РЕШЕНИЕ
№ 157
гр. Варна, 15.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20223110116561 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „Е. М.” ЕООД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление: * срещу П. С. Х., ЕГН **********, с адрес: *, първоначално обективно
кумулативно съединени положителни специални установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД за приемане за
установено в отношенията между страните със сила на пресъдено нещо, че ответникът
дължи на ищеца следните суми: 1./ 1 765.48 лева, представляваща главница по договор за
потребителски кредит от * г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 24.10.2022 г. до
окончателното погасяване на вземането и сумата в размер от 2./ 116.74 лева – договорна
лихва за периода от 14.12.2020 г. до 14.02.2022 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 6790/25.10.2022 г. по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр.
д. № 14037 по описа за 2022 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен състав.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е подал заявление по реда на чл.410 от ГПК
за издаване на заповед за изпълнение, като срещу издадената заповед в срока по чл. 414 от
ГПК е постъпило възражение, в тази връзка у ищеца се породил правният интерес да
предяви настоящите искове.
Сочи се, че вземанията произтичат от договор за потребителски кредит, сключен
между ответника и „У. К. Ф.“ ЕАД на * г., въз основа на който последният е предоставил на
ответника кредит в размер от 1 777.21 лева, представляваща заета сума. Страните се
уговорили ответникът да върне заетата сума в срок до 14.02.2022 г. на 15 броя месечни
анюитетни погасителни вноски, всяка от които по 202.97 лева, при първа погасителна
вноска 14.12.2020 г., съгласно погасителен план, неразделна част от договора.
Поддържа се, че ответникът се задължил да заплати възнаграждение в полза на
кредитодателя за ползването на заетата сума в размер на уговорената договорната лихва,
чийто годишен процент възлизал на 6.50%. Сочи се, че общото задължение по кредита
възлиза на 1 879.69 лева. Твърди се, че ответникът не е изпълнил задължението си по
1
договора да върне заетата суми чрез частичните плащания в размера на погасителните
вноски на съответните падежи, поради което същият е изпаднал в забава и дължи и
обезщетение в размер на законната лихва.
Сочи се, че на 17.01.2022 г. между ищеца и кредитодателя е сключен договор за
цесия, с което процесните вземания са прехвърлени в патримониума на ищцовото
дружество. Излага се, че ищецът е овластен от цедента да уведоми длъжника за цесията,
като ответникът е бил уведомен за новия кредитор на вземанията с изпращане на
уведомлението от 03.06.2022 г.
По същество се моли предявените искове да бъдат уважени и се претендират
сторените съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата
молба, с който оспорва дължимостта на претендираните суми както по основание, така и по
размер и моли исковете да бъдат отхвърлени. Твърди, че главните вземания по договора за
кредит не са станали изискуеми. Релевира се възражение за неизпълнен договор от страна на
кредитодателя, като сочи, че заетата сума не е предоставена на кредитополучателя. Релевира
възражение за нищожност на договора на основание чл. 22 вр. чл. 11 от ЗПК и за
недействителност поради неподписването на договора от надлежен представител на
кредитодателя. Оспорва се действителността и на договора за цесия, въз основа на който
ищецът се легитимира като титуляр на процесните вземания. Ответникът сочи, че договорът
няма действие по отношение на него, тъй като не е надлежно уведомен за прехвърлянето на
вземанията. Отделно, релевира възражение за недействителност на договора за цесия, тъй
като в него не е посочена покупната цена, която е съществен елемент от договора.
По същество моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни.
Претендира присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на исковото
производство, очертани в исковата молба и отговора и като взе предвид, събрания и
приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12
и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
Видно е от присъединеното ч. гр. д. № 14037 по описа за 2022 г. на РС-Варна, ГО, 9-
ти съдебен състав, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 от ГПК за сумите, предмет на исковата молба, срещу която е подадено
възражение по чл. 414 от ГПК.
