева - главница, представляваща неизплатено възнаграждение за
положен от ищеца извънреден труд от нощен труд, при сумирано
изчисляване на работното време, при превръщане на нощните часове в
дневни с коефициент, равен на отношение между нормалната
2
продължителност на дневното и нощното работно време, установено за
подневно отчитане на работното време за исков период, считано от
16.06.2019 г. до 31.12.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на исковата молба /16.06.2022 г./ до окончателното
изплащане на задължението и сумата в размер на 289.69 лева - обезщетение за
забава, представляваща общ сбор на законната лихва върху всяка една от
неплатените главници за процесния период от 16.06.2019 г. до 31.12.2021 г. от
падежа й до завеждането на исковата молба в съда.
Претендират се направените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който
изразява становище за неоснователност и недоказаност на исковите
претенции. Не оспорва, че през исковия период ищецът се е намирал в
служебно правоотношение с ОД на МВР- Видин. Твърди, че на ищеца е било
изплатено възнаграждение за всичкия положен от него извънреден труд и
нощен труд през процесния период. Подържа, че ищецът е служител на МВР
и в тази връзка е приложим единствено ЗМВР, а не Закона за държавния
служител и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Сочи се в отговора, че Наредба № 8121з-407 от 2014 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР е
отменена с Наредба № 8121з-592/2015 г. на МВР, считано от 01.04.2015 г.
/ДВ, бр. 40/2015 г./ и въобще не е действала през процесния период. Излага
се, че неправилно ищецът е посочил, че за процесния период следва да се
приложи субсидиарно Наредба за структурата и организацията на работната
заплата, в която съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 при сумарно
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни, като
никъде в наредбата не е посочен коефициент 1.143 и не е ясно от къде ищецът
е получил този коефициент, за да иска същият да бъде приложен.
Ограничението в Наредба № 8121з-592/2015 г. и Наредба № 8121з-776/2016 г.
е служителите, работещи на смени да не полагат повече от 8 часа нощен труд,
което е равно на коефициент 1, а не на посочения коефициент 1.143. Също
така се сочи, че с измененията на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР, обнародвани в ДВ,
бр. 60 от 07.07.2020 г. изрично е уредена нормална продължителност на
нощното работно време от 8 часа, което води до коефициент 1. Ответникът
счита, че напълно необосновано е препращането по аналогия към чл. 9, ал. 2
от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, съгласно
която при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното място, тъй като
нормалната продължителност на работното време е осем часа, а в Наредбите
посочени по-горе нормалната продължителност на нощния труд е 8 часа /8:8
равно на 1/. Поддържа се, че в случая не е налице празнота в нормативната
3
уредба, която да може да обоснове препращане по аналогия, тъй като в
процесния период в чл. 187 от ЗМВР, в горепосочените наредби, а и в
заповеди № 8121з- 791/28.10.2014г., № 8121з-1429/23.11.2017 г. и № 8121з-
156/05.02.2020 г., издадени от министъра на вътрешните работи изрично
съществува разпоредбата, че за всеки отработен час през нощта /между 22.00
и 6.00 часа/ на държавните служители се заплаща нощен труд в размер на 0.25
лв. /1.00 лв. в заповед № 156/05.02.2020 г./, т.е. ответникът счита, че е налице
специална нормативна уредба по отношение на отчитане и заплащане на
нощния труд на държавните служители в МВР, която изключва общия ред.
По делото са събрани писмени доказателства, назначена и изслушана е
съдебно-счетоводна експертиза.
Съдът, като съобрази доводите на страните и ангажираните
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа страна:
Между страните не е налице спор, че през исковия период от 16.06.2019
г. до 31.12.2021 г. ищецът е полагал труд по служебно правоотношение при
ответника.
От заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, което
съдът намира за обективно и компетентно изготвено, се изяснява, че размерът
на отработените часове нощен труд от ищеца през периода от 16.06.2019 г. до
31.12.2021 г. съобразно общия брой на отработените от него дежурства в този
период е 1500 ч/ч нощен труд, а размерът на действително положения
„извънреден труд от нощен труд“ за горецитирания период, съобразно общия
брой дежурства, положени от ищеца и преизчислени с коефициент 1.143 е
215 ч/ч. В заключението е отразено, че допълнителното възнаграждение,
представляващо възнаграждение за действително положен извънреден труд
от нощен, възлизало на 1945.20 лв., а размерът на обезщетението за забава за
исковия период от 16.06.2019 г. до 31.12.2021 г., считано от момента на
възникване на всяко едно от вземанията до датата на предявяване на иска
възлиза на 289.69 лв.
