РЕШЕНИЕ
№ 984
гр. Бургас, 20.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
Мила Г. Димова
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20242100501328 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба на „Даниели
Строй“ – ЕООД – гр.Бухово, обл. София – ищец в първоинстанционното производство,
срещу Решение №1040/29.05.24г. постановено от Районен съд Бургас, с което е
отхвърлен иска на въззивника за осъждане на „ДАСКОН“ - ООД - град Бургас, да
заплати на ищеца главница в размер на 21813.83 лева, представляваща задържана като
гаранция сума и остатък от дължими суми по 22 броя приемо - предавателни
протоколи и издадени 22 броя данъчни фактури по договор за възлагане на
строително-монтажни работи от 15.11.2019г., ведно със законната лихва, считано от
датата на предявяване на исковата молба, до окончателното изплащане на
задължението.
Въззивникът изразява недоволство от решението и претендира отмяната му, с
постановяване на въззивно решение, с което искът да бъде уважен. Намира, че съдът
правилно и законосъобразно е установил сключения договор за възлагане на
строително – монтажни работи от 15.11.2019г., по който е дадена гаранция от 5% от
стойността на всяка фактура, която е задържана в срок от 12 месеца от акт №15.
Оспорва изводите на съда, основани на представено споразумение от 14.09.2021г.,
както и на разпита на свидетеля С. А., че законният представител на дружеството е
знаел за споразумението и е налице валидно упълномощаване за сключването му.
Според въззивника съдът не е обсъдил възражението му срещу представено
споразумение от 14.09.2021г., което е оспорено като антидатирано, съставено за
нуждите на делото – посочената в него дата е по-ранна, към момент, в който св.А. все
още е бил служител на дружеството. С позоваване на съдебна практика, въззивникът
1
извършва анализ на споразумението като частен документ без достоверна дата,
подписан от лице без представителна власт. В тази връзка анализира показанията на
св.А., за да обори тяхната достоверност.
Въззивникът извършва анализ на сключения между страните договор, за да
обоснове извод, че той е изпълнил всички възложени му от ответника СМР без
възражения, заплатени му от възложителя с изключение на процесната сума. Намира,
че към настоящия момент е изпълнено условието на чл.5.2 от договора за връщане на
задържаната като гаранция сума.
Въззиваемият – ответник „Даскон“ – ООД, чрез адв. Стоянов представя в срока
по чл.263, ал.2 ГПК писмен отговор, с който намира първоинстанционното решение
за правилно и законосъобразно. Оспорва въззивната жалба, като заявява, че е направил
възражение за неточно изпълнение на извършените от ищеца СМР, което е основание
за задържане на гаранцията, която съгл. чл.5.3 от договора служи за обезщетяване на
вредите от неизпълнението. Съставеният протокол за брак, приет без възражения от
ищеца, както и задържане на сумата водят до извод, че е налице намаляване на
дължимото възнаграждение по см. на чл.265, ал.1, т.1, предл.2, в каквато насока е
извода на БРС. Според въззиваемия, представените неподписани от страните приемо –
предавателни протоколи сочат, че възложителят е имал възражения, т.к. страните са
констатирали недостатъци, които следва да бъдат отстранени, в каквато насока са
справки, издадени от св.С. А. за материали брак. В тази връзка извършва анализ на
справки с дата 11.09.21г. и 14.09.21г., за да обоснове извод, че страните са приели, че
общата стойност на некачествените работи е в размер на 21815.83 лева, видно от
съставеното споразумение. В него страните са договорили задържане на сумата,
дадена като гаранция.
Въззиваемият извършва анализ на показанията на св.А. – служител на
ищцовото дружество, като обосновава извод, че свидетелят е бил упълномощен устно
от управителя на дружеството да подписва всякакви документи в качеството му на
организатор дейност на обекта. Поради това изразява подкрепа на извода на БРС
относно приложимостта на нормата на чл.301 ТЗ и извършва анализ в тази връзка.
Оспорва оплакването на въззивника, че съдът не е обсъдил възражението му за
антидатираност на споразумението и показанията на св.А. по този въпрос и излага
съображения.
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК,
поради което същата е допустима.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид твърденията на страните и
събраните по делото доказателства намира, че първоинстанционният съд е установил
релевантните за спора факти и обстоятелства, относно сключен между, страните
договор за строително – монтажни работи (договор за изработка), по силата на който
ответникът поръчал на ищеца да извърши строително монтажни работи (СМР) на
многофункционална сграда с офиси в поземлен имот с идентификатор
68134.4081.9726 (УПИ І-1978, кв.2009) по кадастрална карта и ПУП на район
„Младост“ в гр.София. Установил е безспорните по делото факти, че страните са
договорили ответника „Даскон“ ООД да задържа 5 % от стойността на всяка една
издадена данъчна фактура като гаранция за качествено и срочно изпълнение на
договора на възложените СМР от страна на ищеца „Даниели Строй“ ЕООД, която ще
служи за обезщетение за вреди от неизпълнението; уговорили са удържаната гаранция
да се възстанови на изпълнителя в 12 месечен срок след издаване на Акт обр. 15.
