Решение по адм. дело №1529/2024 на Административен съд - Пловдив

Т. И. Д., [населено място], [улица], ет.1, офис 4 обжалва Заповед № РД-45/18.03.2024г., издадена от Директора на Дирекция „Национален парк Ц. Б./ /ДНПЦБ/, с която му е наредено незабавно да премахне мобилен фургон с размери 3х2х2,5м, състоящ се от метална конструкция и дъсчена обшивка, монтиран върху едноосен колесар, поставен на територията на национален парк „Централен Балкан“, Парков участък „Калофер“, зона „Резервати“, Резерват „Джендема“, Охранителен участък „Юрушка грамада“, местност „Заногата“, на място с посочени GPS координати, в землището на [населено място], община Карлово – в нарушение на забраната за осъществяване на всякакви дейности на територията на резерватите, въведена с разпоредбата на чл.17 ал.1 от Закона за защитените територии/ ЗЗТ/.

Жалбоподателят счита, че неправилно е определен за адресат на оспорения административен акт. Предполага, че описаните в заповедта координати попадат в поземлен имот /ПИ/ с [идентификатор] по КККР на [населено място], правото на собственост върху който е възстановено на наследници на Д. И. П. с Решение № 02271 / 12.08.1997г. по преписка вх. № 5185/11.10.1991г. на ПК [населено място]. Имотът е отдаден под наем на Калифер ООД за срок от 20 години с договор от 11.11.2021г., вписан в Сл.Вп. П. Р. съд – Карлово /акт № 77, том 4/2021г./. Издадено е Разрешение за поставяне № 76/31.07.2023г. от община Карлово, в съответствие с което дружеството е поставило в [ПИ] в м. Заногата в землището на [населено място] – укритие за наблюдение на бозайници. Посочени са и други доводи за незаконосъобразност на заповедта – разпоредбата на чл.79 ал.3 ЗЗТ няма предвид принудителна административна мярка „премахване“; [ПИ] е частна собственост. Поискана е отмяна на обжалваната заповед. В ход по същество пълномощникът адв. Е. П. поддържа основателност на жалбата с искане за присъждане на направените разноски и направи възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за ответника.

Ответникът Директор на Дирекция „Национален парк Централен Балкан“ /НПЦБ/ оспорва жалбата чрез процесуален представител адв. М. А.. В ход по същество е поискано да бъде оставена без уважение с присъждане на направените разноски по представен списък /л.336 и сл. – 1200лв. адвокатско възнаграждение с включен ДДС – 1000 + 200 и доказателства за изплащането му по банков път, съобразно договор за правна защита от 11.12.2024г.; фактури от 11.12.2024г., 05.05.2025г., 09.09.2025г., основани на т.2 от договора за правна защита вр. с чл.7 ал.9 от Наредба № 1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа - за явяване във всяко следващо заседание след второто по делото се заплаща допълнително възнаграждение в размер на 300лв. с включен ДДС/. Представени са две от описаните фактури с доказателства за банков превод на суми от 360лв. – от 05.05.2025г. и от 09.09.2025г. или 1200 + 2х360 = 1920лв., колкото е размерът на претендираните разноски в списъка.

В писмени съображения по същество адв. А. поддържа неоснователност на жалбата и законосъобразност на заповедта с твърдение за издаването й от компетентен административен орган. С аргумент от приетите по делото доказателства счита, че безсъмнено е установено местоположението на фургона – на територията на резерват Джендема и изтъква, че границите на резерват Джендема са определени по лесоустройствен проект, който е първичен източник на информация за тях. Изтъкнато е, че границите на защитени територии не са основни кадастрални данни по см. на чл.23 ЗКИР и извадката от кадастралната карта не съдържа информация за същите.

Жалбата е допустима - подадена на 09.07.2024г. в 14 дневен срок от връчване на заповедта на 25.06.2024г., удостоверено в разписка за връчване на административния акт /л.12/. Оспорващото лице е адресат на неблагоприятен административен акт.

1. Обжалваната заповед е издадена от Директора на ДНПЦБ - Ц. К.. За заемане на длъжността Директор на ДНПЦБ е представен трудов договор от 2023г. за определено време – до заемане на длъжността въз основа на конкурс, със срок на изпитване до 05.05.2024г. /л.15/, в обхвата на който е издадена оспорената заповед. Със Заповед № РД-506/29.12.1998г. е образувана Дирекция НПЦБ /ДНПЦБ/ като самостоятелно юридическо лице на пряко подчинение на МОСВ /л.27/. Със Заповед № РД-75 от 03.02.2006г. на Министъра на околната среда и водите е изменена заповедта от 1998г., като е определен район на дейности на ДНПЦБ – в границите по Заповед № 396/15.10.1999г. на МОСВ, обн. в ДВ бр.44 от 2000г.