Отделно,в заключението си, вещото лице е посочило, че за периода от
16.06.2019 г. до 11.07.2020 г., според който ищецът е изработил 632 часа
нощен труд. Приравненият с коефициент 0,143 нощен труд в дневен възлиза
на 90 часа положен извънреден труд, който се равнява на 751.84 лева. Според
вещото лице при този вариант обезщетението за забава на плащането на
главниците за заявения три годишен период по периоди на възникване е в
размер на 170.16 лева.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и
компетентно изготвено.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
В разглеждания случай отношенията между страните се уреждат от
ЗМВР, който се явява специален по отношение на ЗДСл по аргумент от чл.
4
142, ал. 2 ЗМВР. Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 ЗМВР регламентира, че
работното време на държавните служители се изчислява в работни дни –
подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24 - часови смени – сумирано за
тримесечен период.
Според чл. 187, ал. 5 ЗМВР работата извън редовното работно време се
компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни
и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични
дни – за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за
служителите, работещи на смени.
С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период
ищецът е полагал труд през нощта (22:00 – 06:00 часа), а отработеното
работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва
спор между страните. От това следва, че в настоящия случай отношенията
между страните се уреждат съобразно разпоредбите на чл. 187, ал. 5-6 ЗМВР,
предвиждащи компенсиране на работата извън редовното работно време с
възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени.
Предвид всичко изложено, от значение за разрешаване на възникналия
между страните правен спор е обстоятелството дали намира приложение
нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, предвиждаща преизчисление на положения нощен труд.
В тази връзка според чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. За
периода от 19.08.2014 г. до 01.04.2015 г. е действала Наредба № 8121з-
407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014г, отм., бр.
40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г.). От 01.04.2015 г. до 29.07.2016 г. е
действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., която е била отменена с
Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г., обн. в ДВ
бр. 59 от 29.07.2016 г. От 02.08.2016 г. понастоящем действа Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от
02.08.2016 г.). Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в трите наредби са идентични, като
гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта
между 22:00 и 6:00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно
8 часа за всеки 24-часов период.
Съобразно чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69
от 19.08.2014 г., отм. ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г.) при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд
между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143. В следващите
Наредба № 8121з-592/25.05.2015г и № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба №
8121з-36/07.01.2020 г., приложими към процесния период, липсва изрична
5
регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен.
Липсата на изрична норма обаче не следва да се тълкува като законово
въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР
часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи.
При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща
служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи чл. 9, ал. 2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която гласи,
че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, или в случая -
коефициент 1,143. В противен случай би се поставил държавният служител в
МВР в неравностойно положение спрямо работниците по трудови
правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ. Освен това,
действително в чл. 187, ал. 3, изр. 4 от ЗМВР е предвидена възможност
полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч., като работните часове
не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Разпоредбата определя допустима продължителност на полагания нощен
труд, но не изключва възможността за преизчисляване на положените от
служителите в МВР часове нощен труд.
В тази връзка възражението,че чл.9 от НСОРЗ е неприложим,при
констатираната непълнота в уредбата, е неоснователно.
В последствие обаче непълнотата е преодоляна с приемането на ЗИД на
ЗМВР,обнародван в „Държавен вестник“бр.60 от 07.07.2020 г.,в сила от
11.07.2020 г.,с който в чл.187 ал.1 от ЗМВР се урежда нормалната
продължителност от 8 ч. на работното време през нощта за всеки 24
ч.период,а с чл.187 ал.4 от ЗМВР се въвежда правило,че при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното работно време към нормалната продължителност на работното
време през нощта по ал. 1, включително и с издадените в тази връзка
Наредба № 8121з-1174 от 21.10.2020 г. и Наредба № 8121з-1353 от 15.12.2020
г.,действащи в част от исковия период,а именно от 11.07.2020 г. до 31.12.2021
г.,в който е възпроизведено посоченото по-горе правило за изчисляване на
работното време ,като нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1
.