От ищеца по делото са ангажирани като писмени доказателства Договор за
потребителски паричен кредит № * от * г., сключен между „У. К. Ф.“ ЕАД и ответника,
ведно с погасителен план към него. От договора се установява, че кредитодателят е
предоставил в заем на ответника сумата в размер на 1 777.21 лева. Констатира се още, че
страните са уговорили кредитополучателя да заплаща на кредитодателя възнаграждение за
ползването на заетата сума в размер на уговорената възнаградителна лихва, като общата
сума за връщане е 1 879.69 лева при ГПР 6.70% и фиксиран годишен лихвен процент 6.50%.
Договорено е заетата сума да се усвои чрез превод по сметка на клиента. Уговорено е
заетата сума да се погасява на месечни анюитетни вноски, които видно от погасителния
план са 15 на брой, като падежът на първата вноска по кредита е на 14.12.2020 г., а на
последната – 14.02.2022 г.
Приет е договор за продажба и прехвърляне на вземания от 17.01.2022 г., сключен
между „У. К. Ф.“ ЕАД като цедент и „Е. М.“ ЕООД като цесионер, както и Приложение № 1
към процесния рамков договор за цедиране на задължения, в който са описани конкретните
прехвърлени вземания, като на л. 38 фигурира ответникът П. С. Х.. От представеното
потвърждение /л. 22/ се установява, че цедентът е потвърдил извършеното частно
правоприемство, а от представеното пълномощно /л. 21/, че овластява цесионера да доведе
до знанието на ответника за новия кредитор.
С уведомление, приложено към сезирлата съда искова молба, от ищеца е отправено
изявление до ответника, че вземането към него е закупено от дружеството – ищец, както и
че новият кредитор упражнява правото си да направи кредита предсрочно изискуем поради
неизпълнение на задълженията по него. От заключението на вещото лице по назначената
2
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че процесният кредит представлява старо
задължение на ответника, произтичащо от договор за потребителски кредит №
3075772/23.01.2018 г, което задължение е реструктурирано в ново кредитно задължение с №
*/* г. Заетата сума по първия договор от 23.01.2018 г. е в размер на 6 000.00 лева и същата е
усвоена от ответника по банков път на същата дата, като процесната преоформена сума
представлява остатъчно непогасено вземане на кредитора спрямо длъжника към 27.11.2020
г. по договора за кредит от 23.01.2018 г. Общата платена сума по втория договор за кредит
от * г. възлиза на 74.63 лева, като последната вноска е от 11.06.2021 г. След последната
вноска непогасения остатък възлиза на 1 765.48 лева – главница и 39.58 лева – договорна
лихва за периода от 14.07.2021 г. до 14.02.2022 г. Към настоящия момент вземанията не са
погасени.
Към ескепртното заключение е приложен и стария договор за потребителски паричен
кредит № 3075772 от 23.01.2018 г., от който е видно, че общата сума за връщане е 7 021.99
лева при ГПР 8.07% и ГЛП 6.49%. Договорът е сключен за срок от 36 месеца при месечна
погасителна вноска от 195.05 лева. Падежът на първата вноска е 14.02.2018 г., а на
последната вноска - 14.01.2021 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на
чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение за претендираните суми, срещу която в срока по чл.
414 от ГПК е подадено възражение за недължимост и в изпълнение указанията на съда
заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на
вземанията, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство
и неговата допустимост.
За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да установи в
процеса по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване кумулативното
наличие на следните елементи от фактическия състав на договорната отговорност: 1./
учреденото облигационно правоотношение по силата на договор за потребителски кредит от
* г.; 2./ точното изпълнение на договорните си задължения – предоставянето на кредитната
главница в полза на кредитополучателя; 3./ уговорката за плащане на възнаградителна
лихва; 4./ изпадането в забава на длъжника; 5./ настъпването на изискуемостта на
неплатените анюитетни задължения; 6./ размера на предявените граждански притезания.
Следва също да докаже сключването на валиден договор за цесия с предмет исковите
вземания, за който договор длъжникът е редовно уведомен.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, а при
установяване на горното – че е погасил задълженията си по договора. В тежест на ответника
е и да докаже всички свои правоизключващи, правоотлагащи и правопогасяващи
възражения.
