№ 692
гр. Бургас, 28.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА Гражданско дело
№ 20222120103071 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени от В. И. Д., ЕГН **********, срещу С. П.
Ж., ЕГН **********, С. П. А., ЕГН **********, Л. Г. Т., ЕГН ********** и
А. Г. Т., ЕГН **********, пасивно субективно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК да се приеме за
установено спрямо ответниците, че ищецът е едноличен собственик, на
основание осъществявано давностно владение в периода от 22.07.2003г. до
предявяване на иска /17.05.2022г./, на поземлен имот с идентификатор *** по
КК и КР на гр. Бургас, одобрени със Заповед № РД-18-9 от 30.01.2009г. на
Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КК и КР, засягащо
поземления имот със Заповед № РД-18-7338 от 30.08.2018г. на Началника на
СГКК – Бургас, находящ се в гр.Б., с площ 800 кв.м., трайно предназначение
на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид
застрояване, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 54 в
квартал 52, парцел № IV, при съседи ПИ с идентификатори: ***.
По твърдения в исковата молба и уточняващата я такава, на 22.07.2003г.
ищецът закупил от ТПК „Хигиена“ – гр. Бургас разглобяем павилион,
разположен в гр. Б., УПИ IV-54, в кв. 52 по плана на гр.Бургас, понастоящем
представляващ ПИ с идентификатор *** по КК и КР на гр. Бургас. Ищецът
излага, че от момента на закупуване на павилиона – 22.07.2003г., в т.ч. до
датата на предявяване на иска, владее непрекъснато целия процесен поземлен
имот с идентификатор ***, в който е разположен преместваемият обект, като
в годините го е ползвал необезпокоявано като паркинг без някой във времето
1
да е възразил срещу това или да се е легитимирал като собственик на същия.
Предвид това и след като на 14.05.2021г. получил от Община Бургас писмо, с
което като собственик на имота бил приканен да почисти същия, ищецът,
позовавайки се на осъществяваното владение, решил да се снабди с
нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка. При извършена
справка във връзка с това било установено, че ответниците се легитимират
като собственици на имота въз основа на издаден в тяхна полза /съотв. в
полза на наследодателя на ответниците С. П. Ж. и С. П. А./ Нотариален акт за
собственост върху недвижим имот № *, том *, peг. № **, дело №** от 2006
год. на нотариус Б.К. с peг. № * на НК и с район на действие – района на БРС,
с който Б. С. Ж. /наследодател на ответниците С. П. Ж. и С. П. А./ е призната
за собственик на ½ ид. ч. от имота, а ответниците Л. Г. Т. и А. Г. Т., съотв. на
по ¼ ид. ч. от същия. Ищецът сочи, че след подадена от него, във връзка със
снабдяването с нотариален акт за собственост върху имота по
обстоятелствена проверка, молба-декларация от 09.11.2021г. до Община
Бургас за заверка, че имотът не е общинска собственост, на 12.12.2022г.
входът на процесния имот бил заграден от ответниците с телена мрежа, като
по тази начин бил ограничен достъпът му до него и до постройката,
разположена в същия. Ищецът извикал полиция, като пред органите на реда
ответниците се легитимирали като собственици на имота въз основа на
посочения по-горе нотариален акт за собственост. По случая била образувана
и преписка вх. № 251000-24839/09.12.2021 год. по описа на ОДМВР – Бургас,
по която ищецът бил повикан да даде обяснения, като същата приключила с
отказ на прокурора за образуване на досъдебно производство. Ищецът
оспорва правото на собственост на ответниците върху имота, като твърди, че
с постановено по реда на надзора Решение № 160 от 29.04.1999г. на ВКС по
гр. дело № 36 от 1999г. на ВКС е потвърдено друго решение на ВКС, с което
е обезсилено решение на БРС, използвано като доказателство от ответниците,
респ. от техните праводатели, за снабдяване с цитирания по-горе нотариален
акт. По изложените съобраЖ.я и предвид осъществяваното близо 19 години
спокойно и непрекъснато владение върху процесния имот, ищецът моли за
уважаване на предявените субективно пасивно съединени положителни
установителни искове, като бъде признато по отношение на ответниците, че
той е едноличен собственик на процесния поземлен имот с идентификатор
*** по КК и КР на гр. Бургас. Претендира разноски.
С депозирания отговор на исковата молба ответниците оспорват
исковете като неоснователни и недоказани. Сочат, че техният дядо – С.К.В. е
притежавал недвижим имот, който в последствие е попаднал в строителните
граници на град Бургас, ж.к. „Славейков“. Имотът бил одържавен, като върху
част от него били осъществени предвидените за същия мероприятия, в т.ч.
