№ 1007
гр. София, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-21 СЪСТАВ, в публично заседание
на десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Свилен С.
при участието на секретаря Снежана Ат. Апостолова
като разгледа докладваното от Свилен С. Гражданско дело №
20211100108679 по описа за 2021 година
Делото е образувано след изпращане по подсъдност на гр. дело №
44548/2020 г. по описа на Софийския районен съд. Ищецът Б. Ж. К. е
предявил срещу ответниците И.Г.. К., Л. Л. Р. и Л.Л. Р. установителен иск с
правно основание чл. 79 ал. 1 от ЗС за признаване за установено спрямо
ответниците, че ищецът е собственик по силата на давностно владение на 6/12
идеални части от следния недвижим имот: апартамент с идентификатор
68134.106.234.2.3 по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със
заповед № РД-18-33 от 15.06.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение 09.10.2020 г., адрес: гр. София район „Средец“ ул.
„*******, намиращ се на първия етаж в жилищна сграда с идентификатор
68134.106.234.2, предназначение – жилищна сграда многофамилна,
разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.106.234, при съседи на
обекта: на същия етаж 68134.106.234.2.4, под обекта 68134.106.234.2.23,
68134.106.234.2.1, над обекта: 68134.106.234.2.6, , предназначение на обекта:
жилище, апартамент, брой нива – 1, посочена в документа площ 82,86 кв. м,
състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня, клозет, килер, антре и входно антре,
при съседи: изток апартамент на Софжилфонд, запад стълбище и апартамент
на М.Б. и В.К., север двор, юг ул. „****** *******“, отгоре апартамент на
Софжилфонд, отдолу магазини, заедно с таванско помещение, застроено на
8,65 кв. м при съседи: таван на Софжилфонд, таван на Софжилфонд, коридор
и ул. „****** *******“, заедно с избено помещение, застроено на 7,67 кв. м,
при съседи: мазе на Софжилфонд, двор и коридор, заедно с 1,07% ид.части от
общите части на сградата и 1,07% ид.части от 2303/3420 ид.части от правото
на строеж върху терена, представляващ парцел XV-14,15 от кв. 441 по плана
на гр. София м. „Центъра“, цялото дворно място с площ 3420 кв. мм.
Ищецът Б. Ж. К. излага, че през 1996 г. закупил за сина си М. Б. К.
1
следния недвижим имот: апартамент в гр. София ул. ******* на първия етаж
в сградата, вход Б, застроен на 82,86 кв. м състоящ се от две стаи, хол, кухня,
баня, клозет, килер, антре и входно антре, при съседи: изток апартамент на
Софжилфонд, запад стълбище и апартамент на М.Б. и В.К., север двор, юг ул.
„****** *******“, отгоре апартамент на Софжилфонд, отдолу магазини,
заедно с таванско помещение, застроено на 8,65 кв. м при съседи: таван на
Софжилфонд, таван на Софжилфонд, коридор и ул. „****** *******“, заедно
с избено помещение, застроено на 7,67 кв. м, при съседи: мазе на
Софжилфонд, двор и коридор, заедно с 1,07% ид.части от общите части на
сградата и 1,07% ид.части от 2303/3420 ид.части от правото на строеж върху
терена, представляващ парцел XV-14,15 от кв. 441 по плана на гр. София м.
„Центъра“, цялото дворно място с площ 3420 кв. м. Понастоящем
апартаментът е имот с идентификатор 68134.106.234.2.3 по кадастрална карта
и кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД-18-33 от 15.06.2010 г. на
изпълнителния директор на АГКК, последно изменение 09.10.2020 г., адрес:
гр. София район „Средец“ ул. ******* вх. ******* намиращ се на втория етаж
в жилищна сграда с идентификатор 68134.106.234.2, предназначение –
жилищна сграда многофамилна, разположена в поземлен имот с
идентификатор 68134.106.234, при съседи на обекта: на същия етаж
68134.106.234.2.4, под обекта 68134.106.234.2.23, 68134.106.234.2.1, над
обекта: 68134.106.234.2.6.