От представения договор за паричен заем № */* г. по несъмнен начин се установява,
че между страните е учредена облигационна връзка с предмет претендираната главница и
договорна лихва. Изпълнението на договорното задължение от страна на кредитодателя се
установява от експертното заключение по назначената ССчЕ, което съдът кредитира като
компетентно изготвено, пълно, ясно, обосновано и неоспорено от страните, като сумата е
усвоена от ответника през 2018 г. по стария договор за паричен заем № 3075772, като
впоследтсвие през 2020 г. непогасения остатък от дълга е реструктуриран в нов редовен
дълг по взаимно съгласие на кредитора и длъжника.
В отговора на исковата молба е инвокирано възражение за нищожност на договора
поради наличие на неравноправни клаузи. Макар възражението за нищожност поради
наличие на неравноправна клауза да е бланкетно и да не е посочена конкретната хипотеза на
чл. 143, ал. 1, т. 1-20 от ЗЗП, която да е нарушена, то съдът, на основание чл. 7, ал. 3 от
ГПК, следва служебно да прецени съответствието на всички допълнителни уговорки, които
не представляват основен предмет на договора, със законовите изисквания.
Типични случаи пораждащи съмнение за нарушени права на потребителя се свързват
със задължението за събиране на такси за непоискани услуги /за усвояване или управление
на кредита/ и позволяващи промени в разходите за кредитиране без предварително
3
оповестени критерии. Такива в конкретния случай не са установени. Отделно, кредитът се
олихвява с фиксиран лихвен процент и не се променя, като е оповестен ясно при началното
договаряне, а размерите на обезщетенията при липса на доброволно изпълнение не
надхвърлят размера на предвидимите вреди.
Ето защо, съдът счита, че клаузите на процесния договор не са в несъответствие с
материалноправните норми, обективирани в ЗЗП.
Възраженията за нищожност на основание чл. чл. 22 от ЗПК и поради неподписване
на договора от надлежен представител на кредитодателя също са несъстоятелни, доколкото,
от една страна, са спазени всички изисквания на чл. 10 и чл. 11 от цитирания нормативен
акт, от друга страна, кредитодателят е търговец и в случая е приложимо специланото
правило на чл. 301 от ТЗ, както и правилото на чл. 293, ал. 3 от ТЗ.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че е налице валидно
учредено облигационно правоотношение въз основа Договор за паричен заем № * от * г.
Пред съда е поставен за разглеждане и въпросът за това дали кредиторът надлежно е
упражнил субективното си потестативно право да обяви целия кредит за предсрочно
изискуем. От погасителния план се установява, че последната вноска е с краен падеж на
14.02.2022 г., т.е. към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда
/24.10.2022 г./ и към момента на устните състезания /18.12.2023 г./ всички вноски са с
настъпил падеж и е безпредметно да се обсъжда въпросът за предсрочната изискуемост,
доколкото настъпването на същата предхожда завеждането на гражданското производство.
Установеното в чл. 99, ал. 4 от ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за
извършеното прехвърляне на вземането е изпълнено чрез връчване на препис от исковата
молба ведно с уведомлението за цесия лично на ответника на 31.01.2023 г., който факт е с
правно значение и следва да се отчете от съда по арг. от чл. 235, ал. 3 от ГПК.
За пълнота следва да се отбележи, че целта на уведомяването на длъжника за цесията
е да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу
изпълнение на лице, което не е носител на вземането, а в конкретния случай липсват
твърдения за удовлетворяване на гражданското притезание от длъжника чрез доброволно
изпълнени. Отделно, дори длъжникът да плати на цедента, то същият има призната и
гарантирана от закона възможност да бъде освободен от отговорност, като се установи
неговата добросъвестност, т.е. че не е знаел за правопрехвърлителната сделка поради
неуведомяването му – арг. от чл. 75, ал. 2, изр. 1 от ЗЗД.
Ето защо, съдът намира за неоснователни възраженията на процесуалния
представител на ответника, свързани с липсата на надлежно уведомяване на последния за
извършената цесия. Процесната цесия има действие за длъжника и тъй като не се твърди той
да е извършил плащане на прехвърлените суми, то ищецът - цесионер „Е. М.“ ЕООД се
явява носител на тези вземания.
