О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
Гр. София 14.10.2019 г.
Софийски градски съд първо гражданско
отделение в закрито заседание на четиринадесети октомври две хиляди и
деветнадесета година в състав:
Председател: Албена Ботева
Членове: Невена Чеуз
2. Свилен Станчев
като разгледа докладваното от съдия Свилен Станчев
В.ч.гр.дело № 12034 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е образувано по жалба
на „**к.“ ООД гр. София чрез пълномощник адвокат С.Д., срещу действие по изп.
дело № 20178440401275 на ЧСИ С.Я.рег. № 844 за налагане на възбрана в полза на
взискателя по делото „П.и.б.“ АД ***, върху право на строеж в поземлен имот с
идентификатор 68134.306.146 с адрес: гр. София район „Възраждане“ бул. „******,
с площ от 752 кв. м, номер по предходния план: 6,7,18,19 кв. 223 парцел ІV при
съседи: 68134.306.127, 68134.306.134, 68134.306.150, 68134.306.131 и
68134.306.148. Жалбоподателят, който е трето лице в изпълнителното
производство, излага твърдение, че правото на строеж на длъжника „П.С.Х.“ ЕАД
било погасено по давност, а в полза на третото лице **к.“ ООД гр. София било
учредено право на строеж върху същия имот преди вписване на възбраната. Прави
искане до съда да постанови частично вдигане на възбрана от 23.04.2017 г. по
отношение правото на строеж в т. 4 от акта за налагане на възбрана, върху
описания недвижим имот.
Взискателят по изпълнителното дело „П.и.б.“
АД *** в писмени възражения оспорва допустимостта на жалбата, поради липса на
твърдение на жалбоподателя, че е владеел имота към датата на възбраната. Излага
доводи и за неоснователност на жалбата, тъй като погасяването на правото на
строеж не било вписано по партидата на длъжника „П.С.Х.“ ЕАД, а съдебното
решение за признаване за установено погасяването на правото на строеж, на което
се позовава жалбоподателят, не обвързвало длъжника, който не бил страна по
делото.
Съдебният изпълнител в мотиви по
реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК излага съображения за недопустимост и по същество
за неоснователност на жалбата.
Жалбата е подадена в срок, предвид
липса на доказателства за узнаването на третото лице – жалбоподател за изпълнителното
действие, преди молбата от 19.04.2019 г. Самата молба с вх. № 018776 от
19.04.2019 г. следва да се приеме като жалба срещу наложената възбрана върху
правото на строеж, допълнена с жалба вх. № 022529 от 16.05.2019 г.
Жалбата обаче е процесуално
недопустима и следва да се остави без разглеждане, поради следните съображения:
Съгласно чл. 435 ал. 4 от ГПК, трето
лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител само когато изпълнението
е насочено върху вещи, които в деня на възбраната (за недвижими имоти или вещни
права върху тях) са се намирали във владение на това лице. Предмет на
изпълнителното действие налагане на възбрана е право на строеж върху УПИ с площ
755 кв. м, находящ се в гр. София, Столична община, район „Възраждане“ на ул. „******и
на ул. „******който имот съгласно дворищно-регулационен план на гр. София м.
„Пробив – бул. Пенчо Славейков“ одобрен със заповед № РД-50-163А/23.09.2000 г.
представлява УПИ ІV-6,7,18,19 от кв. 223 по плана на местността писмо до СВп т.
4, ИД т. ІІ л. 576-577). Възбраната е била вписана в Службата по вписванията на
24.03.2017 г. (ИД том ІІ л. 573). Жалбоподателят е придобил правото на строеж с
нотариален акт № 3 том І рег. № 36 дело № 2 от 30.01.2017 г. на нотариус Е.Е.,
вписан в СВп с вх. рег. 3505 акт № 191 том VІ дело 2176 от 31.01.2017 г., преди
вписването на наложената възбрана. Няма доказателства обаче, че към датата на
вписването на възбраната – 24.03.2017 г. суперфициарят се е намирал във
владение на вещното право. Владението на правото на строеж може да се реализира
чрез действия за започване или продължаване на вече започнат строеж, или чрез
владение върху вече започнал строеж, или завършен груб строеж, или завършен, но
невъведен в експлоатация строеж. Строежът следва да се счита започнал след
влизане в сила на издадено разрешение за строеж, с откриване на строителна
площадка и определяне на строителна линия и ниво по реда на чл. 157 ал. 1 от ЗУТ. Към делото е приложено разрешение за строеж № 20 от 01.02.2017 г., което е
издадено на собствениците на поземления имот, а не на суперфициаря (ИД том VІ
л. 1868). Приложен е и констативен протокол от 05.04.2018 г., съставен от
главния инженер на район „Възраждане“ при Столична община (ИД л. 1870). В
протокола е отбелязано съставяне на акт обр. 14 за приемане на конструкцията от
10.01.2018 г. и степен на завършеност на жилищната сграда в груб строеж. Дори
ако този протокол се приеме като доказателство за владение на правото на строеж
от жалбоподателя (който дори не е отбелязан като суперфициар и/или строител),
той удостоверява владението към дата 05.04.2018 г., повече от една година след
налагането на възбраната върху вещното право. Владението на трето лице върху недвижимия имот или вещното право върху
имота, което е предмет на изпълнителното действие, е предпоставка за
допустимост на жалбата от третото лице срещу това изпълнително действие. Третото
лице може да защити правата си на собственик или носител на ограниченото вещно
право с иск по реда на чл. 440 от ГПК. Горното обуславя извод за недопустимост
на жалбата на третото лице срещу действията на съдебния изпълнител.
В полза на насрещната страна в
настоящото производство и взискател по
изпълнителното дело „П.и.б.“ АД *** следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя на 200 лева.
Мотивиран от горното, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И:
Оставя без разглеждане молба с вх. №
018776 от 19.04.2019 г., имаща характер на жалба по смисъла на чл. 435 ал. 4 от ГПК, допълнена с жалба вх. № 022529 от 16.05.2019 г. от „**к.“ ООД гр. София
чрез пълномощник адвокат С.Д., срещу действие по изп. дело № 20178440401275 на
ЧСИ С.Я.рег. № 844 за налагане на възбрана в полза на взискателя по делото „П.и.б.“
АД ***, върху право на строеж в поземлен имот с идентификатор 68134.306.146 с
адрес: гр. София район „Възраждане“ бул. „******, с площ от 752 кв. м, номер по
предходния план: 6,7,18,19 кв. 223 парцел ІV при съседи: 68134.306.127,
68134.306.134, 68134.306.150, 68134.306.131 и 68134.306.148, вписано в Службата
по вписванията гр. София с вх. рег. № 15937 акт № 81 том VІ от 24.03.2017 г.,
точка ІV.
Прекратява производството по
в.ч.гр.дело № 12034/2019 г. на СГС.
Осъжда „**к.“ ООД гр. София да
заплати на „П.и.б.“ АД *** юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.
Определението подлежиш на обжалване
с частна жалба пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.