№ 999
гр. Варна, 24.09.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Трайчо Г. Атанасов
Членове:Мая В. Нанкинска
Ерна Якова-П.а
при участието на секретаря Галина Г. Славова
Сложи за разглеждане докладваното от Трайчо Г. Атанасов Въззивно
наказателно дело от частен характер № 20253100600953 по описа за 2025
година.
На именното повикване в 10:12 часа се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Ц. Г. Ц., редовно призован, явява се лично и с
адв. П. Б., редовно упълномощен и приет от първата инстанция.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ- ПОДСЪДИМ Г. Н. Ц., редовно призована,
явява се лично и с адв. В. А. и с адв. П. Д., редовно упълномощени и приети
от първата инстанция.
АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.
АДВ. А.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
ЖАЛБ. - ПОДСЪДИМ: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Председателят разясни на страните правото им на отводи по чл. 274
от НПК. Искания в тази насока не се направиха.
На основание чл. 331, ал. 2 от НПК делото СЕ ДОКЛАДВА от съдия
1
Атанасов.
АДВ. Б.: Поддържам нашата жалба с допълнението към нея. Нямам
искания по доказателствата.
АДВ. А.: Поддържам жалбата ни с допълнението към нея. Нямам
искания по доказателствата.
АДВ. Д.: Поддържам жалбата на доверителката ми, представям договор
за правна помощ.
СЪДЪТ, като взе предвид, че страните не направиха искания по
доказателствата, дава ход на делото
ПО СЪЩЕСТВО:
АДВ. Б.: Уважаеми окръжни съдии, моля да уважите жалбата ни.
Има и други дела, сърцевината на които са отношенията с децата. Тази
присъда е влязла в сила, изглежда не е подействала по никакъв начин на
подсъдимата, защото и към настоящия момент голямото дете, вече ще стане
близо година, не желае да идва при баща си. Беше разпитано и по друго
подобно дело и споделя същите неща, с които и вие сте запознати. Накратко
казано, казва, че обича баща си, но не иска да идва при него. За нас е
необяснимо как едно дете, което обича родителя си, няма да иска да го вижда
и няма друго обяснение, освен желанието и поведението на неговата майка.
Именно подсъдимата е тази, която има отговорност да стимулира, да убеди, да
насърчи детето да има отношения с баща си, които са полезни за неговото
развитие.
В обществото сега се коментира много тази тема за това, как младите
хора възприемат съвременния начин на живот, че вече от тяхната воля зависи
всичко. В настоящото дело виждаме същото това нещо- детето е убеждавано
от подсъдимата, от майка си, че ако то не желае да изпълнява съдебното
решение, няма нужда да го изпълнява и това е оправдание за всичко, както и
за осъдителната част на присъдата. Това не може да бъде вярно и не може да
бъде възприето. Трябва да възпитаваме младите хора в уважаване както към
закона, така и към съдебните актове, защото в следващ момент може да не
искат и на червен светофар да спират, а това е вече опасно. В този контекст
2
моля да разгледате и уважите нашата въззивна жалба, тъй като не са
настъпили никакви ефекти от рода на специалната превенция, предвидена в
Наказателния кодекс, поне няма данни това да се е случило. Нямам никакви
доказателства и обяснения, от които да си личи, че майката съжалява и
съзнава, че е извършила нещо нередно. В една от датите, за които е оправдана
майката тя обяснява, че знае, че е нарушила съдебното решение, но тя била на
друго място, завела детето на училище, на завършване ли, нещо такова и след
това никой не я бил потърсил. Това показва, че тя няма съзнание, че детето
следва да бъде предадено в точен час, ако няма друга уговорка с бащата, ако
трябва бащата ще го заведе и такъв е законосъобразният начин за развитието
на тези отношения, колкото и да са сложни те в една родителска двойка.