По отношение заеманата длъжност от И. Н., изготвил констативния протокол № ********** от 28.12.2023г., на фактическата установеност в който е налице позоваване в обстоятелствената част на заповедта, е представена длъжностна характеристика /л.17 и сл./, видно от която – охранителната и контролна дейност в поверен парков участък на ст. инспектор е първото пряко задължение. Преписката съдържа и поименен график за работа на служителите в ДНПЦБ – Габрово за м.12.2023г. /л.24 – т.29/.

Оспорената заповед не е основана на АУАН, съставен по реда на ЗАНН, поради което представената Заповед № РД-559/01.08.2023г. на министъра на околната среда и водите не е относима към спора /л.26/.

Фактически основания : Административният орган се е позовал на установени факти и обстоятелства, документирани в Констативен протокол № …4377/28.12.2023г. с приложен към него снимков материал /л.7, 8, 13, 14; диск/ и на докладна записка /л.9/. В докладната записка е посочено, че на 28.12.2023г. в 15:20ч. ст.инспектор И. Н. бил уведомен по телефон от Т. Д.за това, че е поставил мобилен фургон на територията на НПЦБ, м. Заногата, от който възнамерява да извършва наблюдения на мечки. Във вр. с тази информация е извършена незабавно проверка, обективирана в Констативен протокол № 4377/28.12.2023г. с приложен към него снимков материал. При проверката е установено, че на описаното в заповедта място е поставен мобилен фургон с размери 3х2х2,5, състоящ се от метална конструкция и дъсчена обшивка, монтиран върху едноосен колесор. В протокола е вписано, че на терен ясно са личали следи от гуми /вероятно от камион/, с който е изтеглен фургона до местоположението. Следите минават през част от безлесната територия на резерват Джендема и водят към местност Паниците – извън територията на националния парк.

Приложени правни основания : В обстоятелствената част на заповедта са посочени чл.78 и чл.79 ал.3 ЗЗТ, във вр. с чл.7 ал.1 т.21 от Правилника за устройството и дейността на дирекциите на националните паркове /“издава индивидуални административни актове в предвидените от закона случаи, в това число предписания, заповеди за налагане на принудителни административни мерки;“/, което означава, че правомощията произтичат от закона, а не от правилника, вр. с установено нарушение на забраната за осъществяване на всякакви дейности на територията на резерватите, въведена с чл.17 ал.1 ЗЗТ. Административният акт е наименуван принудителна административна мярка /ПАМ/ и е издаден поради нарушение на чл.17 ал.1 ЗЗТ.

Преписката съдържа схема относно местоположението на [ПИ] с цветово обозначение за място на констатирано нарушение /л.13/ и в текст след схемата е посочено, че [ПИ] се намира в м. Заногата, вид собственост – изключителна държавна собственост, вид територия – защитена, НТП – национален парк. Имотът попада в територията на резерват Джендема, обявен със Заповед № 606/28.03.1953г., разширен със заповед № 1080/21.10.1983г. и изменен със заповед № 67/25.01.1991г.

2. При насрочване на делото към страните са отправени указания по доказателствената тежест. В хода на съдебното производство са приети писмени доказателства и е изслушана СТЕ, вкл. допълнителна експертиза.

В приета по делото извадка от кадастрален регистър на недвижимите имоти /КРНИ/ с данни за собственост относно [ПИ], м. Заногата, парков участък Калофер, резерват Джендема /л.40/ са вписани собствениците Д. И. П. и Държавата чрез МОСВ – имотът е изключителна държавна собственост. Приета е извадка от КК за [ПИ] от 12.02.2025г. /л.232/ и повторно – справка от КР за собственост на имота /л.233 и сл./. В изискани от СГКК – Пловдив извадки от КК и КР за [ПИ] по КККР на [населено място] /л.344, 345/ е посочено, че към 15.07.2025г. : имотът е с площ 4 620 кв.м. и се намира в м. Заногата, при трайно предназначение на територията – защитена, НТП – национален парк; собственици по данни от КРНИ – Държавата чрез МОСВ /АДС – изключителна държавна собственост от 1997г./ и Д. И. П. /Решение на ПК по чл.14 ал.1 т.1 ЗСПЗЗ от 12.08.1997г./.