изграждане на жилищен блок и улица. След приемането на Закона за
собствеността и ползването на земеделските земи двете дъщери на С. Василев
/и праводатели на ответниците/ подали искане за възстановяване правото на
собственост върху имота на тяхно име. Поради посочените по-горе
реализирани мероприятия, имотът бил възстановен частично на името на
наследниците на С.К.В.. Във възстановената част попадал и процесният
2
недвижим имот /тогава представляващ имот пл. № 54 с площ 800 квадратни
метра по плана на к-с „Славейков“ , град Бургас/. За посочения имот с пл. №
54 наследниците на С.К.В. – Б. С. Ж. и Д. С. Т. се снабдили с документ за
собственост – Нотариален акт № *** на БРС. Сочи се, че от възстановяването
на собствеността през 1995г. и понастоящем именно ответниците, респ.
техните праводатели, осъществяват в пълен обем правото си на собственост
върху имота, като то не е ограничавано от трети лица. Излага се, че към
момента на възстановяване на собствеността и впоследствие през годините в
имота е имало изградени преместваеми обекти, един от които бръснаро-
фризьорски салон, собственост на ТПК „Хигиена“, закупен през 2003г. от
ищеца В. И. Д.. В хода на проведена през 2004г. процедура от страна на
РДНСК било установено, че посоченият бръснаро-фризьорски салон
представлява незаконен строеж, с оглед на което било постановено неговото
събаряне. Въз основа на договор за демонтаж на незаконен строеж „Бръснаро-
фризьорски салон“ от м. ноември 2006г., сключен между Б. С. Ж. /лично и
като пълномощник на наследниците на Д. Т./ и „Краси - 64“ ЕООД, ЕИК
*********, незаконният строеж бил премахнат. Междувременно, въз основа
на получено строително разрешение, ответниците заградили целия си имот с
метална ограда и портал, като построили в същия цех за дограма и
стъкларски услуги, експлоатиран от тях дълги години. Ответниците сочат, че
от момента на заграждането на имота и понастоящем за целия имот е сключен
договор с охранителната фирма „СОТ-161“ ЕООД, клон Бургас, като до
същия не е имало свободен достъп. Посочената ограда била ремонтирана от
ответниците през 2021г. Твърди се, че именно последните са заплащали и
данъците за имота в годините. В края на 2021г., след като разбрали, че
ищецът е подал до Община Бургас молба-декларация за извършване на
обстоятелствена проверка по реда на чл. 587, ал.2 от ГПК за признаването му
за собственик по давностно владение върху имота, ответниците С. А. и С. Ж.
подали сигнал до ОДМВР-Бургас. С Постановление от 18.03.2022г. на
прокурор при Районна прокуратура - гр. Бургас било отказано образуване на
досъдебно производство, с оглед липсата на данни за престъпление от общ
характер. Моли се за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
С протоколно определение от 28.02.2023г., на осн. чл. 227 ГПК,
предвид настъпилата в хода на процеса смърт на ответника Л. Г. Т., ЕГН
**********, починал на 30.09.2022г., съгласно Акт за смърт № ****, на
негово място като ответници в производството са конституирани
наследниците му по закон Е. Л. Т., ЕГН ********** и Г. Л. Т., ЕГН
********** /Удостоверение за наследници изх. № РСТ22-УГ01-
6312/05.10.2022г., издадено от Столична община/.
В проведеното открито съдебно заседание по делото ищецът се явява
лично и с пълномощника си адв. Ж. С., като поддържа предявените искове,
оспорва писмения отговор на ответниците по тях и моли за уважаването им,
ведно с присъждане на сторените по делото разноски, за които представя
списък по чл. 80 ГПК. В хода на устните състезания и с депозирани писмени
бележки излага становище за основателност на исковите си претенции.
В съдебно заседание ответниците С. П. Ж. и С. П. А., се явяват лично и
3
с пълномощника си адв. И. С.. Останалите ответници не се явяват лично, като
също се представляват, включително новоконституираните такива, от адв. С..
Поддържат депозирания отговор на исковата молба, съответно оспорват
предявените искове, поради и което молят за отхвърлянето им. Претендират
разноски, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК. Депозират, чрез
процесуалния си представител, писмени бележки, в които излагат подробни
съобраЖ.я в насока неоснователността на исковете.
Съдът, като съобрази доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са пасивно субективно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК да се приеме за
установено спрямо ответниците, че ищецът е едноличен собственик, на
основание осъществявано давностно владение в периода от 22.07.2003г. до
предявяване на исковете /17.05.2022г./, на поземлен имот с идентификатор
*** по КК и КР на гр. Бургас, одобрени със Заповед № РД-18-9 от
30.01.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КК
и КР, засягащо поземления имот със Заповед № РД-18-7338 от 30.08.2018г. на
Началника на СГКК – Бургас.