Специално обръщам внимание на факта прилагането на ал.3 на чл.182
от НК. Ако ставаше въпрос за издръжка, където тази алинея е ясно
приложима, изплаща се нещо, което все още е дължимо, то не зная точно
какво е имал предвид законодателят, поне аз него разбирам, но не може със
задна дата да се изпълни нещо, което вече е загубено. Както казах, майката не
е предложила дори някаква компенсация. Ние предложихме многократно
медиация. Всеки път, с изключение на днешното съдебно заседание,
предлагаме преговори, предлагаме решение. Бащата ги предлага. Имаше
предложение бащата да бъде компенсиран заедно с реално изпълнение
дъщеря му да започне да идва при него, за което няма пречки, защото детето
го обича, само го призна в съдебната зала. Нямаме отговор на това
предложение, общо взето нямаме нищо, което показва и това е вече
отговорността на държавата, във всяко едно производство изглежда има една
криворазбрана толерантност към подобни случаи да не наказваме майката, да
не направим нещо да я затрудни, случила се там някаква случка, какво
толкова. Изобщо не става въпрос за единичен случай, става въпрос за една
системна, необоснована толерантност, която обаче подхранва и стимулира
това непрекъснато нарушаване на закона и съответно става повод за завеждане
на нови дела.
Относно частта в жалбата за разноските- дори и да се приемат, въпреки
че не ги приемаме, мотивите към присъдата на първоинстанционния съд,
майката все пак е осъдена. Не е възможно и не е логично, нито е правно
обосновано, нито пък житейски и фактически върху бащата, върху тъжителя
да се възлагат разноските по делото. Ясно е какво е станало, ясно е, че имаме
3
призната вина, макар и частична, според присъдата, в тази част със сигурност
моля и следва присъдата да бъде отменена със справедливо решение така,
както е поискано в жалбата.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Ц.: Съгласен съм със становището на адвоката
ми. Единственото нещо, което искам да добавя, е че освен тези дати не става
въпрос само за голямото дете, след тези дати има многобройни случаи, когато
аз съм взимал малкото си дете поради различни причини, основната от които
е, че майката ми казваше затова има заведени други дела, наистина не става
въпрос само за някакъв акт еднодневен, това нещо продължава с години. След
новото решение на съда, което излезе, си давам сметка, че съм грешал с моята
толерантност през годините, когато съм си казвал, че това нещо ще се
промени, съм стимулирал поведението на подсъдимата да продължава да го
прави. Тогава си казах, че нямам друго оръжие, единственият инструмент,
който ми остава, това е държавата да обърне внимание на това нещо и то да
приключи. Защото, наистина това е в защита на децата. Опитът ми да имам
възможност да възпитавам децата е иззет от мен и аз нямам тази възможност.
Затова ви моля да ми дадете шанс да мога да възпитавам децата си..
АДВ. Д.: Уважаеми окръжни съдии, поддържам въззивната жалба на
доверителката ми. Считам, че и за двете деяния, за които е призната за
виновна моята подзащитна, липсва умисъл, липсва субективния елемент.
Разсъжданията на колегата целят да се внушат абсолютни неистини, особено
по отношение на детето Д., споменава се и друго дело, по което тя беше
разпитана, макар че няма връзка, но всъщност има, защото в мотивите на
първоинстанционния съд ясно е посочено, че детето Д. само е взимало
решение да не посещава баща си поради влошените отношения с него, а не
поради някакво влияние от майката. Няма такова влияние. И сега по новото
дело, което цитира колегата, детето пред съда, в присъствие на баща си ясно
заяви, че не желае да се вижда с него, защото отношенията им са влошени и
това, дали го обича или не няма нищо общо. Категорично съм против такива
емоционални внушения, няма нищо с отношенията. Явно има някакъв разрез в
отношенията между бащата и дъщерята, но майката няма нищо общо с това.