Ответникът представи и са приети /л.101 и сл./ : Заповед относно обявяване на НПЦБ № 843 от 31.10.1991г. – т.10, по лесоустройствен проект от 1981г., в частност - отдел 391 съгласно допълнение към СТЕ, л.107, в която е вписана забрана за строителство в границите на НПЦБ, освен предвиденото в плана за управление и свързано с нуждите на администрацията, научната и образователната дейност, туризма, заслони и горски пътища; Заповед № 67 от 25.01.1991г. за разширяване територията на резервати – т.6 Джендема – от 3 290,5ха на 4 220,2ха, л.151 и л.252 и сл.; данни за прекатегоризирането /1999г., л.129/, както и за обявяване на територията на НПЦБ за защитен природен обект с национално и международно значение за изключителна държавна собственост /от 1993г. – т.3 и т.8 резерват Джендема, л.109; обнародвана в ДВ бр. 97 от 16.11.1993г., л.115/; акт № 1 от 16.01.1997г. за изключителна държавна собственост /л.131/, който касае Народен парк Централен балкан с местонахождение на имота – Софийска, Пловдивска, Ловешка и Хасковска области; Приложение № 1.4.1 „Неправомерно възстановени имоти в НП Ц. Б. към Плана за управление на НПЦБ 2016-2025г. с отбелязан [ПИ] на стр.7 /л.135/; съдебни решения /л.138 и сл./ - с Решение от 12.02.2024г. по гр.д.№ 544/2019г. на РС – Карлово е отхвърлен иск с правно основание чл.108 ЗС, предявен от Т. Д.и И. Д. против Министъра на РРБ и Дирекция НПЦБ, относно имоти в местност Параджика в землището на [населено място], а не в м. Заногата и в обхвата на които не е [рег. номер], поради което съдебното решение не е относимо към спора, ведно с решението на ПОС № 1023/17.07.2024г. по в.гр.д. № 1180/2024г., което го оставя в сила; схема на местоположението на резерват Джендема в територията на НПЦБ с позициониран [ПИ] /л.153/ - според онагледяването имотът е в границата на резервата; НП № 44/25.04.2024г. за наложена глоба на Т. Д.в размер на 3000лв. за нарушение на чл.17 ал.1 ЗЗТ /с твърдение, че е същото нарушение, за което е издадена оспорената заповед/ и на основание чл.81 ал.1 т.1 ЗЗТ /л.218 и сл./, потвърдено с Решение № 78/30.07.2024г. на РС – Карлово /л.224 и сл./ и влязло в сила на 04.09.2024г. ; Заповед № 1080/21.10.1983г., ведно с картен материал – в същата е посочено, че резерват Джендема разширява територията си и в съответствие с лесоустройствения проект от 1981г. обхваща отдел 391 на ГС – Карлово и повторно Заповед № 67/25.01.1991г. ведно с картен материал /л.246 и сл./.

Ответникът е задължен да представи доказателства за компетентност за издаване на оспорената заповед /р. на л.69/, тъй като посочената в обстоятелствената част на обжалвания акт - Заповед № РД-552/01.08.2023г. на Министъра на околната среда и водите касае упълномощаване за издаване на наказателни постановления за налагане на административни наказания по ЗЗТ /л.102/. В тази вр. адв. А. заяви писмено /л.217/, че компетентността на Директора на ДНПЦБ произтича пряко от закона съгласно чл.79 ал.2 т.4 ЗЗТ, която разпоредба е част от Глава шеста Административнонаказателни разпореди, раздел I Принудителни административни мерки – ЗЗТ, вкл. с позоваване на чл.48 ЗЗТ.

Жалбоподателят представи и са приети /л.48 и сл./ : Решение № 02271 / 12.08.1997г. по преписка вх. № 5185/11.10.1991г. на ПК [населено място] за възстановяване правото на собственост на наследниците на Д. П.в съществуващи /възстановими/ стари реални граници – т.4, като [имот номер] е изоставена нива от 4, 621 дка при граници /съседи/ - 201004 залесена територия на Държавата – МОСВ, 000207 полски път на община Карлово и 064002 изоставена нива на държавата – МОСВ; Договор за наем от 11.11.2021г., с който Т. П., Д. Е. и Д. П.са отдали под наем на Калифер ООД с управител И. Д. – [ПИ] за срок от 20 години, нотариално заверен и вписан, л.49; Разрешение за поставяне № 76/31.07.2023г., издадено от Кмета на община Карлово на Калифер ООД за поставяне на Укритие за наблюдение на едри бозайници в [ПИ] с обща площ 5,04 кв.м.; извлечение от Приложение 3.1.2 и Приложение 3.1.14 от План за управление и извлечение от КАИС – портал за електронни услуги по отношение [ПИ] /л.87 - 90/.