Възраженията за нищожност на договора за цесия също са несъстоятелни. Същият е
сключен при спазване на законовите изисквания. Не са налице предпоставките за
прогласяване нищожността на сделката по чл. 26 от ЗЗД.
Размерите на предявените граждански притезания се установяват по несъмнен начин
от експертното заключение по назначената ССчЕ. Вещото лице в хода на изслушването му
поддържа заключението си и допълва, че периодът на претендираната договорна лихва
следва да бъде от 14.07.2021 г. до 14.02.2022 г., което се споделя и от съда, доколкото
последното плащане сторено от ответника в размер на 74.63 лева е от 11.06.2021 г. и същото
е послужило за погасяване на част от договорната лихва и главницата. Така непогасения
остатък от главницата възлзиза на 1 765.48 лева – главница и 39.58 лева – дорговорна лихва.
В заключение съдът счита, че претенцията на ищеца по обективно кумулативно
съединените положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл.
415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД е частично основателна и следва да бъде
уважена досежно главницата в претендирания размер от 1 765.48 лева, като основателността
на главното вземане обуславя дължимостта и на произтичащото от него акцесорно
задължение за договорна лихва, чийто доказан размер е 39.58 лева за периода от 14.07.2021
г. до 14.02.2022 г.
4
Искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен досежно сумата от 77.16 лева,
представляваща горницата над доказания размер от 39.58 лева до претендирания размер от
116.74 лева – договорна лихва.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход от делото в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и т. 12
от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се присъдят сторените разноски съразмерно с
уважената част от предявените искове, чийто общ размер възлиза на 863.70 лева, от които:
208.72 лева – разноски сторени в хода на заповедното производство по ч. гр. д. № 14037 по
описа за 2022 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен състав, включващи държавна такса и
адвокатско възнаграждение и 654.98 лева – разноски по настоящото исково производство –
за държавна такса и депозит за вещо лице.
Ответникът в настоящото производство не е обективирал искане за присъждане на
разноски, като не е удостоверил и извършването на такива във връзка със защита на неговия
интерес.
На основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от ЗАдв в полза на адв. Д. Т. следва да се
присъди адвокатско възнагражение съразмерно с отхвърлената част от исковете, чийто
размер възлиза на 20.01 лева по арг. от чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горните мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 вр. чл.
240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, в отношенията между страните, че П. С. Х., ЕГН **********, с
адрес: * дължи в полза на „Е. М.” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *
сумите, както следва: сумата в размер от 1 765.48 лева, представляваща главница по
договор за потребителски кредит № * от * г., сключен между ответника и „У. К. Ф.“ АД,
вземането по което е прехвърлено в полза на ищеца от кредитодателя с договор за цесия от
17.01.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 24.10.2022 г. до окончателното
погасяване на вземането и сумата в размер от 39.58 лева, представляваща договорна лихва
за периода от 14.12.2020 г. до 14.02.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение № 6790/25.10.2022 г. по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 14037
по описа за 2022 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен състав, КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Е. М.” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: * против П. С. Х., ЕГН **********, с адрес: * положителен установителен иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата в размер на 77.16 лева, представляваща горницата над доказания размер от 39.58
лева до претендирания размер от 116.74 лева – договорна лихва за периода от 14.12.2020 г.
до 14.02.2022 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и т. 12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, П. С. Х., ЕГН **********, с адрес: * да заплати в полза на „Е. М.” ЕООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: * сумата в общ размер на 863.70 лева, от които:
208.72 лева – разноски сторени в хода на заповедното производство по ч. гр. д. №
14037 по описа за 2022 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен състав, включващи държавна
такса и адвокатско възнаграждение и
654.98 лева – разноски по настоящото исково производство, включващи държавна
такса и депозит за вещо лице.
5
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от ЗАдв вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК,
„Е. М.” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: * да запплати в полза на адв. Д.
Т., вписан в АК-гр. В., личен номер *, със служебен адрес: *, сумата в размер на 20.01 лева,
представляваща хонорар за един адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Варна в
двуседмичен срок от съобщението.
Препис от решението да се връчи на страните, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6