Съобразявайки, от една страна, релевираното в обстоятелствената част
на исковата молба твърдение, че ищецът е придобил собствеността върху
процесния недвижим имот на основание осъществявано давностно владение в
посочения период и от друга – изрично заявеното от ответниците в отговора
на искова молба оспорване на предявените искови претенции, както и
представения и приет като доказателство по делото Нотариален акт за
собственост върху недвижим имот № *, том *, peг. № **, дело № ** от 2006
год. на нотариус Б.К. с peг. № * на НК и с район на действие – района на БРС,
с който ответницата А. Г. Т. и праводателите на останалите ответници са
признати за собственици на процесния имот, настоящият съдебен състав
приема, че за ищеца съществува правен интерес от избраната форма на
защита като абсолютна положителна процесуална предпоставка за
надлежното упражняване на правото на иск, с оглед на което предявените
такива са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Основателността на тези искове е обусловена от успешно провеждане
от страна на ищеца на пълно и главно доказване на обстоятелството, че
същият е осъществявал необезпокоявана, явна и непрекъсната фактическата
власт върху процесния имот с намерение за своене в исковия период, а
именно – от 22.07.2003г. до предявяване на исковете /17.05.2022г./ или поне в
продължение на 10 години в рамките на същия, съответно и оборване на
легитимиращото действие на констативния нотариален акт от 2006г. по
отношение на признатото с него право на собственост върху имота на
ответниците, респ. техните праводатели.
За установяване на наведените в исковата молба твърдения ищецът е
представил писмени доказателства, след които Договор за покупко-продажба
от 22.07.2003г., сключен между него и ТПК „Хигиена“, гр. Бургас, по силата
на който ищецът е придобил собствеността върху разглобяем метален
4
павилион с площ 96,60 кв.м., находящ се в ж.к. *** Последното обстоятелство
не е спорно между страните по делото.
Приети като доказателства по делото са и: Предписание изх. № 94-01-
15021/1/ от 14.05.2021г. от директора на Дирекция ЦАУ „Освобождение“ към
Община Бургас до ищеца В. Д., с което на последния е указано, в качеството
му на съсобственик на ПИ с идентификатор ***, че следва да разчисти
саморасла растителност в имота; Питане вх. № 94-01-40866/19.04.2022г. от
ищеца до Община Бургас относно това дали процесният имот е частна или
общинска собственост; Обяснение от 14.02.2022г., дадено от ищеца пред
„Икономическа полиция“ при ОДМВР-Бургас, във връзка с образувана
преписка вх. № 251000-24839/09.12.2021г. по описа на ОДМВР-Бургас по
повод инициирани от ищеца действия по снабдяване с констативен
нотариален акт за собственост върху процесния имот по обстоятелствена
проверка; Молба вх. № 2121/22.03.2022г. от ищеца до Районна прокуратура –
Бургас за получаване на препис от постановление за отказ да се образува
досъдебно производство по преписка вх. № 251000-24839/09.12.2021г. по
описа на ОДМВР-Бургас; Решение № 4494/11.11.1994г. по гр.д. № 898/1994г.
на БРС, по силата на което е прието за установено по отношение на Община
Бургас, ОбПК – Бургас и ТДУ – Бургас, че в полза на наследниците на С.К.В.,
по реда на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ, се възстановява правото на собственост в
стари реални граници върху бивш земеделски имот в м. Баатарла, гр. Бургас,
към датата на решението находящ се в строителните граници на гр. Б., а
именно – имот от 800 кв.м. в кв. 52 на ж.к. **, както и 400 кв.м. в кв. 44 на
ж.к. **; ПредлоЖ.е от 24.10.1995г. от Главния прокурор на РБ до Върховния
съд на РБ за преглед по реда на надзора на Решение № 4494/11.11.1994г. по
гр.д. № 898/1994г. на БРС; Писмо от 14.11.1995г. от Главна прокуратура на
РБ до ищеца В. Д., с което същият се уведомява, че по повод подаден от него
сигнал Главният прокурор на РБ е внесъл във Върховния съд на РБ предлоЖ.е
за преглед по реда на надзора на Решение № 4494/11.11.1994г. по гр.д. №
898/1994г. на БРС; влязло в сила Решение № 3509/13.01.1997г. по гр.д. №
3888/1995г. на IV г.о. на ВКС, с което е отменено по реда на надзора
горепосоченото на Решение № 4494/11.11.1994г. по гр.д. № 898/1994г. на
БРС.
По искане на ищеца по делото е приобщена цялата преписка,
образувана по подаденото от него до Община Бургас заявление вх. № 94-01-
40866/09.11.2021г. за извършване на обстоятелствена проверка по отношение
на процесния имот. Част от същата е Заявление с вх. № 94-01-
43920/03.12.2021г. от С. П. Ж. и С. П. А. до кмета на Община Бургас, ведно с
прилоЖ. към него писмени доказателства, с което се сочи, че двамата
заявители и техните братовчеди са собственици на поземлен имот с
идентификатор *** по КК и КР на гр. Бургас, като имотът се владее от
семейството без прекъсване от 1995г. /описани са и конкретни действия в тази
връзка/, съответно се моли това обстоятелство да бъде взето предвид при
искания на трети лица за придобиване на собствеността върху имота на
основание давностно владение. Видно от материалите по преписката, във
връзка със заявлението на ищеца за извършване на обстоятелствена проверка
5
за имота и въз основа на подаден от С. П. Ж. и С. П. А. нарочен сигнал до
ОДМВР-Бургас е образувана преписка вх. № 251000-24839/09.12.2021г. по
описа на ОДМВР-Бургас.
