№ 10127
гр. София, 06.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20231110168260 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на И. Б. Т., с която срещу "В. са предявени обективно
кумулативно съединени искове, както следва:
- иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 19 ЗПК за прогласяване нищожността на
договор за кредит № 5937199/19.06.2023 г., сключен между страните;
- иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 50 лева, като част от претенция с общ
размер от 141,96 лева, представляваща недължимо платена на ответника сума във връзка с
договора за кредит, ведно със законната лихва от предявяване на иска /13.12.2023 г./ до
окончателното плащане.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника процесния договор за кредит, по силата на
който ответникът му е предоставил сумата 400 лева, като в договора е бил посочен размер
на ГПЛ 40,32 % и ГПР 49,33 %. Уговорено е било заемът да се върне на 7 двуседмични
вноски. С клаузата на чл. 1, ал.3 от договора е уговорено предоставянето на допълнителна
услуга на кредитополучателя, за която е била начислена сумата 85,19 лева, платима заедно с
вноските по кредита. С чл. 4, ал. 1 от договора е било установено задължение за
кредитополучателя да представи обезпечение по кредита, като при неизпълнение на същото
съгласно клаузата на чл. 4, ал. 2 е предвидена дължимостта на неустойка в размер на сумата
от 56,77 лева. Поддържа, че още със сключване на договора е била начислена неустойката за
непредставяне на обезпечение. Твърди да е погасил изцяло задълженията по договора за
кредит. Счита, че договорът е нищожен поради противоречие на същия с разпоредбите на
чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК, като развива подробни съображения в тази насока. Твърди, че
действителният ГПР по договора е по-висок от посочения и по този начин са нарушени
правилата на чл. 19 ЗПК. Развива съображения за нищожност на допълнително начислените
такси и неустойки. В обобщение на подробните доводи в исковата молба заключва, че
целият договор е нищожен с оглед разпоредбата на чл. 22 ЗПК. Предявява иск за сумата от
1
50 лева, като частична претенция, която твърди да е била недължимо платена на ответника
във връзка с разпоредбата на чл. 22, вр. чл. 23 ЗПК. Заявява доказателствени искания за
приемане на представените към исковата молба документи като доказателства, за
задължаване на ответника по реда на чл. 190 ГПК да представи в цялост кредитното досие, в
т.ч. и извлечение от счетоводството си, за допускане на съдебно-счетоводна експертиза,
както и за издаване на СУ, което да послужи пред БНБ за снабдяване с информация относно
всички сключени между страните договори за кредит.
Постъпил е в срок отговор на исковата молба, с която ответникът оспорва
предявените искове. Счита, че исковата молба е нередовна, което препятствало правото на
защита на ответника. Намира за недопустимо съединяване на установителен с осъдителен
иск. Развива подробни съображения в тази връзка, макар да липсва идентитет между
предмета на претенциите на ищеца /установителни и осъдителна/, заявени с исковата молба.
Не отрича сключването на договора и че по силата на същия е предоставил на ищеца сумата
от 400 лева. Отрича при сключването на договора и със същия да са нарушени императивни
норми на закона. Счита, че в договора е посочен размера на ГПР и то в съответствие с
изискванията на ЗПК. Поддържа, че към момента на сключване на договора процесната
неустойка не е била дължима, с оглед което и същата не следва да се включва в ГПР.
Развива съображения относно функциите на неустойката, като счита, че с оглед
обезщетителния характер на вземаето, същата по дефиниция не се включва в ГПР. Оспорва
клаузата да има неравноправен характер, като счита, че кредитополучателят е можел да
прецени икономическите последици от сключването на договора, в т.ч. и тези относно
дължимата неустойка. Излага подробни доводи в подкрепа на становището си, че
оспорената клауза не противоречи на добрите нрави. Разяснява, че на ищеца е била
предоставена услуга, за която тя доброволно се е съгласила да заплати съответното
възнаграждение. Възразява срещу доказателствените искания на ищеца. Възразява срещу
разноските на ищеца и срещу искането да бъде присъдено възнаграждение по чл. 38 ЗАдв.,
като излага съображения, че ищецът не е материално затруднено лице. Заявява искане за
задължаване на ищеца да представи СЕФ, връчен му при сключването на договора, както и
други документи. Моли за отхвърляне на исковете и претендира разноски.