М. Б. К. починал на 02.07.2010 г. от заболяване. Преди смъртта си М.
Б. К. сключил брак с ответницата И.Г.. К.. След смъртта му, апартаментът бил
наследен от ответницата И.Г.. К. като съпруга с 6/12 идеални части, ищеца
като родител на починалия с 3/12 идеални части, и Л.Х. К. с 3/12 идеални
части. След смъртта на Л.Х. К., нейните 3/12 идеални части били наследени
от ищеца с 1/12 идеална част, и ответниците Л. Л. Р. и Л.Л. Р. по 1/12 идеална
част. С това ищецът К. придобил по наследство общо 4/12 идеални части от
описания имот.
Ищецът твърди, че още от закупуването на жилището на 25.04.1996 г.
до момента го владеел и ползвал като свое. От смъртта на сина си на
30.06.2010 г. ищецът необезпокояван владеел и ползвал имота, правил
ремонти и заплащал дължимите местни данъци и такси, отдал жилището под
наем и получавал наемните плащания. Ищецът твърди, че ответницата И.Г..
К. никога не е посещавала имота, защото знаела, че това жилище било на
ищеца, който манифестирал намерението си да свои вещта. Поради това,
ищецът твърди, че е придобил по давност притежаваните от ответницата Г.
6/12 идеални части. Ищецът не прави твърдения за придобиване на идеалните
части на останалите ответници Л. Л. Р. и Л.Л. Р., а изрично заявява, че не
оспорва техните права на съсобственици (иск.молба стр. 2).
На основание изложените обстоятелства, ищецът Б. Ж. К. прави искане
до съда да признае за установено по отношение на ответниците, че ищецът е
собственик на основание придобивна давност на 6/12 идеални части от
следния недвижим имот: апартамент с идентификатор 68134.106.234.2.3 по
кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД-18-33
от 15.06.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение
09.10.2020 г., адрес: гр. София район „Средец“ ул. „*******, намиращ се на
2
първия етаж в жилищна сграда с идентификатор 68134.106.234.2,
предназначение – жилищна сграда многофамилна, разположена в поземлен
имот с идентификатор 68134.106.234, при съседи на обекта: на същия етаж
68134.106.234.2.4, под обекта 68134.106.234.2.23, 68134.106.234.2.1, над
обекта: 68134.106.234.2.6, , предназначение на обекта: жилище, апартамент,
брой нива – 1, посочена в документа площ 82,86 кв. м, състоящ се от две
стаи, хол, кухня, баня, клозет, килер, антре и входно антре, при съседи: изток
апартамент на Софжилфонд, запад стълбище и апартамент на М.Б. и В.К.,
север двор, юг ул. „****** *******“, отгоре апартамент на Софжилфонд,
отдолу магазини, заедно с таванско помещение, застроено на 8,65 кв. м при
съседи: таван на Софжилфонд, таван на Софжилфонд, коридор и ул. „******
*******“, заедно с избено помещение, застроено на 7,67 кв. м, при съседи:
мазе на Софжилфонд, двор и коридор, заедно с 1,07% ид.части от общите
части на сградата и 1,07% ид.части от 2303/3420 ид.части от правото на
строеж върху терена, представляващ парцел XV-14,15 от кв. 441 по плана на
гр. София м. „Центъра“, цялото дворно място с площ 3420 кв. мм.
Ответницата И.Г.. К. чрез своя пълномощник в отговора на исковата
молба оспорва иска. Оспорва твърдението на ищеца за придобиване на
нейната идеална част от имота чрез непрекъснато и обезпокоявано владение.
Оспорва твърденията на ищеца: че имотът е бил закупен и платен от него; че
бракът на ответницата с М. К. бил сключен през 2010 г. след заболяването му
и че не са живели като семейство; твърдението за владение на ищеца върху
имота от 1996 г., манифестирал пред ответницата намерението си да свои
имота, че заплащал местните данъци и такси за имота, извършвал му е ремонт
и е получавал наемните плащания.
