Р Е Ш Е Н И Е
№ 5287
гр. Варна, 28.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено
на двадесет и осми октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 3821 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от С. „С.б.х.“ с ЕИК *** и седалище и
адрес на управление гр.***, представлявано от председателя Л.М.Г., чрез
пълномощника му адв.А.М.Д. – АК София срещу Д.И.В., с ЕГН ********** и адрес ***
и М.И.Н., с ЕГН ********** и адрес ***, с която е предявен иск с правно
основание чл.135 ЗЗД за приемане за обявяване за недействително спрямо С.
„С.б.х.“ извършеното дарение от
ответника Д.И.В. в полза на ответника М.И.Н. на собствената ѝ *** ид.ч.
от недвижим имот, представляващ апартамент № ***, находящ се в гр.***,
самостоятелен обект с идентификатор № *** по КККР на гр.Варна, одобрени със
Заповед РД-18-92/14.10.2008г. на изпълнителен директор на АГКК, с площ от 66.26
кв.м., което дарение е обективирано в нотариален акт №***г. на нотариус Ж.К. с
рег.№*** на Нотариалната камара.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба: на 20.01.2014г. срещу ответницата Д.В. било образувано наказателно производство с повдигнато обвинение за извършени в периода от ***г. до ***г. престъпления по чл.202, ал.2, вр.чл.201, вр. чл.26, ал.1 НК.
С присъда от 05.06.2017г., постановена по НОХД № 925/2014г. по описа на СРС, влязла в законна сила на 14.05.2018г. ответницата Д.В. била призната за виновна, че при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице „***“ в С. „С.б.х.“ , присвоила чужди пари на обща стойност 50096.47 лева, собственост на С. „С.б.х.“ , връчени ѝ в това качество да ги пази.
Въз основа на влязлата в сила присъда в полза на ищеца бил издаден изпълнителен лист от 27.08.2018г., като по този начин ищцовото сдружение имало качеството кредитор спрямо ответницата Д.В..
Ищецът твърди, че ответницата Д.В. е извършила разпоредително действие, с което уврежда кредитора като на 16.12.2013г. е дарила в полза на втория ответник притежаваните от нея идеални части от апартамент № ***, находящ се в гр.***. С тази безвъзмездна по своя характер разпоредителна сделка, ответницата намалила своето имущество, което служи за общо обезпечение на всички кредитори и намалила възможностите на ищеца за удовлетворение.
Налице била и последната кумулативно изискуема от закона предпоставка, а именно наличие на знание от страна на длъжника. Ответницата сключила безвъзмездна сделка, в момент, в който срещу нея е съществувало разследване в досъдебната фаза на наказателното производство. Като доказателство за знанието от страна на длъжника за увреждането на кредитора служели и дадените от ответницата обяснения преди извършване на сделката, в които признавала извършването на престъплението.
Ищецът моли за уважаване на предявения иск, прави доказателствени искания и претендира сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил от ответника Д.И.В., с който оспорва исковата претенция като допустима, но неоснователна. Твърди, че атакуваната в настоящето производство сделка не е дарение, а покупко-продажба. Дарението, обективирано в нотариалния акт било симулативна сделка прикриваща договор за покупко-продажба, като за собствеността на придобитата от Д.В. *** ид.ч. от имота М.Н. заплатил на ответницата сумата от 10000 лева в брой, което се удостоверявало от обратно писмо от 16.12.2013г. Симулативната сделка била сключена с оглед намаляване на разноските по придобиване на собствеността.