Майката винаги е поощрявала децата да се виждат с бащата. Да, понякога са
възниквали някакви субективни причини, особено по второто обвинение,
където срещу бащата беше издадена заповед да се въздържа от домашно
4
насилие. Да, това няма отношение към предаването или не на децата, но
поради това, че той е задържал неправомерно децата в неговия режим повече
от двадесет дни, което се пропуска, за което също се води дело, децата са били
разстроени, категорично са отказали да отидат при баща си и майката в този
случай е действала в техен интерес. Тя не може да ги насили, особено в такова
състояние. Има свидетелски показания в тази насока, други доказателства. Ето
защо, моля да прецените всичко това и да признаете доверителката ми за
невиновна и по двете обвинения.
АДВ. А.: Уважаеми окръжни съдии, няма как да избягаме от общата
картина и да влезем единствено и само в конкретиката на делото дотолкова,
доколкото през годините назад бащата категорично отказва да комуникира с
майката. Именно той е този, който възлага на децата поведението на възрастен
и вземането на решение за изпълнение на режима и точно когато не му е
изгодно, тогава вината се прехвърля върху майката, което аз не считам за
редно. Налице са шест комплексни съдебнопсихологични и психиатрични
експертизи и на родителите, и на децата към момента, където се установява,
че у майката липсва родителско отчуждаващо поведение към бащата пред
децата, както и че самото поведение на бащата е автоотчуждаващо и
механизмът, по който той комуникира с децата си, е причината за тяхното
нежелание и отказ на вътрешния механизъм за защита отказ да комуникират с
него и да споделят и Д., която е на тринадесет години и половина да се чува,
да си пише и да разговаря с баща си. Тя доста разумно мотивира своя отказ с
подигравките и униженията, които е търпяла, скандалите и неразбираемите за
нея разговори, които са водени. Вината, която детето чувства в присъствието
на баща си, я отчуждава от желанието да прекарва време с него изобщо.
Малкото дете към настоящия момент вече е отключило дистимия, което
благодарение на работата с психолог и на майката на децата дълги години
назад, все още не е с външни прояви в сериозен смисъл, но дистимията също е
показател за нежеланието на детето да търпи поведението на бащата. Въпреки
това то посещава баща си непрекъснато. Желая да спомена в този смисъл и
ангажиментът, за който коментира колегата, защитник на частния тъжител, те
поеха ангажимент на 23.06.2025г. пред състав на ВОС, Гражданско отделение,
І състав да се откажат от всичките деветнадесет производства срещу майката,
ако летния сезон бащата има контакт с децата. Към настоящия момент няма
нищо внесено за това.
5
Дотолкова, доколкото майката, иска или не иска, е финансово
ангажирана със защитата си, оспорването на присъждането на разноски е
неоснователно. За конкретните дати, така както съм написала по обвинението,
първи и втори юни 2024г. за първия уикенд от месеца, съобразно важащия
стар режим на лични контакти, съответно седми и осми юни 2024г. са втора
четна седмица и колкото и бащата да иска да се види с детето, това е уикендът
на майката, който не би следвало да бъде нарушаван. Отделно, налице е не
една преписка и не само докладната, приложена по делото, а и друга
прекратена прокурорска преписка на Първо районно управление, съгласно
която полицаите от патрула, които са разговаряли с майката, са написали в
доклада на своя началник, че на бащата е предадена покана да присъства в
уикенд на майката на празника на детето за завършване на училище, но
същият е отказал. Ето защо не считам, че е налице вина у майката, особено за
последните две обвинения, а за първите две вече е налице оправдателна
присъда на първоинстанционния съд, която считам и моля да потвърдите, а в
останалата част моля да отмените.
Не на последно място, майката е стожерът на семейството, когато е
налице раздяла на родителите. От нея се изисква да полага както чисто
майчинските грижи, така и да осъществява подкрепа- емоционална,
физическа, психологична и всякаква на децата си, не изключвам по никакъв
начин и бащата от тази роля, но при условие, че С. е бил при баща си от
09.07.-15.08., а Д. е била при него след летния лагер 13-14.07. до 15.08., това са
категорично повече от петдесет дни за едното дете и повече от тридесет дни за
другото. Нормално е да са затъжени за майка си, също считам за напълно
нормално да пожелаят да си останат вкъщи, поне за кратко.