Материалите по горецитираната преписка по описа на ОДМВР-Бургас и
образуваната въз основа на нея преписка вх. № 2121/2022г. по описа на
Районна прокуратура – Бургас, също са приобщени към доказателствата по
настоящото дело, като видно от тях, така образуваните преписки са
приключили с постановление от 18.03.2022г. на прокурор при Районна
прокуратура – Бургас за отказ от образуване на досъдебно производство.
Видно от приложените по делото удостоверения за наследници,
съответно изх. № 94-01-20819/22.06.2022г., издадено от Община Бургас и изх.
№ РСТ22-УГ01-6312/05.10.2022г., издадено от Столична община, С. П. Ж. и
С. П. А. са наследници по закон на своята майка Б. С. Ж., починала на
22.04.2021г., а починалият на 30.09.2022г. Л. Г. Т. е оставил за свои законни
наследници децата си Е. Л. Т. и Г. Л. Т..
Не е спорно между страните по делото обстоятелството, а и се
установява от приетия като доказателство Нотариален акт за собственост
върху недвижим имот № *, том *, peг. № **, дело № ** от 2006 год. на
нотариус Б.К. с peг. № * на НК и с район на действие – района на БРС, че Б. С.
Ж., Л. Г. Т. и А. Г. Т. са наследници на С.К.В..
С оглед оспорването на исковите претенции и с цел провеждане на
насрещно доказване по твърденията на ищеца, ответниците също са
ангажирали писмени доказателства, сред които: Скица № 342/04.05.1993г.,
издадена от Община Бургас, видно от която имот 1005 е нанесен на
кадастралния план на гр. Бургас от 1958г. и в разписния списък е записан на
С.К.В., като към датата на издаване на скицата имотът попада в к-с С.;
Констативен нотариален акт № 102, том XVII, дело № 5946/01.09.1995г. на
нотариус при БРС, с който Б. С. Ж. и Д. С. Т., като наследници на С.К.В., са
признати за собственици на СВОБОДЕН ТЕРЕН, представляващ имот пл. №
53 на площ от 400 кв.м. по плана на Б.; Скица **г., издадена от Община
Бургас за изготвяне на ЧИ на КЗРП, засягащо процесния имот, с нанесени на
нея графично показателите на застрояване на имота; Комбинирана скица №
**г., издадена от Община Бургас, съгласно която бивш имот пл. № 1005 по
кадастралния план на гр. Бургас от 1958г. и записан на С.К.В. е пренесен
върху действащия план на к-с „Славейков“, като имотът е идентичен на имот
№ 2406 от плана от 1946/47г., записан на С.К.. Върху скицата е отбелязано и
че с Решение на БРС № 449/11.11.1994г. са възстановени частично 1 200 кв.м.
от целия имот от, а именно – имот № 53 с площ 400 кв.м. и имот № 54 с площ
800 кв.м., като със Заповед № 712/09.06.1995г. имотите са въведени в
кадастралния план; Скица от 11.11.2004г., издадена от Община Бургас на Б. С.
Ж. и Д. С. Т., за изготвяне на проект за жилищна сграда в УПИ IV-54, кв. 52,
ж.к. „Славейков“; Заповед № РД-14-200/11.06.2004г. на ДНСК - София, с
което е разпоредено премахването на незаконен строеж „Бръснаро-
фризьорски салон“, изпълнен в парцел УПИ VIII-101 в кв. 52 по плана на ж.к.
С.; Протокол от 22.11.2006г. на РДНСК-Бургас, видно от който при
извършена проверка е установено, че строеж „Бръснаро-фризьорски салон“,
6
находящ се в УПИ VIII-101, УПИ IV-54, в кв. 52 по плана на ж.к. С. е
премахнат; Договор за изработка от м. 11.2006г., сключен между
наследниците на Д. Т., чрез Б. С. Ж., и „Краси - 64“ ЕООД за демонтаж на
незаконен строеж „Бръснаро-фризьорски салон“, находящ се на територията
на УПИ VIII-101 и УПИ IV-54 в кв. 52 по плана на к-с С.; Уведомително
писмо изх. № 94-Б-155/13.10.2005г. от ТД „Освобождение“, Община Бургас за
издадено разрешение за строеж на ограда в С., УПИ IV-54 на името на Б. С.
Ж. и Д. Т.; Разрешение № 1/05.01.2006г., издадено от Община Бургас – ТД
„Освобождение“, на името на Б. С. Ж. и др. за поставяне в Б. кв.52, УПИ IV-
54 на временен преместваем обект, представляващ павилион - модули - 75
кв.м. за стъкларски услуги, дограма и др.; Договор № 1-607D от 20.04.2006г.
