Р Е Ш Е Н И Е №…
гр.София, 28.11.2019 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско
отделение, в закрито заседание на двадесет
и осми през две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:1 ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
2.СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
като
разгледа докладваното от съдия Георгиева
ч.гр.дело №12643 по описа за 2019
година, съобрази че:
Производството е по чл.435 и сл. от
Гражданския процесуален кодекс.
Образувано е по
жалба от длъжника по изпълнението ЗАД „ОЗК – З.“АД срещу постановление (наим. Разпореждане) от 22.07.2019 г. на съдебния изпълнител по
изп. дело № 20198410402209 по описа на ЧСИ Н.М.с peг. №841 с район
на действие СГС, с което е оставено без уважение възражение против разноските
за адвокатско възнаграждение и размера на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ.
Жалбоподателят поддържа, че ЧСИ неправилно
е приел, че на взискателя се дължат разноски за
адвокатско възнаграждение на процесуалния представител, освен тези по т.1, и такива
по чл.10, т.2 от Наредба №1/2004 г., тъй като не са извършени такива действия и
прави евентуално възражение по чл.78, ал.5 от ГПК. Изтъква се, че разноски за
възнаграждение по чл.10, т.2 от Наредбата се дължат, ако делото се отличава с
фактическа и правна сложност, съответно при активно поведение от страна на
процесуалния представител по проучване не имущество на длъжника, справки,
предлагане на начини за изпълнение, каквито действия не са извършени в образуваното
изпълнително производство. На следващо място - счита определената
пропорционална такса по т.26 от Тарифа към ЗЧСИ за прекомерна, тъй като
неправилно е начислена след включването на адвокатското възнаграждение, което е
отделно вземане, в събраната сума – материалният интерес, върху който се
начислява пропорционалната такса е само присъденото вземане по изпълнителния
лист. Претендират се разноски в производство по обжалване на акта на съдебния
изпълнител.
В срока по чл.435, ал.2 от ГПК, взискателят е депозирал възражение, с което моли жалбата да
се остави без уважение.
В мотивите на ЧСИ, депозирани на основание
чл.
436, ал. 3 ГПК, се излагат съображения за неоснователност на жалбата и спазване
на материално правните и процесуално-правните разпоредби на чл.78, ал.5 от ГПК,
вр. с чл.36 от ЗАдв и
Наредба № 1/2004 г. за МРАВ. Изтъква се, че адвокатското възнаграждение е
определено и за извършени след образуване на изпълнителното дело действия и
затова се дължи възнаграждение и по чл.10, т.2 от Наредбата, както и че същото е
определено в нормативно предвидения минимален размер.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско
отделение, за да се произнесе съобрази от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от легитимирана страна - длъжник по изпълнителното
производство, имаща правен интерес от обжалване срещу валидни и подлежащи на
обжалване действия, сред изрично изброените в разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК (т.7 разноските по изпълнението),
поради което е допустима. Жалбата се подава против
акт на съдебния изпълнител, с който се е
произнесъл по искане на длъжника за
изменение на акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на
разноските за адвокатско възнаграждение и такса по т.26 от Тарифата
Разгледана по
същество жалбата е частично основателна.
Софийският градски съд,
за да се произнесе, взе предвид от фактическа и правна страна следното:
Производството
по изпълнително
дело е образувано по молба от взискателя
Г.В.Г., въз основа на
Изпълнителен лист издаден на 18.06.2019 г. на основание
решение №4 от 3.01.2019 г. от РС –Монтана по гр.дело № 1951/2018 г. против
длъжника ЗАД „ОЗК – З.“АД
за принудително удовлетворяване на парично вземане в размер на 183, 84
лв. обезщетение за забавено изплащане на застрахователно обезщетение по щета №
0502-100-0633-2014 и договор № 45-06-009/22.02.2012 г. и в размер на 2 467,
54 лв. разноски в първоинстанционното производство. В молбата за образуване на изпълнителното дело
процесуалният представител на взискателя адвокат С.Т.е
посочил способ за принудително изпълнение - налагане на запор на банковите
сметки на длъжника в посочена банка. На 01.07.2019 г. на длъжника е изпратена
покана за доброволно изпълнение, която му е била връчена на 02.07.2019 г., с която са определени и разноски в изплънителното производство в размер на 419, 36 лв. за
такса по т.26 от тарифата, 407 лв.