От представените по делото писмени доказателства - данъчни документи от
26.04.2021 г.; от 22.06.2020 г.; от 26.05.2021 г.; от 11.05.2021 г., подписани от
представител на ответника, посочен с имената Д. Г. и представител на ищеца – свид. С.
А., както и констативни приемо-предавателни протоколи за установяване на
действително извършените работи – Акт обр. 19 за същия период, подписани от
същите лица, извлечение от книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа,
2
справка „материал брак“ към 11.09.2021 г., подписана от свид. С. А., споразумение,
носещо подпис на законния представител на „Даскон“ ООД и „Даниели срой“ ЕООД,
представлявано от С. А., както и от показанията на С. Ц. А. – работил като ***, съдът е
установил, че при извършване на СМР от ищеца е констатирано некачествено
изпълнение, посочено в таблицата, с описание на строителния елемент, брой, единична
цена и обща сума, подлежащо на „брак“, възлизащо на 17776.67 лева. Установил е, че
страните (ищецът, чрез свид.А.) са се споразумели че констатирания брак на кофраж
на стойност 17776,67 лв., както и извършени други некачествени работи, на стойност
2039.16 лв., ще се приспаднат от гаранцията, задържаната от страна на възложителя и
страните няма да имат други претенции една спрямо друга. Поради това и на осн.
чл.272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение в тази им част.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение,
извършена на осн. чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за
нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и
допустимо. Като взе пред вид твърденията на страните, събраните по делото
доказателства и като съобрази Закона намира, че същото e правилно и
законосъобразно. Подробните и аналитични мотиви и в тази им част въззивната
инстанция споделя на осн. чл.272 ГПК.
По изложените във въззивната жалба оплаквания следва да се каже:
Съобразно нормата на чл.301 ТЗ, когато едно лице действа от името на
търговец без представителна власт, се смята че търговецът потвърждава действията,
ако не се противопостави веднага след узнаването. В настоящия случай не се спори, че
свидетелят С. А. е бил овластен (устно) да осъществява действията във връзка
извършване на СМР по процесния договор. Видно от представените фактури и приемо
– предавателни протоколи, които са издадени във връзка с изпълнение на договора,
преди споразумението от 11.09.2021г. и след тази дата (протокол №59/23.11.21г. – акт
19), св.А. е продължил да ги подписва от името и за сметка на ищцовото дружество и
тези негови действия са приети без противопоставяне. Предвид оспорване на
споразумението с твърдение, че е антидатирано, ответникът ангажира показанията на
св.А.. Свидетелят установява качеството си на организатор на строителните дейности
и подписването на всички книжа и документи във връзка с дейността, за което е
уведомявал ищеца веднага след подписването им. Съдът кредитира показанията на
свидетеля безрезервно, т.к. същият е бил служител на ищцовото дружество, бил е
пряко ангажиран с изпълнението на процесния договор и е запознат в най-голяма
степен с фактите и обстоятелствата по извършването на СМР и документацията в тази
връзка. Поради това въззивната инстанция приема, че споразумението от 11.09.21г., с
което страните по делото са се уговорили недостатъците на изработеното да бъдат за
сметка на предоставената гаранция, е сключено от лице, което по см. на чл.301 ТЗ е
действало от името и за сметка на ищеца и с действията си го е обвързало.
За пълнота на изложението следва да се каже, че ищецът не следва да черпи
права от своето недобросъвестно поведение. Същият е възложил организацията на
правно регламентирана и високо рискова дейност, каквато е строителство на сграда, на
лице без надлежно упълномощаване, без сключване на трудов или друг вид граждански
договор, чиято работа е приел без противопоставяне, поради което не може да се
брани с възражения, че извършените от лицето действия са без представителна власт.
По изложените съображения предявеният иск е неоснователен. Решението на
Бургаския районен съд, постановено в този смисъл, е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
В полза на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски, в размер на
2370 лева – адвокатско възнаграждение, съобразно представения договор.
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1040/29.05.24г., постановено от Районен съд
Бургас по гр.д.№7446/23 година.
ОСЪЖДА “ДАНИЕЛИ СТРОЙ“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление област София, община Столична, гр. Бухово, ж.к. Бухово 8А, вх. Б, ет.
2, ап. 20, представлявано от управителя Даниел Петров Делчев, чрез адв. Константин
Ангелов Стойчев – САК, ДА ЗАПЛАТИ на „ДАСКОН“ ООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град Бургас, ул. „Александър Стамболийски“ №53,
представлявано от Стефан Стоянов Стефанов – управител сумата от 2370 лв. /две
хиляди триста и седемдесет лева/, представляваща направени разноски за заплащане
на адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
Настоящото решение подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, в
едномесечен срок от връчване на препис от него на всяка от страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4