№ 13393
гр. София, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря СТИЛИАНА В. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20211110131253 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск ФИРМА“ ЕООД, ЕИК НОМЕР, със седалище и адрес на управление:
АДРЕС, представлявано от К.М, с който е поискало да бъде установено по отношение на
ответника „ФИРМА ЕООД, ЕИК НОМЕР, със седалище и адрес на управление: АДРЕС,
представлявано от В.Т, че същия дължи на ищеца следните суми: сумата от 209,81 лв. -
представляваща главница за периода 01.11.2017г. до 31.12.2017г. за доставена електрическа
енергия по Договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и
предоставяне на комбинирани услуги от 15.08.2016г., сключен между "ФИРМА" ООД и
„ФИРМА ЕООД, като вземането по договора е възложено на ФИРМА“ ЕООД, ЕИК
НОМЕР, с постановление за възлагане по т.д. №3343/2017г., VI-19 състав, по описа на
Софийски градски съд, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК - 25.01.2021 г. до изплащане на
вземането, сумата от 62,95 лв., представляваща лихва за периода от 14.12.2017 г. до
24.01.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 4177/2021 г. по
описа на СРС.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че между "ФИРМА" ООД и ответника е сключен
Договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне
на комбинирани услуги от 15.08.2016г. по който ответника не заплатил доставената му
ел.енергия за периода 01.11.2017г. до 31.12.2017г.
В исковата молба са описани последиците от неизпълнението на процесния договор,
с които се обосновават претенциите за лихви.
Поддържа се, че ищецът е придобил от "ФИРМА" ООД вземането му от ответника с
по силата на постановление за възлагане по т.д. №3343/2017г., VI-19 състав, по описа на
СГС.
В срока за отговор, ответникът по делото не е депозирал такъв.
1
В съдебно заседание ищеца не се явява и не се представлява. Депозира писмени
становища, с които поддържа исковата молба и излага съображения за основателност на
предявените искове. Претендира разноски.
Ответника, редовно призован, се представлява от адв. Б., която оспорва исковата
молба. Прави възражение за настъпила погасителна давност на задължението. Моли съда да
отхвърли исковете. Претендира разноски. По делото са постъпили писмени бележки.
По делото са събрани писмени доказателства.
От събраните по делото писмени доказателства се установява следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.д.№ 4177/2021 г. по описа на СРС е видно, че
въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК, в полза на дружеството ищец е била
издадена заповед за изпълнение за сумата от 209,81 лв., представляваща задължение по
Договор за доставка на електрическа енергия от 15.08.2016г., сключен между "ФИРМА"
ООД и „ФИРМА ЕООД, като вземането по договора е възложено на ФИРМА“ ЕООД, ЕИК
НОМЕР, с постановление за възлагане по т.д. №3343/2017г., VI-19 състав, по описа на
Софийски градски съд, ведно със законна лихва от 25.01.2021 г. до изплащане на вземането,
лихва в размер на 62,95 лв. за периода от 14.12.2017 г. до 24.01.2021 г. С възражение от
27.04.2021 г. ответникът е оспорил вземането с мотив, че не дължи.
На 15.08.2016 г. ответникът е сключил Договор за продажба на електрическа енергия,
балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги
№FE8001150/15.08.2016г. с "ФИРМА" ООД при цена за МВтч от 86 лв. Договора е
сключена за срок от 24 месеца, като съгласно чл.17, ал. 2 от приложените към договора
Общи условия, е предвидено автоматично продължаване на срока на договора, в случай, че
не бъде прекратен от никоя от страните по предвидения същия ред.
С Постановление за възлагане по т.д. №3343/2017г., VI-19 състав, по описа на
Софийски градски съд, на основание чл. 717з ТЗ, са възложени върху ищеца вземанията на
"ФИРМА" ООД към ответника за доставена ел. енергия и допълнителни услуги, съгласно
опис, изготвен от синдика и пазарна оценка, като според последната размера на вземанията
срещу ответника е 209,81 лв. (стр. 7 от делото).
Съгласно приложена справка към постъпило по делото писмо от
„Електроразпределителни мрежи Запад“ АД, за периода 01.11.2017-01.12.2017г.,
количеството доставена ЕЕ е в размер на 2993 кВтч.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет
установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед
за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е
провел заповедно производство по отношение на процесните вземания и искът е предявен в
срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.
По основателността на иска, съдът намира следното:
За да бъде уважен искът, ищецът следва да докаже, че през процесния период е
съществувало облигационно отношение по договор за продажба на електрическа енергия,
сключен между „ФИРМА“ ООД и ответното дружество, по силата на който дружеството
доставчик за периода 01.11.2017г. до 31.12.2017г. е доставило електрическа енергия на
стойност 209,81 лв. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да
установи пълно и главно плащане на претендираната сума за доставена електрическа
енергия.
По делото не е спорно, а и от събраните по делото доказателства се установи, че
ответникът и "ФИРМА" ООД, са се намирали в облигационни отношения по Договор
продажба на електрическа енергия, при договорена цена от 86 лв. за МВтч. От
представената от „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД справка, неоспорена от
ответника, се установява, че за периода 01.11.2017-01.12.2017г., количеството доставена
електроенергия е в размер на 2993 кВтч. Доколкото 1000 кВтч се равняват на 1 мВтч, то с
2
оглед договорената цена от 86 лв./мВтч, дължимата сума за 2993 кВтч е в размер на сумата
от 257,40 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 327, ал. 1 ТЗ, купувачът е длъжен да плати цената при
предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е
уговорено друго. В настоящия случай, в чл. 3, ал. 2 от ОУ е договорено, че за доставените
количества ел.енергия, клиента се задължава да заплати на търговеца възнаграждение
според отчетените количества ел. енергия, след получаване на сетълмент за дадения период
на отчитане. По делото не се ангажираха доказателства от ответника за извършено плащане
в посочения размер, поради което по делото се установява, че сумата от 257,40 лв.,
представляваща доставена ел. енергия за периода 01.11.2017-01.12.2017г., е дължима от
ответното дружество.