СТЕ даде следното заключение /л.260 и сл./ : Посочените в оспорената заповед GPS координати след трансформация в координатната система БГС 2005г. – идентична на координатната система, ползвана в КК на РБългария, се локализират в [ПИ] от КК на [населено място]. Експертът се е запознал с доказателствата по делото и с други описани материали в заключението /неразделна част от същото – приложения/, като в резултат от проверка на данните е установено, че [ПИ] по КК на [населено място] е вписан в Заповед /т.4.22/ № РД-559 от 05.09.2008г. на министъра на околната среда, с която се обявява защитена зона Ц. Б. и са изброени имоти, които попадат в КВС по землища и граници на защитената зона. Р. Д. попада в границите на НПЦБ – граници в червено и зелено на л.262. Възстановеният имот с № 064001, м. Заногата е идентичен с [ПИ] по КК на [населено място].

Представените картни материали по делото не съдържат координати за локализиране на имота, но след справка в ДНПЦБ са проследени границите на резерват Джендема и е посочено : към 12.08.1997г. [ПИ] от КК на [населено място] е попадал в защитена територия резерват Джендема, обявен със Заповед № 606/28.03.1953г. на МС. Със Заповед 843/31.10.1991г. на МОСВ е обявен Народен парк Централен балкан, в територията на който е Р. Д., като заповедта е отменена със заповед РД-396/15.10.1999г. Със Заповед РД-559/05.09.2008г. е обявена защитена зона Ц. Б. – в т.4 от заповедта са изброени имотите, които попадат в КВС по землища в границите на защитената зона и в т.4.22 е посочен имот с номер 064001-идентичен с [ПИ] по КК на [населено място]. Имотът попада в защитена зона Ц. Б. и е ПИ от КВС от землището на [населено място].

СТЕ е приета с възражение от адв. П. по отношение извода, че имотът попада в територията на резервата, поради което е допусната допълнителна експертиза.

Допълнителна СТЕ /л.319 и сл./ : АГКК е уведомила експерта, че първичен администратор на данните за резервата е МОСВ и е представена извадка от публичен регистър с вписан електронен адрес. В описанието на страницата е отразена площта на резервата – 4 220,20 ха по заповед № 67/25.01.1991г. След обработка на приложните цифрови данни е констатирано, че контура на границите на резерват Джендема в НПЦБ, „който е приложен в сайта на“ МОСВ описва площ от 4 203,78ха, като в страницата последна актуализация на данните е от 01.08.2015г. В този контур [ПИ] не попада в границите на резервата, а е извън него. При съпоставка между информацията – източник на данни, предоставена от дирекция НПЦБ и получената от сайта на МОСВ, е констатирана разлика в площта на двата контура, изразяваща се в площ от 23,682ха. В тази площ от 23,682ха попада [ПИ]. Площта по координати на резерват Джендема, които са предоставени от Дирекция НПЦБ е 4 227,46ха. В приложение 3 са отразени описаните констатации.

На 22.07.2025г. експертът е получил информация от МОСВ по друго дело /199 от 2024г., РС – Карлово; л.332/ относно актуална граница на резерват Джендема в цифров вид DXF формат, координатна система БГС 2005 кадастрална, която правилно е преценена от в.л. за относима към настоящия спор, поради което е анализирана и е представено допълнение към експертизата /л.333 и сл./ : От предоставените данни на МОСВ и дирекция НПЦБ е констатирано, че двата контура на границите на резерват Джендема в НПЦБ съвпадат. Тоест, имот с [идентификатор], съответно точката от оспорената заповед – попада в резерват Джендема от НПЦБ в отдел 391/28/ от предоставения картен материал от лесоустройствен проект от 1981г. на ДНПЦБ. Фактическата установеност въз основа на допълнителните данни е онагледена в Приложение 3 /л.335/ - в светлосин цвят са означени границите на резерват Джендема по данни от Дирекция НПЦБ и МОСВ, които съвпадат и касаят площ на контур 4 227,46ха, а в тъмносин цвят е означен [ПИ], който попада в границите на резервата.