Ответниците Л. Л. Р. и Л.Л. Р. по същество оспорват твърдението на
ищеца за придобиване на имота чрез давностно владение.
Съдът като взе предвид становищата на страните и прецени събраните
по делото доказателства, прие за установено следното:
С доклада по делото е прието за безспорно установено и ненуждаещо се
от доказване закупуването на описания имот с НА № 19 том ХХХХ дело №
7883/96 г.от М. Б. К. със съгласието на Б. Ж. К. като родител. Не се спори и
относно настъпилата смърт на М. Б. К. на 30.06.2010 г. и качеството на негови
наследници на ищеца Б.К. и Л.Х. К. като родители, и ответницата И.К. като
съпруга на починалия. Не се спори и относно смъртта на Л.Х. К. на 21.04.2019
г. и наследяването от ищеца Б. Ж. К. като съпруг и ответниците Л. Л. Р. и
Л.Л. Р. като деца на починалата (удостоверения за наследници гр. дело №
44548/2020 г. л. 9-10). Между страните не се спори и относно техните
придобити по наследство дялове в собствеността на апартамента: съответно
4/12 на ищеца Б. Ж. К., 6/12 на ответницата И.Г.. К. и по 1/12 на ответниците
Л. Л. Р. и Л.Л. Р..
От показанията на свидетелите А.И. и и Л.Д.Х., жилището, предмет на
спора, е било отдадено под наем от 1997 г. на юридическото лице „В. К.“
ЕООД. Показанията на свидетелите за държането на имота от това търговско
дружество като наемател се потвърждават от данните от търговския регистър
3
за дружеството, където е вписан адрес на управление гр. София ул. „******
*******, който съвпада с посочения в нотариалния акт административен
адрес на имота (гр. дело № 44548/2020 г. л. 7). Според показанията на тези
свидетели, договорът за наем е бил сключен с ищеца Б. Ж. К. като наемодател
и той е получавал наемните плащания. Тези показания не се опровергават от
показанията на свидетеля К. за ползването на един от наследствените имоти
от ответницата К.. Свидетелят не уточнява имота, който се ползва от
ответницата, а дава показания, че само уточнява, че приживе на
наследодателя М. Б. К. са живели с него в имот на бул. „Цар Борис III”.
Поради това съдът приема за безспорно установено, че след смъртта на М. Б.
К., ищецът Б. Ж. К. е упражнявал фактическа власт върху съсобствения
апартамент на ул. **************, чрез предоставянето му под наем и
събирането на наемни плащания.
За да е налице придобиване от ищеца на идеалната част на ответницата
обаче, следва ищецът да противопостави на тази ответница своето намерение
да владее нейната идеална част за себе си. Горното произтича от характера на
съсобствеността, възникнала по пътя на наследяването – в този случай не е в
сила презумпцията на чл. 69 от ЗС, а се предполага, че сънаследник, който
държи цялата съсобствена с останалите наследници вещ, владее своята
наследствена част от вещта, а за останалата се предполага, че я държи за
другите съсобственици чрез упражняване фактическата власт върху цялата
вещ. Поради това, единствено упражняването на фактическата власт върху
съсобствения имот лично или чрез предоставянето му под наем не е
достатъчно, за да се характеризира фактическото положение като владение по
смисъла на чл. 68 ал. 1 от ЗС. Необходимо е намерението за своене да бъде
изразено по категоричен начин чрез действия, които демонстрират отричане на
правата на другия съсобственик върху съсобствената вещ – недопускане до имота или
оспорване по друг начин на правата на другия съсобственик. Тези действия следва да
стигнат до знанието на другия съсобственик и чрез тях ищецът следва да демонстрира пред
ответницата поведение на собственик и на нейната идеална част. По делото не са
установени такива действия на ищеца К., с които отрича правата на ответницата К. и
демонстрира пред нея намерението си да свои нейната идеална част. Отдаването на имота
под наем от ищеца, събирането на наемни плащания за имота от ищеца и твърдяното от
ищеца обстоятелство, че ответницата не е „стъпвала“ в жилището, не са обстоятелства,
които да обосноват извод за демонстрирано от ищеца към ответницата намерение да свои
нейната идеална част от съсобствения имот. Формираното в съзнанието на ищеца намерение
за своене на идеалната част на ответницата-съсобственик, което намерение не е станало
достояние чрез действия за отричане на нейните права, не превръща държането на нейната
идеална част от ищеца във владение, което да обуславя придобиването на собствеността
след изтичане на срока по чл. 79 ал. 1 от ЗС.