Доколкото симулативните сделки са нищожни, то дарението било нищожно, а между страните било приложимо действителното съглашение – договор за покупко-продажба. При възмездни сделки за обявяване на сделката за недействителна спрямо кредитора се изисквало също лицето, с което длъжникът е договарял да е знаело за увреждането. В настоящия случай и двамата ответници не знаели и не са целели увреждането на кредитора. Прехвърлянето на собствеността било извършено по изрично желание на наследодателката на ответницата, която приживе изявила волята си имота да не се продава след смъртта ѝ, а да остане в собственост на М.Н.. Майката на ответниците Е.П.И. починала на 17.08.2012г., като приживе дарила на ответника М.Н. *** ид.ч. от апартамента. След смъртта ѝ ответниците, заедно със сестра си Н.А. наследили по *** ид.ч. от останалата *** ид.ч. от Апартамент №***. По волята на наследодателката тримата се договорили М.Н. да придобие от сестрите си техните *** ид.ч. от съсобствения имот, когато има финансова възможност за това.
Поради затрудненото финансово положение на семейството, едва в края на 2013г. М.Н. заявил, че има необходимите средства за изповядване на сделката и тогава страните се явили пред нотариус. С цел намаляване на размера на таксите, както и по-ниската стойност на данък придобиване, прехвърлянето на собствеността било оформено като дарение. Според уговорката между тримата съсобственици всички разноски по прехвърлянето на имота и по подготовката на сделката са били за сметка на приобретателя.
Към момента на сделката нито М.Н. и семейството му, нито Н.А. и близките ѝ знаели за воденото срещу Д.В. досъдебно производство. Ответницата до влизане в сила на присъдата вярвала, че ще бъде оправдана, а отделно от това не искала да им причинява тревоги и безпокойство.
За уважаване на предявения иск било необходимо да се докаже знание на приобретателя за увреждането. Макар М.Н. да бил от кръга лица, за които действа презумпцията по чл.135, ал.2 ЗЗД, то тази презумпция била оборима и ответницата щяла да я обори в настоящето производство.
На следващо място вземането на кредитора било възникнало преди извършването на действието, чието обявяване за недействително се иска. Увреждащите ищеца действия били извършени в периода от ***г. до ***г., поради което вземането за обезщетение било погасено по давност. Ответницата прави възражение за погасяване по давност на иска по чл.135 ЗЗД, която започнала да тече от датата на сключване на оспорената сделка.
Моли за отхвърляне на исковата претенция изцяло, с присъждане на разноски по делото.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответника М.И.Н., с който оспорва исковата претенция като допустима, но неоснователна.
Твърди, че атакуваната в настоящето производство сделка не е дарение, а покупко-продажба. Дарението, обективирано в нотариалния акт било симулативна сделка прикриваща договор за покупко-продажба, като за собствеността на придобитата от Д.В. *** ид.ч. от имота М.Н. заплатил на ответницата сумата от 10000 лева в брой, което се удостоверявало от обратно писмо от 16.12.2013г. Симулативната сделка била сключена с оглед намаляване на разноските по придобиване на собствеността.
Доколкото симулативните сделки са нищожни, то дарението било нищожно, а между страните било приложимо действителното съглашение – договор за покупко-продажба. При възмездни сделки за обявяване на сделката за недействителна спрямо кредитора се изисквало също лицето, с което длъжникът е договарял да е знаело за увреждането. В настоящия случай и двамата ответници не знаели и не са целели увреждането на кредитора. Прехвърлянето на собствеността било извършено по изрично желание на наследодателката на ответниците, която приживе изявила волята си имота да не се продава след смъртта ѝ, а да остане в собственост на М.Н.. Майката на ответниците Е.П.И. починала на 17.08.2012г., като приживе дарила на ответника М.Н. *** ид.ч. от апартамента. След смъртта ѝ ответниците, заедно със сестра си Н.А. наследили по *** ид.ч. от останалата ***ид.ч. от Апартамент №***. По волята на наследодателката тримата се договорили М.Н. да придобие от сестрите си техните ***ид.ч. от съсобствения имот, когато има финансова възможност за това.
Поради затрудненото финансово положение на семейството, едва в края на 2013г. М.Н. заявил, че има необходимите средства за изповядване на сделката и тогава страните се явили пред нотариус. С цел намаляване на размера на таксите, както и по-ниската стойност на данък придобиване, прехвърлянето на собствеността било оформено като дарение. Според уговорката между тримата съсобственици всички разноски по прехвърлянето на имота и по подготовката на сделката са били за сметка на приобретателя.