С посочените норми съдът приема,че преизчисляването на нощния труд
към дневния труд,полаган по служебно правоотношение с МВР е
законодателно регламентирано с коефициент 1 ,поради което НСОРЗ е
неприложима към исковия период след 11.07.2020 г.,и в тази връзка сумите
6
след тази дата и изчислени с коефициент 0.143 не се дължат.
Във връзка с изложеното исковата претенция,досежно главницата , за
периода от 16.06.2019 г.до 11.07.2020 г.,възлизаща в общ размер от 751.84
лв.,е основателна ,а в частта над тази сума до пълния претендиран размер от
1945.20 лв.,и съответно за периода от 11.07.2020 г. до 31.12.2021 г., е
неоснователна.
При това положение акцесорната претенция по чл.86 ал.1 ЗЗД също е
частично основателна,като в случая следва да бъде уважена в размера по
заключението на вещото лице,а именно за сумата от 170.16 лв.,като в
останалата част до пълния размер от 289.69 лв. се отхвърли.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответникът дължи на ищеца направените разноски,но съразмерно с уважената
част от исковете.
В случая Съдът намира за неоснователно направеното от ответната
страна възражение за прекомерност на адвокатския хонорар ,което е в общ
размер от 400 лв. при цена на исковата претенция общо от 2234.89 лв.,
съобразявайки както наличието на фактическа и правна сложност на
делото,така и обстоятелството ,че възнаграждението е в законовия
минимум,поради което и съобразно уважената част на претенцията ответника
следва да заплати на ищеца сумата в размер от 165.29 лв..
По делото ответника е направил разноски в размер на 50
лв./възнаграждение на вещо лице/.Представляван е от юрисконсулт,като на
осн.78 ал.8 ГПК съдът определя възнаграждение в размер на 100 лв..В тази
връзка и с оглед отхвърлената част на исковата претенция ищеца следва да
заплати на ответника , на основание чл.78 ал.3 ГПК, разноски в размер от
88.02 лв..
С оглед изложеното и при компенсация ответника следва да заплати на
ищеца сумата от 77.27 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на ВСС по сметка на ВдРС дължимата държавна такса по
уважените искове в общ размер от 50 лв., както и разноските за вещо
лице,съразмерно с уважената част на исковете,а именно сумата в размер от
20.66 лв.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Областна Дирекция на Министерство на вътрешните работи
гр. Видин, с адрес: гр. Видин, ул. „Цар Симеон Велики“ № 87 да заплати на
А. С. Е. с ЕГН: **********, чрез адв. С. И. със съдебен адрес: *************,
следните суми: сумата от 751.84 лева /главница/, представляваща дължимо
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 16.06.2019 г. до
7
11.07.2020 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в
дневен, ведно със законната лихва върху тази сума,считано от датата на
депозиране на исковата молба – 16.06.2022 г., до окончателното изплащане на
вземането,като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част,и за периода от
11.07.2020 г. до 31.12.2021 г., до пълния размер от 1945.20 лв.,като
неоснователен.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на Министерство на вътрешните работи
гр. Видин, с адрес: гр. Видин, ул. „Цар Симеон Велики“ № 87 да заплати на
А. С. Е. с ЕГН: **********, чрез адв. С. И. със съдебен адрес: *************,
сумата от 170.16 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата от 751.84 лева, считано от падежа на всяко дължимо за исковия
период възнаграждение до 16.06.2022 г.,като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата
му част до пълния размер от 289.69 лв..
ОСЪЖДА Областна Дирекция на Министерство на вътрешните работи
гр. Видин, с адрес: гр. Видин, ул. „Цар Симеон Велики“ № 87, да заплати на
А. С. Е. с ЕГН: **********, чрез адв. С. И. със съдебен адрес: *************,
сумата от 77.27 лв ., представляваща разноски,съобразно уважената част от
иска и при компенсация.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на Министерство на вътрешните работи
гр. Видин, с адрес: гр.Видин, ул. „Цар Симеон Велики“ № 87, да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС- Видин сумата от 50.00
лева, представляваща дължима държавна такса , както и сумата от 20.66 лева,
направени от бюджета разноски за възнаграждение на вещо лице,съобразно
уважената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен
съд-Видин в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
8