адвокатско възнаграждение и др. такси в размер на 66 лв. С молба от 25.07.2019
г. взискателят е поискал налагане на запор на вземане
по банкова сметка *** „Общинска банка“ АД,
наложен с разпореждане от 29.07.2019 г. и запорно
съобщение (л.52 от изп.дело). Видно от писмо с вх. №
074982/13.08.2019 г. и платежно нареждане с УРН BORD 00827374 от банковата сметка на длъжника е постъпила
сумата от 4 621, 74 лв., от която на 20.08.2019 г. на длъжника е била
възстановена сума в размер на 1060 лв.
С
молбата за започване на изпълнението са претендирани
и разноски в изпълнителното производство, в т.ч. за адвокатско възнаграждение и
е представен договор за правна помощ и съдействие от 11.06.2019 г., сключен с
упълномощения адвокат. Уговореното в договора възнаграждение е в размер на 407
лева, които са платени в брой. С поканата за
доброволно изпълнение е определен същия размер на разноски по изпълнението за
адвокатско възнаграждение на адвокат Т.в размер на 407 лв.
при материален интерес към датата на
образуване на изпълнителното дело 2651, 38 лв.
С възражението си длъжникът е поискал намаляване
размера на адвокатското възнаграждение, с доводи, че на взискателя
се дължат разноски за адвокатско
възнаграждение единствено за образуване на изп.дело,
но не и за извършване на принудителни действия в срока за доброволно
изпълнение, както и че размерът им следва да бъде редуциран до минималните
размери съгласно Наредба №1/2004 г. и за недължимост
на разноски за такса по т.26 от Тарифата върху вземането за адвоктаско
възнаграждение.
С
оглед на изложеното, Софийският градски съд прие от правна страна следното:
Според чл.79,
ал.1 ГПК (редакция ДВ бр. 86/2017 г.), разноските
по изпълнението
са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК (освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство), или когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда или разноските направени от взискателя са за способи, които не са приложени. Във всички
останали случаи се дължат разноски по изпълнението.
Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното
производство. Поради това и правната възможност за намаляване на адвокатското
възнаграждение е приложима не само в исковото, а и в изпълнителното
производство (в този смисъл Определение № 403 от 01.12.2008 г. по гр.д. № 1762/
2008 г. на ВКС, V ГО). Компетентен да се произнесе по искането е ЧСИ, като
отказът му да стори това подлежи на обжалване по реда на чл.
435, ал.2, предл. последно ГПК. При произнасянето по искането за намаляване на
разноските за възнаграждение за адвокат, съдебният изпълнител следва да приложи
разпоредбата на чл.78, ал. 5 ГПК. Съгласно същата при прекомерност на
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат съобразно действителната
фактическа и правна сложност на делото, може да бъде присъден по-нисък размер,
но той не може да бъде по-малко от минимално определения съобразно чл. 36 ЗА и
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (Наредбата) определя минималния размер на възнаграждението за
съответния вид правна помощ.
Спорът в настоящото производство е за
това дали в конкретния случай се дължат разноски по чл.10, т.1 и по т.2 от
Наредба №1/2004 г. при твърдения за липса извършени други допълнителни действия
от процесуалния представител на взискателя, така и налице ли е прекомерност и в тази
връзка предпоставка за намаляване на адвокатското възнаграждение по реда на чл.
78, ал.5 ГПК, съобразно действителната правна и фактическа сложност по
делото. С подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело са посочени
изпълнителните действия за удовлетворяване вземането на взискателя
и по искане на взискателя е наложен запор на вземания
по банкови сметки на длъжника. Взискателят по образуваното
изпълнително делото е претендирал разноски за адвокатско възнаграждение в
уговорения размер за образуване и осъществяване на процесуално представителство
по изпълнително дело. Видно от договор за правна помощ и съдействие същото е
било уговорено и заплатено, доказателство за което е самия договор, който има
характер на разписка – т.2 от Тълкувателно решение №6/06.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 на ВКС, ОСГТК. Вземането е било
удовлетворено в резултат на предприетите изпълнителни действия – запор на
вземания.
С оглед на горното, съдът намира, че на взискателя се дължат разноски за адвокатско възнаграждение
по чл.10, т.1 и по т.2 от Наредба №/2004 г. за МРАВ. При съобразяване с
минималните размери на адвокатските възнаграждение за образуване на
изпълнително дело – 200 лв. (т.1)
плюс ½ от съответното възнаграждение, посочено в чл.7, ал.2, т. 2 – или 207,
79 лв., то общият размер на възнаграждението е 407, 79 лв. Уговореното и заплатено от страната
възнаграждение от 407 лв. не се явява прекомерно съобразно действителната
фактическа и правна сложност на делото и не надвишава определените минимални
размери за адвокатско възнаграждение (арг. от чл.78,
ал.5 ГПК вр. с чл.36 ЗАдв).