Към момента на сделката нито М.Н. и семейството му, нито Н.А. и близките ѝ знаели за воденото срещу Д.В. досъдебно производство. От сключването на граждански брак през 1979г. до есента на 2013г. ответницата Д.В. живяла и работела в гр.***, като трите семейства не поддържали близки контакти и рядко се виждали. Обстоятелството за воденото срещу Д.В. досъдебно производство станало известно на ответника М.Н. едва с получаването на препис от исковата молба в настоящето производство. Индиция за липсата на знание и умисъл за увреждане от страна на ответника било, че след придобиването на имота, той не се е разпоредил с него и не го е обременил с тежести, напротив – вложил допълнителни средства в имота, като извършил ремонт и подменил дограмата в него.
За уважаване на предявения иск било необходимо да се докаже знание на приобретателя за увреждането. Макар М.Н. да бил от кръга лица, за които действа презумпцията по чл.135, ал.2 ЗЗД, то тази презумпция била оборима и ответникът щял да я обори в настоящето производство.
На следващо място вземането на кредитора било възникнало преди извършването на действието, чието обявяване за недействително се иска. Увреждащите ищеца действия били извършени в периода от ***г. до ***г., поради което вземането за обезщетение било погасено по давност. Ответницата прави възражение за погасяване по давност на иска по чл.135 ЗЗД, която започнала да тече от датата на сключване на оспорената сделка.
Моли за отхвърляне на исковата претенция изцяло, с присъждане на разноски по делото.
В проведеното открито съдебно заседание страните, чрез проц. представители поддържат изложеното в исковата молба и отговора по нея и претендират присъждане на сторените по делото разноски. Ответницата В. заявява, че не е получавала пари за прехвърлянето на своите идеални части от собствеността върху апартамента, както и че не е казвала на брат си за воденото срещу нея досъдебно производство. Преди изповядване на сделката предложила на брат си да продадат апартамента и всеки да вземе своята част, но той не се съгласил и единствената алтернатива била да се извърши дарение в негова полза. Дарението било направено добронамерено, като единствената ѝ грешка била, че не е казала на брат си за заведеното досъдебно производство. Ответникът Н. твърди, че тези изявления на ответницата В., че не ѝ е давал пари са за да изкара още някой лев.
СЪДЪТ,
преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
С Присъда от
05.06.2017г. по НОХД № 925/2014г. по описа на Софийски районен съд ответницата Д.И.В.
е призната за виновна, за това, че в периода от ***г. до ***г. в гр. ***, при
условията на продължавано престъпление, в качеството на длъжностно лице „***“ в
С. „С.б.х.“ е присвоила 50096.47 лева,
собственост на ищцовото сдружение, с което е извършила престъпление по чл.202,
ал.2, т.1, вр. чл.201 вр. чл.26, ал.1 НК. Със същото решение ответницата В. е
осъдена да заплати на ищцовото сдружение обезщетение за причинените от престъплението
имуществени вреди, както и разноски в производството. Надлежно заверено за
вярност копие от присъдата и мотивите към нея са приобщени към доказателствата
по делото /л.6-15 от гр.д.№2735/2018г. по описа на ВОС/.
Присъдата е влязла
в законна сила на 14.05.2018г. и въз основа на нея на 27.08.2018г. в полза на С.
„С.б.х.“ е издаден изпълнителен лист за
присъденото обезщетението за причинени имуществени вреди и разноски в
производството /л.5 от гр.д.№2735/2018г. по описа на ВОС/.
На 23.05.2012г.
ответницата Д.В. е представила пред ищцовото сдружение обяснения за действията
си, за които впоследствие е постановена осъдителна присъда. В обясненията на
ответницата се съдържа признание за дължимост на сума в размер на 13000 лева,
за която тя счита, че трябва да възстанови, но заявява, че няма възможност да
го направи веднага /л.17-19 от гр.д.№2735/2018г. по описа на ВОС/.