При изслушване на допълнителната СТЕ в.л. заяви, че издадените заповеди за НПЦБ и за Р. Д. са основани на лесоустройствени проекти. Посочено бе във вр. с получената информация от експерта, предоставена от МОСВ, че актуализацията /корекцията/ на границите не е качена в сайта и към момента на издаване на заповедта – цифровите граници за резерват Джендема, които са фигурирали в сайта на МОСВ – не са включвали процесния имот в резервата. От друга страна – данните от лесоустройствените проекти в Дирекция НПЦБ са съществували към дата на издаване на заповедта и въз основа на тях е направена корекцията на границите на резервата. Информацията от лесоустройствените проекти е ползвана от експерта - в приложението към допълнението на СТЕ е наложен графичен материал от лесоустройствен проект като подложка на цифровите граници на резервата. Потвърдено бе, че съгласно лесоустройствения проект имотът попада в границите на резерват Джендема.

СТЕ се цени като компетентно изготвена с приложени специални знания след обективна проверка на описаните документи.

3. Оспорената заповед по съдържание и последици представлява принудителна мярка, издадена от компетентен орган в предписаната от закона форма, без допускане на съществени нарушения на административно-производствените правила, в съответствие с приложимия материален закон и целта на закона. Административният акт цели предотвратяване и отстраняване на вредните последици от допуснатото нарушение и увреждането и замърсяването на околната среда в защитената територия – категория Резерват по см. на чл.5 т.1 ЗЗТ.

3.1. По отношение компетентност на органа – издател : Съобрази се, че не наименованието на акта, а съдържанието и последиците му са от значение при правната му квалификация. В случая административният акт е основан на чл.78 и чл.79 ал.3 ЗЗТ, във вр. с чл.7 ал.1 т.21 от Правилника за устройството и дейността на дирекциите на националните паркове, вр. с установено нарушение на забраната за осъществяване на всякакви дейности на територията на резерватите, въведена с чл.17 ал.1 ЗЗТ и е наименуван заповед - принудителна административна мярка /ПАМ/, издаден поради нарушение на чл.17 ал.1 ЗЗТ. Действително не е посочено, че актът е предписание по см. на чл.79 ал.2 т.4 ЗЗТ, но пропускът не следва да се квалифицира като съществен, тъй като „предписанието“ по чл.79 ал.2 т.4 ЗЗТ по същество представлява ПАМ, тъй като в ЗЗТ не е предвидено административно нарушение, изразяващо се в неизпълнение на предписание – няма норма за това в раздела за Административни нарушения и наказания. В тази насока се отбелязва, че при издаване на предписание по чл.79 ал.2 т.4 ЗЗТ не е регламентиран срок за изпълнението му, при неизпълнение на който да е налице административно нарушение вр. със ЗАНН. Затова предписанието може да се изразява в нареждане за премахване на обект, в съответствие със съдебната практика - Решение № 7171 от 26.06.2025г. на ВАС по адм. д. № 3751/2025г., VI о.; Решение № 3688 от 8.04.2025г. на ВАС по адм. д. № 7787/2024г., VI о. – „…Именно в границите на този имот е установен обособен къмпинг с разположени каравани, изградени навеси към тях и градина, чието премахване е наредено с предписанието, като в случая е без правно значение дали те са поставени от собственика на имота или от трети лица, тъй като поставянето на каравани, навеси и други, т. е. обособяването на къмпинг, е дейност, която води до нарушаване на естественото състояние и естетическата стойност на пясъчните дюни и разпространените редки и защитени видове в тях, и е в нарушение режима на защитената територия.“; др./.

В тази вр. се съобрази, че неточно или непълно правно основание за издаване на административен акт не представлява съществено нарушение, самостоятелно обосноваващо незаконосъобразност на акта, тъй като законосъобразността се преценява въз основа на фактическите и правни основания, с приоритет на първопосочените. Фактическото основание е ясно изложено в заповедта и не бе опровергано или разколебано при съдебното оспорване, поради което пропускът да бъде изрично отразено правното основание по ЗЗТ – чл.79 ал.2 т.4, не е съществено нарушение. Т. е разбирането на правната теория и на константната съдебна практика, тъй като правното основание се извежда от фактическите основания и в случая не е ограничено правото на защита. Конкретно описание на фактическото основание за издаване на оспореното разпореждане за премахване на фургона е налице.