Поради изложените съображения, съдът намира предявения установителен иск с
правно основание чл. 79 ал. 1 от ЗС за признаване за установено спрямо
ответниците, че ищецът е собственик по силата на давностно владение на 6/12
идеални части от процесния имот за неоснователен.
Пълномощникът на ищеца е направил възражение за прекомерност на
адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, заплатено от И.Г.. К. е частично основателно. Данъчната
оценка на имота е 113 231,90 лева, а на претендираните 6/12 идеални части е
4
56 615,95 лева, каквато е стойността на материалния интерес по смисъла на
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Минималният размер на адвокатското възнаграждения според този
материален интерес и съгласно чл. 7 ал. 2 е 830 лева плюс 3% от горницата
над 10 000 лева, или 830+3%*46 615,95=2228,48 лева. Делото не е с
фактическа и правна сложност, което дава основание на съда да определи по
реда на чл. 78 ал. 5 от ГПК възнаграждение в размер на 3000 лева.
В полза на ответниците Л. Л. Р. и Л.Л. Р. не следва да се присъждат
разноски, поради непредставяне на доказателства за сторени такива.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
Отхвърля предявения от Б. Ж. К. ЕГН **********, адрес: гр. София кв.
„Бъкстон“ ул. „******* срещу И.Г.. К. ЕГН **********, адрес: гр. София
бул. „Ц******* Л. Л. Р. ЕГН **********, адрес: гр. София ул. „Искър“ № 24В
и Л.Л. Р. ЕГН ****** адрес: гр. София ул. „******* иск с правно основание
чл. 79 ал. 1 от ЗС за признаване за установено спрямо И.Г.. К., Л. Л. Р. и Л.Л.
Р., че Б. Ж. К. е собственик по силата на давностно владение на 6/12 идеални
части от следния недвижим имот: апартамент с идентификатор
68134.106.234.2.3 по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със
заповед № РД-18-33 от 15.06.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение 09.10.2020 г., адрес: гр. София район „Средец“ ул.
„*******, намиращ се на първия етаж в жилищна сграда с идентификатор
68134.106.234.2, предназначение – жилищна сграда многофамилна,
разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.106.234, при съседи на
обекта: на същия етаж 68134.106.234.2.4, под обекта 68134.106.234.2.23,
68134.106.234.2.1, над обекта: 68134.106.234.2.6, , предназначение на обекта:
жилище, апартамент, брой нива – 1, посочена в документа площ 82,86 кв. м,
състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня, клозет, килер, антре и входно антре,
при съседи: изток апартамент на Софжилфонд, запад стълбище и апартамент
на М.Б. и В.К., север двор, юг ул. „****** *******“, отгоре апартамент на
Софжилфонд, отдолу магазини, заедно с таванско помещение, застроено на
8,65 кв. м при съседи: таван на Софжилфонд, таван на Софжилфонд, коридор
и ул. „****** *******“, заедно с избено помещение, застроено на 7,67 кв. м,
при съседи: мазе на Софжилфонд, двор и коридор, заедно с 1,07% ид.части от
общите части на сградата и 1,07% ид.части от 2303/3420 ид.части от правото
на строеж върху терена, представляващ парцел XV-14,15 от кв. 441 по плана
на гр. София м. „Центъра“, цялото дворно място с площ 3420 кв. мм.
Осъжда Б. Ж. К. да заплати на И.Г.. К. разноски в размер на 3000 лева
за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5
6