На 16.12.2013г. Ж.К.
– нотариус с район на действие района на Районен съд гр.*** е съставил
нотариален акт за дарение на недвижим имот №***г. Съобразно описаното в
нотариалния акт, пред нотариуса са се явили Н.И.А. и Д.И.В. от една страна като
дарители и М.И.Н. от друга страна като надаряван и са заявили, че сключват
договор за дарение на идеални части от следния недвижим имот: апартамент № ***,
находящ се в гр.***, самостоятелен обект с идентификатор № *** по КККР на
гр.Варна, одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008г. на изпълнителен директор
на АГКК, с площ от 66.26 кв.м. /л.22-23 от
гр.д.№2735/2018г. по описа на ВОС/.
С отговора на
исковата молба ответникът М.И.Н. е представил обратно писмо с поставена дата
16.12.2013г. носещо подписите на двамата ответници. В обратното писмо е
записано, че сделката обективирана в нотариален акт№***г. на нотариус Ж.К. е
симулативна и прикриваща договор за покупко-продажба на имота предмет на
сделката, като за прехвърлените *** ид.ч. от правото на собственост М.Н. е
заплатил на Д.В. сумата от 10000 лева в брой /л.24/.
Като косвени
доказателства в подкрепа на възраженията си, ответникът М.Н. е представи
удостоверение за наследници, от което е видно, че майката на двамата ответници
Е.П.И. е починала на 17.08.2012г., нотариален акт за дарение от 31.05.2015г., с
който Е.И. е дарила на М.Н. *** ид.ч. от същия апартамент, както и договор от
29.05.2018г. за изработка, доставка и монтаж на дограма в апартамента. На
ответниците са допуснати и гласни доказателства посредством разпит на
свидетелите Р.Ж.Д. и Е.Л.Н.
В показанията си
св. Д. твърди, че със семейството на М.Н. са семейни приятели от 2003-4 година
и като такива се виждали често. Свидетелката познавала също майката на
ответниците, като в период от време
ходила при нея за да я обслужва. Майката на ответниците заявявала пред
свидетелката, че иска апартамента, в който живее да остане за М.Н.. Тъй като
имало проблеми снаха - свекърва, майката на ответниците искала апартамента да
остане само за М., при което свидетелката ѝ споделила, че при нея се е
получила с дарение. За толкова години свидетелката виждала ответницата В.
три-четири години преди заседанието по повод семейно тържество. Свидетелката
заявява, че няма спомени за по-близки отношения между М.Н. и сестра му Д.В.,
като от самото начало знаела, че последната живее в ***. Майката на ответниците
казвала сделката да се оформи като дарение, но иначе споменавала, че някакви
пари трябвало да се дадат на сестрите на ответника Н..
Свидетелката Е.Н.,
съпруга на ответника М.Н., заявява, че отношенията между тяхното семейство и
семейството на Д.В. били близки дотолкова, че да се виждат един път в годината
и да се чуват по празници. Ответницата В. не споделяла през 2013г. да има
проблеми в *** и за наказателното производство свидетелката и съпругът ѝ
научили при получаване на препис от исковата молба в настоящето производство. Половината
от апартамента бил прехвърлен на М.Н. от майка му, а останалата половина тя
искала също да му бъде прехвърлена, а той да даде на сестрите си някакви пари
за спомен. Около година след смъртта на Е.И., била оформена сделката по
прехвърляне на останалите идеални части от собствеността на апартамента в полза
на М.Н.. Свидетелката твърди, че сделката била оформена като дарение за да се
избегнат някакви такси и данъци. Свидетелката и М.Н. били затруднени финансово,
но събрали сумата от 10000 лева и това било цялата цена за закупените от
ответницата В. идеални части. Плащането се извършило след изповядване на
сделката пред нотариус, в дома на ответника Н. и тогава било съставено
обратното писмо, което служело и за разписка. Свидетелката работела в кръг от
юристи и я посъветвали за нейно успокоение да бъде съставен документ за
предаване на сумата на ответницата В..