В допълнение се отбелязва, че съгласно чл. 48 ЗЗТ, регионални органи на МОСВ за защитените територии, са дирекциите на националните паркове и регионалните инспекции по околната среда и водите, а в чл. 7 ал. 1 от Правилника за устройството и дейността на дирекциите на националните паркове е разписано, че директорът на ДНП организира, ръководи и контролира цялостната дейност на ДНП, като осъществява и организира управлението на поверените му защитени територии.

Следва да бъде отчетено, че в обстоятелствената част от заповедта са посочени нормите на чл.78 и чл.79 ЗЗТ, като разпоредбата на чл. 79 ЗЗТ систематично е в раздел първи "Принудителни административни мерки" на глава шеста "Административнонаказателни разпоредби". Съгласно чл. 78 ЗЗТ принудителните административни мерки, които имат за цел да предотвратят и преустановят административните нарушения по този закон и на вредните последици от тях, се налагат по реда на чл. 79 от компетентните органи или упълномощени от тях лица. Следователно, дори при изрично невписана нормата на чл.79 ал.2 т.4 ЗЗТ – фактическата установеност съответства на административното нареждане по см. на тази норма : Директорите на регионалните органи на Министерството на околната среда и водите: 4. издават предписания за мерки за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от допуснати нарушения или увреждане и замърсяване на околната среда в защитените територии. Именно „отстраняване“ на вредните последици от допуснати нарушения или увреждане и замърсяване на околната среда в защитените територии, имплицитно се съдържа в нареждането за премахване.

3.2. Въз основа на събраните по делото доказателства следва да бъде прието, че местоположението на разпоредения за премахване мобилен фургон съобразно вписаните в заповедта GPS координати е в обхвата на НПЦБ и по – конкретно в резерват Джендема, предвид което е дължимо спазване на забраната за осъществяване на всякакви дейности на територията на резерватите, установена с нормата на чл.17 ал.1 ЗЗТ. Писмените доказателства и СТЕ обосновават безсъмнен извод за монтиран мобилен фургон в [ПИ] по КККР на [населено място], който попада в границите на резервата.

В случая изходните картни данни от значение за местоположението на [ПИ] са лесоустройствени проекти. В тази насока е Заповед относно обявяване на НПЦБ № 843 от 31.10.1991г. – т.10, по лесоустройствен проект от 1981г., в частност - отдел 391 съгласно допълнение към СТЕ /л.107/. В Заповед № 1080/21.10.1983г., ведно с картен материал е посочено, че резерват Джендема разширява територията си и в съответствие с лесоустройствения проект от 1981г. обхваща отдел 391 по ЛУП на ГС – Карлово, при което следва, че и всички подотдели – вр. със СТЕ /[ПИ] попада в резерват Джендема от НПЦБ в отдел 391/28/ от предоставения картен материал от лесоустройствен проект от 1981г. на ДНПЦБ/. [ПИ] по КККР на [населено място] попада в територията на резерват Джендема, обявен със Заповед № 606/28.03.1953г., разширен със заповед № 1080/21.10.1983г. и изменен със заповед № 67/25.01.1991г.

Експертът потвърди, че издадените заповеди за НПЦБ и за Р. Д. са основани на лесоустройствени проекти - в приложението към допълнението на СТЕ е наложен графичен материал от лесоустройствен проект като подложка на цифровите граници на резервата. В.Л. заяви, че актуализацията /корекцията/ на границите не е качена в сайта и към момента на издаване на заповедта – цифровите граници за резерват Джендема, които са фигурирали в сайта на МОСВ не са включвали процесния имот в резервата, но данните от лесоустройствените проекти в Дирекция НПЦБ са съществували към дата на издаване на заповедта и въз основа на тях е направена корекцията на границите на резервата. В тази вр. следва да бъде посочено, че сайтът на МОСВ е актуализиран, но не посредством въвеждане на нови граници, в които считано от актуализацията имотът да попада в границите на резервата, а чрез привеждане на информацията със съществуващите данни в Дирекция НПЦБ. Източниците за определяне границите на резервата са проверени от СТЕ и експертът потвърди, че имотът попада в обхвата на резервата съгласно лесоустройствения проект. Тоест, не би могло да бъде прието, че към дата на издаване на заповедта жалбоподателят не е могъл да прецени дали местоположението на обекта е в обхвата на резервата /в тази хипотеза отмяна на заповедта няма за последица възстановяване на положението преди издаването й, тъй като вече са онагледени съществуващите актуални граници и на сайта на МОСВ/.

Във вр. с твърдението на представителя на ответника за наличие на съдебно установени факти относно местоположението на имота, в който е разположен фургона, поради влязло в сила НП № 44/25.04.2024г., се съобрази, че само при идентични факти в двете съдебни производство - по ЗАНН и по АПК, би могла да съществува обвръзка.

