Присъда по НОХД №1244/2025 на Районен съд - Казанлък
| Номер на акта: | 86 |
| Дата: | 24 ноември 2025 г. (в сила от 9 декември 2025 г.) |
| Съдия: | Деян Господинов Илиев |
| Дело: | 20255510201244 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 26 септември 2025 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
М О Т И В И
към Присъда № 86 от 24.1.2025 г.
по НОХД № 1244/25 г.
Обвинението срещу подс. И.А.А. е по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 7 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с
чл. 28, ал. 1 вр с чл. 26, ал. 1 от НК за това, че в В периода от 15.03.2025 г. до 16.03.2025 г. в
гр. К., обл. С. З., парк „Т.“ от хотелски комплекс „З.“, в условията на продължавано
престъпление, на два пъти, чрез повреждане на прегради здраво направени за защита на
имот (повредил ламперия), е отнел чужди движими вещи - 20 кг замразена риба скумрия на
единична стойност 6.70 лв. на обща стойност 134 лв., 10 кг замразена риба пъстърва на
единична стойност 12 лв. на обща стойност 120 лв., 13 бр. замразени пилета, на единична
стойност 9 лв. на обща стойност 117 лв., 4 кг. масло (4 бр. разфасовки от по 1 кг всяка) на
единична стойност 22 лв. на обща стойност 88 лв., усилвател марка ******** на стойност
750 лв. и удължител с дължина 10 м на стойност 20 лв., всички вещи на обща стойност 1 229
лева от владението на В. Й. В. от гр. С.З. - управител на „З.“ ООД гр. К., без негово съгласие
с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено повторно и случаят
не е маловажен.
Подсъдимият в с.з. изцяло признава фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Защитникът му – адв. М. Т. в с. з. пледира за налагане на наказание при условията на
чл. 55 от НК.
Представителят на РП-С.З., ТО-К. в с.з. поддържа обвинението.
Граждански иск не е предявен.
На осн. чл. 373 ал. 3 от НПК от НПК съдът приема за установени обстоятелствата,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно:
Св. В. Й. В. от гр. С.З. бил управител на „З.“ ООД гр. К., занимаващо се с
хотелиерство и било собственик на хотел „З.“, парк „Т.“ гр. К.. На 16.03.2025 г. около 16.00
часа свидетелят посетил летния бар на хотела, който през зимния сезон бил неизползваем и
установил, че липсва един усилвател. Забелязал липсата на усилвателя още като влязъл в
летния бар по това, че висели кабелите, които били изтръгнати от него. Погледнал
фризерите, които се намирали там и установил, че липсват доста замразени стоки. Прегледал
записите от камерите за видеонаблюдение, които били монтирани в летния бар и установил,
че в два поредни дни - на 15 и на 16 март 2025 г. е влизало едно и също лице от мъжки пол
от ромски произход, като първия ден се виждало как изтръгва усилвателя и го взима и след
това взима кашони с хранителни продукти. На следващия ден, същото лице отново се
виждало как влиза в летния бар и взима хранителни продукти. След направена ревизия
установил, че лисват 20 кг замразена риба скумрия, 10 кг замразена риба пъстърва, 13 бр.
замразени пилета, 4 кг масло (4 бр. разфасовки от по 1 кг. всяка), усилвател марка ********
и удължител с дължина 10 м. Усилвателя бил закупен на 11.07.2024 г. като чисто нов, а
хранителните продукти били закупувани в различен период, за което предоставя фактури.
Св. В. установил, че лицето е проникнало през западната стена, където имало алуминиев
прозорец, затворен с дървена ламперия, като намерил дървената ламперия разбита и
предполага, че именно оттам е проникнато в летния бар. При първия си разпит заявил, че
липсва и една тонколона, но се оказало, че тя си е на място в хотела. Няколко дни след като
сигнализирал за кражбата в полицията, му бил върнат усилвателя и удължителя към него,
който бил оранжев на цвят, с дължина 10 м. Удължителят не бил част от усилвателя, купуван
1
бил отделно, но не може да каже кога и за каква сума. Хранителните продукти не са му били
върнати. В. предоставил и записи от видео охранителните камери, които били монтирани в
летния бар.
Като извършител на кражбата е бил установен подс. И.А.А..
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите В. Й.
В., В. Ан. З. и С. Ш. З., протокол за доброволно предаване – 2 бр., разписка, данни от
Търговски регистър за „З.“ ООД, фактура № **********, търговски документ за продажба
на стоки № ********** от 10.03.2025 г., търговски документ за продажба на стоки №
********** от 17.03.2025 г., фактура от „М.“, както на експертното заключение на видео-
техническата, съдебно-оценъчната и лицево-идентификационна експертизи, които напълно
кореспондират на самопризнанието на подсъдимия.
