Решение по дело №2964/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), вр. с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на М. Д. М. против Решение № 2153 – 03 – 168/ 07.11.2024 г. на Директора на ТП на НОИ Варна, с което е отхвърлена жалба вх. № 1012 – 03 – 628/ 07.10.2024 г. на оспорващия срещу Разпореждане № 031-00 – 3701 – 3/ 17.09.2024 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП – Варна на НОИ, с което на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО и във връзка с чл. 11, § 3, б. „а“ и чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/ 2004 г., с което на М. М. е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица.

Ответникът по жалбата – директорът на ТП – гр. Варна на НОИ, чрез процесуалния си представител гл. ю.к . И. К. оспорва жалбата, като излага подробни съображения за нейната неоснователност. Отправя искане за отхвърляне на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и релевира възражение за прекомерност на разноските на оспорващия.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установено следното от фактическа страна:

Началото на административното производство е поставено със заявление вх. № 302- 3673/ 23.07.2024 г., на Дирекция „Бюро по труда" - Варна, peг. № 031-00-3701 / 23.07.2024 г, на ТП - Варна на НОИ, от М. Д. М., с което е отправено искане за отпускане на парично обезщетение за безработица. В заявлението е посочено, че последното трудово правоотношение на лицето е с работодател „Logo-tech” - Словения, прекратено, считано от 16.06.2024 г. Декларирано е още, упражнявана трудова дейност в Словения, като през периода от 24 месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, за времето от 03.01.2019 г. до 16.06.2024 г., лицето работи в Словения, при работодател „Logo-tech” – Словения.

В подкрепа на изложените твърдения, към заявлението са приложени следните документи: Заповед от 10.05.2024 г. за прекратяване на трудов договор, считано от 16.06.2024 г., с работодател „Logo-tech” - Словения; фишове за заплата за месец октомври 2023 г., месец ноември 2023 г. и месец април 2024 г., издадени от работодател - „Logo-tech” - Словения. Представена е също и заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава- членка на ЕС, със СЕД U002 - Словения, от 03.01.2019 г. до 16.06.2024 г, с работодател „Logo-tech” - Словения, като посочва причина за прекратяване на последната си заетост - „съкращаване на щата. Приложена е и декларация относно определяне на пребиваване, във връзка с прилагане на чл. 65, ал, 2 от Регламент (ЕО) № 883 / 2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност, в която сочи, че: няма съпруга, през периода на последната му заетост в чужбина; преобладаващата част от роднините му са живеят в България; разполага с постоянно жилище в България; Посочва, че през последните пет години, преди годината на прекратяване на последната заетост, и през годината, през която е прекратена последната заетост, е работи като „монтажник“ в Словения; заплаща е данъци върху доходите от последната си заетост в държавата по последна заетост – Словения; в Словения е живял е под наем и се е връщал в България няколко пъти в годината или по-рядко, по време на отпуск.

С Разпореждане № 031-00-3701-1/ 29.07.2024 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП - Варна на НОИ, на основание чл. 54 „г“, ал. 4 от КСО, производството по отпускане на парично обезщетение за безработица е спряно, изискано по служебен път, от компетентната институция на Словения, удостоверяване на осигурителни периоди и доходи със СЕД U002 и СЕД U004, необходимо за преценка правото на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а от КСО.

Посредством Системата за електронен обмен на социално-осигурителна информация между Република България и Европейския съюз, до компетентната институция на Словения, на 06.08.2024 г., е изпратен структуриран електронен документ СЕД U001CB, с искане за удостоверяване на осигурителния стаж на М. Д. М., при работодател „Logo-tech” – Словения, за периода от 03.01.2019 г. до 16.06.2024 г., с посочване на причината за прекратяване на последната му заетост. Изпратен е и структуриран електронен документ СЕД U003, с искане за удостоверяване на осигурителния доход на лицето, за периода от 01.06.2022 г. до 16.06.2024 г., ведно с приложените от него трудово - правни документи.