Съдът не споделя оплакванията на ответника за нередовност на исковата молба и за
недопустимост на съединяването на установителни с осъдителна претенции. Следва да се
подчертае, че нищожността може да бъде релевирана както с възражение, така и с иск, като
ищецът е този, който определя вида и обема на търсената защита. В случая не е предявен
установителен иск за вземането, което се претендира на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, за
да се приеме, че е налице идентитет между различните претенции на ищеца.
За да бъдат уважени предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, че
договорът, сключен с ответника, е нищожен на заявените с исковата молба основания, а
именно поради нарушение на императивни норми на закона, евентуално поради заобикаляне
на закона и/или поради накърняване на добрите нрави, т.е. че накърнява принципите на
справедливостта, добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения, както
2
и принципите за предотвратяване на несправедливото обогатяване.
По иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи, че е заплатил
процесната сума на ответника.
В тежест на ответника е да докаже основателността на възраженията си, че при
сключването на договора са били спазени особените изисквания на ЗПК, както и че на
потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да
бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на
договора.
По иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД в тежест на ответника е да установи, че е налице
основание да получи и задържи заплатените му от ищеца по процесния договор суми.
Като безспорно между страните следва да се отдели обстоятелството, че във връзка с
процесния договор за кредит ответникът е предоставил на ищеца сумата от 400 лева, която
последният се е задължил да му върне, както и че ищецът е погасил задълженията си по
договора за кредит.
Следва да се приемат представените от ищеца и от ответника документи, като
писмени доказателства по делото.
Съдът следва да укаже на страните в срок до първото по делото съдебно заседание да
посочат каква сума считат, че е заплатила ищецът по процесния договор за кредит, като
искането за изслушване на съдебно-счетоводна експертиза следва да се отложи за първото
по делото съдебно заседание. Ако между страните не е спорно каква сума е заплатила
ищцата на ответника по процесното правоотношение, то и не би било наложително
изслушване на заключение на вещо лице, доколкото за отговора на релевантните за спора
въпроси не са необходими специални знания извън посочените.
Искането ищецът да се снабди със СУ, което да му послужи пред БНБ следва да се
остави без уважение. Същото касае неотносима към предмета на спора информация.
Страните следва да се приканят към сключване на спогодба или друг начин за
доброволно решаване на спора, а делото да се насрочи за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКАНВА страните към сключване на спогодба за уреждане на правния спор,
предмет на делото.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер, а при своевременно постигане на споразумение за доброволно
уреждане на спора ще спестят процесуални усилия и разноски.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
3
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
ОБЯВЯВА на страните проект за доклад на делото съобразно обстоятелствената част
на определението, като им указва, че в срок най-късно в първото открито съдебно заседание
могат да вземат становище по изготвения проект за доклад и разпределената със същия
доказателствена тежест, както и да релевират съответни доказателсвени искания, в противен
случай губят възможността да направят това по-късно освен в случаите на чл. 147 ГПК.
ПРИЕМА като писмени доказателства представените от страните с исковата молба
и с отговора документи.
УКАЗВА на страните в срок до първото по делото съдебно заседание да посочат
каква сума считат, че е заплатила ищецът по процесния договор за кредит.
ОТЛАГА произнасянето по исканията на ищеца по чл. 190 ГПК и чл. 195 ГПК за
откритото съдебно заседание.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за издаване на СУ, което да му
послужи пред БНБ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на страните.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.04.2024 г. от
10:45 ч. за когато да се призоват страните.
Препис от определението да се връчи на страните, ведно с призовките им за
съдебното заседание, като на ищеца, чрез процесуалния му представител да се връчи препис
от отговора на ИМ. На ответника съдебните книжа ДА СЕ ВРЪЧАТ чрез ССЕВ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4