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
С исковата молба е предявен иск с правно
основание чл.135 от ЗЗД за обявяване за недействителни спрямо ищцовото дружество
извършеното от ответницата Д.И.В. дарение на неин собствен недвижим имот в
полза на втория ответник М.И.Н.. Искът
по чл. 135 ЗЗД има за предмет
потестативното право на кредитора да обяви за недействителна по отношение на
себе си сделка /или друго действие/, с която длъжникът го уврежда. Това право
възниква за кредитора, когато сделката /или действието/ е увреждаща и е
безвъзмездна или е възмездна, но длъжникът и третото лице са знаели за
увреждането, както и когато увреждащата сделка е извършена преди възникване на
вземането, но тя е предназначена от длъжника и третото лице да увреди
кредитора.
За
уважаване на исковата претенция в тежест на ищеца бе да докаже при условията на
пълно и главно доказване всички елементи от фактическия състав на чл. 135 ЗЗД – да притежава качеството
кредитор на ответницата Д.В., действието, което се иска да бъде обявено за
относително недействително спрямо ищеца да е
увреждащо за кредитора, както и длъжникът /ответницата В./ да е знаела
за увреждането при извършването на действието /дарението/. С оглед
безвъзмездния характер на извършеното, твърдяно за увреждащо интересите на
кредитора, действие /дарението/ не е необходимо и лицето, с което длъжникът е
договарял също да е знаел за увреждането.
Не
е спорно между страните, че ищцовото сдружение притежава качеството кредитор
спрямо ответницата Д.В.. Същото обстоятелство се установява и от представените
с исковата молба копия от присъда и издаден въз основа на нея изпълнителен
лист.
Доказана
се явява и втората предпоставка за уважаване на предявения иск – извършеното
дарение уврежда интересите на кредитора, доколкото намалява имуществото на
длъжника. Тъй като длъжника отговаря за задълженията си с пълното си имущество,
то всяко отчуждаване на негово имуществото би довело до намаляване на
възможностите за удовлетворение на кредитора и представлява увреждащо интереса
на кредитора действие.
Възраженията
въведени с отговора на исковата молба са по отношение характера на сделката, за която се иска да бъде обявена
за относително недействителна спрямо ищеца. В отговорите на исковата молба се
твърди, че сделката не е дарение, а покупко-продажба, поради което и за
уважаване на предявените искове е необходимо знание за увреждането както у
длъжника, така и у лицето, с което договаря. Твърдяната симулативност на
дарението не бе установена от представените по делото доказателства. Представеното
обратно писмо, имащо характер и на разписка няма достоверна дата за трети лица
по смисъла на чл.181 ГПК. Документът съдържа подписите само на ответниците и е
възможно съставянето му както към изписаната в него дата 16.12.2013г., така и
на всяка друга дата предхождаща подаването на отговор на исковата молба. Показанията
на свидетелката Е.Н., че в датата на прехвърляне на собствеността е изготвено
обратното писмо и на ответницата В. е предадена сумата от 10000 лева като цена
по сделката не могат да бъдат кредитирани, тъй като остават изолирани от
останалите доказателства по делото и са дадени от пряко заинтересовано от
изхода на спора лице – съпруга на ответника Н.. На първо място тези твърдения
на св. Н. противоречат на изявленията на ответницата В. дадени в хода на
устните състезания. На следващо място показанията в тези им част противоречат,
както на друга част от показанията на същия свидетел, така и на показанията на
свидетелката Д. Така например св. Д. твърди, че намерението на майката на
ответниците е била да бъде извършено дарение в полза на М.Н., а самата св. Н.