Затова съдът намира възражението по чл.78, ал.5 ГПК за неоснователно. С оглед
на изложеното, жалбата против действията на съдебния изпълнител за определяне
на разноските по изпълнителното дело, с които той е отказал да уважи
възражението и на длъжника са възложени разноски за адвокатско възнаграждение
на процесуалния представител на взискателя над
минималните размери по чл.10, т.1 и т.2
от Наредба №1/2004 г. се явява неоснователна.
Жалбата, в частта срещу определените разноски за пропорционална такса по т.26 от
ТТРЗЧСИ е частично основателна. Това е така, защото съгласно т.26,
б. "в" от Тарифата за таксите и разноските
към ЗЧСИ за изпълнение на парично
задължение се събира пропорционална такса върху събраната сума, която ако е от
1000 лв. до 10 000 лв. е 100 лв. + 8 % за горницата над 1000 лв. Според
забележка т.4
към т.26
от ТТРЗЧСИ в размера на паричното вземане не се включват авансовите такси.
В същия не следва да се включват и никакви такси и разноски по самото изпълнителното дело, а само вземането, което е
предмет на изпълнителния лист. Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за защитата в
изпълнителното производство, представлява направени от него разноски по
изпълнението, които са за сметка на длъжника съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК,
поради което те се събират наред и заедно със сумите по изпълнителния лист чрез
съответното изпълнително действие. Поради това, направените от взискателя разноски за заплатено адвокатско възнаграждение
в изпълнителното производство, се включват, както в понятието „материален
интерес” по смисъла на чл. 83, ал. 1 от ЗЧСИ, така и в понятието „събрана сума”
по смисъла на т. 26 от ТТРЗЧСИ (която е събрана чрез извършването на
съответното изпълнително действие – чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗЧСИ). С оглед това,
правилно съдебния изпълнител е приел, че тези разноски за адвокатско
възнаграждение следва да се включват в базата при изчисляването на
пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ (за разлика от авансово заплатените
от взискателя такси по изпълнението, които не се
включват в тази база, тъй като обратното на практика би означавало
начисляването на такси върху такси, което е недопустимо). В този смисъл е
съдебната практика на съдилищата в т.ч. и Решение № 278 от 25.06.2012 г. на ВКС,
Четвърто гражданско отделение,
постановено по гр. дело № 414 по описа за 2012 г., което съдът – в
настоящия съдебен състав, възприема за правилно. В тази връзка, съобразно т.26,
б.“в“ от ТТР към ЗЧСИ, следва да се коригира пропорционалната такса, която
се дължи при събиране на вземането, предмет на изпълнителното производство и при
съобразяване на действителния размер на вземането по изпълнителния лист и
размера на разноските за адвокатското възнаграждение – тоест в размер на 264, 67 лв. с ДДС), вместо първоначално определения такъв. В
останалата й част жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение.
С жалбата е направено искане за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя, което следва да бъде оставено без уважение от съда, с оглед спецификата на производството по обжалване на действията на съдебния изпълнител. Предмет на съдебен контрол е процесуалната законосъобразност на действията и актовете на органа по принудително изпълнение, поради което субект на отговорността за обезщетяване на причинените от тях вреди (в т. ч. разходи за обжалването им по реда на чл. 435 ГПК), е съдебният изпълнител. Той обаче не е страна в съдебното производство по обжалване на действията и актовете му, поради което и общият ред за присъждане на разноски, предвиден в чл.78 и чл. 81 ГПК в случая е неприложим.
Водим от горното, Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
действията
на съдебния изпълнител по изп. дело №
20198410402209 по описа на ЧСИ Н.М.с peг. №841 с район на действие СГС по определяне на размера
на разноски по изпълнението за пропорционална такса по т.26, б.“в“ от Тарифата
за ТРЗЧСИ, в
частта, за сумата над 264, 67
лв. до размера от 419, 36 лв.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата
на ЗАД „ОЗК – З.“АД срещу действия на съдебния изпълнител
по изп. дело №
20198410402209 по описа на ЧСИ Н.М.с peг. №841 с район на действие СГС по определяне на разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 407 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
2.