/безсрочен/, сключен между „СОТ – сигнално-охранителна техника“ ЕООД,
клон Бургас и „ФИЛПАН“ ООД, представлявано от Д.Ф.А., за предоставяне
на охрана на обект – павилион за услуги в ж.к. „Славейков“ срещу бл. 14;
Договор № 373639/20.05.2020г. за сигнално-охранителна дейност, сключен
между С. П. Ж. и „СОТ – сигнално-охранителна техника“ ЕООД; три броя
фактури, съотв. №**********/27.09.2021г., № **********/05.01.2022г. и №
**********/01.04.2022г., издадени от „СОТ“ ЕООД на името на С. П. Ж. за
„такса охрана“, ведно с касови бонове за заплатени суми по фактурите;
Заповед № 18-7338-30.08.2018г. на Началника на СГКК-Бургас, издадена въз
основа на заявление вх. № 01-511176-27.04.2018г. от Б. С. Ж., с която се
одобрява изменението в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Бургас, засягащо процесния ПИ с идентификатор ***; Приходна квитанция от
23.03.2022г. за платени от С. П. А. данък недвижими имоти и такса битови
отпадъци за 2022г. за имот – земя в гр. Б..
Видно от приобщените по делото справки, изискани от Община Бургас,
Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ по молба на
ответниците, процесният имот не е деклариран от ищеца В. Д. като негова
собственост.
За установяване на релевантните по делото факти относно
осъществяваната фактическа власт върху имота страните са ангажирали и
гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите на Р.Й.,И.М.,
В.С., Д.А., В.П. и П.Н., които показания могат да се обособяват в две групи.
В първата група са показанията на свидетелите, водени от ищеца – Р.Й.,И.М.,
В.С., а във втората група попадат показанията на разпитаните на страната на
ответниците свидетели – Д.А., В.П. и П.Н..
Свидетелите от първата група твърдят, че знаят от ищеца В. Д., че
мястото до ресторант „Грог“ в ж.к. „Славейков“, срещу трафопоста до бл. 68,
с площ около 800 кв.м., е негово, поради което и същият им е разрешавал да
паркират колите си там. Сочат, че В. е собственик и на друг имот, находящ се
срещу процесния, в който и понастоящем има разполоЖ. магазини за плод-
зеленчук и именно там са се събирали дълги години свидетелите с ищеца,
паркирайки колите си отсреща в процесния имот, който бил свободен.
Свидетелите излагат, че в началото част от имота е била оградена със стара
ограда, за която свидетелите Й. и С. сочат, че е поставена от ищеца, а в
последствие – през 2021г. вече цялото място било заградено, включително
7
входът откъм улицата. Твърдят, че не са виждали никакви хора да работят
или да развиват дейност в имота, но сочат, че в същия е имало павилион за
изработка на дограма, който не функционира понастоящем.
Свидетелите от втората група излагат пред съда, че знаят, че имотът в
ж.к. „Славейков“, срещу бл. 14 и бл. 68, е на ответниците – наследници на С..
Сочат, че до 2005г. мястото е било оградено само с колчета. Едва през 2005
година била поставена ограда, като в това участвали лично и тримата
свидетели А.,П. и Н.. Впоследствие свидетелите А., чиито показания съдът
кредитира изцяло /преценявайки ги по реда на чл. 172 ГПК предвид
обстоятелството, че е съпруг на ответницата С. А./, доколкото намират опора
в представените писмени доказателства, и П. създали малка фирма за
производство на ПВЦ дограма и стъкла, като дейността си развивали в
поставен за целта в процесния имот преместваем обект – павилион.
Свободното място около павилиона в имота представлявало асфалтова
площадка. Посочената дейност в имота двамата свидетели упражнявали до
2018 година, а към днешна дата в павилиона същите съхраняват свое
оборудване и вещи. Свидетелите излагат, че докато са развивали дейност в
цеха за дограма /павилионът/, както и към днешна дата, същият е охраняван
от „СОТ“, като достъпът до имота не е бил свободен за трети лица. За него
имало открита и партида за ток, която е действаща. Свидетелят П. сочи, че
едва за няколко месеца /един-два/ е виждал паркирани в имота коли на хора
от съседните кооперации, тъй като порталът бил откраднат. След това
заградили имота отново. Свидетелят А. също сочи, че е виждал паркирани в
имота коли само през 2021г., като същите били на хора, които живеят в
района. Тогава говорил с тъща си Б. С. да подновят оградата на имота, тъй
като старата такава била компрометирана. Наели фирма, която направила
новата ограда, а паркираните към момента в имота автомобили на съседи
били изведени доброволно, без претенции от страна на собствениците им.
Свидетелите излагат, че освен павилиона за дограма, през времето в имота е
имало още два павилиона – книжарница и бръснаро-фризьорски салон, като и
двата били съборени през 2005г. от фирма „Краси-24“.
След преценка на същите поотделно и в съвкупност с останалите
доказателствени материали по делото, съдът дава вяра на показанията на
втората група свидетели по следните съобраЖ.я:
Анализът на показанията на свидетелите Й., М. и С. разкрива, че същите
са непоследователни и противоречиви едни с други.
Така например не се установява еднозначно от показанията на същите
дали по времето, когато са паркирали автомобилите си в процесния имот,
същият е бил ограден, от кого е била поставена евентуално намираща се в
същия ограда и кога.
Свидетелят М. излага: „това място преди 2021г. имаше някаква ограда“
и „2021г. видях, че ограждат цялото място и се обадих на В.. Старата ограда
не си спомням от колко време беше там, но мисля, че беше повече от 10-15
години. Не знам кой е изградил старата ограда.“ За поставена ограда в имота
свидетелства в показанията си /ценени от съда при условията на чл. 172 ГПК
с оглед обстоятелството, че същият е внук на ищеца/ и В.С., като излага, че
8
същата е поставена в имота от дядо му, но няма спомен кога.
В противоречие с това, свидетелят Й. сочи, че: „когато ние спирахме,
мястото не беше оградено“, „мисля, че към края на 2021г. беше заградено
мястото, определена част от него заградиха“, „за първи път, когато отидох на
мястото – 2010г. нямаше ограда“.
Нещо повече, относно посочените обстоятелства показанията на
свидетеля Й. са и вътрешно противоречиви, доколкото наред с цитираните
по-горе негови изявления, същият излага „оградата, която първоначално
видях 2010г., не знам кой я е сложил“, „Имаше стара ограда. След това 2021г.
направиха нова ограда. Имаше опъната телена мрежа, доколкото си спомням.
Не знам кой е слагал старата ограда и кога“, както и „цялото място беше
оградено от В. с ограда, но когато те дойдоха след това, сложиха някаква
ограда.“
Така за съда остава неясен началният момент, от който действително
свидетелят Й. е започнал да посещава процесния имот и съответно обективно
би могъл да има впечатления относно извършваните дейности в същия,
поради което и не кредитира показанията му.
Противоречия в показанията на свидетелите на ищеца има и относно
това дали павилионът за дограма, за който всеки от тримата свидетели излага,
че са виждали в процесния имот, все още намира в имота или е съборен.
Така, от една страна, свидетелят М., който твърди да е посещавал
процесния имот в скорошен момент към датата на разпита му пред съда,
излага: „Преди, назад в годините е имало павилион там, мисля, че правеха
дограма. Сега няма павилион, той е съборен нацяло“, като сочи „Последно
миналата седмица ходих на мястото.“ В противоречие с това, в показанията
си свидетелите Й. и С. излагат, че павилионът е все още в процесния имот,
като свидетелят Й. сочи за него: „сега там има някакви стари надписи на
павилиона, но не работи в момента“, а свидетелят С., който твърди да е
посещавал мястото около два месеца преди датата на съдебното заседание,
заявява „там има един малък павилион“. В подкрепа на изложеното от
свидетелите Й. и С. в тази връзка са и показанията на разпитаните на страната
на ответниците свидетели А., П., които сочат, че павилионът, който преди
години са използвали като цех за производство за дограма, понастоящем все
още се намира в процесния имот и в него свидетелите съхраняват свои вещи.
Обстоятелството, че досежно тази факт показанията на свидетеля М. не
отговарят на обективната истина /доколкото в този смисъл са показанията на
четирима свидетели, водени от насрещните в производството страни, съдът
приема, че павилионът все още се намира в процесния имот/ за съда поставя
под съмнение достоверността на същите и относно останалите излоЖ. от
свидетеля обстоятелства.
За пълнота следва да се отбележи и че съществуват вътрешни
противоречия в показанията на свидетеля М. относно периода, в който
същият е бил наемател на магазините, собственост на ищеца, намиращи се
срещу процесния имот. В тази връзка свидетелят твърди, че е бил наемател от
2021г. на „зеленчуковите магазини на В.“ и така през същата 2021г. видял, че
се огражда цялото място, с оглед на което се обадил на В.. Впоследствие
9
свидетелят сочи „вече не съм наемател на магазините отсреща от края на
2022г.“ и същевременно „около три месеца бях наемател на магазините“.
Предвид изложеното съдът намира, че показанията на свидетелите
Р.Й.,И.М., В.С. са логически непоследователни, противоречиви както
вътрешно, така и едни с други, и неподкрепени от писмените доказателства
по делото, поради което и не им дава вяра.
Анализът на показанията на свидетелите А.,П. и Н., от друга страна,
обуславя извод за последователност и непротиворечивост на същите, поради
което и съдът ги кредитира. От тях еднозначно се установява, както че
„старата“ ограда в имота е била поставена от семейството на ответниците,
така и моментът, в който е станало това – 2005г. Така изложените от
свидетелите факти кореспондират с приетите като писмени доказателства по
делото Уведомително писмо изх. № 94-Б-155/13.10.2005г. от ТД
„Освобождение“, Община Бургас за издадено разрешение за строеж на ограда
в С., УПИ IV-54 на името на Б. С. Ж. и Д. Т. и Разрешение за строеж № 0-
100/12.10.2005г., видно от което на посочените лица се разрешава да поставят
„ограда“ – със сглобяеми стоманенобетонни колове и прогледна мрежа в
имота. Показанията на разпитаните на страната на ответниците свидетели са
еднопосочни и относно това, че в периода 2005г. – 2018г. съпругът на
ответницата С. А. – свидетелят А. и неговият съдружник – свидетелят П. са
развивали дейност по изработка на дограма в поставен за целта преместваем
обект в процесния имот. В подкрепа на този извод е и приетото като
доказателство по делото Разрешение № 1/05.01.2006г., издадено от Община
Бургас – ТД „Освобождение“, на името на Б. С. Ж. и др. за поставяне в Б. кв.
52, УПИ IV-54 на временен преместваем обект, представляващ павилион -
модули - 75 кв.м. за стъкларски услуги, дограма и др.
Придобивната давност е оригинерен способ за придобиване на право на
собственост, включващ два елемента – владение и изтичане на определен от
закона срок. Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал.1 от ЗС, правото на
собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато
владение в продължение на 10 години. Фактическият състав на владението,
съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗС включва както обективния елемент на
упражняване на фактическа власт /постоянна, непрекъсната, явна и спокойна/,
така и субективния елемент вещта да се държи като своя. Съгласно трайната
съдебна практика владението е непрекъснато ако не е загубено за повече от 6
месеца, спокойно – ако не е установено по насилствен начин и явно – ако не е
установено по скрит начин.
Настоящият съдебен състав приема, че от показанията на свидетелите
Р.Й.,И.М., В.С., преценени в съвкупност с останалите доказателствени
материали по делото, не се установява по несъмнен начин, т.е. при условията
на пълно и главно доказване, твърдението на ищеца, че е владял постоянно,
непрекъснато, явно и спокойно процесния имот в продължение на 10 години в
периода 22.07.2003г. – 17.05.2022г. /датата на предявяване на исковете/.
Напротив, от показанията на свидетелите Д.А., В.П. и П.Н.,
последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените
доказателства по делото, а именно: Уведомително писмо изх. № 94-Б-
10
155/13.10.2005г. от ТД „Освобождение“, Община Бургас за издадено
разрешение за строеж на ограда в С., УПИ IV-54 на името на Б. С. Ж. и Д. Т.;
Разрешение за строеж № 0-100/12.10.2005г., видно от което на посочените
лица се разрешава да поставят „ограда“ – със сглобяеми стоманенобетонни
колове и прогледна мрежа в имота (част от преписката вх. № 251000-
24839/09.12.2021г. по описа на ОДМВР-Бургас и образуваната въз основа на
нея преписка вх. № 2121/2022г. по описа на Районна прокуратура – Бургас);
Разрешение № 1/05.01.2006г., издадено от Община Бургас – ТД
„Освобождение“, на името на Б. С. Ж. и др. за поставяне в Б. кв.52, УПИ IV-
54 на временен преместваем обект, представляващ павилион - модули - 75
кв.м. за стъкларски услуги, дограма и др.; Договор № 1-607D от 20.04.2006г.
/безсрочен/, сключен между „СОТ – сигнално-охранителна техника“ ЕООД,
клон Бургас и „ФИЛПАН“ ООД, представлявано от Д.Ф.А., за предоставяне
на охрана на обект – павилион за услуги в ж.к. „Славейков“ срещу бл. 14;
Договор № 373639/20.05.2020г. за сигнално-охранителна дейност, сключен
между С. П. Ж. и „СОТ – сигнално-охранителна техника“ ЕООД; Заповед №
18-7338-30.08.2018г. на Началника на СГКК-Бургас, издадена въз основа на
заявление вх. № 01-511176-27.04.2018г. от Б. С. Ж., с която се одобрява
изменението в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас,
засягащо процесния ПИ с идентификатор ***; Приходна квитанция от
23.03.2022г. за платени от С. П. А. данък недвижими имоти и такса битови
отпадъци за 2022г. за имот – земя в гр. Б.; Приходна квитанция от
15.09.2021г. за платени от С. П. А. данък недвижими имоти и такса битови
отпадъци за 2021г. за имот – земя в гр. Б. и др., се установява, че в рамките на
исковия период фактическата власт върху процесния имот е осъществявана от
ответниците и техните праводатели чрез действия по ограждането му през
2005г. и съответно ограничаването на достъпа до него, поставянето на
преместваем обект /павилион/ в имота, осигуряване на неговата охрана и
развиването на дейност в същия в периода от 2005 до 2018г., предприемането
през 2018г. на действия по изменение на кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Бургас, засягащо имота, подновяването на компрометираната
ограда на същия през 2021г. и заплащането на дължимите за него данък
„недвижими имоти“ и такса „битови отпадъци“.
Дори да се приеме, че в определени моменти от този период, когато
поставената от ответниците ограда на имота е била компрометирана,
позволявайки по този начин достъпа на външни лица до него, ищецът е
установявал своя фактическа власт върху част от имота, ползвайки
свободното място около павилиона за дограма, представляващо асфалтова
площадка, като паркинг за своя автомобил и разрешавайки устно на близки и
приятели също да паркират там, то не се касае за постоянно, непрекъснато,
явно и спокойно владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 от ЗС.
Наред с това, намерението за своене на имота – държането на същия
като свой, т.е. със съзнанието, че е собствен на ищеца, като субективен
елемент на придобивната давност, се опровергава от обясненията на самия
ищец, дадени пред „Икономическа полиция“ при ОДМВР-Бургас по повод
образуваната преписка вх. № 251000-24839/09.12.2021г. по описа на ОДМВР-
11
Бургас, в които същият заявява „Действително те /относимо към ответниците/
имат собственост върху имота“. Последното обстоятелство съдът цени като
извънсъдебно признание на неизгоден за ищеца факт, подкрепящ се от
останалите доказателства по делото.
Предвид липсата на успешно проведено от ищеца пълно и главно
доказване на обстоятелството, че същият е упражнявал явна, необезпокоявана
и непрекъсната фактическата власт върху процесния недвижим имот повече
от 10 години в периода от 22.07.2003г. до датата на предявяване на исковете
/17.05.2022г./ и с оглед характера на последните като положителни
установителни такива с предмет именно правото на собственост на ищеца
върху процесния имот, породено на твърдяното придобивно основание, то
безпредметно /доколкото евентуално отричане на правото на собственост на
ответниците върху имота не би рефлектирало върху основателността на така
предявения иск/ се явява разглеждането на възраЖ.ята на ищеца, касаещи
собствеността на ответниците върху имота и насочени към оборване на
легитимиращото действие на представения и приет като доказателство по
делото Нотариален акт за собственост върху недвижим имот № *, том *, peг.
№ **, дело №** от 2006 год. на нотариус Б.К. с peг. № * на НК и с район на
действие – района на БРС, въз основа на който ответниците, респективно
техните праводатели, се легитимират като собственици на процесния имот.
По изложените съобраЖ.я предявените пасивно субективно съединени
положителни установителни искове за приемане за установено спрямо
ответниците, че ищецът е едноличен собственик на поземлен имот с
идентификатор *** по КК и КР на гр. Бургас на основание осъществявано
давностно владение в периода от 22.07.2003г. до предявяване на иска
/17.05.2022г./, се явяват неоснователни и недоказани, поради което следва да
бъдат отхвърлени.
Относно съдебно-деловодните разноски:
С оглед изхода на спора, своевременно отправеното искане за
присъждането им и представените доказателства реалното им извършване –
декларация от адв. И. С., че до 27.02.2023г. е получила от С. П. Ж. и С. П. А.
общо сумата в размер на 2000 лева, представляваща договорено
възнаграждение, съгласно Договор за правна защита и съдействие №
20/15.08.2022г. за осъществяване на процесуално представителство по
настоящото дело /находящи се, съответно ДПЗС на л. 57 и декларацията на л.
240 от делото/, която декларация има характера на разписка за извършеното
плащане, на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответниците сторените по делото разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в общ размер на 2000 лева.
Възражението на процесуалния представител на ищеца за прекомерност
на това възнаграждение съдът намира за неоснователно, доколкото същото
незначително надвишава минималния размер от 1934 лева, определен в
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения /в действащата към датата на
сключване на процесния договор за правна защита и съдействие редакция/ за
дела с материален интерес като настоящото /46 800 лева/ и е изцяло
12
съобразено с фактическата и правна сложност на
делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. И. Д., ЕГН **********, срещу С. П. Ж.,
ЕГН **********, С. П. А., ЕГН **********, А. Г. Т., ЕГН **********, Е. Л.
Т., ЕГН ********** и Г. Л. Т., ЕГН ********** /последните двама
конституирани като ответници на основание чл. 227 ГПК в качеството им на
правоприемници – наследници по закон на починалия в хода на настоящото
производство ответник Л. Г. Т., ЕГН **********, починал на 30.09.2022г.,
съгласно Акт за смърт № 0298/30.09.2022г., съставен в София, 16 РН
Студентски/, пасивно субективно съединени положителни установителни
искове с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК да се приеме за установено
спрямо ответниците, че ищецът е едноличен собственик, на основание
осъществявано давностно владение в периода от 22.07.2003г. до предявяване
на иска /17.05.2022г./, на поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на
гр. Бургас, одобрени със Заповед № РД-18-9 от 30.01.2009г. на
Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КК и КР, засягащо
поземления имот със Заповед № РД-18-7338 от 30.08.2018г. на Началника на
СГКК – Бургас, находящ се в гр. Б., с площ 800 кв.м., трайно предназначение
на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид
застрояване, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 54 в
квартал 52, парцел № IV, при съседи ПИ с идентификатори: ***.
ОСЪЖДА В. И. Д., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на С. П. Ж., ЕГН
**********, С. П. А., ЕГН **********, А. Г. Т., ЕГН **********, Е. Л. Т.,
ЕГН ********** и Г. Л. Т., ЕГН ********** /последните двама
конституирани като ответници на основание чл. 227 ГПК в качеството им на
правоприемници – наследници по закон на починалия в хода на настоящото
производство ответник Л. Г. Т., ЕГН **********, починал на 30.09.2022г.,
съгласно Акт за смърт № ****/, сумата от 2000 /две хиляди/ лева,
представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски, на основание
чл. 78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването на препис от същото на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал. 2
ГПК.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
13