На 09.09.2024 г., от компетентната институция на Словения е получен структуриран електронен документ СЕД U017, с удостоверени периоди на осигурена заетост, от 11.05.2016 г. до 31.08.2016 г., с работодател „CHRISTOF” - Словения, и от 03.01.2019 г. до 16.06.2024 г., с работодател „Logo-tech” – Словения. Като причина за прекратяване на заетостта е посочено „съкращение“.

На 09.09.2024 г., е получен и структуриран електронен документ СЕД U004, с удостоверен доход за периода на осигурена заетост от 01.06.2022 г. до 16.06.2024 г. - 106 431.61 Евро.

С Разпореждане № 031-00-3701-2/ 10.09.2024 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица, на основание чл. 55 от АПК, в предвид получени структурирани електронни документи СЕД U017 и СЕД U004, издадени от компетентната институция на Словения, производството по отпускане на парично обезщетение за безработица, образувано по подаденото от М. Д. М., заявление е възобновено.

С Разпореждане № 031-00-3701-3/ 17.09.2024 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП - Варна на НОИ, на основание чл. 54 „ж“, ал. 1 от КСО, във връзка с чл. 11, § 3, б. „а“ и чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/ 2004 г., на М. Д. М. е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица.

Разпореждането е мотивирано с въведеното с чл. 65 (1) от Регламент (ЕО) № 883/2004 изискване безработно лице получава обезщетения за безработица от държавата по последната заетост. Като изключение от това правило, в съответствие с чл. 65 (2) от Регламент (ЕО) № 883/2004, обезщетенията за безработица могат да се предоставят от институцията в държавата по пребиваване. В становището си по преюдициално запитване по дело С-30/ 22 на СЕС приема становището, че след изтичане на 5 години, през които лице работи в дадена държава, за него е възникнало правото на постоянно пребиваване в тази държава и същата се явява държава по пребиваване. В конкретния случай, лицето е с дългосрочна заетост и е осигурявано по законодателството на Словения за продължителен период - 5 години 9 месеца и 4 дни, като последният период на заетост е 5 години 5 месеца и 10 дни без прекъсване. Това обосновава наличието на дълготрайна трудовоправна връзка със Словения и налага извода, че компетентна относно правото на обезщетение за безработица на лицето е държавата по последна заетост.

Разпореждане № 031-00-3701-3/ 17.09.2024 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП - Варна на НОИ е обжалвано от М. Д. М. по административен ред, през ръководителя на ТП на НОИ – Варна.

С Решение № 2153 – 03 – 168/ 07.11.2024 г. на Директора на ТП на НОИ Варна, с което е отхвърлена жалба вх. № 1012 – 03 – 628/ 07.10.2024 г. на оспорващия срещу Разпореждане № 031-00 – 3701 – 3/ 17.09.2024 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП – Варна на НОИ, с което на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО и във връзка с чл. 11, § 3, б. „а“ и чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/ 2004 г., с което на М. М. е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица.

За да постанови този резултат, прието е от решаващия орган, че обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно. От събраните доказателства и наличните данни, се обосновава извод, че държавата по държавата по пребиваване съвпада с държавата по последна заетост. На основание чл. 61, по аргумент от чл. 65, ал. 2 и ал. 5, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 883/ 2004, България не е компетентна държава, нито по последна заетост, нито по пребиваване, поради което не е налице основание за отпускане на парично обезщетение за безработица, съгласно българското законодателство.

От страна на оспорващия са представени следните писмени доказателства, в подкрепа на наведените в жалбата твърдения:

Удостоверение от МВР, сектор „Български документи за самоличност“, видно от което, в периода 01.01.2019 г. – 31.10.2024 г., М. М. 23 пъти излиза от Република България през аерогари София и Варна, 23 пъти влиза в Република България през аерогари София и Варна. В удостоверението е направено изрично отбелязване от издателя, че считано от 01.01.2007 г., на основание Директива 2004/38/ ЕО на Европейския съвет и на Съвета от 29.04.2004 г., българските граждани се проверяват на ГКПП по метода „преценка на риска“, в резултат на което данните за пътуванията им в АИС, са непълни.