В допълнение се отбелязва, че Наредба № Н-3 от 8.11.2024г. за съдържанието и реда за създаване и поддържане на специализирани карта, регистър и информационна система на защитените територии, е в сила от 22.11.2024г. – след дата на издаване на оспорената заповед. Отсъстват твърдения за наличие на специализирана карта, регистър и информационна система относно конкретната защитена територия.

3.3. Установено е и не е опровергано обстоятелството - поставяне на описания в заповедта фургон на територията на резерват Джендема застрашава функционирането на естествената екосистема в рамките на резервата и нарушава местообитанието на дивите растителни и животински видове на неговата територия. При извършаната на 28.12.2023г. проверка е констатирано нарушение на целостта на почвения слой, последица от изтеглянето на фургона до мястото, на което е разположен. На 28.12.2023г. в 15:20ч. ст.инспектор И. Н. бил уведомен по телефон от Т. Д.за това, че е поставил мобилен фургон на територията на НПЦБ, м. Заногата, от който възнамерява да извършва наблюдения на мечки. Тази дейност правилно е преценена за несъвместима с режима на резерват Джендема.

Най-строго охраняваната категория са резерватите /в случая резерват „Джендема“/ - защитени територии от гледна точка на природоопазването и целите, заложени в чл. 2 ЗЗТ. Така според чл. 8 ал. 3 ЗЗТ, опазването на природните резервати изключва всякаква или допуска минимална човешка намеса. Конкретният режим на опазването им е регламентиран в чл. 17 ал.1 ЗЗТ, който забранява всякакви дейности в тях, с изключение на: тяхната охрана; посещения с научна цел; преминаването на хора по маркирани пътеки, включително с образователна цел; събиране на семенен материал, диви растения и животни с научна цел или за възстановяването им на други места в количества, начини и време, изключващи нарушения в екосистемите; потушаване на пожари и санитарни мероприятия в горите, увредени вследствие на природни бедствия и каламитети. Извършването на допустимите по изключение дейности също е подложено на регулиране и административен контрол съгласно чл.17 ал.2 и ал.3 ЗЗТ. Конкретната дейност, заявена от жалбоподателя, не попада в изключенията на абсолютната забрана.

3.4. По отношение възражението за неправилно определен адресат на заповедта се съобрази, че жалбоподателят лично е уведомил за собственото си фактическо поведение, освен което в случая е без правно значение дали фургона е поставен от собственика на имота /според данните от КККР/ или от трети лица, тъй като поставянето на фургона е дейност в нарушение на забраната. Установи се по делото, че целият имот /[ПИ]/ попада в Р. Д. – територия с най-висока степен на закрила от дейности, извършвани в нарушение на разпоредбите на ЗЗТ.

Според данните от КККР за [ПИ] към 15.07.2025г. и доказателственото действие на кадастъра по см. на чл.2 ал.5 ЗКИР : имотът е с площ 4 620 кв.м. и се намира в м. Заногата, при трайно предназначение на територията – защитена, НТП – национален парк; собственици по данни от КРНИ – Държавата чрез МОСВ /АДС – изключителна държавна собственост от 1997г./ и Д. И. П. /Решение на ПК по чл.14 ал.1 т.1 ЗСПЗЗ от 12.08.1997г./. Разпоредбите на ЗЗТ се прилагат за всички защитени територии независимо от собствеността върху горите, земите и водните площи в тях /чл. 7 ЗЗТ/, като собствениците и ползвателите на гори, земи и водни площи в защитените територии са длъжни да спазват режимите, установени по реда на този закон, със заповедта за обявяване на защитената територия и плана за управлението й /чл. 11, чл. 13, § 7 ПЗР ЗЗТ/. Нормата на чл. 11 от ЗЗТ е изрична и в смисъл, че собствениците и ползвателите на гори, земи и водни площи в защитените територии са длъжни да спазват режимите, установени по реда на този закон, със заповедта за обявяване на защитената територия и плана за управлението й, а съгласно чл. 13 ал. 1 ЗЗТ, ползването на обекти в защитените територии се извършва в съответствие с режима на дейностите, установен по реда на ЗЗТ. Фактическото разполагане на фургона е осъществено от жалбоподателя – сам заявил обстоятелството, поради което правилно оспорващото лице е определено за адресат. В случая отсъства спор за авторство на нарушението на чл.17 ал.1 ЗЗТ. Наличието на договор за наем относно [ПИ] между наследници на Д. П.и Калифер ООД не преодолява забраната, вкл. касае облигационни отношения между трети за административното правоотношение лица. Разрешението за поставяне № 76/31.07.2023г. е издадено на дружеството, но обектът е поставен лично от жалбоподателя, като от значение за спора е безсъмнената фактическа установеност – нарушение на забраната по чл.17 ал.1 ЗЗТ.

