Р Е Ш Е Н И Е
№…….. 02.07 .2020
г. гр.Плевен
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Плевенски окръжен съд, първи въззивен наказателен състав
На тридесети юни две хиляди и двадесета
година
В публично заседание в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ БАНКОВ
КРИСТИНА ЛАЛЕВА
Секретар : И. Ц.
Прокурор : РОСЕН КРЪСТЕВ
Като разгледа докладваното от член съдия КРИСТИНА ЛАЛЕВА
ВНАХД № 395 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе в предвид следното:
Производството е по реда на глава „Двадесет и първа” от НПК.
Въззивното
производство е образувано по жалба на обвиняемата И.И.А. срещу Решение от 19.05.2020г
постановено по НАХД №42 описа за 2020 год. по описа на Районен съд Левски.
С обжалваното решение Левчанския районен съд е признал обвиняемата И.И.А. –
родена на *** ***, с постоянен адрес:***, българка, с българско гражданство, с
висше образование, разведена, неосъждана, ЕГН: **********, за виновна в това,
че на 07.06.2018 г. в гр.Левски, обл.Плевен, около
13:20 часа управлява моторно превозно средство – лек автомобил „*****” с рег.№****,
в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство, наложена
със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ)
№16-1275-000234/21.04.2016 г. на Началник Сектор към ОДМВР Велико Търново,
Сектор Пътна полиция Велико Търново, връчена на 22.06.2016 г.,
влязла в законна сила на 06.07.2016 г., поради което и на основание чл.343в,
ал.3, във вр. с ал.1, от НК, във вр.
с чл.78а от НК я освободил от наказателна отговорност, като й наложил
административно наказание - ГЛОБА в
размер на 1000 /хиляда/ лева.
Във въззивната жалба се
съдържа оплакване за неправилност на постановения първоинстанционен акт, като
се сочи, че съдът не е отчел обстоятелството относно това, че по отношение на
административните наказания „ Глоби“ по НП /Предмети на ПАМ/ е изтекла
абсолютната погасителна давност и са заличени като дължими при органа по
събиране, поради което Заповедта за принудително отнемане на свидетелството за
правоуправление е била без основание към момента на деянието, от където следва
че не е реализиран един от основните елементи на изпълнителното деяние, а
именно управление на моторно превозно средство, в периода на прилагане спрямо
водача на ПАМ – отнемане на свидетелството за правоуправление.
Пред въззивния съд
представителят на Плевенска окръжна прокуратура посочва, че решението на
първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Плевенският окръжен съд като
взе в предвид оплакванията, съдържащи се в жалбата, становищата на страните и
като провери изцяло правилността на невлязлото в сила решение по реда на
чл.314, ал.1 НПК, намира за установено следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.319 НПК, отговаря на изискванията на чл.320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови атакуваната
присъда, първоинстанционния съд е извършил пълноценен анализ на събраните в
хода на съдебното следствие доказателства и е приел за установено от фактическа
страна следното:
Обвиняемата И.И.А. била
правоспособен водач на МПС и в това й качество притежавала свидетелство за
управление на МПС. По отношение на А. били издадени НП №2119/13, 2903/13 и НП
№15-1275-003161, с които били наложени административни наказания -глоби, които
били връчени на 16.01.2016г., не били обжалвани, влезли в законова сила.
Административните наказания не били платени от обвиняемата, като последвала
ПАМ. Със Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №16-1275-000234/21.04.2016г. на Началник
Сектор към ОДМВР Велико Търново, Сектор Пътна Полиция Велико Търново по реда на
чл.171, т.1, б.”д” от ЗДвП, на обвиняемата била наложена принудителна
административна мярка по чл.171, т.1, б.”д” ЗДвП - временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство до заплащане на
дължимата глоба по наказателни постановления. При извършена проверка се
установило, че обвиняемата от досъдебното производство управлявала моторно
превозно средство в нарушение на Разпоредбата на чл.157, ал.8 от ЗДвП.
Заповедта била връчена лично на обвиняемата А. на 22.06.2016г. и влязла в
законна сила на 06.07.2016г. По тази причина и на това основание, от
06.07.2016г. обвиняемата се намирала в срока на изтърпяване на принудителна
административна мярка за временно отнемане на свидетелство за управление на
моторно превозно средство на водач до заплащане на дължимата глоба. На
07.06.2018г. в гр.Левски, обвиняемата И.И.А.
управлявала моторно превозно средство - лек автомобил „*****" с peг. №**** .Около 13.20 часа управляваният от обвиняемата А.
***, бил забелязан от свидетелите В. П. и В. С. - служители при РУ на МВР
Левски и тъй като водачът бил без поставен обезопасителен
колан, полицейските служители спрели автомобила за извършване на служебна
проверка. В хода на проверката установили самоличността на обвиняемата И.И.А., която заявила, че е забравила своето СУМПС. При
извършена проверка се установило, че свидетелството за управление на МПС на
обвиняемата А. било отнето във връзка със Заповедта за ПАМ. За констатираните
нарушения на обвиняемата бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение №0664219, който бил подписан без възражения и иззети СРМПС №
********* и 2 бр. peг. табели с номер ****.
Доказателствата, върху които
съдът изгражда своите изводи относно фактите, са събрани по време на съдебното
производство чрез подробен разпит на свидетелите и вещото лице и приобщаване на
писмените доказателства по реда на чл.283 от НПК. Видно от приложението писмени
доказателства по отношения на обвиняемата били издадени НП №2119/13, 2903/13 и
НП №15-1275-003161, с които били наложени административни наказания –глоби,които
не били заплатени след влизане в сила на наказателните постановления. От
приложената по делото Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №16-1275-000234/21.04.2016г. на Началник Сектор към ОДМВР Велико Търново,
Сектор Пътна Полиция Велико Търново по реда на чл.171, т.1, б.”д” от ЗДвП, на
обвиняемата била наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1,
б.”д” ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство до заплащане на дължимата глоба по наказателни постановления.