Приобщен към доказателствения материал по делото е и договор за покупко – продажба на МПС, съдържащ нотариална заверка на подписите на страните, видно от който на 13.12.2019 г. М. М. придобива собствеността на л. а. с рег. № [рег. номер].

Приобщен към доказателствения материал по делото е и договор за покупко – продажба на МПС, съдържащ нотариална заверка на подписите на страните, видно от който на 07.03.2024 г. М. М. отчуждава собствеността на л. а. с рег. № [рег. номер].

Горните факти се потвърждават и от приобщеното на л. 23 от делото, удостоверение, издадено от МВР, сектор „Пътна полиция“.

На 15.12.2023 г. М. М. сключва и договор за лизинг на лек автомобил Mercedes – Benz, CLA - Klasse, със срок от 24 месеца. Месечната погасителна вноска е 968.11 лв. Размерът на главницата е 17 000 лв., а на възнаградителната лихва – 6234.62.

Видно от приобщените удостоверение от работодателя „Logo-tech” и анекси към трудовия договор на М., през периода 03.01.2019 г. – 16.06.2024 г., мястото на полагане на труд е променяно в други държави – член на ЕК - Франция, Италия, Германия и Швейцария.

От страна на М. М. са предприети постъпки за възстановяване на данък върху други доходи, въз основа на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане между Република Словения и България, за 2019 г., 2020 г., 2021 г., 2022 г. и 2023 г., видно от представените с жалбата, в заверен превод, искания.

Приобщени към доказателствения материал по делото са и удостоверения, издадени от Националната агенция по приходите, съгласно които за 2019 г., 2020 г., 2021 г., 2022 г., 2023 г. и 2024 г., М. Д. М. се счита за българско местно лице, за данъчни цели.

Считано от м. януари 2025 г. М. М. е в трудовоправни отношения с “HAALE MONT” d. o. o. – дружество със седалище Словения. По силата на сключения договор, М. заема длъжността „ръководител монтажна дейност“.

Видно от приобщената справка от дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, в периода 01.01.2020 г. – 31.12.2023 г., М. Д. М. е титуляр на четири партиди, открити във връзка със заплащане на местен данък за превозни средства.

За изясняване на спора от фактическа страна, в хода на процеса са ангажирани гласни доказателства, посредством разпита на свидетеля С. С. Р., от които се установява следното: от много време, в т. ч. и през последните пет години, оспорващият е работи в чужбина, последно за словенска фирма. Обектите, в които е работил М. са в Германия, Швейцария и Англия. В България се връща 2 – 3 пъти, годишно. Жалбоподателят няма семейство, няма и деца, а когато пребивава в гр. Варна живее в жилище на негови роднини. Преди 2 – 3 години претърпява трудов инцидент, като лечението, с продължителност 8 – 9 месеца, провежда в България. През възстановителния период е подпомаган от приятелката си. М. М. притежава лек автомобил в България. Към настоящият момент М. работи, отново в чужбина. Оспорващият е опитвал да търси работа в България, но не е доволен от предлаганото заплащане, поради което и работи в чужбина.

Гореизложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Жалбата е депозирана от легитимиран субект – адресат на оспорения ИАА и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Съгласно чл. 168 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Съдът следва да осъществи проверка издаден ли е същият от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните предпоставки за издаването му и съобразен ли е с целта на закона.

Оспореното Решение 2153 – 03 – 168/ 07.11.2024 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ – Варна е издадено от компетентен орган, съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 3 от КСО.

В съответствие с разпоредбата на чл. 117, ал. 3 КСО и общите правила на чл. 59, ал. 2 от АПК, оспореното решение е издадено в писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити - наименование на органа, който го издава, посочен е адресатът на акта, изложени са фактически и правни основания за издаването му, разпоредителна част, посочена е и възможността за обжалването му, дата на издаване и подпис на лицето, издало акта.

В административното производство по издаване на процесното решение не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – такива, чието избягване би резултирало в различно произнасяне по същество на спорния предмет.

Процесното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон. Този извод се налага по следните съображения:

Безспорно се установява от доказателствата по преписката, че М. Д. М. има стаж, придобит в Република Словения, в периода 03.01.2019 г. до 16.06.2024 г., с работодател „Logo-tech” – Словения, като на 23.07.2024 г. подава заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица, като няма период на осигуряване след завръщането в България.

Спорният по делото се свежда до определянето на държавата, чиято институция е компетентна да отпусне поисканото със заявлението парично обезщетение за безработица.

Съгласно чл. 54а, ал. 1 КСО право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по Кодекса за социално осигуряване или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда.

Предвид установения по делото факт, че последната трудова заетост на М. М. е в Република Словения, т. е. налице са данни за осигурителен период на оспорващия в държава-членка, различна от България, който е от значение за определяне правото на парично обезщетение за безработица, приложение в случая следва да намерят разпоредбите на Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) № 883/2004), както и Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност (Регламента за прилагане).

В чл. 11, § 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 е предвидено, че лицата, за които той се прилага, се подчиняват на законодателството само на една държава-членка и това законодателство се определя по реда, уреден в самия регламент. Общото правило за определяне на приложимото законодателство, валидно и по отношение на обезщетенията за безработица, е формулирано в чл. 11, § 3, като в буква а) от тази разпоредба е предвидено правилото, касаещо наетите лица, каквото безспорно е бил М., а именно - спрямо лице, осъществяващо дейност като наето или като самостоятелно заето лице в една държава-членка се прилага законодателството на тази държава-членка.

Специални правила, представляващи изключения от общия принцип, че държавата-членка по последната заетост е компетентна да отговаря за предоставянето на обезщетения за безработица, са регламентирани в чл. 65 от Регламент (ЕО) № 883/2004. Така, съгласно чл. 65, § 2, изречение първо от този регламент напълно безработно лице, което по време на последната си дейност като заето или като самостоятелно заето лице е пребивавало в държава-членка, различна от компетентната държава-членка и което продължава да пребивава в тази държава-членка или се върне в тази държава-членка, се поставя на разположение на службите по заетостта в държавата-членка по пребиваване. Същевременно Регламент (ЕО) № 883/2004 предвижда и хипотези, в които дадено лице обичайно осъществява дейност като наето лице в две или повече държави-членки, при което, тогава, когато работодателите са различни и са в различни държави-членки, то съгласно чл. 13, § 1, буква а) от Регламента се прилага законодателството на държавата по пребиваване.

Във връзка с приложението на горецитираните норми, релевантно се явява определянето на две понятия – компетентна държава-членка и държава-членка по пребиваване. Същите намират своята легална дефиниция в Регламент (ЕО) № 883/2004. В чл. 1, § 3, буква р) е посочено, че "компетентна институция" е: i) институцията, в която заинтересованото лице е осигурено към момента на искането за обезщетение; или ii) институцията, от която заинтересованото лице има или би имало право на обезщетения, ако то, член или членове на неговото семейство пребиваваха в държавата-членка, в която се намира институцията; или iii) институцията, определена от компетентния орган на съответната държава; или iv) в случая на схема, свързана със задълженията на работодателя във връзка с обезщетенията, определени в член 3, параграф 1 – или съответния работодател или осигурител, или вместо него, орган или институция, определен от компетентния орган на съответната държава-членка. А съгласно чл. 1, § 3, буква с) от Регламент (ЕО) № 883/2004 "институция по място на пребиваване" и "институция по място на престой" е съответно институцията, която е компетентна да предоставя обезщетения в мястото, където пребивава заинтересованото лице и институцията, която е компетентна да предоставя обезщетения в мястото, където съответното лице има престой съгласно законодателството, прилагано от тази институция, или ако не съществува такава институция – институцията, определена от компетентния орган на съответната държава-членка. Съгласно чл. 1, § 3, буква т) от Регламент (ЕО) № 883/2004 "компетентна държава-членка" е държавата-членка, в която се намира компетентната институция. Съответно, пак в определенията по чл. 1, § 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004, в буква й) е посочено, че "пребиваване" означава мястото, където лицето обичайно пребивава, а според буква к) "престой" означава временно пребиваване. Според член 11, § 3, буква в) от Регламент (ЕО) № 883/2004, съгласно членове 12 – 16, спрямо лице, получаващо обезщетения за безработица в съответствие с член 65 съгласно законодателството на държавата-членка по пребиваване, се прилага законодателството на тази държава-членка.

Съгласно чл. 11, § 1 от Регламента за прилагане, при различия в становищата на институциите на две или повече държави-членки, относно определяне на пребиваването на лице, за което се прилага основният регламент, тези институции установяват с взаимно съгласие центъра на интересите на съответното лице въз основа на цялостна оценка на наличната информация относно релевантните факти, които може по целесъобразност да включват: а) продължителността и непрекъснатото пребиваване на територията на съответните държави-членки; б) положението на лицето, включително: i) естеството и специфичните характеристики на упражняваната дейност, по-специално мястото, където обичайно се упражнява тази дейност, постоянния характер на дейността и продължителността на всеки договор за заетост; ii) семейното положение и роднинските връзки на лицето; iii) упражняването на неплатена дейност; жилищното положение на лицето, по-специално доколко е постоянен характерът му; iv) държавата-членка, в която се счита, че лицето пребивава за целите на данъчното облагане. Според § 2 на чл. 11 от Регламента за прилагане, когато съобразяването на различните критерии, основаващи се на приложимите факти, посочени в параграф 1, не води до постигане на съгласие между съответните институции, намерението на лицето, което произтича от тези факти и обстоятелства, особено причините за преместването на лицето, се приемат за решаващи при определяне на действителното място на пребиваване на това лице.

С определение по дело С-30/22 на СЕС е прието, че чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност трябва да се тълкува в смисъл, че не се прилага към положение, в което дадено лице подава заявление за получаване на обезщетения за безработица до компетентния орган на държава-членка, в която не е завършило периода на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост и на територията на която се връща след завършен период на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост в друга държава-членка, в която то е пребивавало по смисъла на тази разпоредба през целия този период.

Комплексният анализ на приложимата нормативна уредба, налага извода, че с оспореното решение и с потвърденото с него разпореждане правилно е приложен материалният закон – в случая нормите на Регламент (ЕО) № 883/2004. В тази връзка, решаващият съдебен състав не споделя поддържаната от оспорващия теза, че България е компетентна държава по пребиваване, тъй като от 03.01.2019 г. до 16.06.2024 г., преди подаване на заявлението за парично обезщетените за безработица, М. М. е работил, без прекъсване на постоянен трудов договор при един работодател в Словения, където е живял, с оглед декларираното от самото лице в декларацията от 23.07.2024 г. относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004. В представения от компетентната институция на Словения СЕД U017, след проведена процедура по електронен обмен на социално-осигурителна информация между Република България и Словения, е потвърден горепосоченият период за М., като наето лице, с посочен адрес на работодателя в Словения и с отбелязване на местожителство– Словения. Тези факти се потвърждават и от оспорващия, със заявление вх. № 302- 3673/ 23.07.2024 г.