заявява, че майката на ответниците е искала собствеността върху апартамента да
се прехвърли на М.Н., а той да даде на сестрите си някакви пари за спомен. Следва
да се отбележи също, че това са показания на свидетелите за намеренията на
майката на ответниците и нейните виждания за това как и при какви условия да
бъде прехвърлена собствеността върху апартамента, което не доказва непременно,
че ответниците са се съобразили с това желание след смъртта ѝ. При
преценка на достоверността на показанията на свидетелите не може да не бъде
съобразено, че с нотариален акт за дарение №***г. на нотариус Ж.К. е извършено
дарение в полза на ответника М.Н. и от двете му сестри – Н.И.А. и Д.И.В..
Според показанията на св. Е.Н. нейното семейство е имало финансови затруднения
и едва е събрала сумата от 10000 лева за да заплати на Д.В., като е съставено
обратно писмо по отношение на прехвърлената от нея идеална част от
собствеността и сумата е предадена в брой. Липсват твърдения обаче някаква сума
да е предавана в полза на другата сестра Н.А., да е съставяно обратно писмо и
за нейните части от собствеността, както и тя да е присъствала в дома на
ответника Н. при предаване на сумата на В., което прави показанията на св. Е.Н.
още по-малко вероятни и противоречиви.
В
този смисъл не се установи твърдението на ответниците, че сделката от 16.12.2013г.
е покупко-продажба, а не дарение. След като не се установи възмезден характер
на сделката, то за уважаване на исковата претенция е необходима да се установи
също знание у длъжника за увреждането на кредитора, а дали лицето, с което
длъжника е договарял е знаело за това увреждане се явява ирелевантно за
настоящия спор.
Налице
е и последната предпоставка за уважаване на исковата претенция- длъжника да е
знаел за увреждането на кредитора при извършване на действието. Длъжникът при
извършване на процесното дарение е знаел както за съществуването на вземане
спрямо него от страна на кредитора, което най-ясно се установява и от
представените с исковата молба писмени обяснения от ответницата В., в които се
съдържа признание за дължимост на сума в размер на 13000 лева. С
постановяването на осъдителния диспозитив по приетия за разглеждане в
наказателното производство граждански иск и влизане в сила на присъдата в тази
ѝ част, вземането е придобила качествата ликвидност и изискуемост, но е
съществувало и преди това – от датата на причиняване на всяка от вредите.
Неоснователно
се явява и възражението за погасяване по давност на вземането на ищеца спрямо Д.В.,
както и на правото му на иск. Дарението е извършено на 16.12.2013г., като
исковата претенция е предявена на 14.12.2018г. – преди изтичане на предвидения
в закона 5-годишен давностен срок. Давността по отношение на самото вземане е
започнала да тече не от датата на възникването му, а съгласно чл.114 ЗЗД едва
от изискуемостта на същото – 14.05.2018г.
С
оглед изложеното предявеният в настоящето производство иск се явява основателен
и доказан и следва да бъде уважен.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски. Реализираните такива са в общ размер на 3190.30 лв., съобразно представеният от ищеца списък на разноските. Разноските в този размер следва да се присъдят в тежест на ответниците.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОБЯВАВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНО спрямо С. „С.б.х.“ с ЕИК *** и седалище и адрес на управление гр.*** извършеното дарение от ответника Д.И.В., с ЕГН ********** в полза на ответника М.И.Н., с ЕГН ********** на собствената ѝ *** ид.ч. от недвижим имот, представляващ апартамент № ***, находящ се в гр.***, самостоятелен обект с идентификатор № *** по КККР на гр.Варна, одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008г. на изпълнителен директор на АГКК, с площ от 66.26 кв.м., което дарение е обективирано в нотариален акт №***г. на нотариус Ж.К. с рег.№*** на Нотариалната камара, на основание чл.135 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Д.И.В., с ЕГН ********** и адрес *** и М.И.Н., с ЕГН ********** и адрес *** ДА ЗАПЛАТЯТ на С. „С.б.х.“ с ЕИК *** и седалище и адрес на управление гр.*** сумата от 3190.30 лв. /три хиляди сто и деветдесет лева и тридесет стотинки/, представляваща сторени в производството съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: