№ 14578
гр. София, 31.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. И.ОВА АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. И.ОВА АНГЕЛОВА Гражданско
дело № 20221110142447 по описа за 2022 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
327, ал. 1 ТЗ за сумата от 15 143,04 лева, представляваща стойността на доставени от
ищеца на ответника строителни материали-8,22 куб.м. дъски дъб, за което е издадена
данъчна фактура № 1788/30.04.2018 год., ведно със законната лихва, считано от
04.08.2022 год. до окончателното изплащане на вземането, както и иск с правно
основание 86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 6 511,52 лева, представляваща мораторна лихва
за забава от 30.04.2018 год. до 25.07.2022 год.
Ищецът-«И.Г.» ЕООД твърди, че през месец април 2018 год. е бил в търговски
отношения с ответника във връзка с доставката на строителни материали-8,22 куб.м.
дъски дъб. Сочи се, че същите са доставени на ответника, като във връзка с
извършената продажба е издадена фактура № 1788/30.04.2018 год. за сумата от
15 143,04 лева с вкл. ДДС, като същата не е платена от ответника. Моли съда да
постанови съдебно решение, по силата на което да осъди ответника да му заплати
сумата от 15 143,04 лева, представляваща продажната цена, ведно със законната лихва
считано от 04.08.2022 год. до окончателното плащане на сумата и сумата от 6 511,52
лева, представляваща лихва за забава за периода от 30.04.2018 год. до 25.07.2022 год..
Претендира разноски.
Ответникът-„У.” ЕООД в срок отговор на искова молба, в който оспорва
предявените искове по основание и размер. Оспорва наличието на търговски
отношения между страните, както и предаването на дървения материал. Прави
възражение за изтекла погасителна давност на претенцията за лихва за забава.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
1
на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл. 327, ал.1 от ТЗ.
Съгласно разпоредбата на чл.327, ал.1 от ТЗ купувачът е длъжен да плати цената
при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен
ако е уговорено друго. Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, когато
длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска
изпълнението заедно с обезщетение за забавата. Основателността на предявените
искове е поставена в зависимост от това по делото да се установи, че между страните
съществуват облигационни правоотношения, в чието съдържание са включени
задължения за заплащане на възнаграждение в посочения в исковата молба размер.
Ответникът оспорва между страните да са налице търговски отношения, както и
предаването на вещите предмет на продажбата. В случая по делото са ангажирани
доказателства – фактура №1788/30.04.2018 год. на стойност 15 143,04 лева, с описание
на стоката/услугата - дъски дъб, количество 8,22 куб.м. и срок за плащане 30.04.2018
год., съдебно-счетоводна експертиза и гласни доказателства, които разгледани в
тяхната съвкупност водят до извода, че между страните са налице облигационни
правоотношения, както и съдържанието на договора. Съдът приема, че ответникът е
приел изпълнението, както и е приел процесната фактура за плащане, доколкото
съобразно приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
издадената от ищеца фактура е надлежно и своевременно осчетоводена с коректна
счетоводна оперяция в счетоводните регистри на ищеца в месец април 2018 год., като
към момента на проверката по сметка 411 клиенти-парида „У.“ ЕООД се води
салдо/непогасено вземане в размер на 15 143,04 лева, представляваща непогасен
остатък от процесната фактура. Установява се, че фактурата е отразена в дневника за
продажбите за м.04.2018 год., под №43, като облагаема сделка по ДДС, подадена е
справка-декларяция по ДДС и е извършено ефективно разчитане с бюджета.
Установява се и че фактурата е осчетоводена с коректна счетоводна операция в
счетоводните регистри на ответника в м. 04.2018 год., отразена е в дневника за
покупките за м.04.2018 год., включена е в подадената Справка-декларация по ДДС в
общата сума на получените доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на
2523,84 по процента фактура. Установява се, че по сметка 401 Доставчици-партида
„И.Г.“ ЕООД се води салдо/непогасено задължение на ответника към ищеца в общ
размер на 15 143,04 лева. Установява се, че не е издавано кредитно известие по
фактура №1788/30.04.2018 год.. Вещото лице е посочило, че при извършена проверка
при ищеца не й е представен документ, от който да е видно как е предадена стоката.
Предвид изложеното съдът приема, че са налице облигационни отношения между
страните, по силата на които ищецът, в качеството си на продавач е поел задължение
да достави на ответника, в качеството му на купувач стоките предмет на договора,
срещу задължението на последния да плати продажната цена. Следва да се посочи
2
също и че съгласно чл. 55 от Търговския закон редовно водените търговски книги и
записванията в тях могат да се приемат като доказателство между търговци за
установяване на търговски сделки. Следователно отразеното в счетоводството на
страните е доказателства за това, че е сключен договор за продажба, който е изпълнен
от ищеца. В подкрепа на изложеното са и гласните доказателства, в лицето на Стоянчо
Г. С., които съдът кредитира, тъй като кореспондират с останалите доказателства по
делото, от които се установява, че дървеният материал предмет на договора за
продажба е бил доставен на ответното дружество. По делото не са въведени твърдения
и не са ангажирани доказателства, че задължението възникнало въз основа на
сключения договор за търговска продажба е изпълнено точно и в срок, поради което
съдът приема, че иска е основателен и доказан, така както е предявен.
По иска с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД при неизпълнение на парично
задължение в срок, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
датата на забавата, като в случаите, когато страните са уговорили срок за плащане, то
той изпада в забава с настъпването му. В случая е уговорен срок за плащане 30.04.2018
год., а от страна на ответника не бяха ангажирани доказателства, че дължимата сума по
процесната фактура е платена в срок, поради което иска е основателни и доказани.
По възражението за изтекла погасителна давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 111 от ЗЗД, с изтичането на тригодишна давност
се погасяват вземанията за неустойка, наем, лихви и за други периодични плащания.
Както беше посочено по-горе страните са уговорили срок за плащане, видно от
посоченото във фактурата-30.04.2018 год., следователно това е момента, от който
вземането на ищеца става изискуемо. Ищецът претендира забава на ответника за
периода от 30.04.2018 год. до 04.08.2022 год. Видно е, че исковата молба е депозирана
в съда на 04.08.2022 год., следователно претенцията на ищеца е погасена по давност за
периода от 04.08.2022 год. до 04.08.2019 год.. На основание чл. 162 от ГПК, съдът
приема, че иска е основателен и следва да се уважи за сумата от 4610,21 лева и за
периода от 05.08.2019 год. до 04.08.2022 год. и отхвърли за разликата до пълния
предявен размер от 6 511,52 лева, като погасен по давност.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца сумата от 972,57 лева, представляваща направените по настоящото делото
разноски, съразмерно с уважената част от претенциите, в които не са включени
разноските за адвокатско възнаграждение, тъй като не са ангажирани доказателства то
да е платено..
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника сумата от 217,75 лева, представляваща сторените в производството разноски
3
съразмерно с отхвърлената част от претенциите.
Воден от горното
РЕШИ:
ОСЪЖДА „У.” ЕООД, ЕИК ////, със седалище и адрес на управление: с. //// склад
да заплати на „И.Г.” ЕООД , ЕИК /////, със съдебен адрес: гр. София, ///// на правно
основание с чл. 79, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл. 327, ал.1 от ТЗ сумата от 15 143,04
лева /петнадесет хиляди сто четиридесет и три лева и четири стотинки/, дължима
по данъчна фактура №1788/30.04.2018 год., на правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД
сумата от 4 610,21 лева /четири хиляди шестстотин и десет лева и двадесет и една
стотинки/, представляваща лихва за забава за периода от 05.08.2019 год. до 04.08.2022
год., като отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер от 6 511,52 лева и за
периода от 30.04.2018 год. до 04.08.2019 год. като погасен по давност, ведно със
законната лихва върху главницата считано от 04.08.2022 год. до окончателното им
плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 972,57 лева /деветстотин
седемдесет и два лева и петдесет и седем стотинки/, представляваща направените по
настоящото делото разноски съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „И.Г.” ЕООД , ЕИК ///// да заплати на „У.” ЕООД , ЕИК ////, на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК, сумата от 217,75 лева /двеста и седемнадесет лева и
седемдесет и пет стотинки/, представляваща сторените в производството разноски
съразмерно с отхвърлената част от претенциите.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4