Няма спор и това се установява по безспорен начин от показанията на двамата
свидетели, че на инкриминираната дата обвиняемата е управлявала моторно
превозно средство и е била спряна за проверка. От писмените доказателства по делото
се установява, че към януари 2020 година при органа по събирането НАП Велико
Търново са заличени глобите по двете наказателни постановления и е направено
отбелязване, че не се дължат. По тези съображения въззивният
съд приема, че изводите на първата инстанция относно фактите по делото са
правилни, обосновани и законосъобразни, поради което възприема фактическа
обстановка, идентична с тази, приета от първата инстанция.
От така установените факти
районният съд е направил правилния извод, че с действията лицето, спрямо което
се провежда наказателното производство – И.А. е осъществило престъпния състав по чл.343в ал.3 от НК. Съдът правилно е приел,
че са налице както елементи от обективна, така и от субективна страна на
деянието. Безспорно установено от доказателствата по делото
е, че към датата на извършената проверка от служителите на РУ – Левски –
07.06.2018г., заповедта за налагане на принудителна административна мярка е
била влязла в сила и не само това, но не е имало никакъв последваш акт на
административния орган свързан със спирането или прекратяването на нейното
действие. Както правилно е отбелязал районният съд съгласно разпоредбата на
чл.171, ал.1, б.”д” от ЗДвП има действие до заплащане на дължимите глоби. Защитата
в конкретния случай се позовава на обстоятелството, че по отношение на тези две
административни наказания във връзка с
които е издадена ПАМ е изтекла абсолютната погасителна давност за събиране на
глобите. Това действително е така , но
последното обстоятелство само по себе си не може да ползва обвиняемата във
връзка с провежданото спрямо нея наказателно производство. Безспорно се установява, че глобите по двете
НП не са плащани нито преди изтичане на давността, нито в последствие. От
представеното по делото Удостоверение от НАП Велико Търново е видно,че към 2020
година обвиняемата няма неплатени / и конкретно тези по НП / глоби. Тези отношения обаче са се развили по повод
принудителното или въобще изпълнението във връзка с административно наказващият
акт и по същество нямат пряко отношение по повод реда и начина за отмяна на
Заповедта за ПАМ. Обвиняемата е следвало
/ ако е действала със съзнанието, че не дължи заплащане на глобите по НП и
Заповедта за ПАМ не поражда действие по отношение на нея/ да сезира
административно наказващия орган със искане свидетелството за правоуправление
да й бъде върнато. Евентуалният отказ би могъл да провокира съдебна проверка и
при положителен изход, лицето да възстанови свидетелството си за
правоуправление. Преди обаче осъществяването на действия в тази насока, факта
за изтекла погасителна давност за заплащане на глобите не могат да ползват
обвиняемата досежно един от основните елементи на
обвинението по чл.343в ал.3 от НК, а именно управлението на моторното превозно
средство да се осъществява в срока на отнемане на свидетелството за
правоуправление със Заповед за ПАМ. Няма как да се разсъждава в насока и
нищожността на Заповедта за ПАМ, тъй като последната е издадена от надлежен
орган и са изпълнени всички изисквания на Закона по отношение на нейното
съдържание. С оглед на това районния съд е достигнал до правилния извод, че основанието
за налагане на принудителната мярка не е било отпаднало и обвиняемата е
управлявала процесното МПС по време на изтърпяването
й, което съставлява и противоправното й поведение.
Макар и правоспособен водач, по силата на наложената й ПАМ обвиняемата е била
временно лишена от възможността да управлява МПС, с отнето СУМПС с цел
принудително събиране на наложените глоби.
При определяне на вида и
размера на наказанието първоинстанционният съд правилно е преценил
обществено-опасния характер на деянието и дееца, тежестта на самото увреждане,
конкретната фактическа обстановка и е определил минимално наказание. Въззивният съд не установи при изготвяне на мотивите на първоинстанционната
присъда да са допуснати каквито и да е било нарушения на процесуалните правила,
които да налагат отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от
районния съд. В мотивите си районният съдия е отговорил задълбочено и съобразно
изискванията на чл.301 от НПК на всички въпроси, поставени от закона. Посочил е
въз основа на какви доказателства е направил своите изводи относно фактическата
и правната страна на деянието (които изводи се споделят напълно от въззивния
съд), приложил е правилно закона и е постановил законосъобразно и правилно
решение.
При извършената на основание
чл.314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната
присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на други основания,
налагащи нейното изменяване или отмяна, поради което
и с оглед гореизложените съображения, постанови своето решение.
Водим от горното и на
основание чл.338 от НПК, Плюс
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 19.05.2020г постановено по НАХД №42 описа за 2020 год.
по описа на Районен съд Левски.
Решението не подлежи на жалба и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.