3.5. Съгласно чл.16 ал.1 ЗЗТ – за резервати се обявяват образци от естествени екосистеми, включващи характерни и/или забележителни диви растителни и животински видове и местообитанията им и резервати са видът защитени територии, за които законодателят предвижда най-висока степен на закрила, израз на която е разпоредбата на чл.17 ал.1 ЗЗТ, забраняваща извършването на всякаква дейност в рамките на тяхната територия. Налице е защитимата цел, касаеща функционирането на естествената екосистема в рамките на резервата, както и да не се нарушава местообитанието на дивите растителни и животински видове на неговата територия. Поставянето на описания в заповедта фургон на територията на резерват Джендема застрашава същите. Оспорената заповед изцяло съответства с целта на ЗЗТ - опазването и съхраняването на защитените територии като национално и общочовешко богатство и достояние и като специална форма на опазване на родната природа, способстващи за развитието на културата и науката и за благополучието на обществото /чл. 2 ал. 1 ЗЗТ/. Защитените територии са предназначени за опазване на биологичното разнообразие в екосистемите и на естествените процеси, протичащи в тях, както и на характерни или забележителни обекти на неживата природа и пейзажи. Опазването на природните резервати изключва всякаква или допуска минимална човешка намеса. Конкретният режим на опазването им е регламентиран в чл. 17 ЗЗТ, който забранява всякакви дейности в тях, с изключение на посочени, в обхвата на които не попада дейността, която да се осъществява с поставяне на фургона в резервата. Предвид това, констатацията по отношение поставения фургон на територията на резерват Джендема - застрашава функционирането на естествената екосистема в рамките на резервата и нарушава местообитанието на дивите растителни и животински видове на неговата територия, е вярна. Дейността, за която Т.Д.възнамерява да използва фургона /наблюдение на мечки/ е несъвместима с режима на резерват Джендема.

Следва извод за съответствие на заповедта с целта на закона.

Жалбата се приема за неоснователна. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на адв. А. в частта за размера, основан на чл.7 ал.9 от Наредба № 1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, е основателно. Съобразно Решение на СЕС по дело С-438/22г. – осъществената услуга по защита е качествена и цялостна. Размерът на адвокатското възнаграждение по аргумент от чл. 36 ал. 2 ЗАдв. следва да бъде справедлив и обоснован, и не по-нисък от предвиденото в Наредба № 1 от 9.07.2004г. С Решение от 25 януари 2024г. по Дело C-438/22г. СЕС отрече невъзможността на съда да присъжда по-ниски възнаграждения, но адвокатското възнаграждение с включен ДДС е в размер на минимума по см. на чл.8 ал.3 от наредбата вр. с §2а ДР на наредбата. Претенцията за присъждане на адвокатски възнаграждения на основание чл.7 ал.9 от Наредба № 1/2004г. се обсъжда във вр. с разпоредбите на чл.7 и чл.8, които се намират в Раздел III „Възнаграждения по граждански и административни дела за една инстанция“ от Наредба № 1 от 2004г. /в тази насока Определение № 10144/24г. по д.№ 4245/24г., ВАС, Второ О и др./. Съгласно чл.7 ал.9 от наредбата: „При защита по дело с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 250 лв.“ или 300лв. с вкл. ДДС. Цитираната разпоредба фиксира конкретен размер, който не е обвързан с качеството на предоставяната адвокатска услуга, поради което в тази част претендираните разноски от по 360лв. се коригират в посока намаление, като към предвидената стойност се добавя ДДС / 1200 + 600 = 1800лв. общо /.

Мотивиран с изложеното, съдът

Р Е Ш И :

 

Отхвърля жалбата на Т. И. Д., [населено място], [улица], против Заповед № РД-45/18.03.2024г. на Директора на Д. Н. парк Ц. Б..

Осъжда Т. И. Д., [населено място], [улица], [ЕГН] да заплати на Д. Н. парк Ц. Б. при МОСВ – 1800 лв. съдебни разноски общо.

Решението може да се обжалва пред , в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.