В първото по делото съдебно заседание, процесуалния представител на ответника е
направил възражение за настъпила погасителна давност на задължението, но доколкото
същото е направено извън преклузивния срок по чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК, то съдът не следва
да обсъжда това възражение.
Изложеното по-горе е основание да се приеме, че в случая се установ, че предявеният
иск за главницата е основателен до размера от 257,40 лв., но доколкото същия е предявен за
сумата от 209,81 лв., то иска следва да бъде уважен до този размер.
Както бе посочено по-горе, съгласно чл. 3, ал. 2 от ОУ, за доставените количества
ел.енергия, клиента се задължава да заплати на търговеца възнаграждение според
отчетените количества ел. енергия, но доколкото задължението за заплащане на
възнагражденията по договора е обусловено от получаване на сетълмент за съответния
период на отчитане, то изискуемостта на всяко вземане настъпва след настъпване на това
обстоятелство. По делото няма ангажирани никакви доказателства от страна на ищеца в тази
насока /няма фактура/, поради което не се установява, че ответника е изпаднал в забава. Ето
защо този иск следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан.
По разноските:
Предвид изхода на спора, всяка от страните има право на разноски. В съответствие с
възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът в настоящето производство
да се произнесе и по разноските, направени в предхождащото го заповедно такова, като
разпредели отговорността за тях съобразно изхода по делото. Съдът констатира, че
вписаните в списъка разноски са реално извършени, като и в двата договора за правна
защита и съдействие е посочено, че договореното възнаграждение е изплатено в брой. С
оглед на това и съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените по делото разноски в размер на 350 лв., от които 50 лв., представляваща
направени от ищеца разноски за заплатена ДТ по настоящото дело и по ч.гр.д.№ 4177/2021
г., сумата от 150 лв. адвокатско възнаграждение по настоящото дело и 150 лв. адвокатско
възнаграждение по ч.гр.д.№ 79206/2018 г.
С оглед изхода на спора, основателно се явява искането на пълномощника на
ответника за присъждане на направените от него разноски по делото. От данните по делото
се установиха разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 100,00 лв. (стр. 27), от
които сумата от 50 лв. следва да бъдат възложени в тежест на ищеца. Съдът не взима
предвид приложения към писмените бележки договор за правна защита и съдействие,
доколкото същия е представен след срока, предвиден в чл. 80 ГПК. В тази връзка следва да
бъде посочено, че в протокола от последното открито съдебно заседание погрешно е
посочено, че ответника е представил списък по чл. 80 ГПК, доколкото такъв липсва в
кориците на делото.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ФИРМА ЕООД, ЕИК
НОМЕР, със седалище и адрес на управление: АДРЕС, представлявано от В.Т, че дължи на
3
ФИРМА“ ЕООД, ЕИК НОМЕР, със седалище и адрес на управление: АДРЕС,
представлявано от К.М, сумата от 209,81 лв. (двеста и девет лева и 81 стотинки),
представляваща главница за периода 01.11.2017г. до 31.12.2017г. за доставена електрическа
енергия по Договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и
предоставяне на комбинирани услуги от 15.08.2016г., сключен между „ФИРМА“ ООД и
„ФИРМА ЕООД, като вземането по договора е възложено на ФИРМА“ ЕООД, ЕИК
НОМЕР, с постановление за възлагане по т.д. №3343/2017г., VI-19 състав, по описа на
Софийски градски съд, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК - 25.01.2021 г. до изплащане на
вземането.
ОТХВЪРЛЯ иска на ФИРМА“ ЕООД, ЕИК НОМЕР, със седалище и адрес на
управление: АДРЕС, за признаване за усатновено по отношение на ответника „ФИРМА
ЕООД, ЕИК НОМЕР, със седалище и адрес на управление: АДРЕС, че дължи на ищеца
сумата от 62,95 лв., представляваща лихва за периода от 14.12.2017 г. до 24.01.2021 г., за
която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 4177/2021 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА „ФИРМА ЕООД, ЕИК НОМЕР, със седалище и адрес на управление:
АДРЕС, представлявано от В.Т, да заплати на ФИРМА“ ЕООД, ЕИК НОМЕР, със
седалище и адрес на управление: АДРЕС, представлявано от К.М, сумата от 350,00 лв.
(триста и петдесет лева), представляваща направени от ищеца разноски по настоящето дело
и по ч.гр.д. №4177/2021 г. по описа на СРС, съобразно изхода по делата.
ОСЪЖДА ФИРМА“ ЕООД, ЕИК НОМЕР, със седалище и адрес на управление:
АДРЕС, представлявано от К.М, да заплати на „ФИРМА ЕООД, ЕИК НОМЕР, със
седалище и адрес на управление: АДРЕС, представлявано от В.Т, сумата от 50,00 лв.
(петдесет лева), представляваща направени от ответника разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело №4177/2021 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4