Моля за вашата присъда в този смисъл.
ПОДСЪДИМАТА /право на лична защита/: Съгласна съм със
становището на адвокатите ми.
След развода ни г-н Ц. се зарече, че ще ми отнеме децата по всеки един
параграф. Откакто сме се разделили, година след това, докато излезе
решението продължава непрекъснатия психически тормоз върху мен и децата.
Въпреки това никога не съм си позволила да не пускам децата, за да ходят при
него, тъй като аз вярвам, че едни деца е редно да се отглеждат от двамата
6
родители и всеки един от родителите е отговорен за собствените си
взаимоотношения с децата. Поради неговото отношение към децата, което е
нещадящо и често уронващо авторитета ми, бях принудена да ги запиша
децата да ходят на психолог, както и мен, за да отработят тези емоции. Към
този момент те продължават, вече и малкия Бащата счита, че като води
многобройни граждански дела срещу мен, заедно с неговата майка и неговата
приятелка, и налагайки ми психически и финансов тормоз, аз по някакъв
начин трябва да се съглася с техните безумни желания, които при последната
медиация са изцяло примерно децата да са отглеждани от бащата. Към този
момент децата винаги са насърчавани от мен да поддържам взаимоотношения
с него, тъй като смятам, че въпреки всичките дела той им е баща и има какво
да им даде като такъв. С голямото дете взаимоотношенията им са
изключително влошени от Нова година насам. Тя се прибира сама вкъщи,
отказа категорично да ходи при него. Няколко пъти му е предлагала да се
виждат извън режима- да отидат на кино, да излязат, да се видят, но среща
категоричен отказ от страна на баща си. Той иска тя да спазва изцяло
съдебното решение, което аз считам, че така е правилно, но последния път
когато разговаряхме, тя каза „Аз се прибирам вкъщи, ако искаш ме изгони от
къщи“. Аз не мога да я заключа отвънка. С психолога сме разговаряли няколко
пъти, той направи предложение към нея да се подобрят отношенията с баща й,
но това не е едностранно действие, това зависи и от него. Аз лично никъде не
виждам вина в моите действия спрямо всичките обвинителни, граждански и
наказателни дела, които се водят срещу мен. Виждам единствено и само
психически и финансов тормоз. Към този момент решението на съда се
спазва, синът ми ходи при баща си, както е по решението, дъщеря ми
непрекъснато е насърчавана ако иска в друг ден, в друг час да се видят, но към
този момент все още не е пожелала.
АДВ. Б./ реплика/: Доколкото се коментират други дела, желая да кажа,
че предложението на бащата за прекратяване на всички дела е все още в сила,
но условието беше друго- да започне да си изпълнява действието по
съдебното решение. Майката постави друго условие- първо бащата да си
прекрати делата, след това евентуално, ако децата искат, което вече е
неприемливо. Фактът, че успях при разпита на детето, момичето, да получа от
нея данни, тя дава обяснения, че не иска да идва при баща си, защото при
майка си може да спи до единадесет, след това два часа на телефона да си
7
рови, след това да си се разходи където иска, след това да прави каквото си
иска, докато баща й я карал да става в някакъв час, имала е някакви
задължения, тоест прави някакви възпитателни, негови си методи. Дали е прав
или не, това не е наша работа, но на тази база да се съди, че имат влошени
отношения, както той самият каза, че практически е лишен от възможността
да възпитава детето си. А внушаването, както майката сама призна, че детето
може да реши да изпълнява или не едно съдебно решение, вече се изказах по
този въпрос.
СЪДЪТ дава на подсъдимата
ПОСЛЕДНА ДУМА:
ПОДСЪДИМАТА: Моля да отмените за дадените дати присъдата и да
ми присъдите разноските.
СЪДЪТ се оттегли на тайно съвещание.
СЪДЪТ, след тайно съвещание счете делото за изяснено и обяви, че ще
се произнесе с решение в законоустановения срок.
ПРОТОКОЛЪТ се изготви в съдебно заседание, което приключи в
10:34 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8