Тоест, за периодите преди подаване на заявлението за отпускане на парично обезщетение за безработица, оспорващият е наето лице в Словения, където е живял, осигуряван е и е заплащал данъци. Поради това центърът на жизнените му интереси е бил в Словения, като разпоредбата на чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 е неотносима в разглеждания случай, предвид определение по дело С-30/22 на Съда на ЕС. След като по време на последната си заетост, за период от повече от пет години, години, без прекъсване, М. е пребивавал в Словения и няма периоди на заетост в България, той не може да претендира на основание на чл. 54а, ал. 1 КСО обезщетение за безработица, тъй като България не е компетентна държава по пребиваване по смисъла на Регламент (ЕО) № 883/2004. В случая компетентна държава се явява Република Словения.

Обстоятелствата, че в периода 2019 – 2024 г. М. има няколкото прибирания в Република България, както и покупката/ отчуждаване на лек автомобил, сключването на договор за доставка на мобилни услуги с български телеоператор, не са в състояние да обосноват извод, в обратна насока.

Поддържането на контакти и близки отношения с родствениците в България, при посещенията на М. в страната, не са чести – няколко пъти в годината или по-рядко, като по делото не са налице доказателства за точния брой на посещенията на оспорващия в България през процесния период. Сами по себе си, фактът на покупка на лек автомобил, респ. последващото му отчуждаване и сключването на договор за лизинг, както и поддържането на социални контакти с роднини в България, не обосновават извод, че държава по пребиваване е Република България, тъй като тази преценка се обвързва с осъществявана трудова дейност и при данни, че лицето работи постоянно през последните 5 години и половина, без прекъсване, преди подаване на заявлението, не може да се приеме, че държава по пребиваване е Република България. В този смисъл е и т. 44 от определение по дело С-30/22 на Съда на ЕС, в която е посочено, че тъй като през целия период на упражняване на дейност заетото лице е било на територията на друга държава-членка на ЕС, то пребивава по смисъла на чл. 1, буква й) и чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 в тази държава по смисъла на последната разпоредба през този период, като едва след като тази дейност като заето лице е преустановена, лицето се връща в България, за да поиска от компетентния орган на тази държава-членка да му отпусне обезщетение за безработица.

Горните изводи допълнително се потвърждават и от ангажираните от самия жалбоподател доказателства – трудов договор от 17.12.2025 г. и свидетелски показания. От същите безспорно се установява волята на М. да престира труд извън Република България, както през последните пет години, така и занапред.

Следва да бъде отбелязано също, че оспорващият не е лишен от право на обезщетение за безработица, но компетентната държава е държавата по последна заетост – Република Словения, която е и държава по пребиваване, тъй като центърът на интересите на лицето е бил именно там.

При издаването на обжалвания административен акт е спазена целта на закона - предоставяне на плащания на правоимащи лица при наличие на основание за това и съблюдаване на европейските регламенти, какъвто настоящият случай не е.

Предвид гореизложеното, оспореното решение на Директора на ТП – Варна на НОИ и потвърденото със същото разпореждане на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП – Варна на НОИ, с което на оспорващия е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица, се явяват законосъобразни, а подадената жалба е неоснователна, поради което и следва да се отхвърли.

При този изход на спора основателно и своевременно направено се явява искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на направените по делото разноски. Съобразявайки фактическата и правна сложност на спора, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Териториално поделение – Варна на Националния осигурителен институт разноски в размер на 100.00 лева, съставляващи юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Воден от горното, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, вр. чл.118, ал.3 от КСО, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. Д. М., [ЕГН], с адрес гр. Варна, [улица], ет. 3 против Решение № 2153 – 03 – 168/ 07.11.2024 г. на Директора на ТП на НОИ Варна, с което е отхвърлена жалба вх. № 1012 – 03 – 628/ 07.10.2024 г. на оспорващия срещу Разпореждане № 031-00 – 3701 – 3/ 17.09.2024 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП – Варна на НОИ, с което на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО и във връзка с чл. 11, § 3, б. „а“ и чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/ 2004 г., с което на М. М. е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица.

ОСЪЖДА М. Д. М., [ЕГН], с адрес гр. Варна, [улица], ет. 3 да заплати в полза на ТП на НОИ – Варна сумата от 100.00 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.