Имайки предвид установената в с.зд. фактическа обстановка съдът намира, че подс.
А. от обективна и субективна страна е осъществил състава на чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 7 вр. с
чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 28, ал. 1 вр с чл. 26, ал. 1 от НК.
На два пъти подс. А. е осъществил изпълнителното деяние „отнемане“ в двете му
части като е прекратил фактическата власт на собственика върху вещите предмет на
престъплението и е осъществил своя трайна фактическа власт като е имал възможност да се
разпореди с тях, както намери за добре.
За улесняване на деянието подсъдимият е използвал взломен способ като е разбил
ламперията на бара, т.е. разрушил прегради, здраво направени за защита на имот по см. на
чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК.
Подс. И.А.А. бил освободен през 2020 г. от наказателна отговорност по чл.78а от НК
за извършена кражба като непълнолетен и е осъждан отново за кражба с присъда по НОХД
№ 436/2023 г. на КРС, влязла в сила на 04.07.2023 г., като му е наложено наказание 6 години
лишаване от свобода (ЛОС), отложено за срок от 3 години по реда на чл. 66, ал. 1 от НК.
Предвид това настоящата му престъпна дейност се явява извършена в условията на
повторност по смисъла на чл. 28, ал. 1 от НК и в изпитателния срок по предишната присъда,
тъй като съгл. чл. 30, ал. 1 от НК не са били изтекли пет години от изтърпяване на
наказанието по предходната присъда.
И двете деяния са били извършени с пряк умисъл.
Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
общественоопасните последици и е искал настъпването им.
Двете деяния са били извършени в два последователни дни, т.е. през
непродължителен период от време, при една и съща фактическа обстановка и еднородност
на вината като последващото деяние се явява естествено продължение на предшестващото
го.
Следователно подсъдимият е действал в условията на продължавано престъпление
по см. на чл. 26, ал. 1 от НК.
Имайки предвид изложените дотук мотиви съдът намира, че подс. И.А.А. следва да
бъде признат за виновен и наказан.
При определяне вида и размера на наказанието за извършеното престъпление по чл.
195, ал. 1, т. 3 и т. 7 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 28, ал. 1 вр с чл. 26, ал. 1 от НК съдът приема
като смекчаващи вината обстоятелства невисоката стойност на предмета на престъплението
и частичното възстановяване на вредите от престъплението.
Като отегчаващи вината обстоятелства следва да се приемат липсата на критично
отношение, обремененото съдебно минало, лошите характеристични данни, както и по-
тежката форма на престъпна дейност по чл. 26, ал. 1 от НК.
2
На подсъдимият следва да се наложи наказание при превес на смекчаващите вината
обстоятелства като целите на чл. 36 от НК ще бъдат постигнати при наказание три години
лишаване от свобода.
С оглед разпоредбите на чл. 373 ал. 2 от НПК, както и на чл. 58а, ал. 1 от НК, съдът
счита, наложеното наказание лишаван от свобода следва да се намалиш с 1/3 до размер от
две години лишаване от свобода, което да се изтърпи при строг режим.
Съдът се занима с цялостната престъпна дейност на подсъдимия, както следва:
№НОХДДеяниеЗаконна силаНаказание
1436/23г.18.01.2023г.04.07.2023г.6м/3г
2.18/25г.м.01.- 26.02.2023г.29.04.2025г.8м
3.595/25г.06.09.2024г.19.06.2025г.1г.
4.564/25г.15/16.11.2024г.14.05.2025г.1г.
5.314/25г.12.01.2025г.04.06.2025г.1г.
6.600/25г.03.03.2025г.21.05.2025г.6м
7.1244/25г.15-16.03.2025г.---2г
По правилата на чл. 25, ал. 1 и чл. 23, ал. 1 от НК се образуват две групи
съвкупности:
Първата: между № 1 и № 2. Втората: от № 2 до № 7 включително.
Най-благоприятно съчетание се получава ако се кумулират наказанията от № 2 до №
7 включително – две години лишаване от свобода, а № 1 се изтърпи отделно по реда на чл.
68, ал. 1 от НК – шест месеца лишаване от свобода, тъй като последващите деяния са били
извършени в определения по това дело изпитателен срок.
На осн. чл. 25, ал. 2 от НК изтърпяното до момента наказание следва да се приспадне.
На осн. чл. 189 ал. 3 от НПК направените по делото разноски в размер на 401,10 лв.
следва да бъдат заплатени от подсъдимия по сметка на ОДМВР-С.З., а на КзРС – 5 лв. – ДТ
при служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата си.
3